Честита Баба Марта! Днес е един от най-обичаните и традиционни

Честита Баба Марта! Днес е един от най-обичаните и обичайни за българите празници. Всяка година на датата 1 март дребни и огромни се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за наслада и с предусещане за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е антична тази българска традиция, надали някой може да каже! Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец, напомня БГНЕС.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези митове са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската низина, били омагьосани от нейната хубост. Те избрали това място, с цел да възпламенят езически огън. Вярвали, че към огъня господ Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото застъпничество. Започнал празник. Събрали се доста хора. Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло в близост. Жените печели самун, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове огромни части месо. Хляб и месо имало за всички. Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил радостен. Нямал билката, която в обилие растяла в родната му степ. По остарял бит нея трябвало да постави до жертвените блага. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил наскърбен могъщият хан. Но внезапно до него дохвърчало пъстро птиче и заговорило с човешки глас: " Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и мощни крила. Летях с теб по целия път, с цел да ти оказа помощ в сложна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята тайфа. " Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: " Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и алено конче – привет от твоята сестра и роднините ти ". Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в подарък. А белия и аления конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и благополучие. Легенди за Аспаруховите българи и мартеницата има няколко.

От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали дребен, а другия — огромен Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките. Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. " Не извеждай, младоженка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде " — думал й свекърът. " Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо — топло й напомнил старецът. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! ". " Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка тъга й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало доста. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината.