Заповедите за защита от домашно насилие са се увеличили 4 пъти
Четири пъти е скочил броят на издадените заповеди за незабавна отбрана от домашно принуждение през 2019 година спрямо 2018 година, съгласно данни на Министерство на вътрешните работи, предоставени по питане на Български хелзинкски комитет(БХК). Заповедите за незабавна отбрана се издават от съда, разглеждащ делото за домашно принуждение, за периода на правосъдното произвеждане, когато има данни, че здравето или животът на потърпевшите са в директна, непосредствена или следваща заплаха.
През 2017 година заповедите за незабавна отбрана са били 575, през 2018 година - 601, а през 2019 година броят им нараства до 2338. Това демонстрира систематизираната информация след обзор на налични данни за всички 28 регионални дирекции на Министерство на вътрешните работи в страната. Данните са въз основа на решения на съответния съд в районното ръководство по непрекъснат адрес на причинителя на домашно принуждение.
Четирикратното увеличение на случаите на незабавна отбрана обаче не е еквивалентно на четири пъти повече потърпевши от домашно принуждение, потърсили помощ от съда. Справка със статистиката на Висшия правосъден съвет(ВСС) демонстрира, че през първото шестмесечие на 2019 година броят на новообразуваните каузи по Закона за отбрана от домашното принуждение (1627) са с 21% повече по отношение на същия интервал на миналата година (2053).
Според специалистите на БХК от стратегия “Мониторинг и проучвания ”, едно от вероятните пояснения за растежа на издадените заповеди би могло да бъде смяна в метода на преценка на съда за това по кое време са налице данни, че здравето или животът на потърпевшите са сложени в заплаха. Не без значение са и нарасналите публични упования към правораздавателните органи да реализират по-ефективна предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, изключително след отхвърли на държавното управление през 2018 година да ратифицира Истанбулската спогодба.
Проблемът с домашното принуждение е съзнателен от 79% от българското общество .
В поддръжка на тези пояснения идват резултатите от ново допитване на БХК по тематиката, осъществено като част от количествено национално изследване на “Маркетлинкс ” през септември 2019 година.
Общо над три четвърти от запитаните смятат, че би трябвало да се вземат ефикасни ограничения по отношение на домашното принуждение (79%). Малко над 55% от тях изясняват тази нужда с това, че домашното принуждение е сериозен проблем, а към една четвърт считат, че механизмите сега са неработещи (24%). Под един % са хората, които считат, че в този момент настоящите закони са задоволителни.
Само 4% мислят, че такива ограничения не са нужни, тъй като това е проблем, обвързван с персонални връзки, а под 3% - че не е проблем, който визира доста хора. Малко над 13% нямат мнение по въпроса.
Интересен подробност е че отговорът, че ефикасни ограничения са нужни, тъй като казусът е сериозен, е посочен от 14% повече дами спрямо мъжете и от 18-20% повече респонденти в София и огромните градове, в сравнение с в междинните и по-малки по мярка обитаеми места.
Около две трети от интервюираните показват позиция, че е належащо полицията и съдът да работят по-ефективно (64%). Малко над половината считат, че би трябвало да има законодателни промени, които да улеснят предварителната защита на насилието (52%) Значителен дял от жителите виждат осведомителните акции на цялото население за повишение на нетърпимостта към принуждение (44%) и ранното обучение по отношение на правата на дамите (38%) като значими ограничения за справяне с казуса.
Остава сериозен казусът с следенето на случаите на домашно принуждение в България. От Министерство на вътрешните работи признават, че в страната ни към момента липсва единна автоматизирана осведомителна система, която да събира и обработва данни за домашно принуждение, като другите институции и неправителствени организации употребяват лични системи за това. Оттам прецизират, че през ноември 2019 година Главна дирекция „ Национална полиция “ е подписала предефиниран план по Норвежкия финансов механизъм, една от главните действия по който е създаване точно на такава осведомителна система.
Министерство на вътрешните работи няма информация за броя на сигналите си към прокуратура.
Съгласно Наказателния кодекс, неизпълнението на заповедите за отбрана от домашно принуждение е закононарушение и Министерство на вътрешните работи има законовото обвързване да алармира прокуратурата за всеки един подобен случай. От отговора на Министерство на вътрешните работи по ЗДОИ обаче излиза наяве, че Министерство на вътрешните работи не събира информация и не води вътрешна статистика за броя и честотата на тези сигнали.
През 2017 година заповедите за незабавна отбрана са били 575, през 2018 година - 601, а през 2019 година броят им нараства до 2338. Това демонстрира систематизираната информация след обзор на налични данни за всички 28 регионални дирекции на Министерство на вътрешните работи в страната. Данните са въз основа на решения на съответния съд в районното ръководство по непрекъснат адрес на причинителя на домашно принуждение.
Четирикратното увеличение на случаите на незабавна отбрана обаче не е еквивалентно на четири пъти повече потърпевши от домашно принуждение, потърсили помощ от съда. Справка със статистиката на Висшия правосъден съвет(ВСС) демонстрира, че през първото шестмесечие на 2019 година броят на новообразуваните каузи по Закона за отбрана от домашното принуждение (1627) са с 21% повече по отношение на същия интервал на миналата година (2053).
Според специалистите на БХК от стратегия “Мониторинг и проучвания ”, едно от вероятните пояснения за растежа на издадените заповеди би могло да бъде смяна в метода на преценка на съда за това по кое време са налице данни, че здравето или животът на потърпевшите са сложени в заплаха. Не без значение са и нарасналите публични упования към правораздавателните органи да реализират по-ефективна предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, изключително след отхвърли на държавното управление през 2018 година да ратифицира Истанбулската спогодба.
Проблемът с домашното принуждение е съзнателен от 79% от българското общество .
В поддръжка на тези пояснения идват резултатите от ново допитване на БХК по тематиката, осъществено като част от количествено национално изследване на “Маркетлинкс ” през септември 2019 година.
Общо над три четвърти от запитаните смятат, че би трябвало да се вземат ефикасни ограничения по отношение на домашното принуждение (79%). Малко над 55% от тях изясняват тази нужда с това, че домашното принуждение е сериозен проблем, а към една четвърт считат, че механизмите сега са неработещи (24%). Под един % са хората, които считат, че в този момент настоящите закони са задоволителни.
Само 4% мислят, че такива ограничения не са нужни, тъй като това е проблем, обвързван с персонални връзки, а под 3% - че не е проблем, който визира доста хора. Малко над 13% нямат мнение по въпроса.
Интересен подробност е че отговорът, че ефикасни ограничения са нужни, тъй като казусът е сериозен, е посочен от 14% повече дами спрямо мъжете и от 18-20% повече респонденти в София и огромните градове, в сравнение с в междинните и по-малки по мярка обитаеми места.
Около две трети от интервюираните показват позиция, че е належащо полицията и съдът да работят по-ефективно (64%). Малко над половината считат, че би трябвало да има законодателни промени, които да улеснят предварителната защита на насилието (52%) Значителен дял от жителите виждат осведомителните акции на цялото население за повишение на нетърпимостта към принуждение (44%) и ранното обучение по отношение на правата на дамите (38%) като значими ограничения за справяне с казуса.
Остава сериозен казусът с следенето на случаите на домашно принуждение в България. От Министерство на вътрешните работи признават, че в страната ни към момента липсва единна автоматизирана осведомителна система, която да събира и обработва данни за домашно принуждение, като другите институции и неправителствени организации употребяват лични системи за това. Оттам прецизират, че през ноември 2019 година Главна дирекция „ Национална полиция “ е подписала предефиниран план по Норвежкия финансов механизъм, една от главните действия по който е създаване точно на такава осведомителна система.
Министерство на вътрешните работи няма информация за броя на сигналите си към прокуратура.
Съгласно Наказателния кодекс, неизпълнението на заповедите за отбрана от домашно принуждение е закононарушение и Министерство на вътрешните работи има законовото обвързване да алармира прокуратурата за всеки един подобен случай. От отговора на Министерство на вътрешните работи по ЗДОИ обаче излиза наяве, че Министерство на вътрешните работи не събира информация и не води вътрешна статистика за броя и честотата на тези сигнали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ