Началникът на Спешното в Софиямед: Кубрат Пулев излезе срещу Джошуа след двустранна пневмония от COVID-19
Боксьорът Кубрат Пулев е излязъл в мача за международната купа в тежка категория след двустранна пневмония, която е била затруднение от COVID-19. Това заяви за „ Телеграф “ доктор Иван Христов, шеф на Спешното поделение в болница „ Софиямед “. Успяхме да преодолеем острия интервал, само че по този начин или другояче Кубрат излезе на кръга след пневмония и ненапълно възобновяване.
Той е същинският воин в мача, тъй като победи себе си
Братята Пулеви израснаха пред очите ми и се гордея с тях
Тервел продължава да ни оказва помощ като доброволец
И на Коледа и Нова година ще сме в болничното заведение
- Д-р Христов, по кое време Кубрат Пулев се обърна към вас за помощ?
- Той се разболя от COVID-19 при започване на ноември. Оплакваше се от температура и изнемощялост, което съществено наруши неговата подготовка. По-малко сила, по-малко спаринги, по-малко механически тренировки – обърка се целият му режим. Освен това Кубрат трябваше да има спаринг сътрудници от Германия и от Швеция, само че поради ковид те отпаднаха като вид.
- Защо Пулев потърси тъкмо вас?
- Познавам Кубрат и Тервел от 30 години, от дълго време се грижа за здравето им.
- Вие сте лекували също волейболисти, футболисти, спортисти, гребци…
- Да, в действителност аз самият 15 години съм бил волейболист, приключил съм спортно учебно заведение, минал съм през спортната школа на Локомотив (Сф). Така че в душата си съм състезател и това ми е слабото място. Когато започнах да работя като доктор, ме търсеха доста спортисти. Братята Тервел и Кубрат познавам, откогато бяха пети и седми клас. Бях доктор на боксовия клуб ЦСКА и освен следях здравословното им положение, само че участвах във всички техни тренировки. Двамата израснаха пред очите ми като мои деца и по тази причина ги почитам, оценявам техния труд. Освен това са прелестни момчета, а не подправени родолюбци, както ги упрекват. Не, в противен случай. Неслучайно те, както и синовете на Тервел, носят имената на български владетели. Знаете, че Тервел се включи като доброволец в незабавното поделение на „ Софиямед”, подготвеност беше изявил и Кубрат. Те са подготвени да оказват помощ на всички места с каквото могат и милеят за България.
- Да се върнем към болестта на Кубрат. Колко съществени бяха провалите от COVID-19?
- Започнахме лекуване, както при всички, като болестта имаше удобен ход. От извършените по-късно проучвания обаче се откри двустранна пневмония в назад развиване, което е нещо съществено за всеки човек, изключително в случай че би трябвало да се състезава за международна купа. Успяхме да преодолеем острия интервал, само че по този начин или другояче Кубрат излезе на кръга след пневмония и ненапълно възобновяване.
- Кога за последно го прегледахте?
- В началото на декември преди отпътуването му направихме всички проучвания. Скенерът сподели, че е прекарал пневмония, която е в етап на възобновяване. PCR пробата му беше негативен. Въпреки това след сходна зараза пациентите са с понижен физически потенциал. Това съгласно мен се видя и в мача. Кубрат нямаше сила да движи краката, ударите му бяха по-слаби.
- Имаше ли миг на съмнение у него дали да не откаже мача?
- Нямаше. Както споделих, той е заслужен българин, който не се стопира пред нищо. Кубрат нямаше и избор, тъй като първия път не игра против Джошуа поради травма и знаеше, че трети път няма да го поканят. Имайте поради, че този мач беше огромната му цел. Той в никакъв случай не е бил човек, който се плаши от нещо или търси аргументи да се откаже. В борба за международната купа обаче стресът и напрежението в допълнение утежняват нещата. А той се състезава с понижен функционален потенциал и без сила. В този смисъл Кубрат победи себе си.
- Според вас по какъв начин щеше да постъпи противникът му Антъни Джошуа в сходна обстановка?
- Вероятно нямаше да се качи на кръга. Това може да го направи единствено Кубрат. Подобен образец преди време сме имали с различен популярен българин - Дан Колов.
- По ваши наблюдения спортистите по-тежко ли изкарват вируса?
- Всичко е строго самостоятелно. При всички положения физическото и психическото безсилие усилват риска за по-тежко протичане.
- Вие персонално какво посъветвахте Кубрат преди заминаването му?
- Казах му, че ще играе доста под опциите си. Обясних му, че има риск от намален потенциал, по-малко сила, по-слаба централизация и забавени реакции.
- Какво чувствахте, до момента в който го гледахте?
- Бях разтревожен за него в дните преди мача. После обаче бях горделив. Кубрат показва воля. Въпреки че имаше тежки удари, продължаваше да играе и да се пробва да обърне мача. Това може да го направи единствено един човек, който обича България и обича спорта. И желае да способства нещо за позитивното въодушевление на хората.
- Този мач беше единственият ярък лъч в другояче тревожните новинарски емисии… Което не попречи на бурята от рецензии по-късно.
- Смятам, че обидите са неуместни и недостойни.В огромната си част това са мнения на хора, които даже нямат визия от този спорт. Когато подлагаме на критика в обществените мрежи или с чашка пред тв приемника, би следвало да се замислим с какво всеки един от нас е съдействал за страната ни. Кубрат е най-проспериралият ни професионален боксьор. Дори след загубата би следвало да го поддържаме. Много пъти сме се гордеели с него и ни е карал да се радваме. Хубаво беше, че при посрещането на Кубрат имаше дребни деца, които откровено и с чисти сърца демонстрираха поддръжката си. Много възрастни има на какво да се научат от тях.
- И въпреки всичко Пулев беше посрещнат като воин.
- Бях измежду уредниците на това посрещане, заведох гайдарите. Пред Кубрат се изправи момиченце на 8 годинки, което беше нарисувало картина с българското знаме, и го помоли да тренира бокс в неговата зала. „ За да отмъстя за теб”, по този начин му сподели. А след това цяла нощ е плакало от наслада, тъй като е получило подпис.
- Какво си казахте с Кубрат след прибирането му?
- Когато ме видя, той се се усмихна и сподели: „ Спокойно, всичко е наред”. Посрещането го трогна и той показа, че когато губи, човек не знае какво печели. Това са дребните неща, поради които си коства да живеем и да се борим.
- Но у вас въпреки всичко чувствам оскърбление от тази загуба.
- Защото знам какъв брой старания, ограничения и тренировки са нужни, с цел да се построи състезател от подобен сан. В този смисъл загубата ме натъжи. Смятам обаче, че Джошуа осъзнава, че е победил огромен боксьор.
- Смятате ли, че в случай че Кубрат се беше подготвил пълноценно, изходът от конфликта с Джошуа щеше да е различен?
- Убеден съм, че имаше действителни шансове да победи. Не бива да забравяме какъв брой рисков е боксът и че се застава очи в очи със гибелта. Ние, лекарите, сме по същия метод, доста от сътрудниците починаха, само че нашата специалност е да оказваме помощ на хората в сложен миг. Аз да вземем за пример не съм взимал отпуска, не съм си ходил и у дома.
- Как се стигна до това Тервел да се включи да ви оказва помощ в болничното заведение?
- Когато тренировките бяха спрени, той ми се обади и ме попита дали може да помогне с нещо. Обясних, че може да помогне в работата на санитарите. Същевременно той съумя да повдигне духа на всички и да зареди положително личния състав. Всички доброволци, в това число и Тервел, получиха благодарности от личния състав и бяха удостоени от управлението с грамота за тяхната сърдечност.
- В тази тежка конюнктура сте имали потребност от такава опора.
- Успяхме да овладеем първата вълна, само че втората беше подценена и се стигна до тежка обстановка. Огромният брой болни – освен пациенти, само че и медицински личен състав, сътвори неимоверно напрежение и усложнение. Освен пациентите в болничното заведение се наложи огромна част от пациентите да наблюдаваме и лекуваме по домовете при непрекъсната телефонна връзка. Консултирал съм несъмнено 500 души. Продължаваме да работим при извънредно тежки условия и с цената на доста болни сътрудници. От 19 лекари в незабавно поделение съм останал аз с двама млади сътрудници. Явно на Коледа и Нова година ще сме в болничното заведение. Докато в един миг инфектираните лекари стартират да се връщат.
- Как издържате на това напрежение?
- Трудно е, тъй като всеки пациент оставя у мен диря, пострадвам и за болните си сътрудници. Удовлетворение ми носи благодарността на хората. Опитвам се да се стоварвам душевен и да повиша физическата си подготовка измежду природата и посредством спорт. След работа загребвам на Панчарево, по 5-6 км в тъмницата. Понякога в събота и неделя ходя по 7-8 километра, вървя в боксовата зала, върша йога. Някак устоях на вируса и даже ме назовават „ извънземен лекар” поради този факт. Единственото позитивно в тази обстановка е, че открих доста нови другари с огромни сърца. Имам концепция да направя Facebook страница, в която те да участват и когато някой има потребност от помощ, да ги потърси. Когато видях какъв брой положителни и признателни хора има, това ме направи благополучен.
- Кои думи на Кубрат няма да забравите?
- На тръгване той ми сподели: „ Играя за България”.
ВИЗИТКА
Д-р Иван Христов приключва медицина през 1987 година във ВМИ, Плевен
Работи като участъков доктор в Павликени. Специализира вътрешни заболявания в МБАЛ „ Велико Търново “
Асистент е в Клиника по вътрешни заболявания и кардиология на УМБАЛ „ Св.Анна “ при акад. Чудомир Начев
Работи в Клиника по инвазивна кардиология и натоварен бранш на УМБАЛ „ Св. Анна “, ръководена от проф. Божидар Финков, както и в Спешно поделение на УМБАЛ „ Св. Анна “
От 2012 година е шеф на поделение по Спешна помощ на УМБАЛ „ Софиямед “
Спортен доктор е на боксов клуб „ Пулеви “, ЦСКА, Българската федерация по бокс, волейболен клуб ЦСКА, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от сегашното и предишното, на клубове по лека атлетика, битка и други
Синът му Тодор Христов е бил боксьор на ЦСКА, а в този момент е художник. Завършил е Националната художествена академия
Дъщеря му Ралица Христова е многократна републиканска шампионка по бокс и трета на европейско състезание
Той е същинският воин в мача, тъй като победи себе си
Братята Пулеви израснаха пред очите ми и се гордея с тях
Тервел продължава да ни оказва помощ като доброволец
И на Коледа и Нова година ще сме в болничното заведение
- Д-р Христов, по кое време Кубрат Пулев се обърна към вас за помощ?
- Той се разболя от COVID-19 при започване на ноември. Оплакваше се от температура и изнемощялост, което съществено наруши неговата подготовка. По-малко сила, по-малко спаринги, по-малко механически тренировки – обърка се целият му режим. Освен това Кубрат трябваше да има спаринг сътрудници от Германия и от Швеция, само че поради ковид те отпаднаха като вид.
- Защо Пулев потърси тъкмо вас?
- Познавам Кубрат и Тервел от 30 години, от дълго време се грижа за здравето им.
- Вие сте лекували също волейболисти, футболисти, спортисти, гребци…
- Да, в действителност аз самият 15 години съм бил волейболист, приключил съм спортно учебно заведение, минал съм през спортната школа на Локомотив (Сф). Така че в душата си съм състезател и това ми е слабото място. Когато започнах да работя като доктор, ме търсеха доста спортисти. Братята Тервел и Кубрат познавам, откогато бяха пети и седми клас. Бях доктор на боксовия клуб ЦСКА и освен следях здравословното им положение, само че участвах във всички техни тренировки. Двамата израснаха пред очите ми като мои деца и по тази причина ги почитам, оценявам техния труд. Освен това са прелестни момчета, а не подправени родолюбци, както ги упрекват. Не, в противен случай. Неслучайно те, както и синовете на Тервел, носят имената на български владетели. Знаете, че Тервел се включи като доброволец в незабавното поделение на „ Софиямед”, подготвеност беше изявил и Кубрат. Те са подготвени да оказват помощ на всички места с каквото могат и милеят за България.
- Да се върнем към болестта на Кубрат. Колко съществени бяха провалите от COVID-19?
- Започнахме лекуване, както при всички, като болестта имаше удобен ход. От извършените по-късно проучвания обаче се откри двустранна пневмония в назад развиване, което е нещо съществено за всеки човек, изключително в случай че би трябвало да се състезава за международна купа. Успяхме да преодолеем острия интервал, само че по този начин или другояче Кубрат излезе на кръга след пневмония и ненапълно възобновяване.
- Кога за последно го прегледахте?
- В началото на декември преди отпътуването му направихме всички проучвания. Скенерът сподели, че е прекарал пневмония, която е в етап на възобновяване. PCR пробата му беше негативен. Въпреки това след сходна зараза пациентите са с понижен физически потенциал. Това съгласно мен се видя и в мача. Кубрат нямаше сила да движи краката, ударите му бяха по-слаби.
- Имаше ли миг на съмнение у него дали да не откаже мача?
- Нямаше. Както споделих, той е заслужен българин, който не се стопира пред нищо. Кубрат нямаше и избор, тъй като първия път не игра против Джошуа поради травма и знаеше, че трети път няма да го поканят. Имайте поради, че този мач беше огромната му цел. Той в никакъв случай не е бил човек, който се плаши от нещо или търси аргументи да се откаже. В борба за международната купа обаче стресът и напрежението в допълнение утежняват нещата. А той се състезава с понижен функционален потенциал и без сила. В този смисъл Кубрат победи себе си.
- Според вас по какъв начин щеше да постъпи противникът му Антъни Джошуа в сходна обстановка?
- Вероятно нямаше да се качи на кръга. Това може да го направи единствено Кубрат. Подобен образец преди време сме имали с различен популярен българин - Дан Колов.
- По ваши наблюдения спортистите по-тежко ли изкарват вируса?
- Всичко е строго самостоятелно. При всички положения физическото и психическото безсилие усилват риска за по-тежко протичане.
- Вие персонално какво посъветвахте Кубрат преди заминаването му?
- Казах му, че ще играе доста под опциите си. Обясних му, че има риск от намален потенциал, по-малко сила, по-слаба централизация и забавени реакции.
- Какво чувствахте, до момента в който го гледахте?
- Бях разтревожен за него в дните преди мача. После обаче бях горделив. Кубрат показва воля. Въпреки че имаше тежки удари, продължаваше да играе и да се пробва да обърне мача. Това може да го направи единствено един човек, който обича България и обича спорта. И желае да способства нещо за позитивното въодушевление на хората.
- Този мач беше единственият ярък лъч в другояче тревожните новинарски емисии… Което не попречи на бурята от рецензии по-късно.
- Смятам, че обидите са неуместни и недостойни.В огромната си част това са мнения на хора, които даже нямат визия от този спорт. Когато подлагаме на критика в обществените мрежи или с чашка пред тв приемника, би следвало да се замислим с какво всеки един от нас е съдействал за страната ни. Кубрат е най-проспериралият ни професионален боксьор. Дори след загубата би следвало да го поддържаме. Много пъти сме се гордеели с него и ни е карал да се радваме. Хубаво беше, че при посрещането на Кубрат имаше дребни деца, които откровено и с чисти сърца демонстрираха поддръжката си. Много възрастни има на какво да се научат от тях.
- И въпреки всичко Пулев беше посрещнат като воин.
- Бях измежду уредниците на това посрещане, заведох гайдарите. Пред Кубрат се изправи момиченце на 8 годинки, което беше нарисувало картина с българското знаме, и го помоли да тренира бокс в неговата зала. „ За да отмъстя за теб”, по този начин му сподели. А след това цяла нощ е плакало от наслада, тъй като е получило подпис.
- Какво си казахте с Кубрат след прибирането му?
- Когато ме видя, той се се усмихна и сподели: „ Спокойно, всичко е наред”. Посрещането го трогна и той показа, че когато губи, човек не знае какво печели. Това са дребните неща, поради които си коства да живеем и да се борим.
- Но у вас въпреки всичко чувствам оскърбление от тази загуба.
- Защото знам какъв брой старания, ограничения и тренировки са нужни, с цел да се построи състезател от подобен сан. В този смисъл загубата ме натъжи. Смятам обаче, че Джошуа осъзнава, че е победил огромен боксьор.
- Смятате ли, че в случай че Кубрат се беше подготвил пълноценно, изходът от конфликта с Джошуа щеше да е различен?
- Убеден съм, че имаше действителни шансове да победи. Не бива да забравяме какъв брой рисков е боксът и че се застава очи в очи със гибелта. Ние, лекарите, сме по същия метод, доста от сътрудниците починаха, само че нашата специалност е да оказваме помощ на хората в сложен миг. Аз да вземем за пример не съм взимал отпуска, не съм си ходил и у дома.
- Как се стигна до това Тервел да се включи да ви оказва помощ в болничното заведение?
- Когато тренировките бяха спрени, той ми се обади и ме попита дали може да помогне с нещо. Обясних, че може да помогне в работата на санитарите. Същевременно той съумя да повдигне духа на всички и да зареди положително личния състав. Всички доброволци, в това число и Тервел, получиха благодарности от личния състав и бяха удостоени от управлението с грамота за тяхната сърдечност.
- В тази тежка конюнктура сте имали потребност от такава опора.
- Успяхме да овладеем първата вълна, само че втората беше подценена и се стигна до тежка обстановка. Огромният брой болни – освен пациенти, само че и медицински личен състав, сътвори неимоверно напрежение и усложнение. Освен пациентите в болничното заведение се наложи огромна част от пациентите да наблюдаваме и лекуваме по домовете при непрекъсната телефонна връзка. Консултирал съм несъмнено 500 души. Продължаваме да работим при извънредно тежки условия и с цената на доста болни сътрудници. От 19 лекари в незабавно поделение съм останал аз с двама млади сътрудници. Явно на Коледа и Нова година ще сме в болничното заведение. Докато в един миг инфектираните лекари стартират да се връщат.
- Как издържате на това напрежение?
- Трудно е, тъй като всеки пациент оставя у мен диря, пострадвам и за болните си сътрудници. Удовлетворение ми носи благодарността на хората. Опитвам се да се стоварвам душевен и да повиша физическата си подготовка измежду природата и посредством спорт. След работа загребвам на Панчарево, по 5-6 км в тъмницата. Понякога в събота и неделя ходя по 7-8 километра, вървя в боксовата зала, върша йога. Някак устоях на вируса и даже ме назовават „ извънземен лекар” поради този факт. Единственото позитивно в тази обстановка е, че открих доста нови другари с огромни сърца. Имам концепция да направя Facebook страница, в която те да участват и когато някой има потребност от помощ, да ги потърси. Когато видях какъв брой положителни и признателни хора има, това ме направи благополучен.
- Кои думи на Кубрат няма да забравите?
- На тръгване той ми сподели: „ Играя за България”.
ВИЗИТКА
Д-р Иван Христов приключва медицина през 1987 година във ВМИ, Плевен
Работи като участъков доктор в Павликени. Специализира вътрешни заболявания в МБАЛ „ Велико Търново “
Асистент е в Клиника по вътрешни заболявания и кардиология на УМБАЛ „ Св.Анна “ при акад. Чудомир Начев
Работи в Клиника по инвазивна кардиология и натоварен бранш на УМБАЛ „ Св. Анна “, ръководена от проф. Божидар Финков, както и в Спешно поделение на УМБАЛ „ Св. Анна “
От 2012 година е шеф на поделение по Спешна помощ на УМБАЛ „ Софиямед “
Спортен доктор е на боксов клуб „ Пулеви “, ЦСКА, Българската федерация по бокс, волейболен клуб ЦСКА, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от сегашното и предишното, на клубове по лека атлетика, битка и други
Синът му Тодор Христов е бил боксьор на ЦСКА, а в този момент е художник. Завършил е Националната художествена академия
Дъщеря му Ралица Христова е многократна републиканска шампионка по бокс и трета на европейско състезание
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ