Burgas24.bg Върховният касационен съд (ВКС) потвърди 17-годишната ефективна присъда на Бившата

Burgas24.bg Върховният касационен съд (ВКС) удостовери 17-годишната ефикасна присъда на Бившата детска учителка Веселина Гинева. Тя е упрекната в ликвидиране на брачна половинка си инж. Димитър Миразчисйки. Burgas24.bg напомня, че преди да го умори, Черната вдовица, както бе наречена след убийството,  го е държала в плен година и 3 месеца, а след гибелта му траяла да харчи пенсията му. Тялото му бе намерено в парк " Езеро ", покрай Северния плаж на Бургас.

С Решение № 46/02.04.2021 г.  по наказателно дело № 17/2021 година тричленен състав на Върховния касационен съд променя решението на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 165/2020 година, като оправдава подсъдимата Веселина Гинева по обвиняването по член 116, алинея 1, т. 7 Наказателен кодекс. Оставя в действие решението в останалата част. Решението не предстои на обжалване.

 Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.

​Делото е формирано по тъжба на подсъдимата против решението на Апелативен съд – Бургас, с което е доказана присъдата по н.о.х.д. № 14/2019 година на Окръжен съд – Бургас. С нея Веселина Гинева е приета за отговорна: за това, че от май 2013 година до 01 август 2014 година   Бургас, в дома си в ж.к. " Лазур “, при изискванията на продължавано закононарушение незаконно лишила от независимост някогашния си брачен партньор Димитър Миразчисйки, като го държала заключен в една от стаите, заради което съдът постанова на Веселина Гинева наказване " отнемане от независимост “ за период от 6 г.; за това, че за същия интервал с користна цел и по изключително непосилен метод преднамерено умъртвила Миразчисйки, намиращ се в безпомощно положение, като редовно не му давала задоволително количество храна, вода и медикаменти, лишила го от квалифицирана здравна помощ и грижи в болнични условия, в резултат на което на 01.08.2014 година настъпила гибелта му, заради което на подсъдимата е наложено наказване " отнемане от независимост “ за период от 17 г.; за това, че за интервала от 01.09.2014 година до 31.08.2016 година, при изискванията на продължавано закононарушение, за да набави за себе си имотна полза, възбудила и поддържала подвеждане на банкови чиновници в банката, където била превеждана пенсията на Миразчисйки че той е жив и има право да продължи да прави тегления от сметката, като с това предизвикала имотна щета на Националния застрахователен институт в общ размер на 21 140 лева, заради което ú е наложено наказване " отнемане от независимост “ за период от 3 година и 6 м. Съдът постанова на Веселина Гинева най-тежкото от избраните санкции, а точно " отнемане от независимост “ за период от 17 години.

​Тричленният състав на Върховен касационен съд намира за неоснователни изказванията за позволени основни нарушавания. Не може да бъде общопризнат доводът, че апелативният съд е пропуснал да извърши личен разбор на доказателствената цялост. Макар и да е приел доказателствените заключения на първата инстанция за верни, въззивният съд е анализирал доказателствата и доказателствените средства, като е направил лична оценка и е показал на кои от тях дава религия и по какви съображения. Установено е, че след настаняването на потърпевшия в дома на Веселина Гинева, тя е подхванала дейности по лишаването му от опция за свободно напредване, изразило се в заключването му в една от стаите на жилището и заключване на входната врата на жилището. Не може да бъде споделено възражението на отбраната, че, доколкото потърпевшият е имал достъп до сервизните пространства, това изключва лишаването му от право на свободно напредване. За съставомерността на действието е от голяма важност лишаването на жертвата от опция да се придвижва в пространството и да посещава местата, които желае да посети, а " разрешаването “ да излезе от помещението, в което е настанен, с цел да посети сервизно помещение, при продължаваща възбрана за свободно напредване, не повлиява на крайния резултат. Пострадалият е молел да бъде извикан ключар, с цел да го освободи, алармирал е на своите съседи, че се нуждае от помощ, а когато полицейските чиновници са посетили жилището, той е споделил с тях, че подсъдимата не му дава задоволително храна и вода, че му е нанесла побой, че не се грижи пълноценно за него. В претекстовете на Върховен касационен съд се установи, че тези условия правилно са оценени в тенденция на съставомерно държание.

​ Върховните съдии показват, че в решението на апелативния съд обширно е оценено заключението на съдебномедицинските експертизи по отношение на здравословното положение на потърпевшия и повода за неговата гибел. По експертен път е изяснено, че съществувалите при Димитър Миразчисйки болести не са могли да доведат до летален излаз. Към месец май 2013 година (непосредствено преди настаняването му при подсъдимата) общото му здравословно положение е било приемливо. За близо една година по-късно, към 10.03.2014 година, той към този момент е бил в неприятно общо здравословно положение. Към този миг е бил с тежка степен на измършавяване, телесното му тегло е било редуцирано с 50%. Вещите лица са показали, че аргументите за това са хронично недохранване и обезводняване в продължение на месеци, като в интервала след 10.03.2014 година до деня на гибелта му на 01.08.2014 година утежняването на здравословното му положение е прогресирало до положение на " кахексия “, предопределила леталния излаз. Апелативният съд е дал верен отговор на възражението, че подсъдимата не е имала правно обвързване да поставя грижи за някогашния си брачен партньор, само че поемайки по своя самодейност грижите за него, е била длъжна да му обезпечи естествен живот.

​ Тричленният състав на Върховен касационен съд намира обаче, че действието не може да бъде квалифицирано като " ликвидиране с користна цел “, защото основанието за приемане на имуществената полза (пенсията на Димитър Миразчисйки) не е настъпило вследствие на гибелта, а е съществувало преди този момент, когато потърпевшият е бил жив и е разполагал с правото да упълномощи Веселина Гинева да го съставлява пред банката. При това състояние вярното приложение на материалния закон допуска от правната подготовка по член 116 от Наказателен кодекс да отпадне квалифициращото събитие по член 116, алинея 1, т. 7 от Наказателен кодекс " ликвидиране с користна цел “, а подсъдимата да бъде оправдана по посоченото обвиняване. Случаят обаче не допуска намаляване на наложеното наказване, защото отпадането на едно от квалифициращите условия не се отразява значително на степента на социална заплаха на действието, която остава извънредно висока и има предпочитано значение при индивидуализацията на наказателната отговорност, безапелационни са висшите съдии.

Повече за процеса вижте в нашата тематика!