Част 2 …Не, не се чувствам виновна. 80-те. През цялото безкрайно време,

...
Част 2
…Не, не се чувствам виновна.
80-те. През цялото безкрайно време,
Коментари Харесай

„Грозни, мръсни, зли“ ли са българите или защо новите политици срещат завист и злост по пътя си, част 2 - дневници -

Част 2

…Не, не се усещам отговорна.

80-те. През цялото безпределно време, минало под звуците на барабанчика, който отдадено задаваше ритъма на марша ни на манифестациите пред Мавзолея с натрупа на вожда; по време на военните образования (стрелях най-точно, тъпо, че в никакъв случай не можах да приложа този си гений на процедура, само че пък още не е късно!); по времето на ровенето в калта на бригадите, с цел да намериш домат трета ръка и да изпълниш нормата; във време на унижения, започващи още на влизане в постройката на учебното заведение с рязането на дългата ми коса и на сребърното ми синджирче с кръстче; във време, когато ядяхме основно лютеница с момиченце, дъвчехме хоросанова дъвка Идеал и преживяхме кренвирш Народен, градската легенда за който твърдеше, че съдържа 90% тоалетна хартия; време, в което по малкия екран даваха основно руски филми, а в петък цялата ни телевизионна стратегия беше на руски… аз съвсем самоубийствено, непрекъснато, натрапчиво даже, обществено, шумно и ефективно съм заявявала позициите си.

Увличала съм с тях и други луди глави, едвам не ми понижиха държанието поради рецитал по стихове на Стефан Цанев в гимназията, не пожелах да стана нито отряден ръководител, нито комсомолка, а на първия протест на Екогласност отидох скрито – на 16 – тъй като родителите ми ми споделиха, че не желаят да съм с тях, защото щяло да е рисково. Нищо героично. Просто не мога да се усещам отговорна.

1996/97. После, след едно свалено антируско държавно управление – това на Филип Димитров, който мъчно може да бъде разпознат днес; след измяната на Желев и след голямата икономическа злополука, в която държавното управление на Жан Виденов вкара България, станах несъзнателно представител на студентите на митинга. Този къс, само че безспорно храбър миг в биографията ми настъпи, откакто една нощ в Аулата в СУ, където измисляхме пърформансите, посланията и маршрутите на студентските многолюдни и внушителни митинги, непринудено скочих и изнесох ексцентрична и евентуално прекомерно пламенна тирада против мравченето и разделянето на студентите – в тази ситуация СУ желаеха да се отделят от другите ВУЗ-ове и да има две шествия?! Не! Бях безапелационна! Ние сме мощни против този неведнъж по-силен съперник, единствено в случай че и когато сме дружно. (Урок, който актуалните млади в политиката също се пробваха да проведат с безнадеждно затворените по клъстърите си други политически сили – несполучливо, засега…)

Единственият път през целия ми живот, когато усетих, че нещо се е задействало и трансформирало И поради моето персонално присъединяване в него, беше тогава – през студената зима на 1997, когато действително точно ние, студентите свалихме държавното управление на Николай Добрев. Онази зима, в която обикаляхме блокираните от непримирими хора кръстовища на София. Бяхме с един сътрудник от НАТФИЗ, а ходехме пешком из града в студената вечер, тъй като той беше напълно заграден от съмишленици… Град-протест. Този път изпълнявахме непозната повеля. Тя идеше от протестния комитет, в който за първи и финален път ни бяха извикали (на това спешно съвещание бяха и Иван Костов, и Надежда Михайлова, и Анастасия Мозер, и Стефан Софиянски), с цел да сигнализираме „ нашите хора “ по кръстовищата и да ги накараме да се приберат за през нощта, тъй като София е обградена от армия и става ужасно, кръв ще се лее. Студентите, струпани към огньовете си и затоплени от чая с коняк, който им носеха бабите към Орлов мост, бяха въодушевени от блокажа на цялата страна – от спрените влакове, завардените пътища, затворените летища, пристанища и граници – та ни подвикваха бодро: „ Ние отсам не мърдаме! “ Добре че тъкмо тогава падна държавното управление, тази същата вечер… Та нямаше пролята почтена кръв.

2000 година - През цялото това безпределно време съм знаела, че свободата на медиите е „ ключът от палатката “ и че в случай че тях ги сдадем – сме свършени. Е, сдадохме ги. Вкупом политици и жители абдикираха и непринудено предадоха медиите в ръцете на същото това задкулисие, дето си ни ръководи ехееееей… още от време оно.

Когато приключих втората си магистратура по публицистика и се върнах от Съединени американски щати, започнах незабавно работа в сформиращата се тогава американска bTV и бях една от създателките на утринния ѝ блок – тогава го направихме по тертипа на утринния блок в CBS, в който бях работила повече от година като продуцент. В bTV пристигнах непосредствено от Щатите – без връзки и познанства тук, изявлението ми към този момент се беше провело във FOX News в Ню Йорк и оттова ме бяха назначили в новата американска телевизия в България на Рупърт Мърдок. Очевидно това не се харесваше изключително на сформиращия се тук български екип. Тук съумелите не ги обичат – постоянно подозират, че са съумели по някакъв втори метод, а пък в Щатите триумфът е вяра. Хич и не ми пукаше обаче, бях на 28 и правех телевизия – това можех, това бях учила, това харесвах, а и, за разлика от сътрудниците си тук, идвах от мястото, където знаеха по какъв начин тъкмо тя да се прави добре, обективно, модерно, шарено, забавно, професионално. А тук… преди bTV имаше една Първа стратегия и един Ефир 2. Наследници на държавната телевизия на Тодор Живков и шурей му Иван Славков, за който толкоз скърбят и до през днешния ден в телевизията-майка. Толкоз. А аз към този момент бях отразявала войната в Косово, преследвани от ФБР нарушители, ураганите, учебните престрелки, бях готвила интервютата с Дъстин Хофман, Хю Грант, Глен Клоуз, Пат Метини и Мартин Скорсезе, хей – огромна работа бях!

Всяка заран ставах в 5 и отивах на работа в дребното НДК. Обличаха ме в едни грознички дрешки на български фешън дизайнер, гримираха ме и започвахме. От 9:30 до 13 бях на подготовки в театъра, следобяд подготвях интервютата си за идващия ден. Понякога вечер се прибирах след 22 от работа, постоянно бях недоспала. Не мина доста и държавното управление на измененията падна (2001 г.), пристигна Царят, а на мен ми спретнаха грозна конспирация и аз сама напуснах. Обвиниха ме, че съм в болничен, без да съм болна. А аз лежах 2 седмици с 39 градуса… Шефката на новините беше почнала да ме плаши:
„ Всеки път, щом отново споменеш Mediapool в прегледа на печата – ще те глобявам по 20 лв.. “

Ето по този начин стартира ръководството си Царят – с цензура. Така стартира и разпадът на всичко. През тази врата се промъкнаха старите сенки и последователно изпонаграбиха каквото имаше. Имах „ удоволствието “ да я усетя, тази цензура, и в Дарик радио за късия си престой там, и в Нова телевизия, където три години бях основен редактор и водещ на съботно-неделния информативен магазин „ У нас “, който правехме дружно с Николай Дойнов. Все отново в „ Нова “ по времето на гърците беше сякаш най-свободно. Но и Милен Цветков, и нас в последна сметка ни наказаха и стопираха. Без право на опрощение. Не тъй като сме били русофоби, в никакъв случай не сме показвали своите политически пристрастия по малкия екран. Просто не бяхме „ от техните “, имахме си собствен личен мозък, персонален.

2005 година – 2019 година Разказвам, тъй като не считам, че съм отговорна. Нашето потомство роди доста конформисти, даже измежду най-умните се откриха и такива – всеки познава доста блестящи момчета и девойки, които си смениха кожата най-малко по 3 пъти (за щастие) и заради това до през днешния ден ги гледаме по малкия екран или в Парламента. И  другите - безмълвно голям брой, което в никакъв случай не споделя какви са политическите му позиции, не върви на митинги, не гласоподава и заобикаля тематиката за ориста ни с алибито " Не се интересувам от политика, извинявай... "

Но аз не бях от тях. Отидох в Българска национална телевизия и 14 години пробвах по всякакъв начин да сътворявам качествено телевизионно наличие по международните професионални стандарти, на които бях към този момент научена. Вечерно токшоу. Но в случай че в Америка това бяха политически най-некоректните към властта излъчвания, то у нас аз трябваше да го върша без да приказваме за политика, тъй като сме " забавно-развлекателно предаване, а по закон нямаш право... " Щото като че ли " Шоуто на Слави " не беше развлекателно предаване?! Но едни можеха да приказват за политика и да манипулират мнението на хората, а други не можехме. Още тогава цензурата стартира да се усеща все по-осезаемо. Но аз успявах да насоча диалозите ни по този начин, че прикрити зад " забавността ", която ни изискваха по закон, в действителност да осбъдим и значимите неща от живота ни - да водим тези разногласия, които се случват, когато сме си на посетители, на кафене или на бар. Но тук основният въпрос не беше въобще „ Какво? “ Нито „ Как? “ Нито пък „ Кой? “ А „ Къде? “ По… Българската национална телевизия. Където опитите ми да трансформира и развия даже това малко, поверено ми междуетажие в голямата, тежка, мудна, старомодна и нереформирана сграда-система се саботираше по най-различни способи. Един от които изключително автентичен – за лукс гостите ми последователно се сведоха до надарен и прелестен, само че стеснен доста ясно, стеснен кръг – към този момент трябваше да поканвам единствено хора на изкуството.

2010 година Политиците лека бавно започнаха да схващат мощната мощ на медийната независимост, пристигнаха новите и взеха решение да стартират да лимитират последните останали свободомислещи водещи и да унищожават тези телевизионни острови, където можеха да се водят свободни и нецензурирани диалози.

Въпреки това изискване, а и може би точно заради него предаването, което измислях, пишех, проведох, инсталирах и напълно апропо най-после и водех „ Нощни птици “ стана запазена марка, тъй като баш хората на изкуството – с изключение на известни измежду народа с по-едрото си его, което личи в напълно резонното им предпочитание да бъдат обичани и зачитани поради гения си – са същински самостоятелни от конюнктурата, от политиката. Или най-малко – бяха.

Колкото по-непослушни бяха гостите ми и колкото по-интересни и различаващи се от общия отегчителен, престъпен и като цяло неправилен звук на медиите – тематиките ни, толкоз повече неприятности започнах да имам. Нас към този момент ни слагаха след среднощ в неделя вечер, с цел да не може да ни гледа никой, макар очевидния ни висок рейтинг и качество, а бюджетът ни намаляваше право съразмерно на произнесените в ефир рецензии към властта. Последният ни звезден миг – най-накрая поставени в прайм-тайма в петък, където ни бе мястото, от едногодишното ръководство на нов шеф, ние се класирахме в топ 3 на малкия екран по гледаемост. Оказа се, че това е лебедовата ни ария.

2019 година Дойде и идващият, мощно злепоставен шеф, комплициран от знаем #Кой отпред на Българска национална телевизия. И той се погрижи за другомислещите, като мигновено ни махна от екран, наричайки ни „ протестъри “. Аз бях отстранена дружно с екипа си, без това даже да бъде обявено или аргументирано някъде. Сякаш в никакъв случай не ни е имало. Била съм в болница, с заплаха за живота си. Живея втори живот. И от този момент се чудя къде сгреших. И някак си не мога да намеря момента и мястото на грешката. Продължавам да считам, че не съм отговорна, аз моето съм го направила, аз съм го свършила, до последния дребен подробност. Но какво от това?

Днес. Въпреки превзетите медии и превзетата страна, ерго – макар превзетите и подчинени мозъци, меркантилните и все по-бакалски сметки на огромна част от връстниците ми, неналичието на хрумвания и ентусиазъм измежду актуалните български актьори и съображенията на по-голямата част от българските граждани… през 2020 година се случи знамение. Децата ни се върнаха. И тогава… те взеха решение да поправят счупеното.
За първи път от десетилетия се усети пресен вятър, нищоговоренето беше заменено от същински думи, а думите незабелязано се трансфораха в дейности.
Не-про-сти-мо!

Юли, 2022 година Уважаеми пасажери, споделят че „ Хората вършат местата “. Опитайте, апелирам ви, да вникнете в това факсимиле. Ако през днешния ден ние прогоним последния лъч вяра, в случай че през днешния ден ние не позволим на можещите и знаещите наши деца да продължат вместо нас, на чисто, без съображения, страхове и вина… Ако през днешния ден ние не им доверим България (вярно – такава, каквато им я оставяме – бедна, болна, корумпирана, необразована, опростачена, опоскана, оглозгана, наведена, обезлюдена, тъжна…, само че въпреки всичко нашата татковина!) Ако и през днешния ден не им дадем шанса да я създадат такава, каквато постоянно сме мечтали да бъде… Експериментът с нашия личен живот в действителност ще да е протекъл несполучливо – и нашият живот ще да е бил напразно…
Защото хората са това, което вършат.

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР