Радев - трагическото творение на Борисов
Бойко Борисов се развива като трагически персонаж в българския политически живот. Трагедията е род, в който героите се самоунищожават, водени от слепите сили на личните си пристрастености. Изборът, който трансформира Едип в цар и популярен държател, води и до неговото проваляне. Стратегията, която даде на Борисов трети мандат, е това, което най-вероятно ще докара до неговото рухване от власт и възхода на Радев.
Наистина парадоксално е по какъв начин един новобранец в политиката като Радев, който не наподобява изключително умел в нея, съумя освен да стане президент, само че и да стартира да трансформира дневния ред на страната. На последния съвещателен съвет при президента тази смяна стартира да добива и по-конкретни контури: някои от участниците – Цветан Цветанов, да вземем за пример – са останали с усещането, че става дума даже за последователно извеждане на страната от Европейски Съюз и НАТО.
Как се стигна дотук? Отговорът не е в силата на Българска социалистическа партия, международните трендове или някаква магическа харизма на Радев, а в тактическите лавирания на Борисов. Ето и главните Борисови политики, които доведоха до възхода на Радев:
1) Балансиране: Борисов се показва за " балансьор ", което значи, че той би трябвало да е постоянно в центъра. Има рационалност в такава тактика, обоснована в теоремата за " междинния гласоподавател ". Проблемът на Борисов е, че в сегашния парламент ГЕРБ не е в центъра, а е в проевропейския завършек на политическия набор. Всички останали са или русофилски обединения, или амбивалентни по отношение на Европейски Съюз и НАТО. Заради това действителният " балансьор " в действителност е Радев, а Борисов е единствено фиктивен балансьор. Колкото повече медиите и самият Борисов славят политиката на " балансиране ", толкоз повече те наливат вода в мелницата на Радев. И сякаш Пеевската медийна машина работи за ГЕРБ, само че към този момент в действителност им е изкопала трапа с прогноза, че те сами ще се срутят в него.
2) Дискредитиране на проевропейската десница: Политиката на " балансиране " имаше смисъл, когато вдясно от ГЕРБ беше Реформаторският блок с еднопосочната си евроатлантическа позиция. Тогава Борисов можеше да си разреши да лавира в " центъра " и да се обажда ту на Москва, ту на Брюксел. Но с цел да си спести рецензиите за корупция, той освен влага в разбиването на обичайното дясно с кооптирането на Кунева, Москов и Лукарски, само че стартира – посредством присъдружните си медии – интензивно да дискредитира и неговите хрумвания и представители. Така на терена остана единствено една голяма кохорта от някогашни фрагменти на Българска комунистическа партия и службите, които заляха ефира с комунистическите си мемоари, фантазми и очаквания за реванш. Ако човек се вгледа в " специалистите " ни по сигурността, да вземем за пример, ще остане с усещане, че още сме член на Варшавския контракт. Ето по този начин се стигна до парадоксалната обстановка, в която нашата сякаш " уравновесена " позиция по случая " Скрипал " се оказа в действителност съветската позиция. За Сирия пък Радев влезе в ролята на " балансьор ", като подлага на критика формалните мнения на държавното управление, НАТО и Европейски Съюз още веднъж от съветска позиция (БСП беше още по на изток и от Радев, а " Атака “ напряко отиде в Крим). Борисов усеща, че Радев издърпва " балансьорското " чердже отдолу под него, и по тази причина прибягва (съзнателно или не) до един трик: Цветан Цветанов все по-системно влиза в ролята на ерзац обичайната десница и стартира да приказва по този начин, както тя би трябвало да се нарежда. Този трик няма да мине обаче, тъй като никой не има вяра, че Цветанов е задоволително друг и самостоятелен по отношение на Борисов. Тоест Борисов не може да е балансьор сред две свои партийни инкарнации. А и цялото изпитание да се дискредитира обичайна десница в този момент може да способства само за дискредитирането на самия Цветанов, претрупан да играе нейната роля. Общественият дискурс е към този момент форматиран да показва в отрицателна светлина еднопосочните проевропейски позиции.
3) Консервативно–патриотичния завой: Дискредитирането на десницата вървеше ръка за ръка с венцехвалене на патриотично-консервативните обединения. ГЕРБ се надяваше да " опитоми " тази сила и да я употребява за мирни цели. В един от безсмъртните си филми Чарли Чаплин трябваше да духне през една тръба хапче в устата на болен кон. Конят обаче духна пръв. Така се получи и с ГЕРБ, които глътнаха значителен консервативно-патриотичен хап и стигнаха до такава степен, външната политика на страната да съвпадне с позицията на Волен Сидеров. Нещо повече – Българска социалистическа партия взеха решение да не останат по-назад и посредством Корнелия Нинова се трансформираха в изрядна консервативно-патриотична групировка от вида на " Атака ". И до момента в който Борисов си мислеше, че " балансира " сред Меркел и Орбан, Радев се настани сред него и Българска социалистическа партия и стана действителният балансьор сред консервативно-патриотичното и остатъците на проевропейското в ГЕРБ.
4) Параноите по сигурността: ГЕРБ съзнателно раздухваха параноични страхове – с бежанците, рецесията в Сирия, опцията за нуклеарна война – с една елементарна калкулация: има ли рецесия, хората желаят устойчиво държавно управление. Обаче тези страхове тласнаха страната мощно в патриотично-консервативна посока и способстваха за позиционирането на Радев в средата сред ГЕРБ, крайните националисти и откровените параноици.
5) Антикорупционната политика: Целта на Борисов постоянно е била антикорупционните органи (съд, прокуратура, агенции) да не засягат високите етажи на ръководството, а да работят в синхрон с тях. Поради тази политика упрекнати и подсъдими по предписание се оказват опозиционери, неуместни на властта или просто хора без политически чадър. За да се реализира този резултат, Борисов подписа " договорка " през 2015 година (с конституционните поправки). Той подсигурява безспорната безконтролност на прокуратурата, а тя пък се ангажира да съблюдава алените линии по отношение на топ-управляващите и присъдружните им олигарси (които ту имат, ту нямат медии). Тази договорка работи и до момента, само че сега, в който ГЕРБ стартира да наподобява слаб, тя може да бъде развалена във връзка с Борисов и близкото му обграждане. За своята легитимност антикорупционната машина има потребност от високопрофилна жертва от ръководещите – Захариева беше упомената от Цацаров, а Цветанов към този момент е минавал по този път. С други думи, както Костинбродската спекулация сподели, прокуратурата бързо сменя лоялността си при смяна на политическата среда. В стеснен смисъл трагическото проваляне на Борисов с висока възможност ще бъде обвързвано с някакъв костинбродски прокурорски поврат. Радев приготвя почвата за този поврат, като се възползва от правото на всеки новопостъпил в политиката на една година антикорупционна популярност. Досега той не е дал поръчка, че ще потегля да трансформира системата – не е заел позиция нито по КТБ, нито по афери като ЦУМ-гейт, нито по квази медийни монополи и други срасналости. Но говоренето му може да се окаже задоволително за промяна на ръководещите.
Трагедията на Борисов – покруса на България
Част от умелостта на един политик е да трансформира частната си покруса във всеобща. Дотук Борисов постоянно е успявал да го направи и да убеди хората, че рухването му от власт ще е завършек на евроатлантическия път на страната. Българите са рационални и като цяло не биха изтървали европейското питомно поради евразийското диво.
Но когато обичайна десница подлагаше на критика Борисов, че се заиграва прекалено много с Русия (покрай " Белене ", " Южен поток " и т.н.), той убеждаваше всички, че хитрото яре от две майки суче. В днешната обстановка Радев влезе в ролята на ярето, което дава обещание да суче дори още повече от Русия, без да излезе от Европейски Съюз. А Борисов е на път да влезе в ролята на лъжливото овчарче, което вика помощ поради вълк, който единствено е вкарало в кошарата.
Нашата земеделска политическа действителност сякаш не е податлива за изложение посредством високия род на нещастието. Но партийните боричкания и надхитряния през днешния ден са в положение да създадат огромна пакост – да маргинализират страната в Европейски Съюз и НАТО, и да я отклонят от геополитическата орбита, която е несъмнено потребната за нея. А това би било историческа неточност и образец за самоделно създадена покруса, при която идентичността, пристрастеностите и хитрините на един воин стават причина освен за неговия неуспех, а и за този на цялото общество.
Дали Борисов ще успее да избегне подобен неуспех, като се преизмисли още веднъж – следва да забележим. Но в случай че продължи да упорства на " балансьорската “ еднаквост, която си построи след 2015 година, доста евентуално е лекар Борисов да се окаже в ролята на лекар Франкенщайн.
И да стане жертва на личното си произведение.
Наистина парадоксално е по какъв начин един новобранец в политиката като Радев, който не наподобява изключително умел в нея, съумя освен да стане президент, само че и да стартира да трансформира дневния ред на страната. На последния съвещателен съвет при президента тази смяна стартира да добива и по-конкретни контури: някои от участниците – Цветан Цветанов, да вземем за пример – са останали с усещането, че става дума даже за последователно извеждане на страната от Европейски Съюз и НАТО.
Как се стигна дотук? Отговорът не е в силата на Българска социалистическа партия, международните трендове или някаква магическа харизма на Радев, а в тактическите лавирания на Борисов. Ето и главните Борисови политики, които доведоха до възхода на Радев:
1) Балансиране: Борисов се показва за " балансьор ", което значи, че той би трябвало да е постоянно в центъра. Има рационалност в такава тактика, обоснована в теоремата за " междинния гласоподавател ". Проблемът на Борисов е, че в сегашния парламент ГЕРБ не е в центъра, а е в проевропейския завършек на политическия набор. Всички останали са или русофилски обединения, или амбивалентни по отношение на Европейски Съюз и НАТО. Заради това действителният " балансьор " в действителност е Радев, а Борисов е единствено фиктивен балансьор. Колкото повече медиите и самият Борисов славят политиката на " балансиране ", толкоз повече те наливат вода в мелницата на Радев. И сякаш Пеевската медийна машина работи за ГЕРБ, само че към този момент в действителност им е изкопала трапа с прогноза, че те сами ще се срутят в него.
2) Дискредитиране на проевропейската десница: Политиката на " балансиране " имаше смисъл, когато вдясно от ГЕРБ беше Реформаторският блок с еднопосочната си евроатлантическа позиция. Тогава Борисов можеше да си разреши да лавира в " центъра " и да се обажда ту на Москва, ту на Брюксел. Но с цел да си спести рецензиите за корупция, той освен влага в разбиването на обичайното дясно с кооптирането на Кунева, Москов и Лукарски, само че стартира – посредством присъдружните си медии – интензивно да дискредитира и неговите хрумвания и представители. Така на терена остана единствено една голяма кохорта от някогашни фрагменти на Българска комунистическа партия и службите, които заляха ефира с комунистическите си мемоари, фантазми и очаквания за реванш. Ако човек се вгледа в " специалистите " ни по сигурността, да вземем за пример, ще остане с усещане, че още сме член на Варшавския контракт. Ето по този начин се стигна до парадоксалната обстановка, в която нашата сякаш " уравновесена " позиция по случая " Скрипал " се оказа в действителност съветската позиция. За Сирия пък Радев влезе в ролята на " балансьор ", като подлага на критика формалните мнения на държавното управление, НАТО и Европейски Съюз още веднъж от съветска позиция (БСП беше още по на изток и от Радев, а " Атака “ напряко отиде в Крим). Борисов усеща, че Радев издърпва " балансьорското " чердже отдолу под него, и по тази причина прибягва (съзнателно или не) до един трик: Цветан Цветанов все по-системно влиза в ролята на ерзац обичайната десница и стартира да приказва по този начин, както тя би трябвало да се нарежда. Този трик няма да мине обаче, тъй като никой не има вяра, че Цветанов е задоволително друг и самостоятелен по отношение на Борисов. Тоест Борисов не може да е балансьор сред две свои партийни инкарнации. А и цялото изпитание да се дискредитира обичайна десница в този момент може да способства само за дискредитирането на самия Цветанов, претрупан да играе нейната роля. Общественият дискурс е към този момент форматиран да показва в отрицателна светлина еднопосочните проевропейски позиции.
3) Консервативно–патриотичния завой: Дискредитирането на десницата вървеше ръка за ръка с венцехвалене на патриотично-консервативните обединения. ГЕРБ се надяваше да " опитоми " тази сила и да я употребява за мирни цели. В един от безсмъртните си филми Чарли Чаплин трябваше да духне през една тръба хапче в устата на болен кон. Конят обаче духна пръв. Така се получи и с ГЕРБ, които глътнаха значителен консервативно-патриотичен хап и стигнаха до такава степен, външната политика на страната да съвпадне с позицията на Волен Сидеров. Нещо повече – Българска социалистическа партия взеха решение да не останат по-назад и посредством Корнелия Нинова се трансформираха в изрядна консервативно-патриотична групировка от вида на " Атака ". И до момента в който Борисов си мислеше, че " балансира " сред Меркел и Орбан, Радев се настани сред него и Българска социалистическа партия и стана действителният балансьор сред консервативно-патриотичното и остатъците на проевропейското в ГЕРБ.
4) Параноите по сигурността: ГЕРБ съзнателно раздухваха параноични страхове – с бежанците, рецесията в Сирия, опцията за нуклеарна война – с една елементарна калкулация: има ли рецесия, хората желаят устойчиво държавно управление. Обаче тези страхове тласнаха страната мощно в патриотично-консервативна посока и способстваха за позиционирането на Радев в средата сред ГЕРБ, крайните националисти и откровените параноици.
5) Антикорупционната политика: Целта на Борисов постоянно е била антикорупционните органи (съд, прокуратура, агенции) да не засягат високите етажи на ръководството, а да работят в синхрон с тях. Поради тази политика упрекнати и подсъдими по предписание се оказват опозиционери, неуместни на властта или просто хора без политически чадър. За да се реализира този резултат, Борисов подписа " договорка " през 2015 година (с конституционните поправки). Той подсигурява безспорната безконтролност на прокуратурата, а тя пък се ангажира да съблюдава алените линии по отношение на топ-управляващите и присъдружните им олигарси (които ту имат, ту нямат медии). Тази договорка работи и до момента, само че сега, в който ГЕРБ стартира да наподобява слаб, тя може да бъде развалена във връзка с Борисов и близкото му обграждане. За своята легитимност антикорупционната машина има потребност от високопрофилна жертва от ръководещите – Захариева беше упомената от Цацаров, а Цветанов към този момент е минавал по този път. С други думи, както Костинбродската спекулация сподели, прокуратурата бързо сменя лоялността си при смяна на политическата среда. В стеснен смисъл трагическото проваляне на Борисов с висока възможност ще бъде обвързвано с някакъв костинбродски прокурорски поврат. Радев приготвя почвата за този поврат, като се възползва от правото на всеки новопостъпил в политиката на една година антикорупционна популярност. Досега той не е дал поръчка, че ще потегля да трансформира системата – не е заел позиция нито по КТБ, нито по афери като ЦУМ-гейт, нито по квази медийни монополи и други срасналости. Но говоренето му може да се окаже задоволително за промяна на ръководещите.
Трагедията на Борисов – покруса на България
Част от умелостта на един политик е да трансформира частната си покруса във всеобща. Дотук Борисов постоянно е успявал да го направи и да убеди хората, че рухването му от власт ще е завършек на евроатлантическия път на страната. Българите са рационални и като цяло не биха изтървали европейското питомно поради евразийското диво.
Но когато обичайна десница подлагаше на критика Борисов, че се заиграва прекалено много с Русия (покрай " Белене ", " Южен поток " и т.н.), той убеждаваше всички, че хитрото яре от две майки суче. В днешната обстановка Радев влезе в ролята на ярето, което дава обещание да суче дори още повече от Русия, без да излезе от Европейски Съюз. А Борисов е на път да влезе в ролята на лъжливото овчарче, което вика помощ поради вълк, който единствено е вкарало в кошарата.
Нашата земеделска политическа действителност сякаш не е податлива за изложение посредством високия род на нещастието. Но партийните боричкания и надхитряния през днешния ден са в положение да създадат огромна пакост – да маргинализират страната в Европейски Съюз и НАТО, и да я отклонят от геополитическата орбита, която е несъмнено потребната за нея. А това би било историческа неточност и образец за самоделно създадена покруса, при която идентичността, пристрастеностите и хитрините на един воин стават причина освен за неговия неуспех, а и за този на цялото общество.
Дали Борисов ще успее да избегне подобен неуспех, като се преизмисли още веднъж – следва да забележим. Но в случай че продължи да упорства на " балансьорската “ еднаквост, която си построи след 2015 година, доста евентуално е лекар Борисов да се окаже в ролята на лекар Франкенщайн.
И да стане жертва на личното си произведение.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ