Петър Белберов: Харесвах стила на игра на Дейвид Хей
Боксьорът Петър Белберов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Той е доказателство, че спортът може да върви ръка за ръка с компютрите. Наред с успехите на боксовия кръг, той катери върхове и в най-привлекателния бранш в последните години – осведомителните технологии. Именно в тази сфера следва магистратура, а преди този момент се дипломира като икономист! Първоначално тренира футбол в софийския Септември, а става играч по бокс едвам на 20 години. Бронзов медалист е от европейското състезание в Самоков през 2015 година и троент първенец в супертежка категория в най-стария аматьорски боксов шампионат в света – купа „ Странджа “. Преди година започва с триумф в профисериите на Международната асоциация по бокс, а през 2018-а за първи път ликува с купата за най-хубав играч на купа „ Странджа “.
- Здравей, Пепи! От последните месеци на 2017 година досега си в мощна серия. През ноември завоюва купите на шампионатите в Косово, Финландия и Националната лига в Ямбол. Тази година стартира с купа на най-стария аматьорски боксов шампионат „ Странджа “, а също така бе избран и за притежател на едноименната купа. Преди седмица стана и народен първенец за 2018-а. Какво промени, че за такова малко време реализира такива резултати?
- Честно казано може би всичко е до постоянството и дисциплината, която съм изграждал с годините. Започнах много късно с бокса и първоначално натрупах доста загуби на интернационално равнище. Често се обезкуражавах, само че в последна сметка наподобява, че тъкмо тази дисциплинираност в боксовата зала докара до тези резултати. Но несъмнено мога и да ги модернизирам.
- Имаше драма на финала на „ Странджа “ – игра с травма. Как преодоля болката? Отшумя ли контузията?
- Травмата се получи още в първия мач. Скъсах мускулни нишки, събра се доста кръв в ръката, поду се. Беше ми много мъчно не толкоз физически, колкото чисто душевен да преодолея болката. Знаех, че има огромна причина да се скъса изцяло мускулът. Имаше риск, само че защото това беше „ Странджа “, цялото ми семейство бе там, всичките ми другари и близки, нямаше по какъв начин да се откажа. Реших, че ще играя до дъно, колкото мога. Радвам се, че съумях да печеля.
- Кажи нещо за конкуренцията – в България имаш ли мощни противници? Какво е ситуацията в тежката категория в аматьорския бокс? Покрай Кубрат Пулев следим повече професионалния бокс…
- Като цяло конкуренцията в България на локално равнище не е доста добра заради неналичието на задоволително финансиране. На момчетата, които не са в националния тим, им се постанова да работят. Това значи, че са фенове на бокса. Три-четири пъти седмично упражняват и отиват на едно републиканско състезание. Можете да прецените, че няма по какъв начин тяхното равнище да е като на професионалните спортисти, които единствено с това се занимаваме и упражняваме двуразово. Има естествена конкуренция в националния тим. Там си оказваме помощ примерно с по-леките категории.
- Кога стартира да тренираш бокс и кой те стимулира да се занимаваш с този спорт?
- Почнах на 14-15 години чисто любителски. Кой ме стимулира? Понабиваха ме някой път в учебно заведение и желаех да се науча да се пазя от юмруците на другите. Бях буйно дете, заяждах се с по-големите, от време на време си изяждах пердаха и трябваше да се науча да се пазя. Това бе повода да отида в боксовата зала на „ Септември “, която е покрай у дома. Един мой другар ме заведе. Помня, че като влязох в залата усещах, че не е моето място. Гледах по какъв начин някакви хора удрят и си споделих, че това изобщо не е за мен. Бях доста некоординиран, нямах никакъв баланс. Бях много зле, макар че съм бил състезател преди този момент. Но малко по малко стартира да ми харесва.
- Каза, че си бил състезател – за какво не остана правилен на футбола? Как се усещаше в школата на Септември, която е измежду най-авторитетните в България?
- Едно време, когато аз упражнявах, не бяха доста положителни изискванията. А и родителите ми доста натискаха за ученето. Бил съм на 12-13 години или още по-малък и ме натискаха да отивам на уроци, на разнообразни образователни занятия. Всяка седмица имаше някакъв мач, а аз го пропусках, с цел да отивам на уроци и заради тази причина започнах да изоставам от останалите деца. Претръпнах към този спорт и взех решение, че е по-добре да спра, вместо да се изтезавам.
- Как реагира фамилията ти, когато разбра, че любовта ти към футбола се измества в интерес на бокса?
- Баща ми нямаше никакъв проблем. Той е много „ чалнат “, дори ми плащаше таксите за боксовата зала. Майка ми не знаеше и в началото се криех от нея. Но малко по малко стартира да ме хваща, като виждаше, че пристигам наследник от подготовка. Ясно е, че като всякога имаш хематом, има нещо необичайно. Започна и тя да привиква с годините. Първоначално ми споделяше: „ Не, доста е травматичен този спорт! Недей да се занимаваш! Главата ти… “, само че като е пристрастеност на детето…
- Кое беше най-трудното за теб в боксовата зала? Как гледаха на едно огромно момче, което късно стартира да тренира и не е доста координирано?
- В началото упражнявах любителски и никой не ми е обръщал кой знае какво внимание. Просто някой път след учебно заведение отивах да упражнявам. На 20 години взех решение, че желая да се опитвам на кръга, да се посбия, да видя какво е. Вече бях тежък, огромен, започнах да вървя по-усилено, да се сготвям за самото съревнование.
- На какъв брой години те взеха на съществено?
- Може би на 20-21 години като почнах да упражнявам по-усилено. Преди това в любителския ми интервал никой не ме взимаше на съществено по никакъв метод.
- По какъв брой часа дневно си в залата? Как съчетаваш бокса с програмирането и ученето в университета?
- Зависи доста от това в какъв интервал на подготовка се намирам. Когато имам съществено съревнование или съм на лагер, упражнявам целеустремено сред 4 и 6-7 часа дневно. Провеждам двуразови тренировки в залата. Как го съчетавам с програмирането? Много постоянно си върша някакви планове от летища, от лагери. Даже доста постоянно се е случвало да слизам от Белмекен два пъти за един лагер. Отивам на шестчасов изпит, взимам го, качвам се, изучавам отново сред тренировките, слизам още веднъж, взимам го и отново се качвам. Общо взето е мъчно, само че аз съм си подобен и обичам провокациите.
@@@
- Как се увлече по ИТ технологиите?
- Увлякох се след доста травми, които претърпях. Имах един интервал, в който четири пъти си счупих ръката за година и половина. Това много ме обезкуражи и обезвери. Даже обмислях да се откажа изцяло, тъй като мислех, че имам проблем с костите, ходех на проучвания и т. н. Бях непрекъснато в гипс и не можех да упражнявам. Видях тези технологии, почнах да проучвам и с течение на времето даже стартира да ми харесва. Така се захванах с тях.
- На кой бокс повече си последовател – на аматьорския или на професионалния? Сега си при дилетантите, направи крачка при полупрофесионалистите. Изкушение е за войник от тежката категория да мине при експертите, където боксьорите са „ от друга планета “. Мислил ли си за подобен ход?
- Бих желал да вляза в професионалния бокс, само че там има доста тъничък миг – доста е значим мениджърът, който ще те забележи. С течение на времето се надявам това да се почисти и да се откри някой управител, който би ме взел под крилото си, с цел да мога да вляза в професионалния бокс. Иначе олимпийският бокс към този момент не е аматьорски. Нарича се олимпийски, защото има някои промени в него. Той е изключителна подготовка. Без него много мъчно би могъл чисто на техническо равнище и като опит да пробиеш в професионалния бокс. Наистина е доста добре да имаш огромен размер мачове, с цел да можеш да си добър и на професионалния кръг.
@@@
- Стана въпрос за дебюта ти при полупрофесионалистите, което стана на Гала вечер в Мароко. В африканската страна взе участие в тима на „ Британските лъвски сърца “ и победи локалния любим Мохамед Аржауи с 2:1 съдийски гласа. Разкажи ни по какъв начин мина тази борба.
- Завърши 2:1, само че може би се пробваха да ме порежат. Мачът изобщо не беше за „ split decision”, както го дефинираха тогава. Алжирецът даде победа за противника ми. Аз безусловно изрично го надделях, само че защото беше в Мароко, а той е огромна локална звезда… Участвал е на два или три олимпиади, бил се е за орден с Дионтей Уайлдър, първенец на Африка, много умел съперник. Мачът беше сложен, само че бях сносно физически и кондиционно квалифициран, тъй като знаех, че срещата е от пет рунда, което е по-различно от трите рунда в олимпийския бокс. Успях да извърша доста добре тактическия проект на треньорите и да взема успеха.
- Как гледаш на изявите на братя Пулеви на професионалния кръг? Помагат ли те? „ Отварят ли вратата “ за наши състезатели, които да бъдат признати по-добре в света?
- Истината е, че много разпространяваха бокса в последните години. Особено Кубрат, а в този момент и Тервел. Това подтиква доста младежи да се занимават с бойни спортове, освен с бокс. Определено това е нещо положително за българските бойни спортове и за българския бокс. Те са тласък и ентусиазъм за децата.
- Кой съгласно теб може да смъкна от трона Антъни Джошуа – Кубрат Пулев, Поветкин, Уайлдър?
- Джошуа още не се е изкачил изцяло на трона, защото Уайлдър държи едната купа. Мачът с Уайлдър персонално за мен е непредсказуем. И двамата са изключителни удрячи. Може би Уайлдър малко изостава механически от Джошуа, само че в това време го превъзхожда с бързината си. Имайте поради, че на последните кантари беше към 97 кг, което за свръхтежка категория в професионалния бокс е извънредно малко при височина от два метра. Поветкин също е доста добър и умел, олимпийски първенец. Смятам, че отдръпването на Кличко несъмнено раздвижи тежката категория и я направи по-интересна, тъй като преди имаше монопол.
@@@
- На кого симпатизираш от състезателите в тежка категория и на кого стилът най-вече ти подхожда?
- Не бих споделил, че съчувствува съответно на някого изцяло. Има обособени детайли от всеки от положителните боксьори, които одобрявам и по някакъв метод се пробвам да взема по нещо от тях. Харесвах стила на игра на Дейвид Хей, боксовия разсъдък на Владимир Кличко и на брат му, също тяхната дисциплинираност, улегналост на кръга, силата на Джошуа…
- Кое е най-трудното, с цел да се пробие на професионалния кръг от твоя позиция?
- Изграждането на извънредно неизменност и дисциплинираност, в случай че приказваме от позиция на самия боксьор. Има и външни фактори - положителният управител е съвсем всичко. Много е значимо по какъв начин те менажира, какъв ПР ще ти построи.
- Дали ще гони нещо огромно с теб или „ ще те хвърли като храна на рибите “…
- Да, и това. Също по какъв метод ще те разпространява пред обществеността, тъй че в действителност да изградиш имидж.
- През 2018 година няма европейски и международни шампионати при мъжете. Къде ще насочиш напъните си?
- Сега съм към тима на „ Британските лъвски сърца “ от международните серии. Надявам се да ме извикат за най-малко един мач. А в случай че не играя там, има други надпревари от календара – интернационалните шампионати. Ще измислим някакви мощни съревнования от естеството на „ Странджа “ и ще виждам да играя там.
- А имаш ли проект Токио 2020?
- Все още не мисля за него. Видях, че като отивам с огромната кошница, не се получава. По-скоро мисля за идната година – европейско, международно, след което ще се насоча към квалификациите за игрите в Токио.
- Как се развива съгласно теб българският бокс в последните години?
- Смятам, че несъмнено е на добър път. Има конкуренция измежду младите, има предпочитание измежду тях да упражняват и да спортуват. Има и неща, които би трябвало да се почистват, не всичко е съвършено. От позиция на финансиране в целия български спорт, освен в бокса, би трябвало да има повече запаси, с цел да се основава конкуренция и да има натурален асортимент. Да има по повече от един добър играч в категория и непрекъснато някой да ти диша във врата. А това несъмнено е обвързвано с много парични запаси.
- Споделяш ли мнението, че за националите страната дава това, което би трябвало да се дава съгласно опциите на този стадий, само че проблемите са в клубовете, които са небогати? Но там страна не може да се намеси, би трябвало да се включи някой локален спонсор или общината…
- Тук към този момент влизаме в нещо по-сложно, защото клубовете не могат да се устоят. Ако те разчитат само на финансирането от точките, които печелят през надпреварите, е неуместно да оцелеят. Задължително би трябвало да има интервенция на спонсор, да има човек с финанси, който желае да помогне на българския спорт. По някакъв метод би трябвало страната да подкрепя и подтиква тези спонсори да финансират родния спорт, било то посредством облекчение на налози или по различен метод. Не желая да встъпвам толкоз във вътрешността, само че несъмнено това липсва. Частният бизнес го няма в българския спорт и той не се развива задоволително добре.
- Казват, че състезателите от тежката категория имат по-дълга кариера в годините. Ти си на 28, споделяш ли това мнение?
- В тежката категория несъмнено се развиват по-късно, защото ние сме по-тежки, по-големи. За да укрепнеш физически и да издържиш на тези тежки удари, ти би трябвало време.
- Някои тежки боксьори са като вратарите във футбола и на 40 години са в кондиция.
- Много е значим и стилът ти на игра. По някакъв метод да минимализираш тези удари, изключително по главата, тъй като те амортизират. Точно заради тази причина боксьори като Кличко устоят толкоз дълго време.
- Какъв човек си отвън кръга и отвън студентската публика?
- Честно казано не ми остава доста свободно време за мен самия. Повечето време минава или в залата, или в работа с технологиите. Уравновесен човек съм, спокоен. Обичам да извозвам време с моите другари и близки. Общо взето това е – за повече неща не ми остава време.
- Здравей, Пепи! От последните месеци на 2017 година досега си в мощна серия. През ноември завоюва купите на шампионатите в Косово, Финландия и Националната лига в Ямбол. Тази година стартира с купа на най-стария аматьорски боксов шампионат „ Странджа “, а също така бе избран и за притежател на едноименната купа. Преди седмица стана и народен първенец за 2018-а. Какво промени, че за такова малко време реализира такива резултати?
- Честно казано може би всичко е до постоянството и дисциплината, която съм изграждал с годините. Започнах много късно с бокса и първоначално натрупах доста загуби на интернационално равнище. Често се обезкуражавах, само че в последна сметка наподобява, че тъкмо тази дисциплинираност в боксовата зала докара до тези резултати. Но несъмнено мога и да ги модернизирам.
- Имаше драма на финала на „ Странджа “ – игра с травма. Как преодоля болката? Отшумя ли контузията?
- Травмата се получи още в първия мач. Скъсах мускулни нишки, събра се доста кръв в ръката, поду се. Беше ми много мъчно не толкоз физически, колкото чисто душевен да преодолея болката. Знаех, че има огромна причина да се скъса изцяло мускулът. Имаше риск, само че защото това беше „ Странджа “, цялото ми семейство бе там, всичките ми другари и близки, нямаше по какъв начин да се откажа. Реших, че ще играя до дъно, колкото мога. Радвам се, че съумях да печеля.
- Кажи нещо за конкуренцията – в България имаш ли мощни противници? Какво е ситуацията в тежката категория в аматьорския бокс? Покрай Кубрат Пулев следим повече професионалния бокс…
- Като цяло конкуренцията в България на локално равнище не е доста добра заради неналичието на задоволително финансиране. На момчетата, които не са в националния тим, им се постанова да работят. Това значи, че са фенове на бокса. Три-четири пъти седмично упражняват и отиват на едно републиканско състезание. Можете да прецените, че няма по какъв начин тяхното равнище да е като на професионалните спортисти, които единствено с това се занимаваме и упражняваме двуразово. Има естествена конкуренция в националния тим. Там си оказваме помощ примерно с по-леките категории.
- Кога стартира да тренираш бокс и кой те стимулира да се занимаваш с този спорт?
- Почнах на 14-15 години чисто любителски. Кой ме стимулира? Понабиваха ме някой път в учебно заведение и желаех да се науча да се пазя от юмруците на другите. Бях буйно дете, заяждах се с по-големите, от време на време си изяждах пердаха и трябваше да се науча да се пазя. Това бе повода да отида в боксовата зала на „ Септември “, която е покрай у дома. Един мой другар ме заведе. Помня, че като влязох в залата усещах, че не е моето място. Гледах по какъв начин някакви хора удрят и си споделих, че това изобщо не е за мен. Бях доста некоординиран, нямах никакъв баланс. Бях много зле, макар че съм бил състезател преди този момент. Но малко по малко стартира да ми харесва.
- Каза, че си бил състезател – за какво не остана правилен на футбола? Как се усещаше в школата на Септември, която е измежду най-авторитетните в България?
- Едно време, когато аз упражнявах, не бяха доста положителни изискванията. А и родителите ми доста натискаха за ученето. Бил съм на 12-13 години или още по-малък и ме натискаха да отивам на уроци, на разнообразни образователни занятия. Всяка седмица имаше някакъв мач, а аз го пропусках, с цел да отивам на уроци и заради тази причина започнах да изоставам от останалите деца. Претръпнах към този спорт и взех решение, че е по-добре да спра, вместо да се изтезавам.
- Как реагира фамилията ти, когато разбра, че любовта ти към футбола се измества в интерес на бокса?
- Баща ми нямаше никакъв проблем. Той е много „ чалнат “, дори ми плащаше таксите за боксовата зала. Майка ми не знаеше и в началото се криех от нея. Но малко по малко стартира да ме хваща, като виждаше, че пристигам наследник от подготовка. Ясно е, че като всякога имаш хематом, има нещо необичайно. Започна и тя да привиква с годините. Първоначално ми споделяше: „ Не, доста е травматичен този спорт! Недей да се занимаваш! Главата ти… “, само че като е пристрастеност на детето…
- Кое беше най-трудното за теб в боксовата зала? Как гледаха на едно огромно момче, което късно стартира да тренира и не е доста координирано?
- В началото упражнявах любителски и никой не ми е обръщал кой знае какво внимание. Просто някой път след учебно заведение отивах да упражнявам. На 20 години взех решение, че желая да се опитвам на кръга, да се посбия, да видя какво е. Вече бях тежък, огромен, започнах да вървя по-усилено, да се сготвям за самото съревнование.
- На какъв брой години те взеха на съществено?
- Може би на 20-21 години като почнах да упражнявам по-усилено. Преди това в любителския ми интервал никой не ме взимаше на съществено по никакъв метод.
- По какъв брой часа дневно си в залата? Как съчетаваш бокса с програмирането и ученето в университета?
- Зависи доста от това в какъв интервал на подготовка се намирам. Когато имам съществено съревнование или съм на лагер, упражнявам целеустремено сред 4 и 6-7 часа дневно. Провеждам двуразови тренировки в залата. Как го съчетавам с програмирането? Много постоянно си върша някакви планове от летища, от лагери. Даже доста постоянно се е случвало да слизам от Белмекен два пъти за един лагер. Отивам на шестчасов изпит, взимам го, качвам се, изучавам отново сред тренировките, слизам още веднъж, взимам го и отново се качвам. Общо взето е мъчно, само че аз съм си подобен и обичам провокациите.
@@@ - Как се увлече по ИТ технологиите?
- Увлякох се след доста травми, които претърпях. Имах един интервал, в който четири пъти си счупих ръката за година и половина. Това много ме обезкуражи и обезвери. Даже обмислях да се откажа изцяло, тъй като мислех, че имам проблем с костите, ходех на проучвания и т. н. Бях непрекъснато в гипс и не можех да упражнявам. Видях тези технологии, почнах да проучвам и с течение на времето даже стартира да ми харесва. Така се захванах с тях.
- На кой бокс повече си последовател – на аматьорския или на професионалния? Сега си при дилетантите, направи крачка при полупрофесионалистите. Изкушение е за войник от тежката категория да мине при експертите, където боксьорите са „ от друга планета “. Мислил ли си за подобен ход?
- Бих желал да вляза в професионалния бокс, само че там има доста тъничък миг – доста е значим мениджърът, който ще те забележи. С течение на времето се надявам това да се почисти и да се откри някой управител, който би ме взел под крилото си, с цел да мога да вляза в професионалния бокс. Иначе олимпийският бокс към този момент не е аматьорски. Нарича се олимпийски, защото има някои промени в него. Той е изключителна подготовка. Без него много мъчно би могъл чисто на техническо равнище и като опит да пробиеш в професионалния бокс. Наистина е доста добре да имаш огромен размер мачове, с цел да можеш да си добър и на професионалния кръг.
@@@ - Стана въпрос за дебюта ти при полупрофесионалистите, което стана на Гала вечер в Мароко. В африканската страна взе участие в тима на „ Британските лъвски сърца “ и победи локалния любим Мохамед Аржауи с 2:1 съдийски гласа. Разкажи ни по какъв начин мина тази борба.
- Завърши 2:1, само че може би се пробваха да ме порежат. Мачът изобщо не беше за „ split decision”, както го дефинираха тогава. Алжирецът даде победа за противника ми. Аз безусловно изрично го надделях, само че защото беше в Мароко, а той е огромна локална звезда… Участвал е на два или три олимпиади, бил се е за орден с Дионтей Уайлдър, първенец на Африка, много умел съперник. Мачът беше сложен, само че бях сносно физически и кондиционно квалифициран, тъй като знаех, че срещата е от пет рунда, което е по-различно от трите рунда в олимпийския бокс. Успях да извърша доста добре тактическия проект на треньорите и да взема успеха.
- Как гледаш на изявите на братя Пулеви на професионалния кръг? Помагат ли те? „ Отварят ли вратата “ за наши състезатели, които да бъдат признати по-добре в света?
- Истината е, че много разпространяваха бокса в последните години. Особено Кубрат, а в този момент и Тервел. Това подтиква доста младежи да се занимават с бойни спортове, освен с бокс. Определено това е нещо положително за българските бойни спортове и за българския бокс. Те са тласък и ентусиазъм за децата.
- Кой съгласно теб може да смъкна от трона Антъни Джошуа – Кубрат Пулев, Поветкин, Уайлдър?
- Джошуа още не се е изкачил изцяло на трона, защото Уайлдър държи едната купа. Мачът с Уайлдър персонално за мен е непредсказуем. И двамата са изключителни удрячи. Може би Уайлдър малко изостава механически от Джошуа, само че в това време го превъзхожда с бързината си. Имайте поради, че на последните кантари беше към 97 кг, което за свръхтежка категория в професионалния бокс е извънредно малко при височина от два метра. Поветкин също е доста добър и умел, олимпийски първенец. Смятам, че отдръпването на Кличко несъмнено раздвижи тежката категория и я направи по-интересна, тъй като преди имаше монопол.
@@@ - На кого симпатизираш от състезателите в тежка категория и на кого стилът най-вече ти подхожда?
- Не бих споделил, че съчувствува съответно на някого изцяло. Има обособени детайли от всеки от положителните боксьори, които одобрявам и по някакъв метод се пробвам да взема по нещо от тях. Харесвах стила на игра на Дейвид Хей, боксовия разсъдък на Владимир Кличко и на брат му, също тяхната дисциплинираност, улегналост на кръга, силата на Джошуа…
- Кое е най-трудното, с цел да се пробие на професионалния кръг от твоя позиция?
- Изграждането на извънредно неизменност и дисциплинираност, в случай че приказваме от позиция на самия боксьор. Има и външни фактори - положителният управител е съвсем всичко. Много е значимо по какъв начин те менажира, какъв ПР ще ти построи.
- Дали ще гони нещо огромно с теб или „ ще те хвърли като храна на рибите “…
- Да, и това. Също по какъв метод ще те разпространява пред обществеността, тъй че в действителност да изградиш имидж.
- През 2018 година няма европейски и международни шампионати при мъжете. Къде ще насочиш напъните си?
- Сега съм към тима на „ Британските лъвски сърца “ от международните серии. Надявам се да ме извикат за най-малко един мач. А в случай че не играя там, има други надпревари от календара – интернационалните шампионати. Ще измислим някакви мощни съревнования от естеството на „ Странджа “ и ще виждам да играя там.
- А имаш ли проект Токио 2020?
- Все още не мисля за него. Видях, че като отивам с огромната кошница, не се получава. По-скоро мисля за идната година – европейско, международно, след което ще се насоча към квалификациите за игрите в Токио.
- Как се развива съгласно теб българският бокс в последните години?
- Смятам, че несъмнено е на добър път. Има конкуренция измежду младите, има предпочитание измежду тях да упражняват и да спортуват. Има и неща, които би трябвало да се почистват, не всичко е съвършено. От позиция на финансиране в целия български спорт, освен в бокса, би трябвало да има повече запаси, с цел да се основава конкуренция и да има натурален асортимент. Да има по повече от един добър играч в категория и непрекъснато някой да ти диша във врата. А това несъмнено е обвързвано с много парични запаси.
- Споделяш ли мнението, че за националите страната дава това, което би трябвало да се дава съгласно опциите на този стадий, само че проблемите са в клубовете, които са небогати? Но там страна не може да се намеси, би трябвало да се включи някой локален спонсор или общината…
- Тук към този момент влизаме в нещо по-сложно, защото клубовете не могат да се устоят. Ако те разчитат само на финансирането от точките, които печелят през надпреварите, е неуместно да оцелеят. Задължително би трябвало да има интервенция на спонсор, да има човек с финанси, който желае да помогне на българския спорт. По някакъв метод би трябвало страната да подкрепя и подтиква тези спонсори да финансират родния спорт, било то посредством облекчение на налози или по различен метод. Не желая да встъпвам толкоз във вътрешността, само че несъмнено това липсва. Частният бизнес го няма в българския спорт и той не се развива задоволително добре.
- Казват, че състезателите от тежката категория имат по-дълга кариера в годините. Ти си на 28, споделяш ли това мнение?
- В тежката категория несъмнено се развиват по-късно, защото ние сме по-тежки, по-големи. За да укрепнеш физически и да издържиш на тези тежки удари, ти би трябвало време.
- Някои тежки боксьори са като вратарите във футбола и на 40 години са в кондиция.
- Много е значим и стилът ти на игра. По някакъв метод да минимализираш тези удари, изключително по главата, тъй като те амортизират. Точно заради тази причина боксьори като Кличко устоят толкоз дълго време.
- Какъв човек си отвън кръга и отвън студентската публика?
- Честно казано не ми остава доста свободно време за мен самия. Повечето време минава или в залата, или в работа с технологиите. Уравновесен човек съм, спокоен. Обичам да извозвам време с моите другари и близки. Общо взето това е – за повече неща не ми остава време.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ