Мира Добрева разказа как са обрали дома й, синът й е още в шок
Часове след следващия безочлив грабеж в дома й, Мира Добрева безусловно изля душата си в коментар във Facebook. Тя призна, че детето й е в потрес от случилото се и разкри, че това е петият път, в който крадци влизат в къщата й.
Ето какво написа водещата в извънредно прочувствената си изповед:
" - Това е последният път, в който ни обират, мами. Обещавам!
- Ти по този начин сподели и през вчерашния ден.
Детето ме гледа с взор, пронизан от боязън и неразбиране. Обират ни към този момент за пети път, в два от които той е очевидец на унизителното чувство. Някой се е докосвал до предишното ти, пипал е сътвореното от теб, дишал е от въздуха ти, пристъпвал е като пършиво коте досами леглото ти и е отмъквал скъпоценните за теб неща. Детето, и освен, е сепнато. Снощи, преди лягане, отново говорихме за крадците. Защо го вършат. Може ли отново да ни се случи, от кое място биха влязли. Обещах му, че няма да се случи още веднъж. Че ще пусна алармата. Така и направих. Просто отворих прозореца. Лято е, топло е...
Днес се усещам отговорна.
Не знам какво да му кажа, в действителност. Още не сме се справили с контузията от последния щурм. Често, връщайки се дружно от някъде, отключвайки вратата, ме пита: “Мамо, през днешния ден дали ще са идвали крадци?”
Не желая да упреквам страната, полицията, хората. Сигурна съм, че на всички места по света стават такива нашествия, които с изключение на материалните, нанасят и доста прочувствени вреди. Но за ПЕТИ път да те оберат... все би трябвало да има отговорен. И това не сме ние, които работим по 15 часа дневно, устремени в желанието да подобрим нашето съществуване и да осигурим хубаво бъдеще на децата си - точно в България.
Имаме СОТ, денонощна защита и видеонаблюдение. Никога не съм желала това. Животът под наблюдаване ме смущава. Но всякога, след всяка кражба, ние се принуждаваме да слагаме още една решетка, надявайки се тя да стане най-малко някаква спънка. Така, решетка след решетка, се залостваме в личните си домове. Затворници ставаме ние, оковавайки орисите си в страхове, недоверчивост и съмнение. Лошото е, че закривайки гледките от прозорците с решетки, не скриваме опцията да нахлуят още веднъж. Обрамчването слага нас в кутийките на страхливото битие, а тези хиени, постоянно гладни за непознатото, закон не ги лови.
Докога? "
Ето какво написа водещата в извънредно прочувствената си изповед:
" - Това е последният път, в който ни обират, мами. Обещавам!
- Ти по този начин сподели и през вчерашния ден.
Детето ме гледа с взор, пронизан от боязън и неразбиране. Обират ни към този момент за пети път, в два от които той е очевидец на унизителното чувство. Някой се е докосвал до предишното ти, пипал е сътвореното от теб, дишал е от въздуха ти, пристъпвал е като пършиво коте досами леглото ти и е отмъквал скъпоценните за теб неща. Детето, и освен, е сепнато. Снощи, преди лягане, отново говорихме за крадците. Защо го вършат. Може ли отново да ни се случи, от кое място биха влязли. Обещах му, че няма да се случи още веднъж. Че ще пусна алармата. Така и направих. Просто отворих прозореца. Лято е, топло е...
Днес се усещам отговорна.
Не знам какво да му кажа, в действителност. Още не сме се справили с контузията от последния щурм. Често, връщайки се дружно от някъде, отключвайки вратата, ме пита: “Мамо, през днешния ден дали ще са идвали крадци?”
Не желая да упреквам страната, полицията, хората. Сигурна съм, че на всички места по света стават такива нашествия, които с изключение на материалните, нанасят и доста прочувствени вреди. Но за ПЕТИ път да те оберат... все би трябвало да има отговорен. И това не сме ние, които работим по 15 часа дневно, устремени в желанието да подобрим нашето съществуване и да осигурим хубаво бъдеще на децата си - точно в България.
Имаме СОТ, денонощна защита и видеонаблюдение. Никога не съм желала това. Животът под наблюдаване ме смущава. Но всякога, след всяка кражба, ние се принуждаваме да слагаме още една решетка, надявайки се тя да стане най-малко някаква спънка. Така, решетка след решетка, се залостваме в личните си домове. Затворници ставаме ние, оковавайки орисите си в страхове, недоверчивост и съмнение. Лошото е, че закривайки гледките от прозорците с решетки, не скриваме опцията да нахлуят още веднъж. Обрамчването слага нас в кутийките на страхливото битие, а тези хиени, постоянно гладни за непознатото, закон не ги лови.
Докога? "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ