Новите учители – по-образовани, по-добре платени, но без ясни цели
Често в последно време се задават въпроси, като да вземем за пример какви хора стават учители, кой ще преподава на децата ни, какви характерности и умения имат учителите и ще съумеят ли да се оправят с бъдещите провокации пред актуалното преподаване. На тези въпроси непълен отговор можем да открием в рейтинговата система на висшите учебни заведения в България – тя поддържа доста богата база данни за това какви са студентите и какво се случва с тях след завършването им.
По отношение на направленията, в които се образоват бъдещите учители, а точно „ Педагогика “ и „ Педагогика на образованието по… “ се виждат забавни трендове:
1. За да станеш преподавател, е нужен все по-висок триумф в междинното обучение.
Средният триумф в дипломата на учениците, кандидатстващи за учители, пораства през последните години с висок ритъм. Макар към момента той да е по-нисък от междинния за всички кандидат-студенти, ножицата сред тях последователно се затваря. Това значи, че искащите да учат за учители, евентуално са по-мотивирани от преди, те са обект на все по-сериозна конкуренция, а в специалностите се одобряват все по-добри възпитаници. “Можем да допуснем – въпреки и с доста ангажименти – че по-добрите възпитаници ще са по-добри студенти и ще станат по-добри учители ”, обобщават от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
2. Рязко се усилва броят на студентите в педагогическите специалности, както и делът на дипломираните студенти.
В направление „ Педагогика “ за 5 години броят на студентите се усилва с близо 5 хиляди. В направление „ Педагогика на образованието по… “ студентите нарастват доста след 2019 година Дипломираните студенти също означават забележителен растеж и в двете посоки. Причината за по-високите бройки евентуално се крие в упованията за по-високо обезпечено възнаграждение, което е изключително мощно преимущество в по-малките обитаеми места с ниски междинни хонорари.
Друг фактор евентуално са упованията за относително висока степен на отбрана, която учителите имат на работното място. Когато от ден на ден и все по-мотивирани студенти учат и приключват висше обучение, можем да чакаме, че ще има асортимент на все по-добри учители за учебните заведения.
3. Все повече студенти, приключили педагогика, работят като учители.
Между 2015 и 2021 година делът на избралите да упражняват учителската специалност измежду приключилите педагогика студенти се усилва с над 17 п.п. в направление „ Педагогика на образованието по… “ и с към 3 п.п. в направление „ Педагогика “. Високият дял на приключилите, които стартират работа като учители, на процедура значи, че специалността е все по-желана, което ще даде опция на гилдията да се „ подмлади “.
4. Повишаването на заплатите в бранша е ускорено, като осигурителният приход на приключилите учители пораства по-бързо от междинния след 2017 година
Тази наклонност е резултат от политиката за повишение на заплатите в просветителния бранш и се отразява и върху останалите индикатори в бранша, свързани със статута на учителската специалност.
Какво не виждаме към момента в просветителната система обаче?
1. Липсва открита връзка сред представянето на учителите и качеството на образованието в учебните заведения и оттова – финансирането на институциите. Обвързването на финансирането с качеството на образованието следва, само че би трябвало да бъде направено по метод, който подтиква едва представящите се да усъвършенстват резултатите си и не лимитира добре представящите се да продължат да работят.
2. Липсва сериозна „ приложимост “ на богатата национална и интернационална база данни от оценки и проучвания на качеството за ръководство и взимане на решения за развиване на системата. Все още не виждаме министерството да прави съществени разбори на резултатите на учениците, които да залегнат в основата на взимане на решения за развиване.
3. Липсват ясни цели пред учителите какво да реализират в клас – такива, които те да схващат и да могат да бъдат измервани с цифри. Липсата на съответни и ясни цели пречи за решение на съответните проблеми.
4. Все още липсва задоволително независимост за учителите за взимане на решения отвън общоприетия проект и стратегия за реализиране на просветителни цели в съответната класна стая.
Изводът, който можем да създадем, е, че са подхванати значими ограничения, повишаващи доста статута на учителя, само че има още какво да се желае, с цел да се реализира резултат за децата, а точно – положително обучение за всички и на всички места с оптимален късмет за реализация и за заслужен живот.
По отношение на направленията, в които се образоват бъдещите учители, а точно „ Педагогика “ и „ Педагогика на образованието по… “ се виждат забавни трендове:
1. За да станеш преподавател, е нужен все по-висок триумф в междинното обучение.
Средният триумф в дипломата на учениците, кандидатстващи за учители, пораства през последните години с висок ритъм. Макар към момента той да е по-нисък от междинния за всички кандидат-студенти, ножицата сред тях последователно се затваря. Това значи, че искащите да учат за учители, евентуално са по-мотивирани от преди, те са обект на все по-сериозна конкуренция, а в специалностите се одобряват все по-добри възпитаници. “Можем да допуснем – въпреки и с доста ангажименти – че по-добрите възпитаници ще са по-добри студенти и ще станат по-добри учители ”, обобщават от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
2. Рязко се усилва броят на студентите в педагогическите специалности, както и делът на дипломираните студенти.
В направление „ Педагогика “ за 5 години броят на студентите се усилва с близо 5 хиляди. В направление „ Педагогика на образованието по… “ студентите нарастват доста след 2019 година Дипломираните студенти също означават забележителен растеж и в двете посоки. Причината за по-високите бройки евентуално се крие в упованията за по-високо обезпечено възнаграждение, което е изключително мощно преимущество в по-малките обитаеми места с ниски междинни хонорари.
Друг фактор евентуално са упованията за относително висока степен на отбрана, която учителите имат на работното място. Когато от ден на ден и все по-мотивирани студенти учат и приключват висше обучение, можем да чакаме, че ще има асортимент на все по-добри учители за учебните заведения.
3. Все повече студенти, приключили педагогика, работят като учители.
Между 2015 и 2021 година делът на избралите да упражняват учителската специалност измежду приключилите педагогика студенти се усилва с над 17 п.п. в направление „ Педагогика на образованието по… “ и с към 3 п.п. в направление „ Педагогика “. Високият дял на приключилите, които стартират работа като учители, на процедура значи, че специалността е все по-желана, което ще даде опция на гилдията да се „ подмлади “.
4. Повишаването на заплатите в бранша е ускорено, като осигурителният приход на приключилите учители пораства по-бързо от междинния след 2017 година
Тази наклонност е резултат от политиката за повишение на заплатите в просветителния бранш и се отразява и върху останалите индикатори в бранша, свързани със статута на учителската специалност.
Какво не виждаме към момента в просветителната система обаче?
1. Липсва открита връзка сред представянето на учителите и качеството на образованието в учебните заведения и оттова – финансирането на институциите. Обвързването на финансирането с качеството на образованието следва, само че би трябвало да бъде направено по метод, който подтиква едва представящите се да усъвършенстват резултатите си и не лимитира добре представящите се да продължат да работят.
2. Липсва сериозна „ приложимост “ на богатата национална и интернационална база данни от оценки и проучвания на качеството за ръководство и взимане на решения за развиване на системата. Все още не виждаме министерството да прави съществени разбори на резултатите на учениците, които да залегнат в основата на взимане на решения за развиване.
3. Липсват ясни цели пред учителите какво да реализират в клас – такива, които те да схващат и да могат да бъдат измервани с цифри. Липсата на съответни и ясни цели пречи за решение на съответните проблеми.
4. Все още липсва задоволително независимост за учителите за взимане на решения отвън общоприетия проект и стратегия за реализиране на просветителни цели в съответната класна стая.
Изводът, който можем да създадем, е, че са подхванати значими ограничения, повишаващи доста статута на учителя, само че има още какво да се желае, с цел да се реализира резултат за децата, а точно – положително обучение за всички и на всички места с оптимален късмет за реализация и за заслужен живот.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ