Брак за виза: Българки се женят за индийци срещу 7000 евро
Бракове се подписват за вечността. Или на ужким. Има българки, които посредством мним брак обезпечават на чужденци входна виза за Европейски Съюз. От такава договорка се печелят много пари – по 7 000 евро, написа в свое следствие Deutsche Welle.
През 1996 година 3% от фамилните двойки в Германия са били от разнообразни националности. През 2017 година те са към този момент 7%. Любовта е събрала огромна част от тях, само че не всички.
Браковете за приемане на позволение за престой в Германия са все по-чест феномен. Не единствено германци и германки се включват в тази скица за печелене на пари, само че и жители на Европейския съюз – постоянно българки и гъркини.
Най-често сходни фиктивни бракове подписват жители на Китай, Пакистан, Виетнам, Индия и други азиатски страни. Германските управляващи знаят, че броят на фактически подписаните фиктивни бракове е доста по-голям от разкритите: доста от тях въобще не попадат в полезрението на службите поради липса на задоволително информация и опит.
Германската престъпна полиция счита фиктивните бракове за „ важен способ “, употребен от трафикантите на хора. През 2018 година е регистриран растеж на разкритите престъпни бракове с близо 84%.
През февруари тази година пред съда в Щутгарт бяха изправени трафиканти и медиатори от Индия и Германия. Те са били арестувани през май 2019-а в разнообразни градове на провинциите Баден-Вюртемберг и Саарланд.
Обвиняемите са организирали минимум 39 незаконни бракосъчетания в интервала юни 2014 – май 2019 година. Основно сред мъже от Индия и Пакистан и дами от България и Гърция.
„ Нелегалната облага от всеки сходен брак възлиза на към 25 000 евро “, разяснява представител на полицията в Щутгарт. Участващите в схемата жители на Европейски Съюз, множеството от които са дами, също извличат облаги. По данни на проверяващите, те получавали до 7 000 евро за подписване на мним брак.
„ Сделката “ се е осъществявала по следния метод: мъжете са пътували главно с туристически визи до Кипър и Дания, там са се срещали с фиктивните си съпруги, а след сключването на брака, пътищата им са се разделяли. Жените се прибирали в родните си страни, а мъжете заминавали за Германия. Посредниците са им осигурявали фиктивни контракти за наем, които са нужни за приемане на позволение за престой във федералната република.
Балканските страни, Кипър, Ирландия, Белгия и Дания са най-подходящи за подписване на сходни бракове, защото там не се прави щателна инспекция на младоженците. Особено Дания има славата на „ парадайс за незаконните бракове “, защото административните условия там са минимум, написа организация ДПА. Затова от няколко месеца насам държавното управление на страната се пробва да вкара по-сериозни инспекции на браковете сред чужденци.
Служителите на администрацията в Германия са подготвени да наблюдават за подозрителни случаи, само че уредниците на незаконни схеми постоянно съумяват да избегнат сходни спънки. Седмичникът „ Ди Цайт “ споделя за работата на една служителка в Бюрото за чужденците, запазвайки анонимността й.
Задачата й е да преценя дали бъдещите брачни сътрудници не са водени от користни претекстове. Служителката споделя за два типа фиктивни бракове – в първия случай става дума за нещо като „ комерсиално съглашение “, в което и двете страни са водени от користна цел – персонално обогатяване. Във втория случай – единият сътрудник е стимулиран от парите, които ще получи, а другият наивно има вяра, че подписва брак по обич.
Възникне ли подозрение за присъединяване в някаква сходна скица, немските институции канят на диалог съмнителните двойки. В случай, че женихът се намира още в чужбина, събеседването с него се организира в немското посолство на страната, в която се намира.
Разговорът прекомерно постоянно наподобява на разпит. Задават се най-разнообразни въпроси, да вземем за пример: Къде и по какъв начин тъкмо е било направено предлагането за брак – в чат по интернет или в ресторант? Колко посетители е имало на сватбата? Какво се вижда от прозореца на банята в жилището на дамата? После отговорите на двамата сътрудници се сверяват.
Най-нахалните даже не се пробват да скрият, че нямат и разбиране. Те вадят листче, на което са си записали отговорите на сходни въпроси. Други пък ненадейно молят да отидат до тоалетната, при което взимат смарт телефона със себе си. Това няма по какъв начин да им бъде неразрешено, само че непроменяемо укрепва подозренията на проверяващите.
Според юриста Кадир Катран, има обаче и доста немски фамилии, които биха се провалили на този тест. Особено в случай че са минали десетилетия от сключването на брака. Но в случай че хората са се оженили скоро, би трябвало да се чака, че ще си спомнят.
През 1996 година 3% от фамилните двойки в Германия са били от разнообразни националности. През 2017 година те са към този момент 7%. Любовта е събрала огромна част от тях, само че не всички.
Браковете за приемане на позволение за престой в Германия са все по-чест феномен. Не единствено германци и германки се включват в тази скица за печелене на пари, само че и жители на Европейския съюз – постоянно българки и гъркини.
Най-често сходни фиктивни бракове подписват жители на Китай, Пакистан, Виетнам, Индия и други азиатски страни. Германските управляващи знаят, че броят на фактически подписаните фиктивни бракове е доста по-голям от разкритите: доста от тях въобще не попадат в полезрението на службите поради липса на задоволително информация и опит.
Германската престъпна полиция счита фиктивните бракове за „ важен способ “, употребен от трафикантите на хора. През 2018 година е регистриран растеж на разкритите престъпни бракове с близо 84%.
През февруари тази година пред съда в Щутгарт бяха изправени трафиканти и медиатори от Индия и Германия. Те са били арестувани през май 2019-а в разнообразни градове на провинциите Баден-Вюртемберг и Саарланд.
Обвиняемите са организирали минимум 39 незаконни бракосъчетания в интервала юни 2014 – май 2019 година. Основно сред мъже от Индия и Пакистан и дами от България и Гърция.
„ Нелегалната облага от всеки сходен брак възлиза на към 25 000 евро “, разяснява представител на полицията в Щутгарт. Участващите в схемата жители на Европейски Съюз, множеството от които са дами, също извличат облаги. По данни на проверяващите, те получавали до 7 000 евро за подписване на мним брак.
„ Сделката “ се е осъществявала по следния метод: мъжете са пътували главно с туристически визи до Кипър и Дания, там са се срещали с фиктивните си съпруги, а след сключването на брака, пътищата им са се разделяли. Жените се прибирали в родните си страни, а мъжете заминавали за Германия. Посредниците са им осигурявали фиктивни контракти за наем, които са нужни за приемане на позволение за престой във федералната република.
Балканските страни, Кипър, Ирландия, Белгия и Дания са най-подходящи за подписване на сходни бракове, защото там не се прави щателна инспекция на младоженците. Особено Дания има славата на „ парадайс за незаконните бракове “, защото административните условия там са минимум, написа организация ДПА. Затова от няколко месеца насам държавното управление на страната се пробва да вкара по-сериозни инспекции на браковете сред чужденци.
Служителите на администрацията в Германия са подготвени да наблюдават за подозрителни случаи, само че уредниците на незаконни схеми постоянно съумяват да избегнат сходни спънки. Седмичникът „ Ди Цайт “ споделя за работата на една служителка в Бюрото за чужденците, запазвайки анонимността й.
Задачата й е да преценя дали бъдещите брачни сътрудници не са водени от користни претекстове. Служителката споделя за два типа фиктивни бракове – в първия случай става дума за нещо като „ комерсиално съглашение “, в което и двете страни са водени от користна цел – персонално обогатяване. Във втория случай – единият сътрудник е стимулиран от парите, които ще получи, а другият наивно има вяра, че подписва брак по обич.
Възникне ли подозрение за присъединяване в някаква сходна скица, немските институции канят на диалог съмнителните двойки. В случай, че женихът се намира още в чужбина, събеседването с него се организира в немското посолство на страната, в която се намира.
Разговорът прекомерно постоянно наподобява на разпит. Задават се най-разнообразни въпроси, да вземем за пример: Къде и по какъв начин тъкмо е било направено предлагането за брак – в чат по интернет или в ресторант? Колко посетители е имало на сватбата? Какво се вижда от прозореца на банята в жилището на дамата? После отговорите на двамата сътрудници се сверяват.
Най-нахалните даже не се пробват да скрият, че нямат и разбиране. Те вадят листче, на което са си записали отговорите на сходни въпроси. Други пък ненадейно молят да отидат до тоалетната, при което взимат смарт телефона със себе си. Това няма по какъв начин да им бъде неразрешено, само че непроменяемо укрепва подозренията на проверяващите.
Според юриста Кадир Катран, има обаче и доста немски фамилии, които биха се провалили на този тест. Особено в случай че са минали десетилетия от сключването на брака. Но в случай че хората са се оженили скоро, би трябвало да се чака, че ще си спомнят.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ