Елица Николова: Преминаването през криза е маратон за силни състезатели
Четвъртото издание на състезанието за добра публицистика показва своето жури в серия от изявленията. Не тъй като те имат потребност от показване. Напротив - имената им са задоволителни и приказват доста, тъй като те са изявени публицисти, потвърдени през годините с материалите и почерка си. Питаме ги за някои значими за специалността моменти, за персоналната им битка в специалността, за критериите за обективност през днешния ден, за сетивността към подправените вести.
Днес ви срещаме с Елица Николова, основен редактор на списание " Мениджър ". Преди да оглави изданието, тя има 19 години опит като кореспондент, създател и редактор в печатни и цифрови медии.
Два пъти е притежател на огромната премия в състезанието MTel Media Masters, отдаден на въздействието на технологиите във всички области на живота (през 2012 година в категория " Нови медии " с текст в Webcafe.bg; и през 2016 година - в категория " Печатни медии " с текст в " Мениджър " ).
Елица има опит в PR и в корпоративния бранш и като управител на медийни планове, свързани с създаването на бранд наличие в принт, цифров и видео формат. Има бакалавърска степен по телевизионна публицистика и магистърска по интернационална публицистика от ФЖМК, СУ " Св. Климент Охридски ".
- Елица, COVID-19 промени напълно дневния ред и икономическото състояние, а в следизборната обстановка, тя наподобява даже по-тревожна. Има ли в действителност паника в икономическите среди и какви дни ни чакат? Питам Ви като основен редактор на списание " Мениджър " и човек, който всекидневно има допир с информацията за тях и следи информацията по тематиката?
- Намирате ме в миг, в който излизам от дълъг диалог със притежателя на огромна верига заведения за хранене у нас. Представител на един от най-засегнатите браншове, доста самоуверен бизнесмен и шеф на 2000 души, който признава, че при старта на пандемията е бил стъписан като всички ни, само че и отсича, че никой в никакъв случай не ни е обещавал, че всичко ще е безоблачно и няма да имаме никакви проблеми.
Без държавна помощ той и екипът му са намерили метод да запазят бизнеса, само че и да порастват, посредством към този момент ясната формула (поне в този бранш, само че и в доста други) - цифровизация + нещо ново, нещо човешко и нещо, създаващо по-добро прекарване, стойност. Сега са подготвени да отворят нови заведения, както и да разширят наличието на марката на външни пазари. Тук описвам единствено за един от десетките мениджъри, с които се срещнах след първия локдаун през март 2020 година до в този момент и които вървят през рецесията с сходен хъс и обсег. Хора, от които научих ужасно доста.
Най-важното е, че в рецесия не се оцелява - през нея се минава с нови хрумвания и нови решения, а не с подготвени модели за оптимизация - изключително за оптимизация на хора. Бих оприличила прекосяването през рецесия на маратон, по време на който правиш спринтове към други доста значими цели без да губиш главното трасе към финала. За това обаче би трябвало да имаш мощни и стимулирани състезатели. Това е моят отговор на въпроса ви има ли икономическа паника. Не се тревожат бизнесите, които знаят по какъв начин да задържат хората си и по какъв начин да им дадат сигурност, независимост на деяние и смисъл. Те отсега нататък ще дефинират бизнес културата и динамичността у нас.
На път за работа
Снимка: Личен списък
В по-голям стопански проект паниката занапред ще придобива по-ясни контури с основна тематика обществени задължения. Защото даже твърдите поддръжници на финансираните с дълг тласъци предизвестяват, че " дозата към този момент е увеличена до степен, в която може да навреди на пациента ". Или както споделя някогашният немски финансов министър Волфганг Шойбле - изгледите за икономическо възобновяване постановат незабавната потребност да имаме ясна визия по какъв начин тежестта на обществения дълг може да бъде понижена откакто вирусът бъде надвит. Иначе Коронавирус -19 пандемията може да бъде последвана от дългова пандемия със съществени стопански последици за Европа.
- Как пандемията промени медийната среда? Научиха ли се хората да имат вяра на тествани източници или в противен случай - дезинформацията ни завладя?
- Като представител на медиите, избирам да диря отговор в нашата градина - по какъв начин ние работим с източници в последните години, какви запаси отделяме за основаване на обективно и съществено наличие и по какъв метод го дистрибутираме по този начин, че то да бъде възприето от потребителите по метод, минимизиращ уклона към дезинформацията.
От друга страна, в случай че приравним понятието дезинформация с тайните теории, то те не са измислени от Qanon (крайнодясна тайна доктрина, съгласно която обединяване на сатанисти педофили ръководи международна мрежа за трафик на деца и крои скрит план против Доналд Тръмп, който от своя страна се бори против тях - бел. ред.), нито от локалните или италиански антиваксърски групи, а съществуват от хиляди години, привличайки големи групи почитатели. Защото всяка тайна доктрина, в каквато и област да е, предлага едно просто пояснение на безчет комплицирани процеси.
Ще изтъквам Ювал Ноа Харари: " Войната в Сирия? Няма потребност да уча историята на Близкия изток, с цел да схвана какво се случва там. Това е част от огромна интрига - една група хора скрито управляват събитията и ръководят целия свят. Развитието на 5G технологията? Не е нужно да върша проучвания върху физиката на радиовълните. Това е същата интрига. Пандемията COVID-19? Няма нищо общо с екосистемите, прилепите и вирусите. Очевидно е част от конспирацията. " Цялата тази религия в тайните теории носи на почитателите им успокояващото чувство, че схващат всичко на фона на неведнъж разтърсван от войни, революции, рецесии и пандемии свят. Носи им увереността, че са по-мъдри от ръководещи и така наречен " интелектуални елити " (учени, публицисти, политици). Дава им убеденост, че са директни участници в една световната настолна игра. И в действителност са. Въпросът е на коя част от полето въпросните " елити " махнаха снизходително с ръка и легнаха да поспят.
По време на работа с шефа на Разузнавателна служба на Турция Прес Деница Димитрова (lляво) и виновния редактор Боряна Телбис (в средата)
Снимка: Личен списък
- Какъв е методът да се оправим с подправените вести, които в тази ситуация се оказаха даже смъртоносни - както за хора, по този начин и за бизнеси?
- На този въпрос бих дала отговор малко и прагматично: в учебно заведение би трябвало да се вкара доста значим нов предмет - техника на асортимент на данни от мрежата. Това не е елементарно за преподаване умеене, защото възрастните през днешния ден са също толкоз безпомощни, колкото и учащите. Още през 2004 година обаче Умберто Еко излезе с една концепция в публикация за " Еспресо ": да се даде като упражнение в клас, за домашна работа или академична разработка следната задача: " Намерете в интернет няколко недостоверни трактовки на тематиката X и обяснете за какво са недостоверни ". Това би могло да е метод за създаване на критически метод към информацията и опитност в съпоставянето на разнообразни източници.
- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
- За страдание беше доста от дълго време. Казва се . Прогресивен за обичайната медия план в текст, фотоси и видео на младите репортерки Джулия Йоффе и Емили Каси за майки от европейски градове, чиито деца са ги изоставили, с цел да се причислят към Ислямска страна.
- Конкурсът на Dir.bg за добра публицистика Web Report започва и Вие сте част от журито, което ще прави оценка материалите. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Добрата публицистика отива на крайници при героите си и ги пита за неща, които не касаят единствено тях, а и общността, от която са част. Не позволява фукане и умозрителност. Залага на рецензия в композиция с конструктивизъм. Добрата публицистика приказва почтено за сегашното, само че и за бъдещето; отразява в този момент, само че и дава опция за прозрения на следващия ден. В противоположен случай е чисто его.
- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали най-хубавите материали?
- Добър, самоуверен и чист авторски език, а не копи-пейст или в tweet формат (колкото и да съм впечатлена от продажбата на първия туит на Джак Дорси от 2006 година за $2,9 млн.). Оригинален и изчерпателен метод към тематиката с добавена, а не злободневна стойност. Правилни структура, избор на източници и цитиране на източници. Добрият репортажен формат сигурно ще ме завоюва.
- Как вършиме прослойка си за създатели в списание " Мениджър ", което от години е наложено авторитетно издание? Какви новости има в отразяването и разбора на бизнес тематиката?
- По горните критерии.
С сътрудника Даниел Ненчев след присъединяване в негово ТВ предаване
Снимка: Личен списък
- Разкажете ни за Вашето персонално начало в публицистиката?
- Родена съм във Велико Търново, където от дребна упражнявах едва известния у нас хандбал. Със съотборничките ми някак се оказахме високо и надарено потомство и огромна част от нас попаднаха в Националния тим с опция непрекъснато да пътуваме отвън България още от 12-годишни. Не успявах да вървя постоянно на учебно заведение и малко мъчно смогвах с точните науки, само че пък с филантропичните се справях елементарно. Доста четях и пишех в дневници на път, както и на някаква неизвестно по какъв начин озовала се у дома машина. Когато на финала на сладките 90-те години пред мен се изтъпанчи изборът да продължа със спорта, или да продължа да пиша, осъзнах, че желая второто и аплайвах във Факултета по публицистика и всеобщи връзки към СУ без сериозна подготовка, от воле. След като ме одобриха, в първите години живеех в Студентски град, заобиколена, естествено, от спортисти със страхотни достижения, които никой не отразяваше. С истории за тях влязох като създател в печатните медии, а след това продължих да се развъртвам и в други формати.
- Какво ви даде и какво ви взе специалността по-късно?
- Даде ми най-ценните ментори и другарства, първо. Даде ми ужасното качество да не се съгласявам с неща, които са неправилни - не съгласно мен, а съгласно заложени професионални критерии. Казвам " извънредно ", тъй като се оказва, че не всички системи позволяват изявата на това качество в " културата " си, само че аз си го вардя. В този смисъл специалността нищо не ми е взела.
- Ако трябваше през днешния ден да дадете съвет на студента по публицистика в първи курс Елица Николова - какво бихте ѝ споделили?
- Да продължава да не спи.
Интервю на Гергана Костова
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
Web Report се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото " .
Днес ви срещаме с Елица Николова, основен редактор на списание " Мениджър ". Преди да оглави изданието, тя има 19 години опит като кореспондент, създател и редактор в печатни и цифрови медии.
Два пъти е притежател на огромната премия в състезанието MTel Media Masters, отдаден на въздействието на технологиите във всички области на живота (през 2012 година в категория " Нови медии " с текст в Webcafe.bg; и през 2016 година - в категория " Печатни медии " с текст в " Мениджър " ).
Елица има опит в PR и в корпоративния бранш и като управител на медийни планове, свързани с създаването на бранд наличие в принт, цифров и видео формат. Има бакалавърска степен по телевизионна публицистика и магистърска по интернационална публицистика от ФЖМК, СУ " Св. Климент Охридски ".
- Елица, COVID-19 промени напълно дневния ред и икономическото състояние, а в следизборната обстановка, тя наподобява даже по-тревожна. Има ли в действителност паника в икономическите среди и какви дни ни чакат? Питам Ви като основен редактор на списание " Мениджър " и човек, който всекидневно има допир с информацията за тях и следи информацията по тематиката?
- Намирате ме в миг, в който излизам от дълъг диалог със притежателя на огромна верига заведения за хранене у нас. Представител на един от най-засегнатите браншове, доста самоуверен бизнесмен и шеф на 2000 души, който признава, че при старта на пандемията е бил стъписан като всички ни, само че и отсича, че никой в никакъв случай не ни е обещавал, че всичко ще е безоблачно и няма да имаме никакви проблеми.
Без държавна помощ той и екипът му са намерили метод да запазят бизнеса, само че и да порастват, посредством към този момент ясната формула (поне в този бранш, само че и в доста други) - цифровизация + нещо ново, нещо човешко и нещо, създаващо по-добро прекарване, стойност. Сега са подготвени да отворят нови заведения, както и да разширят наличието на марката на външни пазари. Тук описвам единствено за един от десетките мениджъри, с които се срещнах след първия локдаун през март 2020 година до в този момент и които вървят през рецесията с сходен хъс и обсег. Хора, от които научих ужасно доста.
Най-важното е, че в рецесия не се оцелява - през нея се минава с нови хрумвания и нови решения, а не с подготвени модели за оптимизация - изключително за оптимизация на хора. Бих оприличила прекосяването през рецесия на маратон, по време на който правиш спринтове към други доста значими цели без да губиш главното трасе към финала. За това обаче би трябвало да имаш мощни и стимулирани състезатели. Това е моят отговор на въпроса ви има ли икономическа паника. Не се тревожат бизнесите, които знаят по какъв начин да задържат хората си и по какъв начин да им дадат сигурност, независимост на деяние и смисъл. Те отсега нататък ще дефинират бизнес културата и динамичността у нас.
На път за работа
Снимка: Личен списък
В по-голям стопански проект паниката занапред ще придобива по-ясни контури с основна тематика обществени задължения. Защото даже твърдите поддръжници на финансираните с дълг тласъци предизвестяват, че " дозата към този момент е увеличена до степен, в която може да навреди на пациента ". Или както споделя някогашният немски финансов министър Волфганг Шойбле - изгледите за икономическо възобновяване постановат незабавната потребност да имаме ясна визия по какъв начин тежестта на обществения дълг може да бъде понижена откакто вирусът бъде надвит. Иначе Коронавирус -19 пандемията може да бъде последвана от дългова пандемия със съществени стопански последици за Европа.
- Как пандемията промени медийната среда? Научиха ли се хората да имат вяра на тествани източници или в противен случай - дезинформацията ни завладя?
- Като представител на медиите, избирам да диря отговор в нашата градина - по какъв начин ние работим с източници в последните години, какви запаси отделяме за основаване на обективно и съществено наличие и по какъв метод го дистрибутираме по този начин, че то да бъде възприето от потребителите по метод, минимизиращ уклона към дезинформацията.
От друга страна, в случай че приравним понятието дезинформация с тайните теории, то те не са измислени от Qanon (крайнодясна тайна доктрина, съгласно която обединяване на сатанисти педофили ръководи международна мрежа за трафик на деца и крои скрит план против Доналд Тръмп, който от своя страна се бори против тях - бел. ред.), нито от локалните или италиански антиваксърски групи, а съществуват от хиляди години, привличайки големи групи почитатели. Защото всяка тайна доктрина, в каквато и област да е, предлага едно просто пояснение на безчет комплицирани процеси.
Ще изтъквам Ювал Ноа Харари: " Войната в Сирия? Няма потребност да уча историята на Близкия изток, с цел да схвана какво се случва там. Това е част от огромна интрига - една група хора скрито управляват събитията и ръководят целия свят. Развитието на 5G технологията? Не е нужно да върша проучвания върху физиката на радиовълните. Това е същата интрига. Пандемията COVID-19? Няма нищо общо с екосистемите, прилепите и вирусите. Очевидно е част от конспирацията. " Цялата тази религия в тайните теории носи на почитателите им успокояващото чувство, че схващат всичко на фона на неведнъж разтърсван от войни, революции, рецесии и пандемии свят. Носи им увереността, че са по-мъдри от ръководещи и така наречен " интелектуални елити " (учени, публицисти, политици). Дава им убеденост, че са директни участници в една световната настолна игра. И в действителност са. Въпросът е на коя част от полето въпросните " елити " махнаха снизходително с ръка и легнаха да поспят.
По време на работа с шефа на Разузнавателна служба на Турция Прес Деница Димитрова (lляво) и виновния редактор Боряна Телбис (в средата)
Снимка: Личен списък
- Какъв е методът да се оправим с подправените вести, които в тази ситуация се оказаха даже смъртоносни - както за хора, по този начин и за бизнеси?
- На този въпрос бих дала отговор малко и прагматично: в учебно заведение би трябвало да се вкара доста значим нов предмет - техника на асортимент на данни от мрежата. Това не е елементарно за преподаване умеене, защото възрастните през днешния ден са също толкоз безпомощни, колкото и учащите. Още през 2004 година обаче Умберто Еко излезе с една концепция в публикация за " Еспресо ": да се даде като упражнение в клас, за домашна работа или академична разработка следната задача: " Намерете в интернет няколко недостоверни трактовки на тематиката X и обяснете за какво са недостоверни ". Това би могло да е метод за създаване на критически метод към информацията и опитност в съпоставянето на разнообразни източници.
- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
- За страдание беше доста от дълго време. Казва се . Прогресивен за обичайната медия план в текст, фотоси и видео на младите репортерки Джулия Йоффе и Емили Каси за майки от европейски градове, чиито деца са ги изоставили, с цел да се причислят към Ислямска страна.
- Конкурсът на Dir.bg за добра публицистика Web Report започва и Вие сте част от журито, което ще прави оценка материалите. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Добрата публицистика отива на крайници при героите си и ги пита за неща, които не касаят единствено тях, а и общността, от която са част. Не позволява фукане и умозрителност. Залага на рецензия в композиция с конструктивизъм. Добрата публицистика приказва почтено за сегашното, само че и за бъдещето; отразява в този момент, само че и дава опция за прозрения на следващия ден. В противоположен случай е чисто его.
- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали най-хубавите материали?
- Добър, самоуверен и чист авторски език, а не копи-пейст или в tweet формат (колкото и да съм впечатлена от продажбата на първия туит на Джак Дорси от 2006 година за $2,9 млн.). Оригинален и изчерпателен метод към тематиката с добавена, а не злободневна стойност. Правилни структура, избор на източници и цитиране на източници. Добрият репортажен формат сигурно ще ме завоюва.
- Как вършиме прослойка си за създатели в списание " Мениджър ", което от години е наложено авторитетно издание? Какви новости има в отразяването и разбора на бизнес тематиката?
- По горните критерии.
С сътрудника Даниел Ненчев след присъединяване в негово ТВ предаване
Снимка: Личен списък
- Разкажете ни за Вашето персонално начало в публицистиката?
- Родена съм във Велико Търново, където от дребна упражнявах едва известния у нас хандбал. Със съотборничките ми някак се оказахме високо и надарено потомство и огромна част от нас попаднаха в Националния тим с опция непрекъснато да пътуваме отвън България още от 12-годишни. Не успявах да вървя постоянно на учебно заведение и малко мъчно смогвах с точните науки, само че пък с филантропичните се справях елементарно. Доста четях и пишех в дневници на път, както и на някаква неизвестно по какъв начин озовала се у дома машина. Когато на финала на сладките 90-те години пред мен се изтъпанчи изборът да продължа със спорта, или да продължа да пиша, осъзнах, че желая второто и аплайвах във Факултета по публицистика и всеобщи връзки към СУ без сериозна подготовка, от воле. След като ме одобриха, в първите години живеех в Студентски град, заобиколена, естествено, от спортисти със страхотни достижения, които никой не отразяваше. С истории за тях влязох като създател в печатните медии, а след това продължих да се развъртвам и в други формати.
- Какво ви даде и какво ви взе специалността по-късно?
- Даде ми най-ценните ментори и другарства, първо. Даде ми ужасното качество да не се съгласявам с неща, които са неправилни - не съгласно мен, а съгласно заложени професионални критерии. Казвам " извънредно ", тъй като се оказва, че не всички системи позволяват изявата на това качество в " културата " си, само че аз си го вардя. В този смисъл специалността нищо не ми е взела.
- Ако трябваше през днешния ден да дадете съвет на студента по публицистика в първи курс Елица Николова - какво бихте ѝ споделили?
- Да продължава да не спи.
Интервю на Гергана Костова
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
Web Report се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото " .
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ