България не очаква съществен финансов ефект от Брекзит
Брекзит няма да окаже значително въздействие върху комерсиалните потоци в България. Това съобщи Маринела Петрова, зам.- министър на финансите, по време на полемика за последствията от излизането на Англия за България.
Там не чакаме значително въздействие към общото икономическо положение на страната, тъй като Англия е значим търговски сътрудник на България, само че като дял в износа и вноса и надлежно на 11-о и 16-о място и размерите не са толкоз високи, че да окажат някакъв важен резултат върху стопанската система като цяло, сподели Петрова, като посочи, че се чака спад в дълготраен аспект до 2030 година поради бариери в търговията, смъкване на стокообмена с до 30% до 2030 година
По думите й може да следи спад в българския общ експорт към Европейски Съюз поради отрицателно въздействие на Брекзит върху съществени стопански системи в Европейски Съюз като Германия, Италия, Гърция, Холандия и други, с които страната има доста развити и дейни търговски връзки.
За вложенията тя разяснява, че след рецесията е имало пик в потока към 2008 година, само че по-късно има негативен капиталов поток от България към Англия, което значи, че не би следвало да България да изпита сериозен дисбаланс поради Брекзит. Ние към този момент виждаме отлив на капитали, само че насъбрано размерът на английските вложения е към 2 милиарда или към 5% от всички директни задгранични вложения.
В региона на заетостта също не се чакат основни резултати. Регистрираните заети и дълготрайно пребиваващи във Англия по данни на техните служби са към 84 хиляди души непрекъснато пребиваващи във Англия, към 74 хиляди са в претовареност. " Предвид положението на договарянията по Брекзит не чакаме основни разтърсвания, които да доведат до излизане на работна ръка от Англия. Българите са главно ангажирани в ниско и приблизително дипломиран труд. Не чакам е значителен прилив на работна ръка в България по тази линия ", изясни зам.-министърът.
Според нея по-скоро потокът би се насочил към други страни в Европейски Съюз с по-високи приходи и възнаграждение. " За висококвалифицираните експерти, които са към 20% от записаното българско население там, не виждаме проблеми ", добави Петрова.
По думите й паричните заплащания съставляват към 0.1% от Брутният вътрешен продукт на България, тъй че и по тази линия не се чака значителен резултат върху стопанската система.
За туризма съществуват известни опасности, тъй като може да има визови ограничавания или различен тип такива пред свободното придвижване на хора, което би сложило България в по-неблагоприятна позиция в съпоставяне със страните отвън Европейски Съюз.
В банковия бранш не се чака значителен резултат, по-скоро може да се получи в по-дългосрочен небосвод резултат по линия на европейските регулации и там би могло да се чака нещо по-съществено, само че към момента няма огромна изясненост.
Върху бюджета на Европейски Съюз също не се чака до края на този програмен интервал значителен резултат, доколкото всички страни, които са почнали осъществяването на тази рамка, са се ангаж и със съответните вноски и заплащания към бюджета на Европейски Съюз. След този интервал би могло да се чака финансов дефицит в бюджета на Европейски Съюз, който би могъл да се преодолее отчасти с нарастване на вноските на страните, само че по неофициални калкулации България като една от най-бедните страни евентуално няма да изпита съществено усложнение от нарастване на вноската, сподели още зам.-министърът.
Кой е огромният губещ
Юлиaн Войнов, член на Управителния съвет на Българска Чийвнинг асоциация, разяснява, че при оповестяването на Брекзит са се разиграли много сюжети, които с течение на времето са били лимитирани до два разновидността - цялостно комерсиално съглашение от рода на това с Канада, и задълбочено комерсиално съглашение като това, което беше подписано сред Европейски Съюз и периферните страни като Украйна, Молдова и Грузия. Първото се базира на интернационалното право, а второто прави позоваване на общото право на Европейски Съюз най-много по отношение на единния пазар. Много е евентуално крайното съглашение да бъде симбиоза сред тези разновидности, счита Войнов.
По думите му съгласно всички разбори главният губещ от напускането на Европейски Съюз в стопански аспект ще бъде Англия. " Основното пояснение е, че Англия няма да има тази икономическа мощ, с цел да договаря комерсиалните си контракти с останалия свят. За разлика от Европейски Съюз, за който подписаните досега контракти ще продължат да важат, с Брекзит Англия ще би трябвало да предоговори комерсиалните си връзки с 50 други страни и да стартира търговски договаряния с още 67 страни ", добави той.
По думите му Германия, Италия и Франция са главните търговски сътрудници на Англия, само че те няма да бъдат най-засегнати. Най-засегнати биха били тези, чиито търговски връзки са огромна част от брутния им вътрешен артикул – Ирландия, Малта, Белгия, Холандия, Люксембург.
България има относително дребен търговски оборот с Англия, английските вложения в страната също са дребни, тъй че за България директните закани по-скоро са минимални и вероятно би могло да се отрази, в случай че пострадат огромните сътрудници на Обединеното кралство, добави той. Според него България има късмет някои от производителите да се трансферират на българска територия поради ниските разноски, които предлага страната.
Юлиян Михов, Директор, " Прайсуотърхаус Купърс ", разяснява, че за бизнеса е значимо да има предвидимост, сигурност и опция за обмисляне, само че нито едно от тях не може да се случи или най-малко не са налични към днешна дата. От позиция на бизнеса въпросът е до какъв брой българското държавно управление не би трябвало да е по-активно и да търси отбраната на бизнеса. " Ние нито внасяме, нито изнасяме толкоз доста към Англия, само че проблемите въздействат върху опциите за развиване на комерсиалния продан за привличане на вложения ", сподели още той.
За правата
Зам.-омбудсманът Диана Ковачева означи, че няма къс отговор на въпроса какви са правните последствия от Брекзит. Според нея за българските жители ще се ползва нещо като право на Европейски Съюз с народен темперамент.
Зорница Русинова, зам.-министър на труда и обществената политика, сподели, че за България е значимо да резервира правилата за осигурителните права, режимите за разрешителни за работа, опциите за българските студенти във Англия, взаимното признание на дипломи, с цел да има обезпечен принцип на свободно придвижване, както до момента е било. Тя увери, че българската страна ще се погрижи за жителите си.
Васил Асенов, втори секретар, обществени и трудови въпроси към посолството на България в Обединено Кралство Англия и Северна Ирландия, съобщи, че всички текстове, които се отнасят за правата на жителите са в зелено, т.е. има цялостно единодушие сред преговорните екипи.
Той изясни, че за българските жители техните права ще са обезпечени за всички, пристигнали до края на преходния интервал. Всички ще би трябвало да аплайват за статут на уседналост. Те би трябвало да потвърдят пред английските управляващи, че имат пет години престояване в страната. Ако нямат пет години към крайния период, ще аплайват за краткотраен статут и по-късно за цялостен статут. Той ще има подсигурява опазване на правата, с които разполагат към сегашния миг. Този статут ще се загуби при неявяване от над пет поредни години. Той дава права на членовете на фамилии. Те ще могат и след края на 2020 година да се причислят към роднините си във Англия.
Той посочи, че Англия може би през есента ще разгласява първата версия на бъдещия си имиграционен закон за опциите на придвижване на европейски жители след края на преходния интервал.
Том Хайнес, Ръководител на секция " Политика " на Британското посолство в България, сподели, че има отчаяние за правата на английските жители, които желаят да отидат другаде в Европейски Съюз, което не е напълно позволено, както и че британците ще изгубят някои от правата за гласоподаване до момента.
Всичко, което би трябвало да знаете за: След Брекзит (331)
Там не чакаме значително въздействие към общото икономическо положение на страната, тъй като Англия е значим търговски сътрудник на България, само че като дял в износа и вноса и надлежно на 11-о и 16-о място и размерите не са толкоз високи, че да окажат някакъв важен резултат върху стопанската система като цяло, сподели Петрова, като посочи, че се чака спад в дълготраен аспект до 2030 година поради бариери в търговията, смъкване на стокообмена с до 30% до 2030 година
По думите й може да следи спад в българския общ експорт към Европейски Съюз поради отрицателно въздействие на Брекзит върху съществени стопански системи в Европейски Съюз като Германия, Италия, Гърция, Холандия и други, с които страната има доста развити и дейни търговски връзки.
За вложенията тя разяснява, че след рецесията е имало пик в потока към 2008 година, само че по-късно има негативен капиталов поток от България към Англия, което значи, че не би следвало да България да изпита сериозен дисбаланс поради Брекзит. Ние към този момент виждаме отлив на капитали, само че насъбрано размерът на английските вложения е към 2 милиарда или към 5% от всички директни задгранични вложения.
В региона на заетостта също не се чакат основни резултати. Регистрираните заети и дълготрайно пребиваващи във Англия по данни на техните служби са към 84 хиляди души непрекъснато пребиваващи във Англия, към 74 хиляди са в претовареност. " Предвид положението на договарянията по Брекзит не чакаме основни разтърсвания, които да доведат до излизане на работна ръка от Англия. Българите са главно ангажирани в ниско и приблизително дипломиран труд. Не чакам е значителен прилив на работна ръка в България по тази линия ", изясни зам.-министърът.
Според нея по-скоро потокът би се насочил към други страни в Европейски Съюз с по-високи приходи и възнаграждение. " За висококвалифицираните експерти, които са към 20% от записаното българско население там, не виждаме проблеми ", добави Петрова.
По думите й паричните заплащания съставляват към 0.1% от Брутният вътрешен продукт на България, тъй че и по тази линия не се чака значителен резултат върху стопанската система.
За туризма съществуват известни опасности, тъй като може да има визови ограничавания или различен тип такива пред свободното придвижване на хора, което би сложило България в по-неблагоприятна позиция в съпоставяне със страните отвън Европейски Съюз.
В банковия бранш не се чака значителен резултат, по-скоро може да се получи в по-дългосрочен небосвод резултат по линия на европейските регулации и там би могло да се чака нещо по-съществено, само че към момента няма огромна изясненост.
Върху бюджета на Европейски Съюз също не се чака до края на този програмен интервал значителен резултат, доколкото всички страни, които са почнали осъществяването на тази рамка, са се ангаж и със съответните вноски и заплащания към бюджета на Европейски Съюз. След този интервал би могло да се чака финансов дефицит в бюджета на Европейски Съюз, който би могъл да се преодолее отчасти с нарастване на вноските на страните, само че по неофициални калкулации България като една от най-бедните страни евентуално няма да изпита съществено усложнение от нарастване на вноската, сподели още зам.-министърът.
Кой е огромният губещ
Юлиaн Войнов, член на Управителния съвет на Българска Чийвнинг асоциация, разяснява, че при оповестяването на Брекзит са се разиграли много сюжети, които с течение на времето са били лимитирани до два разновидността - цялостно комерсиално съглашение от рода на това с Канада, и задълбочено комерсиално съглашение като това, което беше подписано сред Европейски Съюз и периферните страни като Украйна, Молдова и Грузия. Първото се базира на интернационалното право, а второто прави позоваване на общото право на Европейски Съюз най-много по отношение на единния пазар. Много е евентуално крайното съглашение да бъде симбиоза сред тези разновидности, счита Войнов.
По думите му съгласно всички разбори главният губещ от напускането на Европейски Съюз в стопански аспект ще бъде Англия. " Основното пояснение е, че Англия няма да има тази икономическа мощ, с цел да договаря комерсиалните си контракти с останалия свят. За разлика от Европейски Съюз, за който подписаните досега контракти ще продължат да важат, с Брекзит Англия ще би трябвало да предоговори комерсиалните си връзки с 50 други страни и да стартира търговски договаряния с още 67 страни ", добави той.
По думите му Германия, Италия и Франция са главните търговски сътрудници на Англия, само че те няма да бъдат най-засегнати. Най-засегнати биха били тези, чиито търговски връзки са огромна част от брутния им вътрешен артикул – Ирландия, Малта, Белгия, Холандия, Люксембург.
България има относително дребен търговски оборот с Англия, английските вложения в страната също са дребни, тъй че за България директните закани по-скоро са минимални и вероятно би могло да се отрази, в случай че пострадат огромните сътрудници на Обединеното кралство, добави той. Според него България има късмет някои от производителите да се трансферират на българска територия поради ниските разноски, които предлага страната.
Юлиян Михов, Директор, " Прайсуотърхаус Купърс ", разяснява, че за бизнеса е значимо да има предвидимост, сигурност и опция за обмисляне, само че нито едно от тях не може да се случи или най-малко не са налични към днешна дата. От позиция на бизнеса въпросът е до какъв брой българското държавно управление не би трябвало да е по-активно и да търси отбраната на бизнеса. " Ние нито внасяме, нито изнасяме толкоз доста към Англия, само че проблемите въздействат върху опциите за развиване на комерсиалния продан за привличане на вложения ", сподели още той.
За правата
Зам.-омбудсманът Диана Ковачева означи, че няма къс отговор на въпроса какви са правните последствия от Брекзит. Според нея за българските жители ще се ползва нещо като право на Европейски Съюз с народен темперамент.
Зорница Русинова, зам.-министър на труда и обществената политика, сподели, че за България е значимо да резервира правилата за осигурителните права, режимите за разрешителни за работа, опциите за българските студенти във Англия, взаимното признание на дипломи, с цел да има обезпечен принцип на свободно придвижване, както до момента е било. Тя увери, че българската страна ще се погрижи за жителите си.
Васил Асенов, втори секретар, обществени и трудови въпроси към посолството на България в Обединено Кралство Англия и Северна Ирландия, съобщи, че всички текстове, които се отнасят за правата на жителите са в зелено, т.е. има цялостно единодушие сред преговорните екипи.
Той изясни, че за българските жители техните права ще са обезпечени за всички, пристигнали до края на преходния интервал. Всички ще би трябвало да аплайват за статут на уседналост. Те би трябвало да потвърдят пред английските управляващи, че имат пет години престояване в страната. Ако нямат пет години към крайния период, ще аплайват за краткотраен статут и по-късно за цялостен статут. Той ще има подсигурява опазване на правата, с които разполагат към сегашния миг. Този статут ще се загуби при неявяване от над пет поредни години. Той дава права на членовете на фамилии. Те ще могат и след края на 2020 година да се причислят към роднините си във Англия.
Той посочи, че Англия може би през есента ще разгласява първата версия на бъдещия си имиграционен закон за опциите на придвижване на европейски жители след края на преходния интервал.
Том Хайнес, Ръководител на секция " Политика " на Британското посолство в България, сподели, че има отчаяние за правата на английските жители, които желаят да отидат другаде в Европейски Съюз, което не е напълно позволено, както и че британците ще изгубят някои от правата за гласоподаване до момента.
Всичко, което би трябвало да знаете за: След Брекзит (331)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ