Павел Маринов, КП „Ляв съюз за чиста и свята република“: Трябва да търсим нови форми на сътрудничество в обществото и повече възможностите за финансиране на малкия и средния бизнес
Бургас. Трябва да търсим нови форми на съдействие в нашето общество и да разтеглим опциите за финансиране на дребния и междинния бизнес. Това сподели Павел Маринов, представител на коалиция „ Ляв съюз за чиста и свята република “, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Бургас . Днес той бе уредник на среща полемика в Бургас, по време на която бяха разисквани вижданията на обединението по отношение на задачите, които България би трябвало да реализира като единно общество. В разговора бяха наранени тематиките за деиндустриализацията, за превоза и туризма, за опазването на здравето, образованието, интернационалните връзки и търговия, както и за регионалните стратегии за развиване на Бургаския район.
„ Трябва да търсим нови форми на съдействие в нашето общество, да търсим тези пътечки на взаимоотношение, без значение кой от коя политическа мощ е. Трябва да търсим решение на тези проблеми, които всеки един държавно виновен кмет, предприемач или служител има и да потърсим пътеките, които биха му помогнали да ги реши. Може би това би трябвало да стане със съответното законодателство, с изпипване на избрани закони, които по хипотеза от години не са докосвани. Става въпрос за опциите за финансиране на дребния и междинния бизнес, който е подложен в извънредно неприятни условия. За да се получи даже една обикновена европейска помощ, би трябвало да се употребява съветник. Да не приказваме, в случай че се касае за нещо по-сериозно - за районните стратегии за превоз, за развиването на пристанищата, за новите структури, свързани с обслужване на районния превоз. Националните пристанища се трансфораха в локални, обслужващи локалната стопанска система и избрани бизнес ползи “, уточни Павел Маринов.
Относно методите за финансиране на дребния и междинния бизнес в България, той счита, че те би трябвало да бъдат по-либерални, изключително що се касае до изискванията на банките за приемане на заем.
„ Три са източниците за пари за бизнеса в страната – еврофондовете, банките и обществените средства. Казваме, че сме демократична страна, само че методите ни за приемане на пари не са демократични. Условията на банките за заем са строго консервативни и обвързани с избрани условия това да се случи. Това е не по волята на дребния предприемач, той би трябвало да бъде привързан с някаква друга конструкция. Когато аплайваш за заем за дребен бизнес, опциите са сред 5 000 и 50 000 лв.. Какъв бизнес може да се направи с тези средства? Толкова коства една кола. Държавата се дистанцира от дейната си политика и опциите, които може да проправи с влизане на външен пазар “, добави Павел Маринов.
Според него на районно равнище би трябвало да се основат повече благоприятни условия за бизнеса и да се построи среда на доверие, която да му помогне да израства. „ Например Конгресната зала се намира на мястото на бившето пристанище „ Изток “, което беше едно от най-доходоносните пера в пристанище Бургас. Идеята за превръщането му в зона беше точно тази – да вкара разнообразни общности в района в връзка, правейки бизнес. Би трябвало обаче да се основат повече благоприятни условия за него, за това той да я изгода залата и да се вършат действителни неща за района “, добави Маринов.
Като различен образец той уточни индустриалната зона в Бургас, която, по думите му, макар напъните на Общината, съумява да притегли единствено един или двама непознати вложители. „ Многобройните опити да притеглим стратегически вложител претърпяха крах след крах, само че никой няма да ни каже в очите за какво е по този начин. Може би е, тъй като има проблеми, свързани със субективния фактор – непрекъснатото прокарване на консултанти и неналичието на доверие, а в бизнеса доверие би трябвало да има. Доверието се отглежда и възпитава. Този период за образование обаче ние сме го изтървали “, добави Павел Маринов.
Мария ПОПЧЕВА
„ Трябва да търсим нови форми на съдействие в нашето общество, да търсим тези пътечки на взаимоотношение, без значение кой от коя политическа мощ е. Трябва да търсим решение на тези проблеми, които всеки един държавно виновен кмет, предприемач или служител има и да потърсим пътеките, които биха му помогнали да ги реши. Може би това би трябвало да стане със съответното законодателство, с изпипване на избрани закони, които по хипотеза от години не са докосвани. Става въпрос за опциите за финансиране на дребния и междинния бизнес, който е подложен в извънредно неприятни условия. За да се получи даже една обикновена европейска помощ, би трябвало да се употребява съветник. Да не приказваме, в случай че се касае за нещо по-сериозно - за районните стратегии за превоз, за развиването на пристанищата, за новите структури, свързани с обслужване на районния превоз. Националните пристанища се трансфораха в локални, обслужващи локалната стопанска система и избрани бизнес ползи “, уточни Павел Маринов.
Относно методите за финансиране на дребния и междинния бизнес в България, той счита, че те би трябвало да бъдат по-либерални, изключително що се касае до изискванията на банките за приемане на заем.
„ Три са източниците за пари за бизнеса в страната – еврофондовете, банките и обществените средства. Казваме, че сме демократична страна, само че методите ни за приемане на пари не са демократични. Условията на банките за заем са строго консервативни и обвързани с избрани условия това да се случи. Това е не по волята на дребния предприемач, той би трябвало да бъде привързан с някаква друга конструкция. Когато аплайваш за заем за дребен бизнес, опциите са сред 5 000 и 50 000 лв.. Какъв бизнес може да се направи с тези средства? Толкова коства една кола. Държавата се дистанцира от дейната си политика и опциите, които може да проправи с влизане на външен пазар “, добави Павел Маринов.
Според него на районно равнище би трябвало да се основат повече благоприятни условия за бизнеса и да се построи среда на доверие, която да му помогне да израства. „ Например Конгресната зала се намира на мястото на бившето пристанище „ Изток “, което беше едно от най-доходоносните пера в пристанище Бургас. Идеята за превръщането му в зона беше точно тази – да вкара разнообразни общности в района в връзка, правейки бизнес. Би трябвало обаче да се основат повече благоприятни условия за него, за това той да я изгода залата и да се вършат действителни неща за района “, добави Маринов.
Като различен образец той уточни индустриалната зона в Бургас, която, по думите му, макар напъните на Общината, съумява да притегли единствено един или двама непознати вложители. „ Многобройните опити да притеглим стратегически вложител претърпяха крах след крах, само че никой няма да ни каже в очите за какво е по този начин. Може би е, тъй като има проблеми, свързани със субективния фактор – непрекъснатото прокарване на консултанти и неналичието на доверие, а в бизнеса доверие би трябвало да има. Доверието се отглежда и възпитава. Този период за образование обаче ние сме го изтървали “, добави Павел Маринов.
Мария ПОПЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ