Ще бележи ли апатията евровота?*
Четири дни преди 400-те милиона евентуални европейски гласоподаватели да бъдат призовани пред урните, водачите на Европейски Съюз се надяват да преобърнат нормалната ниска изборна интензивност, с цел да се избегне евентуалният напредък на евроскептичните сили.
Европейският парламент, който ще бъде определен в 28 страни сред четвъртък и неделя (23 - 26 май), в никакъв случай не е бил по-голям за формулирането на законите на континента. Но всяко такова гласоподаване от цялостен континент след първото през 1979 година е имало по-ниска изборна интензивност от предходното, и огромна част от силата в тазгодишната конкуренция идва от популистите, противопоставящи се на по-дълбоката интеграция. Сред хипотетичните претенденти не се появиха огромни персони, които да управляват Европейската комисия.
Протестен избор
Политици настояват, че европейските парламентарни избори са 28 паралелни национални вота, постоянно белязани от ниска изборна интензивност и мощна наклонност към протестен избор. Такъв ще бъде казусът във Англия, която стартира цикъла на гласоподаване в четвъртък и където в конкуренцията води Найджъл Фараж и неговата подкрепяща Brexit партия.
Но спектакълът на безредното овакантяване на Англия може би е концентрирал мозъците по други краища на Европа, и изследване на ZDF сочи, че 60 % от германците може би ще вземат участие във вота, спрямо 47 % през 2014 година.
Участието на гласоподавателите по традиция е било най-ниско измежду младежите, само че тази година опасенията за „ изключителна обстановка с климата “ изведоха стотици хиляди хора по улиците, с цел да изискват дейности.
Малко известни водачи
Винаги е било мъчно да се намерят претенденти за най-висшите постове в Европейски Съюз, само че предходните водачи бяха най-малко опитни водачи. Нито един от по този начин наречените " spitzenkandidats " - персони, определени от паневропейските партии да водят техните акции и да поемат управлението на Европейската комисия, не е някогашен народен водач.
Например водещият като началник на най-голямата група, дясноцентристката ЕНП, е малко известният немски реакционер Манфред Вебер, ветеран-законодател, който няма управнически опит. Известна част не доста ярки политически сили застават зад еврокомисаря Маргрете Вестегер, чиято министерска кариера е въодушевила датския приказен ефирен сериал „ Борген “, само че акцията ѝ като претендент на АЛДЕ в никакъв случай не е била мощна.
В реалност, в случай че Вебер или Вестегер получи поста, това няма да бъде изборът на гласоподавателите, а тъй като водачите на държавите-членки вземат решение да предлагат един от тях след политически пазарлъци, които следват след гласуването.
Националистическа обсада
Засега единствено Англия е на път да напусне Европейски Съюз, само че националисти, десни популисти и евроскептични консерватори се надяват да раздерат уютния консенсус в Брюксел. Анкетите при започване на акцията демонстрираха, че към 173 членове са определени от тези групи, макар че личните им разлики биха ги затруднили да се обединят като един изборен блок.
Оттогава обаче, скандал, включващ диалози за съветските пари и въздействието на търговията с въздействие, докара до оставката на крайнодесния вицеканцлер на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе и провокира безусловно сриване на съдружното държавно управление. Остава да се види дали призракът на възкръсващите извънредно десни ще активизира левите и демократичните гласоподаватели да ги блокират.
Основните партии са по-слаби
Макар че те могат да останат най-големите блокове, главните дясноцентристки и левоцентристки групировки, които през последните години преобладаваха в паневропейската политика, наподобява ще изгубят позиция. Дори и социалистите да запазят линията си, техният мощен контингент от евродепутати от Лейбъристката партия ще остане в Европа единствено до момента в който Англия е в съюза, а отвън Испания другите им членове губят позиция.
Европейската национална партия, от която е ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, може да остане най-голямата група, само че тя къса с унгарските си съдружници на премиера Виктор Орбан от " Фидес ".
Според изследванията на публичното мнение, първите две групи губят по към 30 места всяка, което значи, че няма да могат да образуват взаимно болшинство и може да се наложи да търсят поддръжка при АЛДЕ либералите и Зелените. Либералите от АЛДЕ нетърпеливо чакат вливането на свежа кръв от новото придвижване на френския президент Еманюел Макрон и от испанската партия " Киудиданос ".
Последствия
За добре осведомените ветерани в Брюксел огромната вечер няма да е идната неделя, когато се появят първите резултати от парламентарната конкуренция, а два дни по-късно, когато националните водачи се срещат за вечеря в Брюксел.
Първите офанзиви към този момент бяха разменени, когато Меркел и Макрон признаха разликите си, само че между тях, под председателството на президента на Съвета на Европейски Съюз Доналд Туск, водачите ще обсъдят петте най-високи поста в Европа. Туск се надява, че по време на срещата на върха на 21 юни ще има претенденти, които да управляват Комисията, Съвета и политиката на Европейски Съюз, дружно с парламентарния началник и шефа на Европейската централна банка.
Европейският парламент, който ще бъде определен в 28 страни сред четвъртък и неделя (23 - 26 май), в никакъв случай не е бил по-голям за формулирането на законите на континента. Но всяко такова гласоподаване от цялостен континент след първото през 1979 година е имало по-ниска изборна интензивност от предходното, и огромна част от силата в тазгодишната конкуренция идва от популистите, противопоставящи се на по-дълбоката интеграция. Сред хипотетичните претенденти не се появиха огромни персони, които да управляват Европейската комисия.
Протестен избор
Политици настояват, че европейските парламентарни избори са 28 паралелни национални вота, постоянно белязани от ниска изборна интензивност и мощна наклонност към протестен избор. Такъв ще бъде казусът във Англия, която стартира цикъла на гласоподаване в четвъртък и където в конкуренцията води Найджъл Фараж и неговата подкрепяща Brexit партия.
Но спектакълът на безредното овакантяване на Англия може би е концентрирал мозъците по други краища на Европа, и изследване на ZDF сочи, че 60 % от германците може би ще вземат участие във вота, спрямо 47 % през 2014 година.
Участието на гласоподавателите по традиция е било най-ниско измежду младежите, само че тази година опасенията за „ изключителна обстановка с климата “ изведоха стотици хиляди хора по улиците, с цел да изискват дейности.
Малко известни водачи
Винаги е било мъчно да се намерят претенденти за най-висшите постове в Европейски Съюз, само че предходните водачи бяха най-малко опитни водачи. Нито един от по този начин наречените " spitzenkandidats " - персони, определени от паневропейските партии да водят техните акции и да поемат управлението на Европейската комисия, не е някогашен народен водач.
Например водещият като началник на най-голямата група, дясноцентристката ЕНП, е малко известният немски реакционер Манфред Вебер, ветеран-законодател, който няма управнически опит. Известна част не доста ярки политически сили застават зад еврокомисаря Маргрете Вестегер, чиято министерска кариера е въодушевила датския приказен ефирен сериал „ Борген “, само че акцията ѝ като претендент на АЛДЕ в никакъв случай не е била мощна.
В реалност, в случай че Вебер или Вестегер получи поста, това няма да бъде изборът на гласоподавателите, а тъй като водачите на държавите-членки вземат решение да предлагат един от тях след политически пазарлъци, които следват след гласуването.
Националистическа обсада
Засега единствено Англия е на път да напусне Европейски Съюз, само че националисти, десни популисти и евроскептични консерватори се надяват да раздерат уютния консенсус в Брюксел. Анкетите при започване на акцията демонстрираха, че към 173 членове са определени от тези групи, макар че личните им разлики биха ги затруднили да се обединят като един изборен блок.
Оттогава обаче, скандал, включващ диалози за съветските пари и въздействието на търговията с въздействие, докара до оставката на крайнодесния вицеканцлер на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе и провокира безусловно сриване на съдружното държавно управление. Остава да се види дали призракът на възкръсващите извънредно десни ще активизира левите и демократичните гласоподаватели да ги блокират.
Основните партии са по-слаби
Макар че те могат да останат най-големите блокове, главните дясноцентристки и левоцентристки групировки, които през последните години преобладаваха в паневропейската политика, наподобява ще изгубят позиция. Дори и социалистите да запазят линията си, техният мощен контингент от евродепутати от Лейбъристката партия ще остане в Европа единствено до момента в който Англия е в съюза, а отвън Испания другите им членове губят позиция.
Европейската национална партия, от която е ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, може да остане най-голямата група, само че тя къса с унгарските си съдружници на премиера Виктор Орбан от " Фидес ".
Според изследванията на публичното мнение, първите две групи губят по към 30 места всяка, което значи, че няма да могат да образуват взаимно болшинство и може да се наложи да търсят поддръжка при АЛДЕ либералите и Зелените. Либералите от АЛДЕ нетърпеливо чакат вливането на свежа кръв от новото придвижване на френския президент Еманюел Макрон и от испанската партия " Киудиданос ".
Последствия
За добре осведомените ветерани в Брюксел огромната вечер няма да е идната неделя, когато се появят първите резултати от парламентарната конкуренция, а два дни по-късно, когато националните водачи се срещат за вечеря в Брюксел.
Първите офанзиви към този момент бяха разменени, когато Меркел и Макрон признаха разликите си, само че между тях, под председателството на президента на Съвета на Европейски Съюз Доналд Туск, водачите ще обсъдят петте най-високи поста в Европа. Туск се надява, че по време на срещата на върха на 21 юни ще има претенденти, които да управляват Комисията, Съвета и политиката на Европейски Съюз, дружно с парламентарния началник и шефа на Европейската централна банка.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ