Морис Равел - едно болеро без музика в него
„ Болеро е най-известната ми творба. Ако ме питате обаче коя е най-хубавата, не е Болеро. Та в него няма музика! ” – споделя френският композитор Морис Равел. Животът му не е цялостен с завършения, само че вътрешната му динамичност е като най-хубавите му композиции - завършващи с кресчендо и авангардни дисонанси.
Мнозина и през днешния ден назовават музиката на Равел и Дебюси, „ музикален импресионизъм ”. И двамата не са съгласни - постигнали с труд и пердах свободата си, те не желаят да бъдат пеперуди в хербарий. Двамата вършат нещата по собствен метод, само че разликата в методите им е забележителна. Един биограф споделя, че Дебюси написа музика с душата и сърцето, до момента в който Равел - с мозъка. Той самичък подмята на учениците си: „ Аз вземам решение алгоритми ”. Някои критици намират музиката му за студена и дистанцирана, само че никой не отхвърля висшия му гений за композиране и оркестровка.
Този математически метод на Равел към композирането е въодушевен от двама души. Първият е татко му - инженер и откривател с френско-швейцарски генезис, вманиачен по музиката и човек с акуратен метод към детайлите. Вторият е поетът Едгар Алън По , чието есе „ Философия на композицията ” е главен източник на ентусиазъм за Равел.
„ Съвършенство, това е нещото ” – споделя той. Но и в това има подигравка. Причината Равел да работи постепенно, е, че изпипва всичко. Но бавната работа внася подозрения. Той написа до собствен другар: „ Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори създават музика в големи количества. В тях има всичко – и хубаво и неприятно, само че постоянно има количество. Обаче аз пиша относително малко, работя постепенно, капка по капка. ”
Жозеф-Морис Равел е роден през 1875 в Сибур, Фрация. Майка му, Мари, е баск от Испания. Тя е необразована, потайна, с мрачно минало на контрабандист, само че е топла и привързана към фамилията. От нея Морис наследява баското съзнание, попива любовта към испанския фолклор и прихваща потайността, с която пази персоналния си живот. Прихваща и още нещо – агностицизма.
И двамата му родители са католици, само че Мари не се интересува от вяра, а Морис в никакъв случай не прави църковна музика, макар че твори в доста жанрове. „ Едно страшилище, което аз доста обичам ” споделя Морис за майка си. Тази доживотната обвързаност евентуално също е измежду аргументите за комплицираните му връзки със секса.
Семейство Равел не е богато, само че и не тъне в беднотия. На 14-годишна възраст надареният пианист към този момент е в Парижката консерватория, въпреки и да не стига до виртуозност. Габриел Форе, който не се нервира от екстравагантните му забежки в модерността, го насочва към композирането.
В живота на Морис Равел следва доста музикална работа, от ден на ден популярност и пари, комплицирани връзки с другите водещи френски композитори – Сати и Дебюси, както и струпване на здравословни проблеми. До 40-та си година той е в отлично положение, само че в продължение на две години не го вземат в армията, защото е висок едвам 162 см., а на тегло не дава отговор на стандартите за френски боец. Намират също и проблем със сърцето му.
В същото време, Равел е същински денди и на драго сърце посещава кръчмите с неприятни приятели. Никога не се дами и споделя, че е вечно женен за музиката. Въпреки някои по-дълги връзки с дами - балерината Ида Рубинщайн и пианистката Маргарита Лонг, с която е на дълго турне, се счита, че е постоянен клиент на бордеите. Други споделят, че е хомосексуален, само че го пази в загадка. Няма доказателства за никоя версия. Включително и за тази, съгласно която живее като безполово създание в сходство с философията на дендизма.
Здравословните му проблеми стартират през Първата международна война и се задълбочават със гибелта на майка му. През 1932 той е ударен в главата при автомобилна злополука, което задълбочава нещата и от ден на ден го затруднява да работи. Последната му творба е цикълът от „ Три песни на Дон Кихот за Дулсинея ”, основани за Шаляпин.
През 1937 казусът в главата напредва и лекарите оферират интервенция. Тумор няма, само че има мощно свито ляво полукълбо на мозъка. Опитват да го оправят със серум, само че Равел не устоя и се придвижва в небесните селения, с цел да показа и там фантастичното си земно „ Болеро ”, в което няма музика.
Мнозина и през днешния ден назовават музиката на Равел и Дебюси, „ музикален импресионизъм ”. И двамата не са съгласни - постигнали с труд и пердах свободата си, те не желаят да бъдат пеперуди в хербарий. Двамата вършат нещата по собствен метод, само че разликата в методите им е забележителна. Един биограф споделя, че Дебюси написа музика с душата и сърцето, до момента в който Равел - с мозъка. Той самичък подмята на учениците си: „ Аз вземам решение алгоритми ”. Някои критици намират музиката му за студена и дистанцирана, само че никой не отхвърля висшия му гений за композиране и оркестровка.
Този математически метод на Равел към композирането е въодушевен от двама души. Първият е татко му - инженер и откривател с френско-швейцарски генезис, вманиачен по музиката и човек с акуратен метод към детайлите. Вторият е поетът Едгар Алън По , чието есе „ Философия на композицията ” е главен източник на ентусиазъм за Равел.
„ Съвършенство, това е нещото ” – споделя той. Но и в това има подигравка. Причината Равел да работи постепенно, е, че изпипва всичко. Но бавната работа внася подозрения. Той написа до собствен другар: „ Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори създават музика в големи количества. В тях има всичко – и хубаво и неприятно, само че постоянно има количество. Обаче аз пиша относително малко, работя постепенно, капка по капка. ”
Жозеф-Морис Равел е роден през 1875 в Сибур, Фрация. Майка му, Мари, е баск от Испания. Тя е необразована, потайна, с мрачно минало на контрабандист, само че е топла и привързана към фамилията. От нея Морис наследява баското съзнание, попива любовта към испанския фолклор и прихваща потайността, с която пази персоналния си живот. Прихваща и още нещо – агностицизма.
И двамата му родители са католици, само че Мари не се интересува от вяра, а Морис в никакъв случай не прави църковна музика, макар че твори в доста жанрове. „ Едно страшилище, което аз доста обичам ” споделя Морис за майка си. Тази доживотната обвързаност евентуално също е измежду аргументите за комплицираните му връзки със секса.
Семейство Равел не е богато, само че и не тъне в беднотия. На 14-годишна възраст надареният пианист към този момент е в Парижката консерватория, въпреки и да не стига до виртуозност. Габриел Форе, който не се нервира от екстравагантните му забежки в модерността, го насочва към композирането.
В живота на Морис Равел следва доста музикална работа, от ден на ден популярност и пари, комплицирани връзки с другите водещи френски композитори – Сати и Дебюси, както и струпване на здравословни проблеми. До 40-та си година той е в отлично положение, само че в продължение на две години не го вземат в армията, защото е висок едвам 162 см., а на тегло не дава отговор на стандартите за френски боец. Намират също и проблем със сърцето му.
В същото време, Равел е същински денди и на драго сърце посещава кръчмите с неприятни приятели. Никога не се дами и споделя, че е вечно женен за музиката. Въпреки някои по-дълги връзки с дами - балерината Ида Рубинщайн и пианистката Маргарита Лонг, с която е на дълго турне, се счита, че е постоянен клиент на бордеите. Други споделят, че е хомосексуален, само че го пази в загадка. Няма доказателства за никоя версия. Включително и за тази, съгласно която живее като безполово създание в сходство с философията на дендизма.
Здравословните му проблеми стартират през Първата международна война и се задълбочават със гибелта на майка му. През 1932 той е ударен в главата при автомобилна злополука, което задълбочава нещата и от ден на ден го затруднява да работи. Последната му творба е цикълът от „ Три песни на Дон Кихот за Дулсинея ”, основани за Шаляпин.
През 1937 казусът в главата напредва и лекарите оферират интервенция. Тумор няма, само че има мощно свито ляво полукълбо на мозъка. Опитват да го оправят със серум, само че Равел не устоя и се придвижва в небесните селения, с цел да показа и там фантастичното си земно „ Болеро ”, в което няма музика.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ