Британецът Джон Кларк, французинът Мишел Деворе и американецът Джон Мартинис

Британецът Джон Кларк, французинът Мишел Деворе и американецът Джон Мартинис завоюваха Нобелова премия за физика за работата си в региона на квантовата физика, заяви Нобеловата комисия.

Триото бе отличено „ за откритието на макроскопичния квантов тунелен резултат и квантуването на силата в електрическа верига “, съобщи комисията, представена от Агенция Франс Прес.

Квантовата механика разказва по какъв начин нещата действат по друг метод в необикновено дребни мащаби.

Например, когато естествена топка удари стена, тя отскача обратно. Но в квантовата канара частицата в действителност минава през сходна стена – феномен, наименуван „ тунелиране “.

Наградата беше присъдена за опити от 80-те години, които демонстрираха, че квантовото тунелиране може да се следи и в макроскопичен мащаб – с присъединяване на голям брой частици – посредством потребление на свръхпроводими материали.

В серия от опити откривателите демонстрираха, че „ странните свойства на квантовия свят могат да бъдат конкретизирани в система, задоволително огромна, с цел да се побере в ръката ни “, съобщи Кралската шведска академия на науките.

Журито означи, че откритията са „ дали благоприятни условия за създаване на идващото потомство квантова технология, в това число квантова криптография, квантови компютри и квантови датчици “.

„ Чудесно е да можем да честваме метода, по който вековната квантова механика непрестанно ни предлага нови изненади. Тя е и извънредно потребна, защото квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология “, уточни Оле Ериксон, ръководител на Нобеловия комитет по физика.

83-годишният Кларк е професор в Университета на Калифорния, Бъркли, а 72-годишният Деворе е професор в Университета на Калифорния, Санта Барбара, и е почетен професор в Йейлския университет.

Мартинис, роден през 1958 година, също е професор в Университета на Калифорния, Санта Барбара.

„ Да го кажа меко, това беше изненадата на живота ми “, сподели Кларк пред кореспонденти по телефона по време на оповестяването на премията, когато разбра за нея.

„ Никога не ми е хрумвало, че това може да бъде основа за Нобелова премия “, добави Кларк.

Кларк изясни, че учените са се фокусирали върху физиката на опитите си и не са осъзнавали практическото приложение, което може да последва.

„ Никога не ни е хрумвало, че това изобретение ще има толкоз доста влияние “, уточни Кларк.

Наградата за физика е втората Нобелова премия за сезона, откакто на 6 октомври премията за медицина беше присъдена на трио от Съединени американски щати и Япония за проучвания в региона на човешката имунна система.

Мери Бранкоу и Фред Рамсдел от Съединени американски щати и Шимон Сакагучи от Япония бяха отличени от Нобеловото жури за откриването на имунологичните „ охранители “.

Миналата година Нобеловата премия за физика беше присъдена на британско-канадския Джефри Хинтън и американския Джон Хопфийлд за пионерската им работа върху основите на изкуствения разсъдък – като и двамата предизвестиха, че откритията им носят съществени опасности за обществото и човечеството.

След премията за физика на 8 октомври ще бъде връчена премията за химия.

Наградата за литература ще бъде оповестена на 9 октомври, а дълго чаканата Нобелова премия за мир – в петък, 10 октомври.

Наградата за стопанска система ще закрие сезона на Нобеловите награди за 2024 година на 14 октомври.

Нобеловата премия се състои от тапия, златен орден и чек за 1,2 милиона $, който се разпределя, в случай че има повече от един победител в дадена дисциплинираност.

Лауреатите ще получат премиите си от шведския крал Карл XVI Густав на публична гала в Стокхолм на 10 декември.

Тази дата е годишнината от гибелта през 1896 година на учения Алфред Нобел, който сътвори премиите в наследството си.  | БГНЕС