Търсят най-голямото светилище в Родопите край ивайловградското село Хухла
Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий, бронзово кръстче от края на 10-ти век, гривна, монета от 5-ти век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела. На тези забавни находки са се натъкнали археолозите още в първите дни след възобновяване на 5 октомври на разкопките на крепостта в местността „ Балък дере “ в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област. Редовните археологически изследвания от екипа на Ивайло Кънев, основен организатор в Националния исторически музей в София, се правят от 2007-ма година. Те се финансират от Министерството на културата, с поддръжката на община Ивайловград.
Археологът Ивайло Кънев откри в калето на местността „ Балък дере “ надпис върху мраморна колона, отдаден на антично провидение, започващо с буквата „ А “
По време на разкопките предходната година бе открита мраморна колона от 2-3 в. с откъс от надпис на древногръцки език, който се посвещава на провидение, чието име стартира с буквата „ А “. Ивайло Кънев счита, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния интервал от съществуването на крепостта. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значителност с най-големите паметни центрове през Античността. Предположенията му се основават на общата картина, обрисувана от досегашните резултати. „ Част от нея е географското местонахождение и естественият феномен - меандрите на река Арда. Те впечатляват и в този момент, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а античните се прекланят пред тези явления. Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава мощ не се употребява против дребни и незначими духовни центрове. Следваща „ улика “ да вземем за пример са артефактите от Античността и то с религиозна устременост, в случай че щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол - очевидно споменът е доста мощен за свещеното място “, показва ръководителят на разкопките.
198 монети от бронз, групова находка от 5-ти век
С продължаването на миналогодишните изследвания Кънев желае да получи цялостна информация за хронологията, в която се развивал обектът. Събрани са много артефакти от II-III в., само че към момента няма открит явен културен слой от тази ера. Археологът би трябвало да го открие, с цел да е сигурен, че е попаднал на най-ранния интервал от живота в крепостта. Но и античният слой може да се окаже, че не е най-ранният, тъй като Ивайло Кънев е намерил там няколко паметника от доста по-ранни столетия. Засега приема, че са попаднали в крепостта инцидентно, което е постоянно срещан факт.
Крепостта се намира единствено на 30-тина километра от Адрианопол, сегашен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и противоположното, на брега на една от античните реки в Югоизточна Европа - Арда.
Разкопките сочат, че „ в началото на този невисок връх, в меандрите на местността „ Балък дере “ и Арда, е имало построено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 година край Адрианопол и унищожаването на управническия център във вила „ Армира “, ръководството на региона през късната древност се реалокира тук. Явно за това решение е повлияло географското и естествено местонахождение на крепостта “, изяснява Ивайло Кънев. Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целеустремено очистване на всевъзможен спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите монументи и постройки. Това води до сложното определяне на античните хоризонти през днешния ден. Тогава се построява крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява главната постройка, отговаряща изцяло на понятието „ Принципия “.
![В рамките на единствено месец трима висши дипломати останаха очаровани от Ивайловград]( "В рамките на единствено месец трима висши дипломати останаха очаровани от Ивайловград")
В рамките на единствено месец трима висши дипломати останаха очаровани от Ивайловград
Сърдечна признателност, пристигнала от Управляващия посолството на Федерална република Германия - Йорк Шуграф ми напомни посеще...
Мраморната колона с посветителски надпис на бога А….
В началото на VII в., при ръководството на император Ираклий и последните славяно-аварски набези, крепостта е унищожена и близо два века обитанието и е прекратено. „ Откриването на старобългарски приложения и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават съображение да допускаме, че при войните на цар Симеон против Византия тук е бил ситуиран български боен гарнизон “, споделя Кънев. През XI в. върху терена се намира некропол, а популацията живяло долу край Арда.
Последният интервал на действие на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин против норманите през XII в. От този интервал са открити предреформени билонови монети, извънредно редки и с високо качество на непокътнатост.
Животът на „ Балък дере “ стопира в първата половина на XIII в. Близо хиляда години тук с дребни спирания има деен живот, съхранен в културните пластове. „ Разкриването им желае самообладание, финансова и логистична помощ “, показва Ивайло Кънев. Той благодари на община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната поддръжка за изследването.
Археологът Ивайло Кънев откри в калето на местността „ Балък дере “ надпис върху мраморна колона, отдаден на антично провидение, започващо с буквата „ А “
По време на разкопките предходната година бе открита мраморна колона от 2-3 в. с откъс от надпис на древногръцки език, който се посвещава на провидение, чието име стартира с буквата „ А “. Ивайло Кънев счита, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния интервал от съществуването на крепостта. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значителност с най-големите паметни центрове през Античността. Предположенията му се основават на общата картина, обрисувана от досегашните резултати. „ Част от нея е географското местонахождение и естественият феномен - меандрите на река Арда. Те впечатляват и в този момент, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а античните се прекланят пред тези явления. Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава мощ не се употребява против дребни и незначими духовни центрове. Следваща „ улика “ да вземем за пример са артефактите от Античността и то с религиозна устременост, в случай че щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол - очевидно споменът е доста мощен за свещеното място “, показва ръководителят на разкопките.
198 монети от бронз, групова находка от 5-ти век
С продължаването на миналогодишните изследвания Кънев желае да получи цялостна информация за хронологията, в която се развивал обектът. Събрани са много артефакти от II-III в., само че към момента няма открит явен културен слой от тази ера. Археологът би трябвало да го открие, с цел да е сигурен, че е попаднал на най-ранния интервал от живота в крепостта. Но и античният слой може да се окаже, че не е най-ранният, тъй като Ивайло Кънев е намерил там няколко паметника от доста по-ранни столетия. Засега приема, че са попаднали в крепостта инцидентно, което е постоянно срещан факт.
Крепостта се намира единствено на 30-тина километра от Адрианопол, сегашен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и противоположното, на брега на една от античните реки в Югоизточна Европа - Арда.
Разкопките сочат, че „ в началото на този невисок връх, в меандрите на местността „ Балък дере “ и Арда, е имало построено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 година край Адрианопол и унищожаването на управническия център във вила „ Армира “, ръководството на региона през късната древност се реалокира тук. Явно за това решение е повлияло географското и естествено местонахождение на крепостта “, изяснява Ивайло Кънев. Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целеустремено очистване на всевъзможен спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите монументи и постройки. Това води до сложното определяне на античните хоризонти през днешния ден. Тогава се построява крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява главната постройка, отговаряща изцяло на понятието „ Принципия “.
Сърдечна признателност, пристигнала от Управляващия посолството на Федерална република Германия - Йорк Шуграф ми напомни посеще...
Мраморната колона с посветителски надпис на бога А….
В началото на VII в., при ръководството на император Ираклий и последните славяно-аварски набези, крепостта е унищожена и близо два века обитанието и е прекратено. „ Откриването на старобългарски приложения и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават съображение да допускаме, че при войните на цар Симеон против Византия тук е бил ситуиран български боен гарнизон “, споделя Кънев. През XI в. върху терена се намира некропол, а популацията живяло долу край Арда.
Последният интервал на действие на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин против норманите през XII в. От този интервал са открити предреформени билонови монети, извънредно редки и с високо качество на непокътнатост.
Животът на „ Балък дере “ стопира в първата половина на XIII в. Близо хиляда години тук с дребни спирания има деен живот, съхранен в културните пластове. „ Разкриването им желае самообладание, финансова и логистична помощ “, показва Ивайло Кънев. Той благодари на община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната поддръжка за изследването.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ