Любомир Филипович: Голямата линия на разделение в Черна гора е свързана с идентичността
Черна гора, дружно със Сърбия, се счита за най-напреднала от страните от Западните Балкани по пътя към участието в Европейския съюз. От няколко седмици обаче черногорското държавно управление и Брюксел са пред сериозен раздор . Причината е, че Подгорица упорства Европейският съюз да се притече на помощ поради съществени усложнения да изплаща заем от близо 1 милиард $ към Китай, който гради против тази голяма сума 41 километра автомагистрала в каньона на Морача.
С така наречен " дипломация на дълговите клопки " Китай стъпва крепко в Черна гора . Държавният дълг на някогашната югославска република съвсем се показва с брутния ѝ вътрешен артикул. А изплащането на контрактувания през 2014 година заем би трябвало да стартира идния месец и да продължи 14 години.
Според откъслечна информация, която се показва пред обществото от финансовия министър Спаич, Черна гора може и да има шанс и дългът ѝ да бъде изкупен от една или три държавни институции от страни членки на Евросъюза - като се чака срокът за погашение да бъде продължен с 6 години, а лихвата да е 1 % в евро, вместо 2 % в долари, каквато са наложили китайците.
На съдружното държавно управление в това време му се наложи да влезе в режим на оцеляване след раздор сред премиера Кривокапич и сръбските депутати в черногорския парламент.
" Това, на което сме очевидци в действителност, е непрекъсната политическа рецесия, откогато на власт е новото държавно управление. Дори до момента в който се формираше то, страната ежедневно беше пред рецесия. Причината е главно в това, че този кабинет е формиран от много необятна палитра от разнообразни субекти, последващи разнообразни политически идеологии ". Това разяснява в изявление за предаването " Събота 150 " политическият анализатор от Черна гора Любомир Филипович.
Според него ситуацията е сходно с това в Израел :
" Правителството на Кривокапич се събра единствено с една обща цел - свалянето от власт на Демократическата партия на социалистите, която управляваше Черна гора през последните 3 десетилетия. Веднага щом това стана, кабинетът стартира с тъга да се пробва да се сплоти към обща визия за страната. В това се коренят всички политически проблеми все още ".
Сериозно разделяне измежду черногорското общество беше видно даже от чужбина преди последните избори в Черна гора . Как се делите, какъв брой надълбоко е разделянето и кой има интерес то да продължава ?
Най-голямата линия на разделяне е обвързвана с еднаквост, а не с етнос. За разлика от други страни в района православното болшинство в Черна гора е етнически хомогенно. Сред това болшинство обаче, което единствено условно ще нарека черногорци, към този момент е повече предписание, в сравнение с изключение да има братя, които се разпознават друго. Единият се дефинира като черногорец, а другият - като сърбин.
Това разделяне беше разпалено още повече в последно време. И беше експлоатирано - основно от Сърбия. По време на предизборната акция предходната година, доминирана от Сръбската православна черква, която има голямо въздействие в нашето общество, пропастта сред сърбите и черногорците в страната ни се разшири още повече.
Към сегашния миг напрежението към този момент доближава невиждано прочувствено равнище. А когато държавното управление е в рецесия, институциите не действат, стопанската система също е в рецесия - тогава хората нормално се плашат, етнически и други разделения излизат на повърхността и се стига и до рецесия на сигурността.
Има ли от ваша позиция място за съпоставяне - чисто по балкански - на напрежението сред сърби и черногорци и това сред българи и македонци от Република Северна Македония за общата история и за възможното общо бъдеще в обединена Европа ?
Не са единствено България и Северна Македония. Украйна и Русия и Австрия и Германия да вземем за пример по сходен метод имат обща история. Черна гора, може да се каже, е няколко стъпки зад Северна Македония. Те имат доста мощно възприятие за еднаквост. В наши дни, съгласно мен, доста дребен % от тях считат себе си за българи или за сърби, за разлика от преди. В Черна гора съвсем 30 % от популацията се считат за сърби и даже още по-голям % се дефинират хем като сърби, хем като черногорци.
Страните от Западните Балкани стават все по-нетърпеливи в евроинтеграцията си. Напоследък съвсем всички подлагат на критика Евросъюза, че не извършва обещанията си и че е напът да изгуби престижа си в района. Европа, в полза на истината, не прояви особена експедитивност в помощта в борбата с ковид, да вземем за пример . Какви са настройките в Черна гора по въпроса ?
Първоначално Евросъюзът не се отзова задоволително бързо. Всъщност нямаше отговор от него през първия месец на пандемията. През това време се включиха Русия и Китай. Но руснаците и китайците не можаха да експлоатират обстановката като в Сърбия, където завоюваха сърцата на хората с ваксинната си дипломация и с пиар акцията си.
Няколко месеца по-късно обаче Европейският съюз в действителност оказа помощ на здравната ни система. И въпреки и с няколко месеца забавяне през КОВАКС Европа ни праща нужната помощ.
Правителството ви влезе в неприсъствен спор с Брюксел с настояването си Евросъюзът да помогне за гигантския заем - близо 1 милиард $ - от Китай за изграждане на автомагистрала в Черна гора, известна в западните медии към този момент като " автомагистралата за на никое място ". Трябва ли Европа да помогне в действителност, въпреки и закъсняла?
Това е още един образец за мудна реакция от Европейския съюз и бюрокрацията му. Когато се договаряше китайският заем преди повече от 7 години, от черногорското държавно управление се молеха на Евросъюза да поддържа този инфраструктурен план и предупреждаваха, че в случай че европейските институции не оказват помощ, Подгорица ще би трябвало да излезе на кредитния пазар.
Така и стана - Черна гора взе лесните, само че скъпи за връщане китайски пари. И все още е съвсем подготвена частта от автомагистралата, която е от изключителна значимост за страната ни, тъй като отстрани правата сред Подгорица и Колашин - а тя е измежду най-опасните пътища в Европа, минава през канара над каньона на река Морача, където всяка година умират десетки черногорци и задгранични туристи.
Тази автомагистрала в действителност взема решение голям проблем с сигурността на пътуването в Черна гора. А Европейският съюз се пробва да направи в този момент това, което не направи преди години, с капиталовия пакет - моркова, който размаха предходната година - 30 милиарда евро за инфраструктурни планове в целия район. Освен това, в случай че се има вяра на финансовия ни министър, държавното управление е в заключителна фаза на договаряне с една страна членка на Евросъюза, която не се посочва към този момент, само че била подготвена да изкупи големия дълг към Китай.
И също така да промени изискванията на погашение, с цел да смъкна част от товара на така и така към този момент прекомерно тежката задлъжнялост на черногорската страна. Държавните задължения са за над 80 % от брутния вътрешен артикул. Но новият път е извънредно нужен, а за жалост нямахме никакъв избор през 2014 година.
Интервюто с Любомир Филипович можете да чуете в звуковия файл.
С така наречен " дипломация на дълговите клопки " Китай стъпва крепко в Черна гора . Държавният дълг на някогашната югославска република съвсем се показва с брутния ѝ вътрешен артикул. А изплащането на контрактувания през 2014 година заем би трябвало да стартира идния месец и да продължи 14 години.
Според откъслечна информация, която се показва пред обществото от финансовия министър Спаич, Черна гора може и да има шанс и дългът ѝ да бъде изкупен от една или три държавни институции от страни членки на Евросъюза - като се чака срокът за погашение да бъде продължен с 6 години, а лихвата да е 1 % в евро, вместо 2 % в долари, каквато са наложили китайците.
На съдружното държавно управление в това време му се наложи да влезе в режим на оцеляване след раздор сред премиера Кривокапич и сръбските депутати в черногорския парламент.
" Това, на което сме очевидци в действителност, е непрекъсната политическа рецесия, откогато на власт е новото държавно управление. Дори до момента в който се формираше то, страната ежедневно беше пред рецесия. Причината е главно в това, че този кабинет е формиран от много необятна палитра от разнообразни субекти, последващи разнообразни политически идеологии ". Това разяснява в изявление за предаването " Събота 150 " политическият анализатор от Черна гора Любомир Филипович.
Според него ситуацията е сходно с това в Израел :
" Правителството на Кривокапич се събра единствено с една обща цел - свалянето от власт на Демократическата партия на социалистите, която управляваше Черна гора през последните 3 десетилетия. Веднага щом това стана, кабинетът стартира с тъга да се пробва да се сплоти към обща визия за страната. В това се коренят всички политически проблеми все още ".
Сериозно разделяне измежду черногорското общество беше видно даже от чужбина преди последните избори в Черна гора . Как се делите, какъв брой надълбоко е разделянето и кой има интерес то да продължава ?
Най-голямата линия на разделяне е обвързвана с еднаквост, а не с етнос. За разлика от други страни в района православното болшинство в Черна гора е етнически хомогенно. Сред това болшинство обаче, което единствено условно ще нарека черногорци, към този момент е повече предписание, в сравнение с изключение да има братя, които се разпознават друго. Единият се дефинира като черногорец, а другият - като сърбин.
Това разделяне беше разпалено още повече в последно време. И беше експлоатирано - основно от Сърбия. По време на предизборната акция предходната година, доминирана от Сръбската православна черква, която има голямо въздействие в нашето общество, пропастта сред сърбите и черногорците в страната ни се разшири още повече.
Към сегашния миг напрежението към този момент доближава невиждано прочувствено равнище. А когато държавното управление е в рецесия, институциите не действат, стопанската система също е в рецесия - тогава хората нормално се плашат, етнически и други разделения излизат на повърхността и се стига и до рецесия на сигурността.
Има ли от ваша позиция място за съпоставяне - чисто по балкански - на напрежението сред сърби и черногорци и това сред българи и македонци от Република Северна Македония за общата история и за възможното общо бъдеще в обединена Европа ?
Не са единствено България и Северна Македония. Украйна и Русия и Австрия и Германия да вземем за пример по сходен метод имат обща история. Черна гора, може да се каже, е няколко стъпки зад Северна Македония. Те имат доста мощно възприятие за еднаквост. В наши дни, съгласно мен, доста дребен % от тях считат себе си за българи или за сърби, за разлика от преди. В Черна гора съвсем 30 % от популацията се считат за сърби и даже още по-голям % се дефинират хем като сърби, хем като черногорци.
Страните от Западните Балкани стават все по-нетърпеливи в евроинтеграцията си. Напоследък съвсем всички подлагат на критика Евросъюза, че не извършва обещанията си и че е напът да изгуби престижа си в района. Европа, в полза на истината, не прояви особена експедитивност в помощта в борбата с ковид, да вземем за пример . Какви са настройките в Черна гора по въпроса ?
Първоначално Евросъюзът не се отзова задоволително бързо. Всъщност нямаше отговор от него през първия месец на пандемията. През това време се включиха Русия и Китай. Но руснаците и китайците не можаха да експлоатират обстановката като в Сърбия, където завоюваха сърцата на хората с ваксинната си дипломация и с пиар акцията си.
Няколко месеца по-късно обаче Европейският съюз в действителност оказа помощ на здравната ни система. И въпреки и с няколко месеца забавяне през КОВАКС Европа ни праща нужната помощ.
Правителството ви влезе в неприсъствен спор с Брюксел с настояването си Евросъюзът да помогне за гигантския заем - близо 1 милиард $ - от Китай за изграждане на автомагистрала в Черна гора, известна в западните медии към този момент като " автомагистралата за на никое място ". Трябва ли Европа да помогне в действителност, въпреки и закъсняла?
Това е още един образец за мудна реакция от Европейския съюз и бюрокрацията му. Когато се договаряше китайският заем преди повече от 7 години, от черногорското държавно управление се молеха на Евросъюза да поддържа този инфраструктурен план и предупреждаваха, че в случай че европейските институции не оказват помощ, Подгорица ще би трябвало да излезе на кредитния пазар.
Така и стана - Черна гора взе лесните, само че скъпи за връщане китайски пари. И все още е съвсем подготвена частта от автомагистралата, която е от изключителна значимост за страната ни, тъй като отстрани правата сред Подгорица и Колашин - а тя е измежду най-опасните пътища в Европа, минава през канара над каньона на река Морача, където всяка година умират десетки черногорци и задгранични туристи.
Тази автомагистрала в действителност взема решение голям проблем с сигурността на пътуването в Черна гора. А Европейският съюз се пробва да направи в този момент това, което не направи преди години, с капиталовия пакет - моркова, който размаха предходната година - 30 милиарда евро за инфраструктурни планове в целия район. Освен това, в случай че се има вяра на финансовия ни министър, държавното управление е в заключителна фаза на договаряне с една страна членка на Евросъюза, която не се посочва към този момент, само че била подготвена да изкупи големия дълг към Китай.
И също така да промени изискванията на погашение, с цел да смъкна част от товара на така и така към този момент прекомерно тежката задлъжнялост на черногорската страна. Държавните задължения са за над 80 % от брутния вътрешен артикул. Но новият път е извънредно нужен, а за жалост нямахме никакъв избор през 2014 година.
Интервюто с Любомир Филипович можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ