Защо държавата нe може да ползва Auxionize
Божидар Божанов, софтуерен инженер, взел участие в писането на Пътна карта за Стратегията за електронното ръководство
Още по тематиката
Инспекцията е за осъществяване на нерегламентирана активност. Собственикът Ивайло Пенчев упреква регулатора, че работи по поръчка на наранени брокери
100 млн. лева след първата му копка той продължава да е запустял и не създава упования резултат
Дебат: Обществените поръчки - къде
Миналата седмица във връзка инспекцията на КФН в онлайн платформата Auxionize зa тъpгoвe с така наречен назад наддаване притежателят й Ивайло Пенчев упрекна регулатора в оказване на напън, защото по думите му покупко-продажбите посредством платформата са изцяло транспарантни, а крайните цени са приблизително с 30% по-ниски от нормалното. Пенчев разгласи също, че до Коледа през нея ще могат да се афишират и търгове за публични поръчки и " в случай че това стане, корупцията ще се разболее от скоропостижен рак и доста бързо ще почине ". Представяме ви два отговора на въпроса какво да чакаме.
Другата позиция може да видите тук:
Вследствие на инспекцията на КФН в Auxionize, която всъщност не мога да разясня, Ивайло Пенчев сподели, че до края на годината ще даде на страната гратис прилагане на платформата. Auxionize е платформа за поръчки за реализиране на най-изгодна цена посредством оптимално транспарантно конкуриране в предлагането.
Обществените поръчки в действителност са " крайъгълният камък " на корупцията и концепцията да получат опция да употребяват платформата звучи добре на пръв взор. С отварянето на данните от Регистъра за публични поръчки (opendata.government.bg) направихме транспарантни договорите, само че целият развой, в това число офертите и критериите за асортимент, остават мъчно откриваеми.
Ако задачата е била реклама на Auxionize - реализирана е. Ето, и аз пиша за това. Ако предлагането е съществено, имам неприятна вест. За страдание държавните институции не могат просто ей по този начин да стартират да употребяват външна платформа. Законът за публичните поръчки (ЗОП), който транспонира европейска инструкция, в член 40, планува: " При възлагане на публични поръчки възложителите употребяват единна национална електронна уеб основана платформа. "
Единната национална платформа към момента не е подготвена обаче, въпреки да е планувана и в закона, и в пътната карта за електронно ръководство. Ироничното е, че построяването ѝ не е почнало, тъй като първият опит - системата на Агенцията за публични поръчки, беше спрян в Комисия за защита на конкуренцията след обжалване. От беглия ми прочит на решението на Комисия за защита на конкуренцията съм по-скоро на страната на АОП, само че това е друга тематика.
Та, в случай че Auxionize не кандидатства и не стане единната система за електронни публични поръчки, използването ѝ от страната надали ще се случи. Все отново, има места, където външни платформи могат да намерят своето място. Тъй като новата система ще би трябвало да съблюдава Закона за електронното ръководство, тя ще има уеб интерфейси, с които външни системи ще могат да се интегрират. Така възложителите ще могат да употребяват системи като Auxionize като front-end, с цел да изпращат обявленията си до централната система. Но дали би имало смисъл от инвестиция в такава интеграция и внедряване - както за Auxionize, по този начин и за институциите? Едва ли.
Според член 41 от Закона за публичните поръчки " централните органи за покупки могат да употребяват електронни платформи за централизираното възлагане, разнообразни от платформата по член 40, алинея 1, при изискване че обезпечат техническа съгласуемост и съгласуваност с нея ". Но централни органи за покупки не се основават банално (нужен е акт на Министерския съвет) и другата платформа би трябвало да дава освен това от централизираната.
Тук идва и другият проблем за Auxionize - надали поддържа всички случаи на закона (произтичащи от директивата на ЕС), всички типове процедури и рестриктивните мерки в тях. Да, може би бюрокрацията (евродирективата и ЗОП) стопира държавните органи да се възползват от положителни артикули на пазара. Но по този начин или другояче е късно за този спор - анулация на директивата едва ли е допустима в близко бъдеще.
Тоест единната национална електронна платформа, която ще се появи може би до една година и която ще дава отговор на всички условия на Закон за обществените поръчки, е правно вероятното решение за електронните публични поръчки. И даже Auxionize или различен съперник от частния бранш да бъде възложен гратис, надали някоя администрация ще го употребява - поради закона.
Да, може би това изсъхнало пояснение контрастира с ентусиазма от новината по какъв начин бизнесмен ще усъвършенства страната, като ѝ даде нещо гратис. Но такава е правно-организационната действителност. И пазарът за такива системи за държавни институции е друг от този за частния бранш - има компании, които са създали всички хипотези на директивата евентуално още по време на нейното писане, за да имат конкурентно преимущество при реализирането ѝ на процедура. И за шест месеца надали една платформа с различен фокус би съумяла да ги догони. Най-вече тъй като не би имало необикновен бизнес смисъл за притежателя.
Това, което можем да създадем обаче, е, да следим деликатно развиването на единната система за електронни публични поръчки и дали тя ще даде нужната бистрота в целия развой, надлежно дали ще понижи корупцията.
Още по тематиката
Инспекцията е за осъществяване на нерегламентирана активност. Собственикът Ивайло Пенчев упреква регулатора, че работи по поръчка на наранени брокери
100 млн. лева след първата му копка той продължава да е запустял и не създава упования резултат
Дебат: Обществените поръчки - къде
Миналата седмица във връзка инспекцията на КФН в онлайн платформата Auxionize зa тъpгoвe с така наречен назад наддаване притежателят й Ивайло Пенчев упрекна регулатора в оказване на напън, защото по думите му покупко-продажбите посредством платформата са изцяло транспарантни, а крайните цени са приблизително с 30% по-ниски от нормалното. Пенчев разгласи също, че до Коледа през нея ще могат да се афишират и търгове за публични поръчки и " в случай че това стане, корупцията ще се разболее от скоропостижен рак и доста бързо ще почине ". Представяме ви два отговора на въпроса какво да чакаме.
Другата позиция може да видите тук:
Вследствие на инспекцията на КФН в Auxionize, която всъщност не мога да разясня, Ивайло Пенчев сподели, че до края на годината ще даде на страната гратис прилагане на платформата. Auxionize е платформа за поръчки за реализиране на най-изгодна цена посредством оптимално транспарантно конкуриране в предлагането.
Обществените поръчки в действителност са " крайъгълният камък " на корупцията и концепцията да получат опция да употребяват платформата звучи добре на пръв взор. С отварянето на данните от Регистъра за публични поръчки (opendata.government.bg) направихме транспарантни договорите, само че целият развой, в това число офертите и критериите за асортимент, остават мъчно откриваеми.
Ако задачата е била реклама на Auxionize - реализирана е. Ето, и аз пиша за това. Ако предлагането е съществено, имам неприятна вест. За страдание държавните институции не могат просто ей по този начин да стартират да употребяват външна платформа. Законът за публичните поръчки (ЗОП), който транспонира европейска инструкция, в член 40, планува: " При възлагане на публични поръчки възложителите употребяват единна национална електронна уеб основана платформа. "
Единната национална платформа към момента не е подготвена обаче, въпреки да е планувана и в закона, и в пътната карта за електронно ръководство. Ироничното е, че построяването ѝ не е почнало, тъй като първият опит - системата на Агенцията за публични поръчки, беше спрян в Комисия за защита на конкуренцията след обжалване. От беглия ми прочит на решението на Комисия за защита на конкуренцията съм по-скоро на страната на АОП, само че това е друга тематика.
Та, в случай че Auxionize не кандидатства и не стане единната система за електронни публични поръчки, използването ѝ от страната надали ще се случи. Все отново, има места, където външни платформи могат да намерят своето място. Тъй като новата система ще би трябвало да съблюдава Закона за електронното ръководство, тя ще има уеб интерфейси, с които външни системи ще могат да се интегрират. Така възложителите ще могат да употребяват системи като Auxionize като front-end, с цел да изпращат обявленията си до централната система. Но дали би имало смисъл от инвестиция в такава интеграция и внедряване - както за Auxionize, по този начин и за институциите? Едва ли.
Според член 41 от Закона за публичните поръчки " централните органи за покупки могат да употребяват електронни платформи за централизираното възлагане, разнообразни от платформата по член 40, алинея 1, при изискване че обезпечат техническа съгласуемост и съгласуваност с нея ". Но централни органи за покупки не се основават банално (нужен е акт на Министерския съвет) и другата платформа би трябвало да дава освен това от централизираната.
Тук идва и другият проблем за Auxionize - надали поддържа всички случаи на закона (произтичащи от директивата на ЕС), всички типове процедури и рестриктивните мерки в тях. Да, може би бюрокрацията (евродирективата и ЗОП) стопира държавните органи да се възползват от положителни артикули на пазара. Но по този начин или другояче е късно за този спор - анулация на директивата едва ли е допустима в близко бъдеще.
Тоест единната национална електронна платформа, която ще се появи може би до една година и която ще дава отговор на всички условия на Закон за обществените поръчки, е правно вероятното решение за електронните публични поръчки. И даже Auxionize или различен съперник от частния бранш да бъде възложен гратис, надали някоя администрация ще го употребява - поради закона.
Да, може би това изсъхнало пояснение контрастира с ентусиазма от новината по какъв начин бизнесмен ще усъвършенства страната, като ѝ даде нещо гратис. Но такава е правно-организационната действителност. И пазарът за такива системи за държавни институции е друг от този за частния бранш - има компании, които са създали всички хипотези на директивата евентуално още по време на нейното писане, за да имат конкурентно преимущество при реализирането ѝ на процедура. И за шест месеца надали една платформа с различен фокус би съумяла да ги догони. Най-вече тъй като не би имало необикновен бизнес смисъл за притежателя.
Това, което можем да създадем обаче, е, да следим деликатно развиването на единната система за електронни публични поръчки и дали тя ще даде нужната бистрота в целия развой, надлежно дали ще понижи корупцията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ