Варненските седесари се включиха в годишното преклонение пред жертвите от лагера Слънчев ден край Ловеч
Членове и симпатизанти на Съюза на демократичните сили - Варна за поредна година отдадоха респект пред жертвите на комунистическия гнет в лагера „ Слънчев бряг “ край гр. Ловеч. Ловчанският митрополит отслужи литургия в памет на починалите. Пред събралото се голям брой приказва и ръководителят на Съюз на демократичните сили Румен Христов. Дошлите през днешния ден край Ловеч уважиха с минута безмълвие паметта на жертвите на мракобесния режим.
След като през 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение да закрие лагера „ Белене “ със единодушие на висшето комунистическо управление, Държавна сигурност основава нов лагер, наименуван Трудовата група край гр. Ловеч. Той става прочут като лагера „ Слънчев бряг “ (1959 – 1962 г.). В него попадат всички, които са си разрешили да надигнат глава, и тези, които са жигосани като политическите врагове на комунистическия режим.
От 166 души първоначално, за няколко месеца в лагера „ Слънчев бряг “ към този момент са въдворени без съд и присъда към 1500 души. Всяка нова група хора, пристигнала в лагера, била бита с тояги от старите лагеристи, по заповед на управлението. Всеки, който не изпълнявал заповедта, също бил пребит. Архивите описват, че до закриване на лагера през април 1962 година в него са намерили гибелта си 151 души. Телата не са излъчени на околните, а са извозвани във към този момент някогашния лагер „ Белене “ и са заравяни на един от пустеещите острови.
В лагера „ Слънчев бряг “ са въдворявани оживели от комунистическите репресии някогашни депутати, търговци, земеделци, юристи, хора на изкуството, както и елементарни селяни, отказали да дадат добитъка и земите си в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Писмените данни разкриват нечовешкия режим в лагера „ Слънчев бряг “ с всекидневни побоища, гнет и убийства на лагеристи.
На 23 март 1990 година локалната организация на Съюз на демократичните сили в Ловеч инициира първото поклонение на мястото на каменната кариера на някогашния лагер. Оттогава, без спиране, година след година, демократичната общественост отдава респект на починалите, с цел да не не помнят бъдещите генерации зверствата и репресиите, които комунистическия строй предизвиква на хората. Съюзът на демократичните сили вечно ще остане антикомунистическа партия.
Саможертвата на починалите от комунистическия режим не би трябвало да бъде забравена, тъй като с помощта на тях, през днешния ден живеем в демократично общество и показваме свободно мнението си.
Битката за отстояване на идеалите и полезностите ни би трябвало да се води всеки ден, с цел да бъде България почтена европейска страна.
След като през 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение да закрие лагера „ Белене “ със единодушие на висшето комунистическо управление, Държавна сигурност основава нов лагер, наименуван Трудовата група край гр. Ловеч. Той става прочут като лагера „ Слънчев бряг “ (1959 – 1962 г.). В него попадат всички, които са си разрешили да надигнат глава, и тези, които са жигосани като политическите врагове на комунистическия режим.
От 166 души първоначално, за няколко месеца в лагера „ Слънчев бряг “ към този момент са въдворени без съд и присъда към 1500 души. Всяка нова група хора, пристигнала в лагера, била бита с тояги от старите лагеристи, по заповед на управлението. Всеки, който не изпълнявал заповедта, също бил пребит. Архивите описват, че до закриване на лагера през април 1962 година в него са намерили гибелта си 151 души. Телата не са излъчени на околните, а са извозвани във към този момент някогашния лагер „ Белене “ и са заравяни на един от пустеещите острови.
В лагера „ Слънчев бряг “ са въдворявани оживели от комунистическите репресии някогашни депутати, търговци, земеделци, юристи, хора на изкуството, както и елементарни селяни, отказали да дадат добитъка и земите си в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Писмените данни разкриват нечовешкия режим в лагера „ Слънчев бряг “ с всекидневни побоища, гнет и убийства на лагеристи.
На 23 март 1990 година локалната организация на Съюз на демократичните сили в Ловеч инициира първото поклонение на мястото на каменната кариера на някогашния лагер. Оттогава, без спиране, година след година, демократичната общественост отдава респект на починалите, с цел да не не помнят бъдещите генерации зверствата и репресиите, които комунистическия строй предизвиква на хората. Съюзът на демократичните сили вечно ще остане антикомунистическа партия.
Саможертвата на починалите от комунистическия режим не би трябвало да бъде забравена, тъй като с помощта на тях, през днешния ден живеем в демократично общество и показваме свободно мнението си.
Битката за отстояване на идеалите и полезностите ни би трябвало да се води всеки ден, с цел да бъде България почтена европейска страна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ