„Чест и почитание“ - доскоро този архаичен поздрав ободряваше потъващия

„ Чест и уважение “ - до неотдавна този остарял привет ободряваше потъващия в провинциалната си сънливост градски център.
С мудна, само че сигурна стъпка, в неизменимия дънков костюм на бунтовник, един наведен, само че не приведен благородник приветстваше врачани, които срещаше по пътя си за работа. Иван Узунов отиваше към аптеката си - родният дом на дядо му, регентa Цвятко Бобошевски.
Под рисувани тавани, край икони и графики, сред старинни мебели и ръкописни бележки с афоризми, измежду шишенца, кутийки и епруветки, там за всяка болежка се намираше лек. С подготвени лекарства, приготвени на място лекарствени артикули, консултация, съвет и състрадание, Иван Узунов беше като врач за генерации врачани. Организираше здравни беседи, говореше и пишеше по медиите за профилактика на най-често публикуваните и сезонните болести, преподаваше в Медицинския лицей.
Беше неотклонен деятел по проблемите на пациентите с множествена склероза. Здравеопазването беше една от неговите дела. Тях той отстояваше и като самостоятелен общински консултант няколко мандата. Негово знаме бяха културата и духовността, а идеалите му - християнските полезности.
Отзивчив, бодър, почтен, разговорлив и шеговит, за мнозина беше човек с огромно „ Ч “. Мнозина го разпознаха и като будител. Будител от нашето време и от нашия град. Градът, който той толкоз доста обичаше. Враца, която през днешния ден се прости с него.

Не довиждане, а чест и уважение, господин Узунов!

Ива Антонова