Пловдив посреща честната глава на света Марина
Честната глава на светата великомъченица Марина ще бъде донесена в Пловдив от Негово Високопреосвещенство митрополита на Халкида Хризостом за храмовия празник на митрополитската черква, носеща нейното име. Свещената глава ще бъде изложена за поклонение в храма през празничните дни – 16, 17 и 18 юли.
17 юли е денят, в който православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина.
Светите мощи ще бъдат донесени през днешния ден. Посрещането на светинята ще бъде пред катедралния храм „ Св. Богородица ” в Пловдив в 18,00 ч. и с литийно шествие ще бъдат пренесени до митрополитския храм „ Света Марина ”, където Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай ще възглави Празничната вечерня по случай храмовия празник. Светите мощи ще бъдат изложени в храма за поклонение, освещение и благословение на вярващите.
През празничните дни митрополитската черква „ Света Марина ” ще бъде отворена непрестанно – и през нощта, с цел да могат да се поклонят и допрян до светинята всички, които пожелаят.
Кратко животоописание на света Марина
Света Марина била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, само че Господ Бог по Своята благосклонност й дал да узнае истината и я призовал при Себе си. В това време римското държавно управление грубо преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините.
А мнозина оставали в градовете и като вземали тип на просяци, стараели се да проповядват и популяризират словото Божие. От един подобен християнин 12-годишната Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с обич към Него.
Тя доста желаела да получи св. кръщение, само че заради гонението не е имало нито в града, нито в покрайнините духовник, който да може да извърши това свещенодействие. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А сред това тя не се бояла намерено да изповядва името на Господа, въпреки и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й татко. Той бил ревнив поддръжник на идолите и когато разбрал, че щерка му има вяра в Христа, намразил я и почнал да се отнася с нея доста грубо.
Марина към този момент подкарала 16-тата си година. Веднъж в покрайнините на града тя срещнала Олимврий, шефа на източните страни. Той идвал в техния град, с цел да предава на съд християните. Необикновената хубост на Марина по този начин поразила шефа, че му пристигнала мисъл да я вземе за жена. Той влезнал в диалог с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със невзискателност дала отговор на всичко. Не скрила и това, че има вяра в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, шефът незабавно заповядал на бойците си да заловен Марина и да я водят след него в града, без обаче да й създадат някакво зло. Той се надявал елементарно да склони младата госпожица да се отхвърли от християнската религия.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й споделил: “Виждат боговете, че скърбя твоята младост и желая да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати блага и по този начин ще устроя ориста ти, че ще ти завиждат твоите връстници ”.
- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да придавам хвалебствена жертва, - дала отговор девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони посредством обещания, ту да я сплаши посредством закани. Всичко обаче било напразно. Девойката казвала: “Аз желая да остана вярна рабиня на моя Бог, Който непринудено потърпевш за мене. Ти няма да ме сплашиш посредством закани, тъй като измежду страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам. ”
Разгневен от тоя отговор, шефът заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с стоманени остриета. Подкрепена посредством мощ от горната страна, Марина понесла търпеливо ужасното изтезание. След това, едвам жива, я затворили в тъмници. В тъмницата тя внезапно видяла над себе си блестящ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: “Радвай се Марино, тъй като ти победи злобата на врага! Радвай се, тъй като скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар! ”
Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана наслада. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита посредством него да влезе в небесния чертог.
Когато на другия ден още веднъж извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а шефът още веднъж я убеждавал да остави своята религия и да се поклони на боговете, които съгласно него й дарували излекуване.
- Не мога да оставя моя Бог, Който ми сподели Своята благосклонност! – дала отговор Марина.
Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата отначало било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с неотстъпчивост понасяла мъченията. Тя непрекъснато се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е предходна през огън за Неговото име.
Тия молитвени думи навели шефа на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят крепко свързаната госпожица. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на гибелта и пъкъла, милостиво погледни над твоята рабиня, развържи моите вериги и дано тая вода ми бъде мечтаното от мене св. кръщение и възобновление за безконечен живот! ”
Едва свършила молитвата си, веригите й се раздрали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена ария на Бога Всевишни. Най-после шефът я осъдил на гибел.
Преди гибелта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към безконечния покой.
17 юли е денят, в който православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина.
Светите мощи ще бъдат донесени през днешния ден. Посрещането на светинята ще бъде пред катедралния храм „ Св. Богородица ” в Пловдив в 18,00 ч. и с литийно шествие ще бъдат пренесени до митрополитския храм „ Света Марина ”, където Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай ще възглави Празничната вечерня по случай храмовия празник. Светите мощи ще бъдат изложени в храма за поклонение, освещение и благословение на вярващите.
През празничните дни митрополитската черква „ Света Марина ” ще бъде отворена непрестанно – и през нощта, с цел да могат да се поклонят и допрян до светинята всички, които пожелаят.
Кратко животоописание на света Марина
Света Марина била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, само че Господ Бог по Своята благосклонност й дал да узнае истината и я призовал при Себе си. В това време римското държавно управление грубо преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините.
А мнозина оставали в градовете и като вземали тип на просяци, стараели се да проповядват и популяризират словото Божие. От един подобен християнин 12-годишната Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с обич към Него.
Тя доста желаела да получи св. кръщение, само че заради гонението не е имало нито в града, нито в покрайнините духовник, който да може да извърши това свещенодействие. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А сред това тя не се бояла намерено да изповядва името на Господа, въпреки и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й татко. Той бил ревнив поддръжник на идолите и когато разбрал, че щерка му има вяра в Христа, намразил я и почнал да се отнася с нея доста грубо.
Марина към този момент подкарала 16-тата си година. Веднъж в покрайнините на града тя срещнала Олимврий, шефа на източните страни. Той идвал в техния град, с цел да предава на съд християните. Необикновената хубост на Марина по този начин поразила шефа, че му пристигнала мисъл да я вземе за жена. Той влезнал в диалог с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със невзискателност дала отговор на всичко. Не скрила и това, че има вяра в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, шефът незабавно заповядал на бойците си да заловен Марина и да я водят след него в града, без обаче да й създадат някакво зло. Той се надявал елементарно да склони младата госпожица да се отхвърли от християнската религия.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й споделил: “Виждат боговете, че скърбя твоята младост и желая да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати блага и по този начин ще устроя ориста ти, че ще ти завиждат твоите връстници ”.
- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да придавам хвалебствена жертва, - дала отговор девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони посредством обещания, ту да я сплаши посредством закани. Всичко обаче било напразно. Девойката казвала: “Аз желая да остана вярна рабиня на моя Бог, Който непринудено потърпевш за мене. Ти няма да ме сплашиш посредством закани, тъй като измежду страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам. ”
Разгневен от тоя отговор, шефът заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с стоманени остриета. Подкрепена посредством мощ от горната страна, Марина понесла търпеливо ужасното изтезание. След това, едвам жива, я затворили в тъмници. В тъмницата тя внезапно видяла над себе си блестящ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: “Радвай се Марино, тъй като ти победи злобата на врага! Радвай се, тъй като скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар! ”
Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана наслада. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита посредством него да влезе в небесния чертог.
Когато на другия ден още веднъж извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а шефът още веднъж я убеждавал да остави своята религия и да се поклони на боговете, които съгласно него й дарували излекуване.
- Не мога да оставя моя Бог, Който ми сподели Своята благосклонност! – дала отговор Марина.
Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата отначало било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с неотстъпчивост понасяла мъченията. Тя непрекъснато се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е предходна през огън за Неговото име.
Тия молитвени думи навели шефа на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят крепко свързаната госпожица. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на гибелта и пъкъла, милостиво погледни над твоята рабиня, развържи моите вериги и дано тая вода ми бъде мечтаното от мене св. кръщение и възобновление за безконечен живот! ”
Едва свършила молитвата си, веригите й се раздрали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена ария на Бога Всевишни. Най-после шефът я осъдил на гибел.
Преди гибелта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към безконечния покой.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ