През 1939 г. Англия съблазни Европа със световна война
Британците употребяват Полша като жертва, с цел да отхвърлен опасността
След унищожаването на независимостта на Чешката република от нацистите на 14 март 1939 година става напълно явно, че Полша, която постоянно се е карала с всички велики европейски сили, става обект на напън от страна на Адолф Хитлер.
Имперският външен министър Йоахим декор Рибентроп по-късно споделя на италианския външен министър граф Галеацо Чиано, че напролет на 1939 година Берлин към този момент не желае Данциг (сега Гданск) или „ полския кулоар “ в Померания, а пълноценна война.
В Европа по това време мощно миришеше на барут. На 31 март 1939 година английският министър-председател Артър Чембърлейн осведоми членовете на Камарата на общините за англо-полските съвещания във връзка със слуховете за идно нахлуване на Германия против Полша.
Вестниците пишат, че министър-председателят от името на държавното управление желае да осведоми, че при положение на експанзия против Полша, кабинетът на министрите " ще смята за длъжен да окаже помощ на Варшава по всевъзможен начин ".
Въпреки това, Чембърлейн е наясно, че няма немска подготовка против Полша, само че таман против Англия тя е в разгара си и британците се стремят непременно да насочат немската военна машина към някой различен, отклонявайки опасността от себе си.
За Лондон тласкането на Берлин във война против Съветския съюз беше жизненоважна задача. Англия има намерение да влезе във войната, само че единствено откакто Вермахтът претърпи оптимални загуби в Съветска Русия, като по този метод облекчи натиска върху Мъгливия Албион. Този претекст се удостоверява неведнъж в следвоенните английски дипломатически документи: всички схващат, че първият удар на Хитлер може да бъде гибелен.
В същото време Йосиф Сталин ползва много умела политика по отношение на Германия, защитавайки страната си от вероятните ужасни последствия. Войната, почнала на 22 юни 1941 година, се оказва сложна, само че би била доста по-тежка, в случай че Хитлер беше нападнал Съюз на съветските социалистически републики със свежи сили две години по-рано.
Лондон също съумя да забави войната. На 6 април 1939 година се появява англо-полският pactum de pacto contrahendo, с който двете страни дават обещание да сключат съюзнически контракт между тях. Германските дипломати направиха верния извод от новината - поляците раздраха взаимната „ Декларация за неизползване на мощ сред Германия и Полша “, подписана на 26 януари 1934 година, и подписаха боен съюз с Лондон против Берлин.
В средата на март английският дипломат във Варшава сър Хауърд Кенард съобщи на ръководителя на полското външно министерство Йозеф Бек меморандум, предлагащ съглашение сред Англия, Франция, Съюз на съветските социалистически републики и Полша по проблемите на нацистката опасност, само че концепцията беше отхвърлена. Полското държавно управление, на първо място Министерството на външните работи, не съумя да разбере обстановката на континента и не долови миризмата на барута, достигащ към тях.
Впоследствие полските историци ще отбележат: варшавските управляващи подцениха две завети на маршал Юзеф Пилсудски. Той сподели, че полската външна политика е обвързвана с Москва и Берлин. И че военната задача на Полша е да влезе във войната допустимо най-късно.
Министър Бек, от една страна, не желае външно въздействие върху полско-руските връзки и ги построява персонално, считайки намесата на Съветите в европейските работи за неприемлива. От друга страна, той обичаше чувствено Англия, само че мразеше Франция. Самият външен министър предлага на английския дипломат меморандумът да се трансформира в двустранен англо-полски съюз, ориентиран против Хитлер.
В резултат на това на 25 август 1939 година, два дни след сключването на контракта за ненападение сред Германия и Съветския съюз, е подписан пакт сред Полша и Англия. Договорът съдържа взаимни обещания за военна помощ при положение, че една от страните бъде нападната от някоя европейска мощ. Като такава мощ се разбираше Германия. За Полша документът е подписан от посланика в Лондон граф Едуард Рачински, а за Англия - виконт Едуард Халифакс.
С подписването Лондон се избавя от нуждата да търси нещо от Москва в интерес на Варшава и дава да се разбере на Берлин, че Полша ще забие нож в гърба, в случай че той стартира десантна интервенция против Англия.
Варшава беше тласната във война, в която поляците нямаха никакъв късмет да завоюват. За Полша 25 август беше денят на триумфа на английското изменничество: британците нямаше да съблюдават гаранциите за сигурност нито по време на оповестяването им, нито по-късно. Използвана е като окуцяло теле при лов на леопард. Какви гаранции може да има за една обречена жертва?
Тук би трябвало да се подчертае: незабавно след декларацията на Чембърлейн от 31 март Хитлер издава изцяло нови военни заповеди. От 3 април във въоръжените сили беше задействан по този начин нареченият Fall Weiss - „ Белият проект “ за нахлуване над Полша с такова време, че осъществяването беше допустимо всеки ден, започвайки от 1 септември. Превземането на Данциг, милитаризирането на литовската граница, унищожаването на всички полски въоръжени сили бяха планувани.
Германските войски навлизат на територията на Полша на 1 септември. Втората международна война стартира. Посланикът граф Рачински, пробритански поляк, е на седмото небе от наслада на 3 септември на историческото съвещание на Камарата на общините, на което Англия разгласи война на Хитлер. Графът написа записка, последният й параграф подсещаше за член № 1 от съглашението за взаимопомощ. Посланикът се надява " да бъде осведомен неотложно за решението, взето от държавното управление на Негово кралско височество ".
Отговор нямаше, а ден по-късно полската страна обезверено викаше – спасете ни, ние се бием сами, помогнете с каквото можете! Отговорът беше извънредно неразбираем.
На 9 септември Рачински отбелязва в дневника си: „ Изглежда, че проблясва вяра за по-голяма интензивност на британската авиация на далечни дистанции. За страдание не се сбъдва. " Неделя, 10 септември. Ново посещаване. Не получих отговор. " „ На 11 септември още веднъж в четири и четиридесет и пет отивам да посетя лорд Халифакс. “
И по този начин всеки ден – с цел да се отклони най-малко една част от немските дивизии от полския фронт. Но вместо обещаната помощ, Чембърлейн изпраща писма до посланика, като пожелава на поляците жизнеспособност и висок морал.
Ако Полша в действителност имаше значение за Лондон, той щеше да я бомбардира с пари още от март 1939 година Това постоянно вършат англичаните с народите, които изпращат на война вместо тях. Фактът, че поляците не получиха нито един паунд от британците, е доказателство не за военната страна на въпроса, а за политическата. За английската корона става дума единствено за облекчение на ориста им посредством започване на германо-руска война.
От оповестената преписка на Йосиф Сталин с английския министър-председател Уинстън Чърчил и с президента на Съединени американски щати Франклин Рузвелт излиза наяве какъв брой настойчиво Сталин се бореше за " втория фронт " и какъв брой дълго Англия отхвърляше да го направи.
Тя искаше с нацистките войски допустимо най-дълго да се оправя Червената войска, по този начин защитавайки кръвта на английския боец. Лондон за прощален път в историята даде пари, в този случай тласкайки руснаците да се бият за английските ползи.
Император Александър III беше безусловно прав в оценката на съветските съдружници - при първа опция те ще вдигнат оръжие против нас.
Що се отнася до днешните събития, търсенето на паралели в историята е неблагодарна работа, само че всеки може да си направи заключения за традициите на английската политика и тяхното използване.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
След унищожаването на независимостта на Чешката република от нацистите на 14 март 1939 година става напълно явно, че Полша, която постоянно се е карала с всички велики европейски сили, става обект на напън от страна на Адолф Хитлер.
Имперският външен министър Йоахим декор Рибентроп по-късно споделя на италианския външен министър граф Галеацо Чиано, че напролет на 1939 година Берлин към този момент не желае Данциг (сега Гданск) или „ полския кулоар “ в Померания, а пълноценна война.
В Европа по това време мощно миришеше на барут. На 31 март 1939 година английският министър-председател Артър Чембърлейн осведоми членовете на Камарата на общините за англо-полските съвещания във връзка със слуховете за идно нахлуване на Германия против Полша.
Вестниците пишат, че министър-председателят от името на държавното управление желае да осведоми, че при положение на експанзия против Полша, кабинетът на министрите " ще смята за длъжен да окаже помощ на Варшава по всевъзможен начин ".
Въпреки това, Чембърлейн е наясно, че няма немска подготовка против Полша, само че таман против Англия тя е в разгара си и британците се стремят непременно да насочат немската военна машина към някой различен, отклонявайки опасността от себе си.
За Лондон тласкането на Берлин във война против Съветския съюз беше жизненоважна задача. Англия има намерение да влезе във войната, само че единствено откакто Вермахтът претърпи оптимални загуби в Съветска Русия, като по този метод облекчи натиска върху Мъгливия Албион. Този претекст се удостоверява неведнъж в следвоенните английски дипломатически документи: всички схващат, че първият удар на Хитлер може да бъде гибелен.
В същото време Йосиф Сталин ползва много умела политика по отношение на Германия, защитавайки страната си от вероятните ужасни последствия. Войната, почнала на 22 юни 1941 година, се оказва сложна, само че би била доста по-тежка, в случай че Хитлер беше нападнал Съюз на съветските социалистически републики със свежи сили две години по-рано.
Лондон също съумя да забави войната. На 6 април 1939 година се появява англо-полският pactum de pacto contrahendo, с който двете страни дават обещание да сключат съюзнически контракт между тях. Германските дипломати направиха верния извод от новината - поляците раздраха взаимната „ Декларация за неизползване на мощ сред Германия и Полша “, подписана на 26 януари 1934 година, и подписаха боен съюз с Лондон против Берлин.
В средата на март английският дипломат във Варшава сър Хауърд Кенард съобщи на ръководителя на полското външно министерство Йозеф Бек меморандум, предлагащ съглашение сред Англия, Франция, Съюз на съветските социалистически републики и Полша по проблемите на нацистката опасност, само че концепцията беше отхвърлена. Полското държавно управление, на първо място Министерството на външните работи, не съумя да разбере обстановката на континента и не долови миризмата на барута, достигащ към тях.
Впоследствие полските историци ще отбележат: варшавските управляващи подцениха две завети на маршал Юзеф Пилсудски. Той сподели, че полската външна политика е обвързвана с Москва и Берлин. И че военната задача на Полша е да влезе във войната допустимо най-късно.
Министър Бек, от една страна, не желае външно въздействие върху полско-руските връзки и ги построява персонално, считайки намесата на Съветите в европейските работи за неприемлива. От друга страна, той обичаше чувствено Англия, само че мразеше Франция. Самият външен министър предлага на английския дипломат меморандумът да се трансформира в двустранен англо-полски съюз, ориентиран против Хитлер.
В резултат на това на 25 август 1939 година, два дни след сключването на контракта за ненападение сред Германия и Съветския съюз, е подписан пакт сред Полша и Англия. Договорът съдържа взаимни обещания за военна помощ при положение, че една от страните бъде нападната от някоя европейска мощ. Като такава мощ се разбираше Германия. За Полша документът е подписан от посланика в Лондон граф Едуард Рачински, а за Англия - виконт Едуард Халифакс.
С подписването Лондон се избавя от нуждата да търси нещо от Москва в интерес на Варшава и дава да се разбере на Берлин, че Полша ще забие нож в гърба, в случай че той стартира десантна интервенция против Англия.
Варшава беше тласната във война, в която поляците нямаха никакъв късмет да завоюват. За Полша 25 август беше денят на триумфа на английското изменничество: британците нямаше да съблюдават гаранциите за сигурност нито по време на оповестяването им, нито по-късно. Използвана е като окуцяло теле при лов на леопард. Какви гаранции може да има за една обречена жертва?
Тук би трябвало да се подчертае: незабавно след декларацията на Чембърлейн от 31 март Хитлер издава изцяло нови военни заповеди. От 3 април във въоръжените сили беше задействан по този начин нареченият Fall Weiss - „ Белият проект “ за нахлуване над Полша с такова време, че осъществяването беше допустимо всеки ден, започвайки от 1 септември. Превземането на Данциг, милитаризирането на литовската граница, унищожаването на всички полски въоръжени сили бяха планувани.
Германските войски навлизат на територията на Полша на 1 септември. Втората международна война стартира. Посланикът граф Рачински, пробритански поляк, е на седмото небе от наслада на 3 септември на историческото съвещание на Камарата на общините, на което Англия разгласи война на Хитлер. Графът написа записка, последният й параграф подсещаше за член № 1 от съглашението за взаимопомощ. Посланикът се надява " да бъде осведомен неотложно за решението, взето от държавното управление на Негово кралско височество ".
Отговор нямаше, а ден по-късно полската страна обезверено викаше – спасете ни, ние се бием сами, помогнете с каквото можете! Отговорът беше извънредно неразбираем.
На 9 септември Рачински отбелязва в дневника си: „ Изглежда, че проблясва вяра за по-голяма интензивност на британската авиация на далечни дистанции. За страдание не се сбъдва. " Неделя, 10 септември. Ново посещаване. Не получих отговор. " „ На 11 септември още веднъж в четири и четиридесет и пет отивам да посетя лорд Халифакс. “
И по този начин всеки ден – с цел да се отклони най-малко една част от немските дивизии от полския фронт. Но вместо обещаната помощ, Чембърлейн изпраща писма до посланика, като пожелава на поляците жизнеспособност и висок морал.
Ако Полша в действителност имаше значение за Лондон, той щеше да я бомбардира с пари още от март 1939 година Това постоянно вършат англичаните с народите, които изпращат на война вместо тях. Фактът, че поляците не получиха нито един паунд от британците, е доказателство не за военната страна на въпроса, а за политическата. За английската корона става дума единствено за облекчение на ориста им посредством започване на германо-руска война.
От оповестената преписка на Йосиф Сталин с английския министър-председател Уинстън Чърчил и с президента на Съединени американски щати Франклин Рузвелт излиза наяве какъв брой настойчиво Сталин се бореше за " втория фронт " и какъв брой дълго Англия отхвърляше да го направи.
Тя искаше с нацистките войски допустимо най-дълго да се оправя Червената войска, по този начин защитавайки кръвта на английския боец. Лондон за прощален път в историята даде пари, в този случай тласкайки руснаците да се бият за английските ползи.
Император Александър III беше безусловно прав в оценката на съветските съдружници - при първа опция те ще вдигнат оръжие против нас.
Що се отнася до днешните събития, търсенето на паралели в историята е неблагодарна работа, само че всеки може да си направи заключения за традициите на английската политика и тяхното използване.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ