Високата цена на леснотата
Четенето през днешния ден не е като четенето през вчерашния ден – сходна елементарна констатация може да се онагледи образно. На фона на портретите на хора с книги отпреди век - век и половина – на които виждаме изцяло потънали, замислени или мечтателни облици, през днешния ден виждаме снимки на хора с книга на морския бряг или пред камина, с пиво в ръка и наложително с безупречен маникюр, четенето като че ли се е трансформирало в декоративно занятие.
Днес то освен е в конкуренция с доста по-атрактивни образно форми, то е допустимо на най-различни носители, само че и постоянно върви с спирания, в добавка с шарени или движещи се картинки, със прекъсване, с цел да проверим имаме ли известия на телефона и така нататък
Най-скептичните наблюдаващи даже настояват, че вековете на всеобща, всеобща просветеност завършват и не след дълго четенето с схващане ще е умеене единствено за експертите, по този начин както е било в дълги моменти от човешката история.
Феноменът е изключително забележим при младежите, родени в цифровата ера и привикнали на бърз и елементарен достъп до всичко.
" Екранът пречи на устойчивостта на вниманието, с цел да се стигне до четене с схващане, би трябвало да се мине през слушане с схващане като акцентът е върху схващане ", споделя Доротея Табакова, преподавателка по старогръцки език и метрика в Софийския университет и преводачка от четири езика.
Улесняването на образователните стратегии не е решение – казусът с разбирането няма да се реши с опростяване.
Има директна връзка сред измененията в просветителната стратегия и спадовете в четенето и слушането с схващане. Много значимо е какво е предхождало тези стадии, какво е заложено преди този момент. И в случай че това е бил най-много дисплеят – обстановката е сериозна.
Има и едно комплициране на скучно и мъчно и оттова позив към непрекъснато опростяване. А и кой е споделил, че преодоляването на каквото и да е умеене, е елементарно. Подхлъзва ни търсенето на лесното.
Екранът разглезва, няма потребност от аналитичност, да се гради облик, да се развива въображение. Нещо като синдром на миксера се получава: когато даваш единствено смляна храна на едно дете, то не помни да дъвче. Стига се до такава степен мозъкът да се отучи да дъвче .
Окото е продължение на мозъка – когато човек чете, той е изобретателен, довършва си текста в съзнанието, фантазира си го, диалогизира с него. Спрем ли да се опитваме да разберем комплициран текст, доста бързо стопираме да разбираме какъвто и да било текст.
Чуйте целия диалог с Доротея Табакова и анкетите измежду младежи за степента на взаимозависимост от екраните и тревожните проблеми с разбирането на информация.
По обявата работи: Росица Михова
Днес то освен е в конкуренция с доста по-атрактивни образно форми, то е допустимо на най-различни носители, само че и постоянно върви с спирания, в добавка с шарени или движещи се картинки, със прекъсване, с цел да проверим имаме ли известия на телефона и така нататък
Най-скептичните наблюдаващи даже настояват, че вековете на всеобща, всеобща просветеност завършват и не след дълго четенето с схващане ще е умеене единствено за експертите, по този начин както е било в дълги моменти от човешката история.
Феноменът е изключително забележим при младежите, родени в цифровата ера и привикнали на бърз и елементарен достъп до всичко.
" Екранът пречи на устойчивостта на вниманието, с цел да се стигне до четене с схващане, би трябвало да се мине през слушане с схващане като акцентът е върху схващане ", споделя Доротея Табакова, преподавателка по старогръцки език и метрика в Софийския университет и преводачка от четири езика.
Улесняването на образователните стратегии не е решение – казусът с разбирането няма да се реши с опростяване.
Има директна връзка сред измененията в просветителната стратегия и спадовете в четенето и слушането с схващане. Много значимо е какво е предхождало тези стадии, какво е заложено преди този момент. И в случай че това е бил най-много дисплеят – обстановката е сериозна.
Има и едно комплициране на скучно и мъчно и оттова позив към непрекъснато опростяване. А и кой е споделил, че преодоляването на каквото и да е умеене, е елементарно. Подхлъзва ни търсенето на лесното.
Екранът разглезва, няма потребност от аналитичност, да се гради облик, да се развива въображение. Нещо като синдром на миксера се получава: когато даваш единствено смляна храна на едно дете, то не помни да дъвче. Стига се до такава степен мозъкът да се отучи да дъвче .
Окото е продължение на мозъка – когато човек чете, той е изобретателен, довършва си текста в съзнанието, фантазира си го, диалогизира с него. Спрем ли да се опитваме да разберем комплициран текст, доста бързо стопираме да разбираме какъвто и да било текст.
Чуйте целия диалог с Доротея Табакова и анкетите измежду младежи за степента на взаимозависимост от екраните и тревожните проблеми с разбирането на информация.
По обявата работи: Росица Михова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ