Свикнаха ни с циркаджийските глупости и скандалите – най-големият грях на този парламент
Четиридесет и осмото Народно заседание, за жалост, продължи да прави това, което направиха 45,46 и 47-ото, а точно: да ни привиква с циркаджийските нелепости и свадите.
Ако не друго (а то има доста друго), даже единствено това е огромен негатив в горкото ни настояще. Дори да не беше връщането на остарели фрагменти по разнообразни места – от клиники до гори, в случай че не беше мотаенето на значими закони (за надзор на основния прокурор, бюджета за 2023 година и още), в случай че не беше всичко това, даже САМО казусът със свикването ни към нелепостите е великански.
С ежедневното си държание депутатите привикнаха обществото, че свадите и виковете са естествени, че насилието и заканите са естествени, че да посегнеш, да дръпнеш микрофона по време на естрада, да надвикаш (като форма на „ разговор “), че да обиждаш и мяташ тиня е обикновено държание.
Не единствено, че „ работата “, която множеството депутати от XLVIII Народно събрание свършиха, може да се опише с четири думи – „ едвам не заспят “ – ами и знакът, който оставяме пред присъединяване им в политическия живот на страната, е „ минус “.
Просто тъй като ни дръпнаха обратно. Жалко е, че не можем да приказваме за напредък, само че е ужасно, че приказваме за декаданс. Регрес, който отврати хората от системата. Което си е достижение в страна, в която хората се раждат отвратени от системата.
До такава степен стигна отвращението, че тайфа популисти да се прицелят в парламентаризма и с „ чиста съвест “ (може би трябваше да сложа кавичките единствено на „ съвест “) да пожелаят да го погубят и да сложат завършек на парламентарната република. И да се върнат към едноличното ръководство, под формата на президентска република, само че с миризма на соцносталгия и единствен „ бащица “.
Който не помни историята, е наказан да я повтори. Човек би предположил, че най-малко две генерации ще минат преди този момент да се случи, а не същите хора да я повторят, но… творим историята на Нейно величество Късата Памет.
Та по този начин – гледайки чалгарите, хората взеха решение, че всички могат (и трябва) да се занимават с политика. Гледайки мърморенето на акцент на еднокнижниците и притурките им, взеха решение същото.
Гледайки услужливите русофили, хората взеха решение, че слугинажът е законна цел в живота. И доходоносна, освен това.
Нормализирането на профаните е рисково. Пренася се в обществото. Хората си мислят, че подмазването на мощните диктатори е законно държание и го придвижват в всекидневието си, където „ работодатели “ се изживяват като императори. Хората мислят, че с експанзия и крясъци се печелят разногласия. Хората си мислят, че със закани се вземат решение проблеми. Хората си мислят, че по-тихият и по-кроткият са законна плячка. Хората се наслушаха на популизъм и към този момент започнаха да се късат на лагери и фракции, които се радикализират.
Това става все по-„ обикновено “ и огромна част от депутатите от XLVIII Народно събрание спомогнаха за това.
Това е „ наследството “ на XLVIII Народно събрание, което бе подето още от XLV Народно събрание. Като цяло нормализирането на профаните си тече – къде леко, къде не – от доста от дълго време. Негово завещание е и фактът, че доста хора сега се чудят какво, по дяволите, е това „ XLVIII “ и „ XLV “…
Но в този момент към този момент всевъзможни граници бяха минати и след време, в случай че продължаваме да „ надграждаме “ „ триумфите “ на сегашните ни (мнозинство от) депутати, ще би трябвало да стартираме да вършим новините в картинки без текст, тъй като не „ XLVIII “ и „ XLV “ ще затрудняват хората, а и елементарните кирилски букви.
Ако нещата си продължат постарому, можете след години да погледнете обратно и да сложите пръст върху XLVIII Народно събрание и умерено да кажете: Ето това е моментът, от който всичко стартира да се срутва.
Това е при положение, че не се вземем в ръце и нещата си продължат постарому.
Да се надяваме, че…
…
Но да погледнем в този момент по-добре към статистическата страна на „ наследството “, което ни оставят депутатите от XLVIII Народно събрание.
Ако не друго (а то има доста друго), даже единствено това е огромен негатив в горкото ни настояще. Дори да не беше връщането на остарели фрагменти по разнообразни места – от клиники до гори, в случай че не беше мотаенето на значими закони (за надзор на основния прокурор, бюджета за 2023 година и още), в случай че не беше всичко това, даже САМО казусът със свикването ни към нелепостите е великански.
С ежедневното си държание депутатите привикнаха обществото, че свадите и виковете са естествени, че насилието и заканите са естествени, че да посегнеш, да дръпнеш микрофона по време на естрада, да надвикаш (като форма на „ разговор “), че да обиждаш и мяташ тиня е обикновено държание.
Не единствено, че „ работата “, която множеството депутати от XLVIII Народно събрание свършиха, може да се опише с четири думи – „ едвам не заспят “ – ами и знакът, който оставяме пред присъединяване им в политическия живот на страната, е „ минус “.
Просто тъй като ни дръпнаха обратно. Жалко е, че не можем да приказваме за напредък, само че е ужасно, че приказваме за декаданс. Регрес, който отврати хората от системата. Което си е достижение в страна, в която хората се раждат отвратени от системата.
До такава степен стигна отвращението, че тайфа популисти да се прицелят в парламентаризма и с „ чиста съвест “ (може би трябваше да сложа кавичките единствено на „ съвест “) да пожелаят да го погубят и да сложат завършек на парламентарната република. И да се върнат към едноличното ръководство, под формата на президентска република, само че с миризма на соцносталгия и единствен „ бащица “.
Който не помни историята, е наказан да я повтори. Човек би предположил, че най-малко две генерации ще минат преди този момент да се случи, а не същите хора да я повторят, но… творим историята на Нейно величество Късата Памет.
Та по този начин – гледайки чалгарите, хората взеха решение, че всички могат (и трябва) да се занимават с политика. Гледайки мърморенето на акцент на еднокнижниците и притурките им, взеха решение същото.
Гледайки услужливите русофили, хората взеха решение, че слугинажът е законна цел в живота. И доходоносна, освен това.
Нормализирането на профаните е рисково. Пренася се в обществото. Хората си мислят, че подмазването на мощните диктатори е законно държание и го придвижват в всекидневието си, където „ работодатели “ се изживяват като императори. Хората мислят, че с експанзия и крясъци се печелят разногласия. Хората си мислят, че със закани се вземат решение проблеми. Хората си мислят, че по-тихият и по-кроткият са законна плячка. Хората се наслушаха на популизъм и към този момент започнаха да се късат на лагери и фракции, които се радикализират.
Това става все по-„ обикновено “ и огромна част от депутатите от XLVIII Народно събрание спомогнаха за това.
Това е „ наследството “ на XLVIII Народно събрание, което бе подето още от XLV Народно събрание. Като цяло нормализирането на профаните си тече – къде леко, къде не – от доста от дълго време. Негово завещание е и фактът, че доста хора сега се чудят какво, по дяволите, е това „ XLVIII “ и „ XLV “…
Но в този момент към този момент всевъзможни граници бяха минати и след време, в случай че продължаваме да „ надграждаме “ „ триумфите “ на сегашните ни (мнозинство от) депутати, ще би трябвало да стартираме да вършим новините в картинки без текст, тъй като не „ XLVIII “ и „ XLV “ ще затрудняват хората, а и елементарните кирилски букви.
Ако нещата си продължат постарому, можете след години да погледнете обратно и да сложите пръст върху XLVIII Народно събрание и умерено да кажете: Ето това е моментът, от който всичко стартира да се срутва.
Това е при положение, че не се вземем в ръце и нещата си продължат постарому.
Да се надяваме, че…
…
Но да погледнем в този момент по-добре към статистическата страна на „ наследството “, което ни оставят депутатите от XLVIII Народно събрание.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ