Бойното поле в Донбас може да изглежда статично от птичи

...
Бойното поле в Донбас може да изглежда статично от птичи
Коментари Харесай

Рафаел Лос: Украйна може да удържи победа на бойното поле



Бойното поле в Донбас може да наподобява статично от птичи взор, само че в действителност събитията са много динамични. Имат ли късмет украинците да извърнат хода на събитията в своя изгода, и то относително бързо, тъй като другояче Путин ще получи късмет да прегрупира силите си? Защо не и да победят макар опасенията на някои западни водачи, че властническият съветски държател няма да преживее такова оскърбление.
Рафаел Лос e специалист по сигурност и защита от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика и е събеседник по тематиката в предаването " Събота 150 ".

К акво би означавало победа за Украйна? Връщане към статуквото отпреди 24 февруари, избавление на всички отнети от Русия територии, в това число Крим и така наречен национални републики в Донбас или нещо друго?

Има много разнообразни отзиви за това какво би означавало победа на Украйна от позиция на следени територии. В западните столици може би най-амбициозните тези идват от анализатори, които не са обвързани с държавните управления си, а показват персонални отзиви. Но обърнете внимание на това, което президентът на Украйна Володимир Зеленски очерта като непосредствена цел все още - армията би трябвало да се концентрира върху възобновяване на статуквото отпреди 24 февруари.

Това ще е тежка борба. Русия пренасочи настъплението си от Киев и северните региони на страната към Донбас. Това, което се чува от там, е че на някои места има заплаха украинските сили да бъдат обкръжени. Но в същото време на други места съумяват да освободят това или това село. От птичи взор картината наподобява много статична, само че в случай че се огледа по-внимателно и в по-малък мащаб борбата е доста динамична. И както при всяка война е доста мъчно да се планува сигурно по какъв начин ще се развият нещата.

Възможно ли е в действителност Украйна да удържи военна победа против Русия?

Не е невероятно Украйна да надделее на бойното поле. Динамиката на бойните дейности в Донбас допуска, че също както постоянно се случва по време на война, може да се окаже, че тактически решения на командирите на обособени елементи от фронта имат в следствие стратегическо значение. Така че не е невероятно обстановката да се промени доста с течение на времето с помощта на местни контраофанзиви на украинците, изключително в случай че разполагат с обещаните им артилерия и танкове.

Ако се стигне до обстановка, в която никой не съумява да надделее - до война на безсилие - изгода ще има единствено Путин. Как може да бъде предотвратено такова развиване?

Това е тъкмо казусът, пред който са изправени сега водачите в Киев и на Запада. Разбира се, всички биха желали да избегнат още по-голяма ескалация. В същото време обаче Украйна би трябвало да получи помощ, с цел да може да възвърне териториалната си целокупност. Но вероятно трето Минско съглашение - имам поради сделка от същия вид, която единствено би замразила спора, би дало опция на Путин да прегрупира силите си и да нанесе нов удар след известно време.

Спомнете си през 2014 година по какъв начин още първоначално се съобщаваше, че бойци от постоянната съветска войска минават в Донбас и се бият на страната на сепаратистите там. Тогава с присъединяване на френското и на немското държавно управление беше контрактувано второто Минско съглашение. То обаче оказа помощ единствено до такава степен, че спорът беше замразен на тогавашните фронтови линии. Разбира се, това не беше трайно решение. И по този начин Путин завоюва 8 години, с цел да модернизира въоръжените си сили, да наложи мантрата, че Украйна няма право да съществува и в последна сметка тази година да я нападне още веднъж.

Затова не трябва да се изпада в обстановка, в която да се договаря за нещо като " Минск 3 ". За задачата е доста значимо да продължи помощта на Запада за Украйна - и финансова, и икономическа, на филантропичния фронт, и с съвременни оръжия и военна техника. Освен гаубиците, които към този момент виждаме в Украйна, Съединените щати дадоха обещание и артилерийски системи за залпов огън. Скоро се чака да дойдат и западни танкове, с цел да бъдат включени в контраофанзивата за освобождение на окупираните територии.

Не се ли подценяват качествата на съветските сили и на командирите им? Или пък за следващ път се надценяват ?
Според мен и двете. Преди войната западните, и изключително европейските анализатори, подцениха опцията Русия, в действителност Владимир Путин, да нападне Украйна. Дайте си сметка какъв брой време лиши на водачите на Германия и на Франция да осъзнаят и да одобряват, че скупчването на бойци по границите на Украйна през декември, януари и февруари не беше просто напън, целящ Киев да направи някакви отстъпки, а подготовка за настъпление.

Същевременно специалистите в Европа и в Северна Америка надцениха ненапълно качествата на съветската войска да води такава война. Това обаче си има пояснение и то е, че съгласно множеството анализатори - тук включвам и себе си - директен въоръжен конфликт сред Русия и НАТО би изглеждал радикално друго. За подобен са се обучавали десетилетия наред. А това, че даже не им е било казано, че ще атакуван Украйна, просто е оставило бойците и командирите им душевен неподготвени да влязат в пердах против мощно стимулираните украинци.

Така че има доста предпоставки човек да сбърка, в случай че се наеме да предвижда по какъв начин тъкмо ще продължи войната и за съветските, и за украинските сили. Едно е ясно обаче - водачите от НАТО са съществено обезпокоени от това, че Путин показва, че във връзка с Украйна е подготвен да преследва геополитическите си цели посредством огромни военни интервенции.

И доста елементарно, както загатна в една своя тирада през декември, може да постъпи по същия метод и с други някогашни елементи от Съветския съюз или страни под негово въздействие. Това включва балтийските републики, Финландия, Полша. Правителствата им с право се притесняват, че може да са идващите в листата на Путин.

Един от водещите съветски военни анализатори намерено предизвести в едно от другояче пропагандните излъчвания по съветската телевизия, че Русия има огромен проблем с военното си навлизане в Украйна - американският " Заем-Наем " може да докара до активизирането и въоръжаването на 1 милион свръхмотивирани украинци, а на съветските бойци с изключение на всичко друго им липсва нещо доста значимо и без което няма по какъв начин да победят - военен дух.

Смятам, че е прав. През последните 3 месеца, в това число още при започване на съветската експанзия против Украйна, имаше информация за доста невисок военен дух измежду съветските военнослужещи. Това от елементи се дължи на обстоятелството, че са били настроени да вземат участие единствено във военни учения до границите.

Неуспехите също водят до срив на бойния дух. Имам поради многочислените към този момент реорганизации на командните структури, както и чистките измежду виновните офицери. А да не приказваме за казуса с обикновената грижа за персоналния състав - бойците имат потребност родителите им да им пращат храна и топли облекла на фронта.

А украинците имат мотивация даже в остатък. Те се бият за оцеляването си като страна и като народ. Има дори необикновено доста доброволци. Това, което продължава да не им доближава, е оръжия и бойна техника.

Ето още една причина да считам, че не са неверни анализите, съгласно които Украйна може да удържи победа на бойното поле. Със сигурност това не е невероятно. Но ще е мъчно и поради обстоятелството, че Русия към момента разполага с голям запас за готовност. Засега Путин се въздържа от преименуване на специфичната си интервенция във война. Ако го направи, ще има капацитет да стовари върху Украйна даже повече мощ.

Но това, което към този момент им липсва и на тях, е задоволително съвременно въоръжение - поради загубите им до момента. Тази седмица дори беше обявено, че на фронта са изпратени 60-годишни танкове. Е, това въпреки всичко са танкове и с тях могат да бъдат породени съществени загуби. Но очевидно запасите в съветския боеприпас към този момент изтъняват.

Трябва ли Западът в действителност да се тревожи да не бъде Путин потиснат ?

Има много вероятни отговори на този въпрос. Мисля, че Владимир Путин би могъл да показа каквото и да било като триумф за да оправдае дейностите си пред руснаците. Той влага много политически капитал в тази война - в това число боен. Загубите на съветската войска до момента са огромнии те няма да бъдат забравени. Но до каква степен това може да му навреди политически, можем единствено да спекулираме.

Ако все пак ние на Запад превърнем путиновото оскърбление в мерило за нашите дейности, това би имало необикновено парализиращ резултат за нас. Разбира се, би трябвало да имаме поради капацитета за ескалация. Все още се дискутира какво в действителност значат досегашните закани от Русия с нуклеарните ѝ качества. Но аз съм податлив да мисля, че те не са съществени. Много сме надалеч от каквито и да било сюжети за приложимост на такова оръжие, макар че заканите това да се случи по традиция са си част от репертоара на съветската дипломация.

Не бива обаче да изпадаме и в парализа от блаженство. Защото, в случай че разсъждаваме в дълготраен проект, ние в Европейския съюз и в НАТО не трябва да разрешаваме експанзията да се трансформира в модел на водене на външна политика през ХХI век. Защото това би имало последствия, освен за Украйна, само че и за сигурността на други източноевропейски страни, а и по принцип за други места по света - като Тайван да вземем за пример.
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР