Големите 4 искат милиарди за възстановяване още от юли
Четирите най-големи европейски стопански системи - Германия, Франция, Испания и Италия, внесоха заедно в сряда националните си проекти за възобновяване и резистентност в Европейската комисия, оповестиха осведомителните организации. Малко по-късно стана ясно, че това е направила и Гърция.
Ден по-рано на взаимна конференция финансовите министри на Франция и Германия показаха общата си увереност да трансформират европейската стопанска система и да дадат на континента подтик за нов напредък, с цел да догони Съединени американски щати и Китай след месеците на криза поради пандемията. “Решихме да представим проектите си дружно, тъй като Германия и Франция вървят ръка за ръка от началото на кризата”, обявиха Олаф Шолц и Бруно льо Мер в Брюксел.
Според схемата на разпределението на парите Франция би трябвало да получи 40 милиарда евро, а Германия - към 23 милиарда, показва Франсинфо. Шолц разгласи, че половината от парите ще са за планове, свързани с опазването на околната среда, а една четвърт - за цифрови технологии.
11 милиарда и половина ще отидат в помощ на фирмите, с цел да създадат преход към водород като енергиен източник, за тласъци за покупка на електрически автомобили и реновиране на постройките за енергийна успеваемост.
Бруно льо Мер прикани Еврокомисията да направи бързо оценка на проектите, с цел да могат парите да потекат към страните членки още при започване на юли. Франция бърза, тъй като към този момент е похарчила над една трета от избавителната си стратегия за 100 милиарда евро. Според Льо Мер прекомерно доста време е минало, откогато е бил утвърден Европейският оздравителен проект за 750 милиарда евро, което е разрешило на Съединени американски щати и Китай да вземат преднина във възобновяване.
Миналата година френската стопанска система записва спад от 8,3% - най-големия от Втората международна война насам. Льо Мер разгласи, че Париж е извлякъл поуките от предходната финансова рецесия и в този момент няма да се насочва към консолидиране на обществените финанси, а към крупни вложения. 50% от европейските пари Париж ще вложи в зелени планове и 25% - в цифрови.
Важно място във френския проект е отредено на енергийната успеваемост на постройките, развиването на френските райони и приемане на цифрови умения.
Испания ще получи 69,5 милиарда евро - като половината от тях ще са безплатни, а другата половина - в заеми. Основната цел, която си е сложило лявоцентристкото испанско държавно управление е основаването на зелена стопанска система и внезапно повишение на продуктивността след спад от 11% предходната година. В проекта е отделено съществено място на декарбонизацията и електрификацията като част от зеления преход, на навлизането на електрическите автомобили и потреблението на обновяеми енергийни източници.
Италия чака най-вече пари - 191,5 милиарда евро. Според премиера Марио Драги по-голямата част от средствата ще бъдат предопределени за подсилване на инфраструктурата, развиване на цифровите нововъведения и щадящо природата стабилно развиване. Над 40% от средствата ще са за стопански по-изостаналата Южна Италия, значим фокус ще са младите и дамите, ударени най-силно от загубата на работни места по време на пандемията.
Гърция също към този момент е внесла своя проект в бюрото на Еврокомисията в Атина, оповестиха гръцки медии. Предложени са към 170 плана, ориентирани към зелена сила, цифрови усъвършенствания, в това число усилване на високоскоростния интернет, образование и ограничения за обществено доближаване, както и планове в транспортната инфраструктура.
Гърция чака 18,2 милиарда евро в грантове, 13% в евтини заеми, а с даването на ликвиден капитал и заеми за частния бранш сумата може да набъбне до 60 милиарда евро.
Планът на Гърция включва 106 капиталови стратегии, 67 промени и е изложен в 4104 страници. Акцент е и модернизирането на гръцката държавна администрация.
Португалия, която ръководи Европейски Съюз сега, даде образец и първа от всички съумя да внесе своя проект предишния четвъртък. Лисабон разчита на малко над 16,6 милиарда евро. Планът съдържа 77 капиталови стратегии и 36 промени.
До 30 април всички страни членки би трябвало да предадат на Еврокомисията своите проекти, само че към този момент е ясно, че най-малко половината от 27-те ще създадат това през май. “Не би трябвало да се фиксираме върху датата, а върху качеството”, разгласи неотдавна зам.-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис.
След това Еврокомисията има два месеца за инспекция дали проектите извършват заложените критерии, а всяка страна може да получи авансово 13% от заложените суми. Общо изискване, което Европейска комисия слага пред всички, е минимум 37% от отпуснатите пари да са ориентирани към зелени планове, а 20% - към цифровизация.
За да тръгнат каквито и да било пари към страните обаче, парламентите на 27-те би трябвало да ратифицират закона, който усилва националните гаранции за европейския бюджет. Досега това са създали 18 страни.
Ден по-рано на взаимна конференция финансовите министри на Франция и Германия показаха общата си увереност да трансформират европейската стопанска система и да дадат на континента подтик за нов напредък, с цел да догони Съединени американски щати и Китай след месеците на криза поради пандемията. “Решихме да представим проектите си дружно, тъй като Германия и Франция вървят ръка за ръка от началото на кризата”, обявиха Олаф Шолц и Бруно льо Мер в Брюксел.
Според схемата на разпределението на парите Франция би трябвало да получи 40 милиарда евро, а Германия - към 23 милиарда, показва Франсинфо. Шолц разгласи, че половината от парите ще са за планове, свързани с опазването на околната среда, а една четвърт - за цифрови технологии.
11 милиарда и половина ще отидат в помощ на фирмите, с цел да създадат преход към водород като енергиен източник, за тласъци за покупка на електрически автомобили и реновиране на постройките за енергийна успеваемост.
Бруно льо Мер прикани Еврокомисията да направи бързо оценка на проектите, с цел да могат парите да потекат към страните членки още при започване на юли. Франция бърза, тъй като към този момент е похарчила над една трета от избавителната си стратегия за 100 милиарда евро. Според Льо Мер прекомерно доста време е минало, откогато е бил утвърден Европейският оздравителен проект за 750 милиарда евро, което е разрешило на Съединени американски щати и Китай да вземат преднина във възобновяване.
Миналата година френската стопанска система записва спад от 8,3% - най-големия от Втората международна война насам. Льо Мер разгласи, че Париж е извлякъл поуките от предходната финансова рецесия и в този момент няма да се насочва към консолидиране на обществените финанси, а към крупни вложения. 50% от европейските пари Париж ще вложи в зелени планове и 25% - в цифрови.
Важно място във френския проект е отредено на енергийната успеваемост на постройките, развиването на френските райони и приемане на цифрови умения.
Испания ще получи 69,5 милиарда евро - като половината от тях ще са безплатни, а другата половина - в заеми. Основната цел, която си е сложило лявоцентристкото испанско държавно управление е основаването на зелена стопанска система и внезапно повишение на продуктивността след спад от 11% предходната година. В проекта е отделено съществено място на декарбонизацията и електрификацията като част от зеления преход, на навлизането на електрическите автомобили и потреблението на обновяеми енергийни източници.
Италия чака най-вече пари - 191,5 милиарда евро. Според премиера Марио Драги по-голямата част от средствата ще бъдат предопределени за подсилване на инфраструктурата, развиване на цифровите нововъведения и щадящо природата стабилно развиване. Над 40% от средствата ще са за стопански по-изостаналата Южна Италия, значим фокус ще са младите и дамите, ударени най-силно от загубата на работни места по време на пандемията.
Гърция също към този момент е внесла своя проект в бюрото на Еврокомисията в Атина, оповестиха гръцки медии. Предложени са към 170 плана, ориентирани към зелена сила, цифрови усъвършенствания, в това число усилване на високоскоростния интернет, образование и ограничения за обществено доближаване, както и планове в транспортната инфраструктура.
Гърция чака 18,2 милиарда евро в грантове, 13% в евтини заеми, а с даването на ликвиден капитал и заеми за частния бранш сумата може да набъбне до 60 милиарда евро.
Планът на Гърция включва 106 капиталови стратегии, 67 промени и е изложен в 4104 страници. Акцент е и модернизирането на гръцката държавна администрация.
Португалия, която ръководи Европейски Съюз сега, даде образец и първа от всички съумя да внесе своя проект предишния четвъртък. Лисабон разчита на малко над 16,6 милиарда евро. Планът съдържа 77 капиталови стратегии и 36 промени.
До 30 април всички страни членки би трябвало да предадат на Еврокомисията своите проекти, само че към този момент е ясно, че най-малко половината от 27-те ще създадат това през май. “Не би трябвало да се фиксираме върху датата, а върху качеството”, разгласи неотдавна зам.-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис.
След това Еврокомисията има два месеца за инспекция дали проектите извършват заложените критерии, а всяка страна може да получи авансово 13% от заложените суми. Общо изискване, което Европейска комисия слага пред всички, е минимум 37% от отпуснатите пари да са ориентирани към зелени планове, а 20% - към цифровизация.
За да тръгнат каквито и да било пари към страните обаче, парламентите на 27-те би трябвало да ратифицират закона, който усилва националните гаранции за европейския бюджет. Досега това са създали 18 страни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ