Червеевите дупки или хипотетичните мостове, свързващи отдалечени точки в пространство-времето,

" Червеевите дупки " или хипотетичните мостове, свързващи отдалечени точки в пространство-времето, от ден на ден излизат от сферата на научната фантастика и стават част от научната действителност.

През последните години учените реализираха забележителен прогрес към осмислянето на тези хипотетични тунели. Посочвайки всички тези проучвания, астрофизикът от университета " Джон Мурс " от Ливърпул Андреа Фонт твърди в ново есе за The Conversation, че наподобява все по-вероятно същински хора един ден да пътуват през тях. Ако тя е права, това значи, че някой ден ще можем да пътуваме по-бързо от светлината - или даже през времето.

Разбира се, тук има доста предизвестия - изключително откакто съществуващите проучвания върху червеевите дупки са доста повече хипотетични, в сравнение с на практика. Например, Фонт показва, че ще е належащо нещо, наречено " негативна сила ", с цел да се разтегне една такава дупка. Тя би трябвало да е отворена задоволително необятно, с цел да може галактическият транспортен съд да пътува, единствено че досега няма съвсем никакъв опит с подобен вид сила.

Въпреки всички незнайни, огромният интерес към проучванията на червееви дупки допуска, че нещата, които сега наподобяват невъзможни, някой ден може в действителност да се случат.

" Червеевите дупки към момента са в областта на въображението ", написа Фонт в есето си. " Но някои учени считат, че скоро ще можем да ги намерим. "

Възможността за съществуването на такива обекти се загатва в Общата доктрина на относителността на Айнщайн. Идеята за тяхното битие идва от немския математик Херман Вайл през 1921 година. Основната концепция е, че в случай че червеевата дупка може да се употребява като средство за пътешестване, тя доста би скъсила пътя сред обектите в космоса.