Чумата, пандемията, инфлацията - животните в Европа намаляват, цената на месото набира скорост
Броят на селскостопанските животни в целия Европейски Съюз понижава, а България значително способства за това. Натрупаните проблеми в Европа и в частност в България водят до все по-голямо стесняване на производството, а отражението на това върху цените е към този момент изключително очевидно при млечните артикули.
Цената при свинското месо откакто бе паднала под тази на краставиците и доматите занапред ще пораства поради пазарната обстановка.
Какво демонстрират данните
Една шепа страни способстват най-вече за спада в броя на отглежданите в стопанствата на Европейски Съюз животни, сочат данните на Евростат за 2022 година, оповестени неотдавна.
През ноември и декември Германия и Дания заявяват спад в броя на отглежданите прасета в размер, който надвишава половината от общото понижение в целия Европейски Съюз. В същото време България и Малта регистрират спад от 26% - най-големият в проценти в общността.
В България се отбелязва и най-големият спад измежду всички членки при броя говеда - с 5% през 2022 година по отношение на миналата.
Хората в Европа възнамеряват да харчат по-малко, българите - да използват повече
Като цяло за последните 10 година броят на всички типове селскостопански животни в Европейски Съюз понижава, регистрира статистиката. Най-рязък е той при козите. До 2020 година броят на свинете е изключение от тази отрицателна наклонност, само че това към този момент не е по този начин и спадът е незабравим във всяка от последните две години. Единствените изключения от това са Италия, в която броят на отглежданите прасета се усилва с 4% за година и Швеция - с 3%.
Чумата преначерта пазара на свинско
Ако за доста браншове пандемията и последвалата инфлация се оказват основни, при свинското месо всичко стартира от случаите на африканска чума в редица страни през 2019 година " Това докара до унищожаването на огромни популации прасета - както диви, по този начин и в индустриалното произвеждане. В България засегна към 25% от свиневъдството ", разяснява пред " Дневник " Димитър Михайлов, изп. шеф на Асоциацията на свиневъдите в България.
Таван на комерсиалната надценка: по какъв начин политиците използват цените
Към това естествено се прибавя и Коронавирус резултатът, поради който се свива потреблението. Войната в Украйна и последвалата инфлация внезапно подвигат разноските за произвеждане като в същото време поради чумата Европейски Съюз не може да изнася свинско в Азия. " На европейския пазар останаха големи количества свинско в комбиниране с високите разноски и ниските изкупни цени, което унищожи в немалка степен бранша ", изяснява Михайлов.
Част от картината в България е и в това, че помощите - за хуманно отношение към животните, се дават със забавяне и неравномерно през последните 5 година Често се заплащат по-малко от плануваните - приблизително 35 млн. лева годишно, и с огромно забавяне. Наваксване настава при последното постоянно държавно управление. " Но се получи по този начин, че в годината, в която помощите са рекордно доста, производството спадна ", разяснява Михайлов. Но също е правилно и че в най-тежките моменти - на чума и пандемия, се дават минимум пари.
Поевтиняването на храните - не по кое време, а дали
Сега предстоят договаряния с Министерството на земеделието за помощите през новия програмен интервал, който стартира тази година. От сектора споделят, че този път Европейска комисия не слага условия нито за размера на помощта, нито държи да я утвърждава както до момента, защото анализите за резултата от нея през последните години са посочили, че дотациите не изкривяват доста пазара. Асоциацията е предложила на ведомството завишение на досегашната помощ като тя е с друг размер за свинете майки и за прасетата, само че от там не желаят да разясняват това. Оценката на сектора е, че дотациите имат стабилизиращ резултат върху производството. Друг е въпросът, че решение би трябвало да има до края на юни, а бюджет не се знае по кое време ще има поради политическата обстановка.
© Евростат
Михайлов изяснява, че разноските не са спаднали най-много поради цената на фуражите. Обичайно животновъдите се доставят при прибирането на реколтата, а при последната цените бяха много високи. Около 70% от разноските по развъждането на едно прасе се дължат на изхранването.
През последните 3 година секорът работи на безспорна загуба и това е една от аргументите месото да е с най-ниската цена - два пъти по-евтина от кг краставици или домати. Но тази наклонност стартира да се обръща, тъй като понижава производството, което значи, че цената ще се повиши.
Михайлов припомня, че с локалното произвеждане на свинско България задоволява едвам 40% от потреблението си и ще продължи да разчита на импорт от страни като Германия, Белгия, Холандия и Испания. В същото време поради уговорките, произлизащи от така наречен Зелена договорка, която слага условия за понижение на газовете метан, амоняк и прочие, за някои страни е по-изгодно производства да бъдат затваряни. Сочи за подобен образец Нидерландия и Белгия. Това, съгласно него, значи, че България освен ще продължи да внася, само че и все по-скъпо месо. Нидерландия е два пъти по-малка и не отглежда фуражи, а има 12 млн. свине при 500 хиляди в България, дава образец той.
" И сега цените на храните са високи и тук изниква въпросът за нашата продоволствена сигурност ", показва експертът.
Субсидии за овце и кози? Може да няма кой да ги получи
Ако стане по този начин, че страната реши да отпусне огромен бюджет за развъждане на кози и овце, няма да има кой да го усвои, тъй като хората, които се занимават с отглеждане на животни, ще са се отказали, те нямат към този момент доверие. Така обобщава обстановката за стопаните в този сегмент Симеон Караколев, зам.-председател на Националната козевъдна и овцевъдна асоциация. Имайки поради не факторите от последните години като пандемията, войната и инфлацията, а че България стабилно подпомагаше част от земеделието - производството на зърно, и години наред неглижираше останалите браншове.
© Цветелина Белутова, Капитал
Сред главните национални проблеми той показва неналичието на достъп на животновъдите до земя от държавния аграрен фонд, защото търговете се печелят всекидневно от зърнопроизводителите. Това обрича животновъдите на неспособност да отглеждат сами фуражите си и ги принуждава да разчитат на доставки. " Това е по този начин от дълги години...Каква е конкурентоспособността на единия и каква е на другия бранш?! Ако продължаваме да се вършим, че не виждаме този проблем, обстановката макар стотиците милиони дотации ще продължава да се утежнява ", споделя той.
Към това се прибавя острият недостиг на пасища за дребните и междинните производители. И тяхното разпределение е борба от години за животновъдите, които получават пасища на десетки километри разстояние от стопанствата им. Тези на комфортните места се вземат от огромните и те " задушават " всички по-малки и междинни към тях.
Това демотивира дребните и междинните, които би следвало да са гръбнакът на отглеждането на животни.
Третият отрицателен факт с огромна тежест върху отглеждащите кози и овце е разпокъсаността, заменила ТКЗС-тата при соца. Стопаните не желаят да се сплотяват - било за доставка на фуражи, било за продажба на продукцията им. " А в Западна Европа е тъкмо противоположното. Там кооперативите са най-мощните. Тук това занапред прохожда ", заключава Караколев.
Посочва, че в тези страни се одобряват проекти и цели за производството, които се следват без значение кой е на власт. " Всеки се води по проекта. А тук идва един с едни ограничения, след него - различен с други, след това длъжностен кабинет и най-после едно огромно нищо ", добавя той.
Обяснява и че в общия случай дотациите в бранша са ненавременни и непропорционални, защото в годините обратно някои са били по-предпочитани, а други - неглижирани. За отглеждащите овце и кози поддръжката е и от Европейски Съюз, и от националния бюджет. " Като размери е добра поддръжката, само че като интервал и адекватност на подкрепяне е леко закъсняла. Тоест, доста е значимо, когато се отпуска една помощ, да се дава в точния момент. Удавникът се избавя когато се дави, а не когато е удавен. Животните не ги интересува има ли държавно управление или е служебно ", илюстрира той.
Допълва и че едвам 3-4% от животновъдите в този сегмент аплайват за европейско финансиране за вложения в стопанствата си. Причината е, че процедурите са прекомерно комплицирани, а Държавен фонд " Земеделие " и Българската банка за развиване " разсъждават като комерсиалните банки ", изяснява стопанинът. Тоест, те желаят обезпечения за заемите, каквито животновъдите не могат да предложат. " Един фермер от село няма апартамент в София, а селски парцел, който въобще не е атрактивен ", изяснява той. Казва, че в останалите европейски страни страната посредством институциите си облекчава доста кредитирането на земеделския бранш.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Цената при свинското месо откакто бе паднала под тази на краставиците и доматите занапред ще пораства поради пазарната обстановка.
Какво демонстрират данните
Една шепа страни способстват най-вече за спада в броя на отглежданите в стопанствата на Европейски Съюз животни, сочат данните на Евростат за 2022 година, оповестени неотдавна.
През ноември и декември Германия и Дания заявяват спад в броя на отглежданите прасета в размер, който надвишава половината от общото понижение в целия Европейски Съюз. В същото време България и Малта регистрират спад от 26% - най-големият в проценти в общността.
В България се отбелязва и най-големият спад измежду всички членки при броя говеда - с 5% през 2022 година по отношение на миналата.
Хората в Европа възнамеряват да харчат по-малко, българите - да използват повече Като цяло за последните 10 година броят на всички типове селскостопански животни в Европейски Съюз понижава, регистрира статистиката. Най-рязък е той при козите. До 2020 година броят на свинете е изключение от тази отрицателна наклонност, само че това към този момент не е по този начин и спадът е незабравим във всяка от последните две години. Единствените изключения от това са Италия, в която броят на отглежданите прасета се усилва с 4% за година и Швеция - с 3%.
Чумата преначерта пазара на свинско
Ако за доста браншове пандемията и последвалата инфлация се оказват основни, при свинското месо всичко стартира от случаите на африканска чума в редица страни през 2019 година " Това докара до унищожаването на огромни популации прасета - както диви, по този начин и в индустриалното произвеждане. В България засегна към 25% от свиневъдството ", разяснява пред " Дневник " Димитър Михайлов, изп. шеф на Асоциацията на свиневъдите в България.
Таван на комерсиалната надценка: по какъв начин политиците използват цените Към това естествено се прибавя и Коронавирус резултатът, поради който се свива потреблението. Войната в Украйна и последвалата инфлация внезапно подвигат разноските за произвеждане като в същото време поради чумата Европейски Съюз не може да изнася свинско в Азия. " На европейския пазар останаха големи количества свинско в комбиниране с високите разноски и ниските изкупни цени, което унищожи в немалка степен бранша ", изяснява Михайлов.
Част от картината в България е и в това, че помощите - за хуманно отношение към животните, се дават със забавяне и неравномерно през последните 5 година Често се заплащат по-малко от плануваните - приблизително 35 млн. лева годишно, и с огромно забавяне. Наваксване настава при последното постоянно държавно управление. " Но се получи по този начин, че в годината, в която помощите са рекордно доста, производството спадна ", разяснява Михайлов. Но също е правилно и че в най-тежките моменти - на чума и пандемия, се дават минимум пари.
Поевтиняването на храните - не по кое време, а дали Сега предстоят договаряния с Министерството на земеделието за помощите през новия програмен интервал, който стартира тази година. От сектора споделят, че този път Европейска комисия не слага условия нито за размера на помощта, нито държи да я утвърждава както до момента, защото анализите за резултата от нея през последните години са посочили, че дотациите не изкривяват доста пазара. Асоциацията е предложила на ведомството завишение на досегашната помощ като тя е с друг размер за свинете майки и за прасетата, само че от там не желаят да разясняват това. Оценката на сектора е, че дотациите имат стабилизиращ резултат върху производството. Друг е въпросът, че решение би трябвало да има до края на юни, а бюджет не се знае по кое време ще има поради политическата обстановка.
© Евростат
Михайлов изяснява, че разноските не са спаднали най-много поради цената на фуражите. Обичайно животновъдите се доставят при прибирането на реколтата, а при последната цените бяха много високи. Около 70% от разноските по развъждането на едно прасе се дължат на изхранването.
През последните 3 година секорът работи на безспорна загуба и това е една от аргументите месото да е с най-ниската цена - два пъти по-евтина от кг краставици или домати. Но тази наклонност стартира да се обръща, тъй като понижава производството, което значи, че цената ще се повиши.
Михайлов припомня, че с локалното произвеждане на свинско България задоволява едвам 40% от потреблението си и ще продължи да разчита на импорт от страни като Германия, Белгия, Холандия и Испания. В същото време поради уговорките, произлизащи от така наречен Зелена договорка, която слага условия за понижение на газовете метан, амоняк и прочие, за някои страни е по-изгодно производства да бъдат затваряни. Сочи за подобен образец Нидерландия и Белгия. Това, съгласно него, значи, че България освен ще продължи да внася, само че и все по-скъпо месо. Нидерландия е два пъти по-малка и не отглежда фуражи, а има 12 млн. свине при 500 хиляди в България, дава образец той.
" И сега цените на храните са високи и тук изниква въпросът за нашата продоволствена сигурност ", показва експертът.
Субсидии за овце и кози? Може да няма кой да ги получи
Ако стане по този начин, че страната реши да отпусне огромен бюджет за развъждане на кози и овце, няма да има кой да го усвои, тъй като хората, които се занимават с отглеждане на животни, ще са се отказали, те нямат към този момент доверие. Така обобщава обстановката за стопаните в този сегмент Симеон Караколев, зам.-председател на Националната козевъдна и овцевъдна асоциация. Имайки поради не факторите от последните години като пандемията, войната и инфлацията, а че България стабилно подпомагаше част от земеделието - производството на зърно, и години наред неглижираше останалите браншове.
© Цветелина Белутова, Капитал
Сред главните национални проблеми той показва неналичието на достъп на животновъдите до земя от държавния аграрен фонд, защото търговете се печелят всекидневно от зърнопроизводителите. Това обрича животновъдите на неспособност да отглеждат сами фуражите си и ги принуждава да разчитат на доставки. " Това е по този начин от дълги години...Каква е конкурентоспособността на единия и каква е на другия бранш?! Ако продължаваме да се вършим, че не виждаме този проблем, обстановката макар стотиците милиони дотации ще продължава да се утежнява ", споделя той.
Към това се прибавя острият недостиг на пасища за дребните и междинните производители. И тяхното разпределение е борба от години за животновъдите, които получават пасища на десетки километри разстояние от стопанствата им. Тези на комфортните места се вземат от огромните и те " задушават " всички по-малки и междинни към тях.
Това демотивира дребните и междинните, които би следвало да са гръбнакът на отглеждането на животни.
Третият отрицателен факт с огромна тежест върху отглеждащите кози и овце е разпокъсаността, заменила ТКЗС-тата при соца. Стопаните не желаят да се сплотяват - било за доставка на фуражи, било за продажба на продукцията им. " А в Западна Европа е тъкмо противоположното. Там кооперативите са най-мощните. Тук това занапред прохожда ", заключава Караколев.
Посочва, че в тези страни се одобряват проекти и цели за производството, които се следват без значение кой е на власт. " Всеки се води по проекта. А тук идва един с едни ограничения, след него - различен с други, след това длъжностен кабинет и най-после едно огромно нищо ", добавя той.
Обяснява и че в общия случай дотациите в бранша са ненавременни и непропорционални, защото в годините обратно някои са били по-предпочитани, а други - неглижирани. За отглеждащите овце и кози поддръжката е и от Европейски Съюз, и от националния бюджет. " Като размери е добра поддръжката, само че като интервал и адекватност на подкрепяне е леко закъсняла. Тоест, доста е значимо, когато се отпуска една помощ, да се дава в точния момент. Удавникът се избавя когато се дави, а не когато е удавен. Животните не ги интересува има ли държавно управление или е служебно ", илюстрира той.
Допълва и че едвам 3-4% от животновъдите в този сегмент аплайват за европейско финансиране за вложения в стопанствата си. Причината е, че процедурите са прекомерно комплицирани, а Държавен фонд " Земеделие " и Българската банка за развиване " разсъждават като комерсиалните банки ", изяснява стопанинът. Тоест, те желаят обезпечения за заемите, каквито животновъдите не могат да предложат. " Един фермер от село няма апартамент в София, а селски парцел, който въобще не е атрактивен ", изяснява той. Казва, че в останалите европейски страни страната посредством институциите си облекчава доста кредитирането на земеделския бранш.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ