Чарлс Буковски е вероятно една от най-скандалните личности в литературния

Чарлс Буковски е евентуално една от най-скандалните персони в литературния свят от средата до края на предишния век. За интервала, в който твори, нееднократно бива отхвърлян от критиците. Днес обаче поезията и прозата му се одобряват извънредно добре от младия четец, както и от рецензията.
Стилът му на писане печели голям брой почитатели и бележи творчеството на не един изгряващ създател. Разбира се, съществува и другата прекаленост, в която американския публицист продължава да бъде отричан поради грубия си език и непристойното държание, разказано в книгите му. В последна сметка, съществуват две отзиви за Буковски, ситуирани в двете крайности, но и двете напълно умерено могат да бъдат признати – той е безсрамен тъпанар и по едно и също време с това талант.
Творбите на Буковски са повлияни най-вече от обществената, културната и икономическата атмосфера на родния му град, Лос Анджелис, а фокусът е върху елементарния живот на бедните американци, процеса на писане, алкохола, връзките му с разнообразни дами, както и робския труд. След себе си е оставил хиляди поеми, стотици къси разкази, както и шест романа.

Чарлс Буковски е роден в Германия, само че когато е на тригодишна възраст, той и фамилията му се местят в Америка. От 1939 до 1941 година учи в Лосанджелиския лицей, само че посредата на образованието си го напуща, с цел да се реалокира в Ню Йорк и да стане публицист. Липсата на интерес от страна на издателските къщи бързо го отхвърлят от писането и Буковски се отдава на десетгодишна алкохолна идилия. В края й обаче, след открита кървяща язва, той се завръща към писането. За да спонсорира писателската си кариера, заема най-различни работни позиции – мияч на чинии, водач на камион, пощенски пощальон, охранител, касапин, готвач, оператор в асансьор.

Първия си роман разгласява, когато е на 24, а лирика стартира да написа след 35-ата си годишнина. До края на живота си разгласява 45 книги с лирика и прозаичност.

Едни от най-известните му романи са „ Поща “, „ Жени “, „ Пиянска амнезия “, „ Всичко на масата “, както и сборниците с разкази „ Най-красивата жена в града “ и „ Отсъствието на героя “.

Ето и селекция от негови размишления, изказани в изявленията или просто написани в книгите му:

„ Свободната душа се среща рядко, само че го знаеш, когато индивидът против теб има такава – главно тъй като се чувстваш прелестно, доста прелестно, когато си покрай него. “

„ Разликата сред живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо. “

„ Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по елементарен метод или даже да предадеш една елементарна мисъл по още по-прост метод. “

„ Писането в никакъв случай не е работило за мен. Така е откогато се помня: нагласям радиото на някоя класическа станция, запалвам цигара, разтварям бутилката. Пишещата машина прави останалото. Всичко, което аз трябваше да сторя, беше да заставам там. Целият този развой ми оказа помощ да продължа, когато животът, самичък по себе си, не ми даваше нищо положително, когато животът, единствено по себе си, беше филм на ужасите. Винаги е била пишещата машина тази, която ме успокоява, която беседва с мен, която ме развлича, която ми избавя задника. В последна сметка, пиша, с цел да спася задника си, с цел да спася задника си от лудницата, от напрежението и от себе си. “

„ Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко почитание. “

„ Лудите и пияниците са последните светци на тази ера. “

„ Точо това е казусът с пиенето. Ако се случи нещо неприятно, пиеш, с цел да забравиш; в случай че се случи нещо хубаво, пиеш, с цел да го отпразнуваш; а в случай че нищо не се случва, пиеш, с цел да се случи нещо. “

„ По-добре е да правиш и най-скучните неща със жанр, вместо да се занимаваш с забавни неща без жанр. “

„ Ето по кое време разбираш, че си стар — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко. “

„ Разликата сред демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и по-късно получаваш заповеди, до момента в който при диктатурата не си губиш времето с гласоподаване. “

„ Началото на една връзка постоянно е най-лесно. След това стартират разкритията – и в никакъв случай не свършват. “

„ Периодично променям магазините, от които си закупувам алкохол, тъй като в един миг продавачите запомнят навиците ти, вървиш ли там всеки ден и всяка нощ, а покупките ти са в големи количества. Усещам, че се чудят по какъв начин по този начин към момента не съм починал и това ме кара да се усещам некомфортно. Всъщност сходна мисъл може изобщо да не е минавала през главите им, само че човек става параноичен, когато през 300 дни от годината се буди с махмурлук. “

„ Разберете ме. Не съм от този елементарен свят. Имам си полуда, аз пребивавам в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа. “

„ Добрият публицист знае по кое време да не написа. “

„ Спрях да диря Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която най-малко не е цялостен призрачен сън. “

„ Красивите мисли и красивите дами в никакъв случай не се задържат. “

„ Болката е странна. Котка убива птичка, кола катастрофира, пожар… Болката се задава, БАМ, и ето я, стои до теб. Истинска е. И за всеки, който следи, изглеждаш неуместно. Сякаш внезапно си се трансформирал в глупак. Няма лек за това в случай че не познаваш някого, който те схваща и знае по какъв начин да помогне. “

„ Франкли, бях ужасяващ от живота, от това, което е належащо човек да прави – да яде, да спи, да се облича. Затова останах в леглото и пих. Когато си пийнал, светът на открито към момента съществува, само че за един миг най-малко не те е стиснал за гърлото. “

„ Проблемът беше, че би трябвало да избираш сред едно зло и друго, само че без значение кое си избрал, те ще изцедят още малко от теб и по този начин, до момента в който не остане нищо. “

„ Големият проблем на този свят е, че умните хора постоянно са цялостни със подозрения. “

„ Бях свикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях ленив, не имах вяра в Господ, политици, хрумвания, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го одобрих. Не го правех, с цел да заинтригувам някого. Не желаех да съм забавен, беше прекомерно изтощително. Това, което в действителност желаех, беше само уютно и прикрито местенце, на което да пребивавам и да бъда оставен уединено. “

„ Любовта не би трябвало да се случва по команда, нито пък вярата да се показва в няколко сентенции. Аз съм своя бог. Ние сме тук, с цел да променим въздействието на църквата, на страната, както и на просветителната ни система. Ние сме тук, с цел да пием бира. Ние сме тук, с цел да спрем войната. Ние сме тук, с цел да се смеем на лудостта си и с цел да живеем животите си толкоз добре, че даже Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си. “

„ Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват. “

„ Страшна е не самата гибел, а методът, по който хората живеят преди нея. “

„ Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш същински. “
gnezdoto.net