Руснаците хем ни освободиха, хем капитулираха пред нас
Честваме 140 години от освобождението на България. В същото време на датата 3 март, Русия подписва Брест-Литовския кротичък контракт от 1918 година. Стават и 100 години от това значимо съглашение. В клаузите му Русия капитулира в Първата международна война пред Царство България, Германската, Австро-Унгарската и Османската империя. С този мир Болшевишка Русия оцелява.
Директорът на кюстендилското читалище “Зора 2003 ” Иван Сапунджиев събира непрекъснато историци, издава брошури по разнообразни тематики и изследва непознати аспекти от нашата история. Той напомни съвпадението на тези две дати и опита да потвърди тезата, че България е изплатила дълга си към своите освободители.
- Г-н Сапунджиев, Санстефанският кротичък контракт е подписан на 3 март и в това време на тази дата 40 години по-късно - Брест-Литовският мир. Хем на тази дата сме освободени, хем Русия дефакто капитулира пред нас?
- Договорът за нашето избавление е подписан на 3 март, тъй като ден по-рано е почнало ръководството на император Александър Втори (датата е 2 март 1855 година). Затова руснаците са бързали да го подпишат - с цел да има съвпадане. Победителите постоянно търсят някаква символика. През 1940 година при подписването на разгрома на Франция Хитлер кани французите да подпишат в същия вагон, в който Германия капитулира през Първата международна война. След войната французите нацепват вагона на тресчици. За да стартира Руско-турската война през 1877 година се организират предварителни договаряния с Германия, Австро-Унгария и Англия. Лондон желае остров Кипър и руснаците се съгласяват. За да стартира войната, Османската империя взема огромен заем от Англия. Първо закупуват пушки “Енфийлд ” (300 000 броя - б. р.), а след това по-модерните “Пийбоди-Мартини ” от “Провидънс Туулс ” (600 000 броя - б. р.) в Съединените щати. Това е целеви заем, както в този момент ни ги дава Европейският съюз. Другата част от парите отива за лечебни заведения и учебни заведения. Затова, с цел да се подпише този контракт, се прави сметка каква част от империята може да бъде пожертвана, с цел да продължи да си връща големия заем. Така се стига до извода, че може да бъде дадена за без значение Княжество Мизия и региона на Софийското поле. То ще е като подвластна страна. Решава се Румъния да получи цялостна самостоятелност, като против това тя взема заем, с цел да закупи за 12 милиона златни франка железопътната линия Виена-Букурещ дружно с целия преносим състав. По този метод всяко едно деяние, в което има национално съзнание и страст, е обвързвано и с доста пари. Така вземат решение коя част от Османската империя да остане в границите. Това са Македония, Румелия и Беломорска Тракия.
- Зад всичко стоят стопански ползи?
-Точно по този начин. Разценките демонстрират, че 60 % от приходите в стопанската система на империята идват от тези три балкански района. Така австрийците вземат Новопазарския санджак, а англичаните Кипър за 100 години. Всичко това е чист бизнес и договорка. Австрия не съумява да вземе Босна и Новопазарския санджак до 1908 година. 30 години по-късно Османската страна към този момент е изплатила дълга си и никоя от огромните страни няма искания против оповестената самостоятелност от цар Фердинанд. С тези заеми Османската империя си е подсигурила ненапълно целостта. По същия метод Румъния стартира да влага във влашките овчари, които се движат по балканските полета. Това са каракачани и арумъни. Букурещ има проект още от 1860 година да влага в тяхното национално съзнание, че са власи. И когато през 1913 година идва моментът да се разделя Македония, където е имало арумъни, те споделят: Ние няма да имаме искания за земя в долу в Македония - дайте ни Южна Добруджа. Така че разглеждайте скрития претекст, който хората в никакъв случай не виждат, а историците нормално също не му обръщат внимание, тъй като нормално извършват политически поръчки.
- Ако Брест-Литовският мир се бе осъществил, какво щяхме да получим?
- Той се е осъществил.
- Съветска Русия го денонсира в края на 1918 година.
-Да, само че от 3 март 1918 до края на октомври същата година той си е настоящ.
- Според този мир Императорският черноморски флот е трябвало да бъде разграничен като трофей сред четирите страни победителки и България е трябвало да получи два броненосеца и четири леки крайцера...
-По-важното е, че тук приказваме за национално обединяване. През тази война влизаме в етническите си граници и Русия с този контракт признава България в тези граници. Ние не вземаме съветски територии с Брест-Литовския мир. През последните 150 години, чак до офанзивата в Кербала, ние не сме водили войни отвън нашия етнически фатерланд.
- През Втората международна война нали стигнахме до Клагенфурт в Австрия?
-Да, само че по насила. Има български войнишки протести против тази война. Аз имам диалози с племенника на Добри Терпешев - дядо Кръстю, който умря на 90 години. Той ми разказваше за тези протести. Когато военачалник Стойчев споделил на бойците, че ще вървят оттатък Дунава, те хванали и изхвърлили колата му в канавката. И тръгнали към генерала с явното желание да го бият. Той почнал психически да беседва с тях и им споделил: “Не, ще водиме война единствено до Дунав ”. Когато стигат Дунава, им споделят, че ще ги върнат назад в София. Товарят българските бойци на вагоните и след няколко часа те се виждат прекарани през моста чак в Земун, във Воеводина. Дядо Кръстю, който е бил поручик, ми описа по какъв начин в частта му пристигнал съветски офицер и попитал: Колко бойци разстреляхте през днешния ден? Всички българи се вцепенили: Никого не сме разстрелвали. “Как по този начин! За да има дисциплинираност, всеки ден би трябвало да разстрелвате по 1-2-ма души ”, споделил руснакът. Това го има разказано и в литературата. През Втората международна война сме отишли до Волфсбург и нагоре по насила.
- Твърдите, че България си е изплатила дълга към Русия?
-Когато един народ се опира на различен народ - дали ще е национално избавление, дали ще е културно възобновление, това поражда обвързване и духовна връзка сред тези нации. И дейностите им са в региона на духовното. Това не може да се мери в метри и килограми. Заради събитията от Освободителната война българският народ дължи на съветския една безкрайна и безконечна признателност, тъй като тази война е донесла нещо по-хубаво в живота на нашето племе. Ако погледнете историческите документи, ще забележите, че описанията на тази война стартират да се пишат от 1893 година нататък.
- Защо?
-Защото е било належащо да си отиде едно потомство и тогава да стартираме да пишем какъв брой неприятни са били турците. В тези времена се е употребила само технологията на омразата. На нас ни е било нужно да ненавиждаме сърби и турци. На сърбите - да ненавиждат българите и турците. Това е остаряла съветска политика още от 18. век, от времето на Екатерина Велика. Русия постоянно е желала на Балканите да има дребни и раздробени нации. А българският е най-компактната маса, по тази причина би трябвало да бъде разпарчетосан. В същото време Османската империя в продължение на 400 години съзнателно смесва разнообразни нации по етнос и вяра. Получава се мозаична картина на картата. Това не го направи Австро-Унгарската империя и тъкмо то се обърна против нея през Първата международна война. Хървати, въоръжени с чешки пушки, потеглиха против империята. Същият проект на Екатерина Велика продължава и през 1944 година. Съветска Русия желае да дадем територии за морски бази. И ни предлага земите до Одрин, както е било преди Първата международна война. Това е повода, заради която Москва още не желае да ни върне архивите. Когато ни окупират през 1944-а, първото нещо е да вземат архивите ни. В тях има документи, които са много нелицеприятни.
- А по какъв начин сме си изплатили дълга към Русия?
-С Брест-Литовския мир Русия излезе от Първата международна война. В същото време това даде опция на власт да се укрепят болшевиките. Монархията рухна на територията. И стартира Гражданската война. Почти всички царски офицери, взели участие в освобождението ни, които през 1878 година са били младши офицери, през 1920 към този момент са полковници и генерали. И когато армиите на Врангел, Деникин, Колчак изгубиха войната с болшевиките, България одобри тези блудни синове като свои деца. И им даде опция да живеят и да се развиват. Това е заслуга на цар Борис и на българския народ. По този метод ние върнахме жеста на нашите освободители. Така, по същия метод, съветският народ би трябвало да е длъжен на българския.
Директорът на кюстендилското читалище “Зора 2003 ” Иван Сапунджиев събира непрекъснато историци, издава брошури по разнообразни тематики и изследва непознати аспекти от нашата история. Той напомни съвпадението на тези две дати и опита да потвърди тезата, че България е изплатила дълга си към своите освободители.
- Г-н Сапунджиев, Санстефанският кротичък контракт е подписан на 3 март и в това време на тази дата 40 години по-късно - Брест-Литовският мир. Хем на тази дата сме освободени, хем Русия дефакто капитулира пред нас?
- Договорът за нашето избавление е подписан на 3 март, тъй като ден по-рано е почнало ръководството на император Александър Втори (датата е 2 март 1855 година). Затова руснаците са бързали да го подпишат - с цел да има съвпадане. Победителите постоянно търсят някаква символика. През 1940 година при подписването на разгрома на Франция Хитлер кани французите да подпишат в същия вагон, в който Германия капитулира през Първата международна война. След войната французите нацепват вагона на тресчици. За да стартира Руско-турската война през 1877 година се организират предварителни договаряния с Германия, Австро-Унгария и Англия. Лондон желае остров Кипър и руснаците се съгласяват. За да стартира войната, Османската империя взема огромен заем от Англия. Първо закупуват пушки “Енфийлд ” (300 000 броя - б. р.), а след това по-модерните “Пийбоди-Мартини ” от “Провидънс Туулс ” (600 000 броя - б. р.) в Съединените щати. Това е целеви заем, както в този момент ни ги дава Европейският съюз. Другата част от парите отива за лечебни заведения и учебни заведения. Затова, с цел да се подпише този контракт, се прави сметка каква част от империята може да бъде пожертвана, с цел да продължи да си връща големия заем. Така се стига до извода, че може да бъде дадена за без значение Княжество Мизия и региона на Софийското поле. То ще е като подвластна страна. Решава се Румъния да получи цялостна самостоятелност, като против това тя взема заем, с цел да закупи за 12 милиона златни франка железопътната линия Виена-Букурещ дружно с целия преносим състав. По този метод всяко едно деяние, в което има национално съзнание и страст, е обвързвано и с доста пари. Така вземат решение коя част от Османската империя да остане в границите. Това са Македония, Румелия и Беломорска Тракия.
- Зад всичко стоят стопански ползи?
-Точно по този начин. Разценките демонстрират, че 60 % от приходите в стопанската система на империята идват от тези три балкански района. Така австрийците вземат Новопазарския санджак, а англичаните Кипър за 100 години. Всичко това е чист бизнес и договорка. Австрия не съумява да вземе Босна и Новопазарския санджак до 1908 година. 30 години по-късно Османската страна към този момент е изплатила дълга си и никоя от огромните страни няма искания против оповестената самостоятелност от цар Фердинанд. С тези заеми Османската империя си е подсигурила ненапълно целостта. По същия метод Румъния стартира да влага във влашките овчари, които се движат по балканските полета. Това са каракачани и арумъни. Букурещ има проект още от 1860 година да влага в тяхното национално съзнание, че са власи. И когато през 1913 година идва моментът да се разделя Македония, където е имало арумъни, те споделят: Ние няма да имаме искания за земя в долу в Македония - дайте ни Южна Добруджа. Така че разглеждайте скрития претекст, който хората в никакъв случай не виждат, а историците нормално също не му обръщат внимание, тъй като нормално извършват политически поръчки.
- Ако Брест-Литовският мир се бе осъществил, какво щяхме да получим?
- Той се е осъществил.
- Съветска Русия го денонсира в края на 1918 година.
-Да, само че от 3 март 1918 до края на октомври същата година той си е настоящ.
- Според този мир Императорският черноморски флот е трябвало да бъде разграничен като трофей сред четирите страни победителки и България е трябвало да получи два броненосеца и четири леки крайцера...
-По-важното е, че тук приказваме за национално обединяване. През тази война влизаме в етническите си граници и Русия с този контракт признава България в тези граници. Ние не вземаме съветски територии с Брест-Литовския мир. През последните 150 години, чак до офанзивата в Кербала, ние не сме водили войни отвън нашия етнически фатерланд.
- През Втората международна война нали стигнахме до Клагенфурт в Австрия?
-Да, само че по насила. Има български войнишки протести против тази война. Аз имам диалози с племенника на Добри Терпешев - дядо Кръстю, който умря на 90 години. Той ми разказваше за тези протести. Когато военачалник Стойчев споделил на бойците, че ще вървят оттатък Дунава, те хванали и изхвърлили колата му в канавката. И тръгнали към генерала с явното желание да го бият. Той почнал психически да беседва с тях и им споделил: “Не, ще водиме война единствено до Дунав ”. Когато стигат Дунава, им споделят, че ще ги върнат назад в София. Товарят българските бойци на вагоните и след няколко часа те се виждат прекарани през моста чак в Земун, във Воеводина. Дядо Кръстю, който е бил поручик, ми описа по какъв начин в частта му пристигнал съветски офицер и попитал: Колко бойци разстреляхте през днешния ден? Всички българи се вцепенили: Никого не сме разстрелвали. “Как по този начин! За да има дисциплинираност, всеки ден би трябвало да разстрелвате по 1-2-ма души ”, споделил руснакът. Това го има разказано и в литературата. През Втората международна война сме отишли до Волфсбург и нагоре по насила.
- Твърдите, че България си е изплатила дълга към Русия?
-Когато един народ се опира на различен народ - дали ще е национално избавление, дали ще е културно възобновление, това поражда обвързване и духовна връзка сред тези нации. И дейностите им са в региона на духовното. Това не може да се мери в метри и килограми. Заради събитията от Освободителната война българският народ дължи на съветския една безкрайна и безконечна признателност, тъй като тази война е донесла нещо по-хубаво в живота на нашето племе. Ако погледнете историческите документи, ще забележите, че описанията на тази война стартират да се пишат от 1893 година нататък.
- Защо?
-Защото е било належащо да си отиде едно потомство и тогава да стартираме да пишем какъв брой неприятни са били турците. В тези времена се е употребила само технологията на омразата. На нас ни е било нужно да ненавиждаме сърби и турци. На сърбите - да ненавиждат българите и турците. Това е остаряла съветска политика още от 18. век, от времето на Екатерина Велика. Русия постоянно е желала на Балканите да има дребни и раздробени нации. А българският е най-компактната маса, по тази причина би трябвало да бъде разпарчетосан. В същото време Османската империя в продължение на 400 години съзнателно смесва разнообразни нации по етнос и вяра. Получава се мозаична картина на картата. Това не го направи Австро-Унгарската империя и тъкмо то се обърна против нея през Първата международна война. Хървати, въоръжени с чешки пушки, потеглиха против империята. Същият проект на Екатерина Велика продължава и през 1944 година. Съветска Русия желае да дадем територии за морски бази. И ни предлага земите до Одрин, както е било преди Първата международна война. Това е повода, заради която Москва още не желае да ни върне архивите. Когато ни окупират през 1944-а, първото нещо е да вземат архивите ни. В тях има документи, които са много нелицеприятни.
- А по какъв начин сме си изплатили дълга към Русия?
-С Брест-Литовския мир Русия излезе от Първата международна война. В същото време това даде опция на власт да се укрепят болшевиките. Монархията рухна на територията. И стартира Гражданската война. Почти всички царски офицери, взели участие в освобождението ни, които през 1878 година са били младши офицери, през 1920 към този момент са полковници и генерали. И когато армиите на Врангел, Деникин, Колчак изгубиха войната с болшевиките, България одобри тези блудни синове като свои деца. И им даде опция да живеят и да се развиват. Това е заслуга на цар Борис и на българския народ. По този метод ние върнахме жеста на нашите освободители. Така, по същия метод, съветският народ би трябвало да е длъжен на българския.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ