Битката за Донбас навлезе в нова фаза
Боевете за регионите в Луганска област, които украинската войска управлява, текат от началото на април. Над 10 седмици Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ успяваха да спрат съперника, без значение от непрекъснатата заплаха от обграждане. Мнозина, включително и в самата Украйна, упорстваха войските да бъдат изтеглени, с цел да се избегнат загуби, само че командването реши да ускори защитата, като трансферира в региона на Лисичанск и Северодонецк подкрепления. Поредната офанзива на съветската войска южно от Лисичанск на 21 юни обаче не бе удържана.
Сега украинските войски се изтеглят от съвсем обкръжените Северодонецк и южните региони на Лисичанск в извънредно сложни условия. Вероятно ще им се наложи да изоставен и самия Лисичанск. От това какви ще бъдат загубите при изтеглянето и дали ВСУ ще съумеят да възстановят устойчиво фронта на новите позиции ще зависи дали съветската войска ще продължи сполучливо настъплението си.
Каква тактичност избра съветската войска
В началото на април Русия разгласи началото на борбата за Донбас, която трябваше да стане преломна за мъчно вървящата до този миг война. Пред съветските командири стоеше нелеката стратегическа задача да проведат някаква победоносна интервенция при дефицит на сили и време. В същото време украинската войска организира готовност на популацията и стартира да получава западно оръжие.
Недостигът на сили принуди съветския Генерален щаб да бъде по-предпазлив и да не слага пред армията ненужно амбициозни цели. Затова той реши да организира решителна интервенция за обграждане на колкото се може по-голяма част от украинската формация в Донбас. При това е явно, че съветската аримя има предимство пред украинската във връзка с артилерията. Затова се стигна до разумното решение да се концентрира артилерията в основните сектори, като се има в поради, че ще е много комплицирано тя да се трансферира на други фронтове при потребност. В последна сметка съветското командване избра консервативна тактика на " накъсване " на фронта, т.е. опит да се разбие украинската войска с поредност от поредни интервенции с незначителен мащаб за да се изтощи и дезорганизира защитата на съперника.
Струпването на съветските войски и техника в Донбас
Как изглеждаше " раздробяването на фронта "?
Битката за Донбас се разруши на доста епизоди със подобен сюжет - една от страните /най-често съветската армия/ се пробва да форсира река Северски Донец, която пресича целия район, другата се пробва да я спре и да удържи личните си плацдарми.
През април съветската войска опита да стартира огромно нахлуване от Изюм, само че претърпя крах. След месец боеве, при започване на май, бяха завладяни Рубежное и Попасная. Именно там бяха първите сполучливи пробиви на съветската войска: войските и наемниците от " Вагнер " щурмуваха на север от Попасная, поставяйки под опасност цялата украинска формация в Лисичанск и Северодонецк. Атаката бе спряна от украинците, които получиха и подкрепления, само че един от главните направления за доставяне на украинската войска се оказа на практика отсечен - съветските войски не можаха да се закрепят, само че непрекъснато обстрелват превоза, който се пробва да мине оттова.
Руските войски се пробваха да отрежат и втория метод към Лисичанск през град Северск. В случай на триумф те щяха да обкръжат украинските войски в Лисичанск и Северодонецк /около 15 000 души/. Но по тази причина съветската войска трябваше да мине Северски Донец. Операцията при започване на май приключи пагубно /украинската артилерия унищожи всички краткотрайни мостове и огромна част от техниката /около 100 танка, БМП и инженерни машини/.
В края на май съветските войски концентрираха офанзивата си към Лисичанск и Северодонецк от разнообразни посоки. Беше високомерен съвсем целия Северодонецк, само че украинците се укрепиха в промишлената зона на града, която е отделена от Лисичанск единствено от Северски Донец. Този факт незабавно усложни обстановката за украинците в Северодонецк. Тяхното доставяне минаваше през три моста през реката, които бяха поредно взривени /от съветската артилерия или от самите украинци/. През последните 10 дни военните се доставяха благодарение на лодки, а бойците се преместваха сред градовете и с плуване.
След няколко не напълно сполучливи интервенции в разнообразни посоки от 18 до 21 юни съветските войски превзеха селцата Тошковка /южно от Лисичанск/ и Врубовка /югозападно от града/. Това внезапно отслаби украинската защита към Лисичанск и командването реши незабавно да стартира да извежда войските. Отстъплението беше очевидно непланирано и сътвори огромни проблеми на украинските войски. В началото се наложи да се изведат войските от Горско и Золотое, където още от 2015 година има оборудван добре укрепен украински пункт. Силите на ЛНР и съветските войски безрезултатно го нападнаха от март 2022 година Извеждането бе безредно и съпроводени с огромни загуби. Пропагандата на ЛНР сподели десетки пленени украински военни и доста количество оръжейни титли. Но въпреки всичко цялостното обграждане на украинските войски бе избегнато.
Извеждането на войските от Золотое и Горско даде опция на съветските войски да излязат на южните граници на Лисичанск и да се приближат на няколко километра от единствения път към Северск, по който беше допустимо снабдяването на украинските войски. Това сътвори действителна заплаха от обграждане на Лисичанск и Северодонецк. Затова на 23 юни украинците започнаха евакуация на своите войски от промишлената зона на Северодонецк. Тъй като това става главно с лодки по Северски Донец, надали е допустимо извеждане и на техниката /тук има няколко танка/. Започна оттегляне и от Лисичанск. Руските войски се пробват да провеждат гонене, като също пресичат Северски Донец. Намиращите се в Лисичанск западни репортери разказват евакуацията като безредна: " Наоколо стрелят украински системи за залпов огън, падат съветски снаряди, самолети обстрелват... По пътя има поток от коли, извеждащи украинските бойци към Бахмут ".
Ситуация на фронта към Северодонецк
Какво следва?
Всичко зависи от това какъв брой тежко ще бъде провалянето на украинската войска. А това зависи и от способността на украинското командване да провежда оттегляне в тежки условия и от опциите на съветските войски да преследват и унищожават врага. И едното, и другото са под огромен въпрос.
Украинското командване от дълго време сътвори втора линия на защита от Северск до Бахмут. В региона на Бахмут има огромни украински запаси. Но до там отстъпващите войски би трябвало да се доберат под непрекъснат обстрел от съветската артилерия и авиация. Затова евентуално те ще търпят огромни загуби и в хора, и в техника. Мнозина считат, че продължителната защита на останалите региони на Луганска област е била неточност. Опонентите на украинския Генерален щаб предлагаха отстъплението да стартира още преди няколко седмици.
В същото време обаче съветските войски не демонстрираха, че могат да настъпват сполучливо в дълбочината на защитата на съперника. Те не желаят да излязат отвън " чадъра " на своята артилерия, която им обезпечава сега преимуществото. Тактиката на съветската войска е многодневни обстрели с тежка артилерия на украинските позиции с следваща внимателна офанзива. Вероятно по този начин те няма да могат да затворят " котела в Лисичанск " и да отрежат пътя на съперника към оттегляне и украинците ще съумеят да изведат огромна част от войските си.
Допълнителен проблем е и местността - сред съветските позиции на юго-запад от Лисичанск и пътя, по който отстъпват украинските войски, се намира следващата промишлена зона - Лисичанският нефтопреработвателен цех.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в Телеграм!
Сега украинските войски се изтеглят от съвсем обкръжените Северодонецк и южните региони на Лисичанск в извънредно сложни условия. Вероятно ще им се наложи да изоставен и самия Лисичанск. От това какви ще бъдат загубите при изтеглянето и дали ВСУ ще съумеят да възстановят устойчиво фронта на новите позиции ще зависи дали съветската войска ще продължи сполучливо настъплението си.
Каква тактичност избра съветската войска
В началото на април Русия разгласи началото на борбата за Донбас, която трябваше да стане преломна за мъчно вървящата до този миг война. Пред съветските командири стоеше нелеката стратегическа задача да проведат някаква победоносна интервенция при дефицит на сили и време. В същото време украинската войска организира готовност на популацията и стартира да получава западно оръжие.
Недостигът на сили принуди съветския Генерален щаб да бъде по-предпазлив и да не слага пред армията ненужно амбициозни цели. Затова той реши да организира решителна интервенция за обграждане на колкото се може по-голяма част от украинската формация в Донбас. При това е явно, че съветската аримя има предимство пред украинската във връзка с артилерията. Затова се стигна до разумното решение да се концентрира артилерията в основните сектори, като се има в поради, че ще е много комплицирано тя да се трансферира на други фронтове при потребност. В последна сметка съветското командване избра консервативна тактика на " накъсване " на фронта, т.е. опит да се разбие украинската войска с поредност от поредни интервенции с незначителен мащаб за да се изтощи и дезорганизира защитата на съперника.
Струпването на съветските войски и техника в Донбас
Как изглеждаше " раздробяването на фронта "?
Битката за Донбас се разруши на доста епизоди със подобен сюжет - една от страните /най-често съветската армия/ се пробва да форсира река Северски Донец, която пресича целия район, другата се пробва да я спре и да удържи личните си плацдарми.
През април съветската войска опита да стартира огромно нахлуване от Изюм, само че претърпя крах. След месец боеве, при започване на май, бяха завладяни Рубежное и Попасная. Именно там бяха първите сполучливи пробиви на съветската войска: войските и наемниците от " Вагнер " щурмуваха на север от Попасная, поставяйки под опасност цялата украинска формация в Лисичанск и Северодонецк. Атаката бе спряна от украинците, които получиха и подкрепления, само че един от главните направления за доставяне на украинската войска се оказа на практика отсечен - съветските войски не можаха да се закрепят, само че непрекъснато обстрелват превоза, който се пробва да мине оттова.
Руските войски се пробваха да отрежат и втория метод към Лисичанск през град Северск. В случай на триумф те щяха да обкръжат украинските войски в Лисичанск и Северодонецк /около 15 000 души/. Но по тази причина съветската войска трябваше да мине Северски Донец. Операцията при започване на май приключи пагубно /украинската артилерия унищожи всички краткотрайни мостове и огромна част от техниката /около 100 танка, БМП и инженерни машини/.
В края на май съветските войски концентрираха офанзивата си към Лисичанск и Северодонецк от разнообразни посоки. Беше високомерен съвсем целия Северодонецк, само че украинците се укрепиха в промишлената зона на града, която е отделена от Лисичанск единствено от Северски Донец. Този факт незабавно усложни обстановката за украинците в Северодонецк. Тяхното доставяне минаваше през три моста през реката, които бяха поредно взривени /от съветската артилерия или от самите украинци/. През последните 10 дни военните се доставяха благодарение на лодки, а бойците се преместваха сред градовете и с плуване.
След няколко не напълно сполучливи интервенции в разнообразни посоки от 18 до 21 юни съветските войски превзеха селцата Тошковка /южно от Лисичанск/ и Врубовка /югозападно от града/. Това внезапно отслаби украинската защита към Лисичанск и командването реши незабавно да стартира да извежда войските. Отстъплението беше очевидно непланирано и сътвори огромни проблеми на украинските войски. В началото се наложи да се изведат войските от Горско и Золотое, където още от 2015 година има оборудван добре укрепен украински пункт. Силите на ЛНР и съветските войски безрезултатно го нападнаха от март 2022 година Извеждането бе безредно и съпроводени с огромни загуби. Пропагандата на ЛНР сподели десетки пленени украински военни и доста количество оръжейни титли. Но въпреки всичко цялостното обграждане на украинските войски бе избегнато.
Извеждането на войските от Золотое и Горско даде опция на съветските войски да излязат на южните граници на Лисичанск и да се приближат на няколко километра от единствения път към Северск, по който беше допустимо снабдяването на украинските войски. Това сътвори действителна заплаха от обграждане на Лисичанск и Северодонецк. Затова на 23 юни украинците започнаха евакуация на своите войски от промишлената зона на Северодонецк. Тъй като това става главно с лодки по Северски Донец, надали е допустимо извеждане и на техниката /тук има няколко танка/. Започна оттегляне и от Лисичанск. Руските войски се пробват да провеждат гонене, като също пресичат Северски Донец. Намиращите се в Лисичанск западни репортери разказват евакуацията като безредна: " Наоколо стрелят украински системи за залпов огън, падат съветски снаряди, самолети обстрелват... По пътя има поток от коли, извеждащи украинските бойци към Бахмут ".
Ситуация на фронта към Северодонецк
Какво следва?
Всичко зависи от това какъв брой тежко ще бъде провалянето на украинската войска. А това зависи и от способността на украинското командване да провежда оттегляне в тежки условия и от опциите на съветските войски да преследват и унищожават врага. И едното, и другото са под огромен въпрос.
Украинското командване от дълго време сътвори втора линия на защита от Северск до Бахмут. В региона на Бахмут има огромни украински запаси. Но до там отстъпващите войски би трябвало да се доберат под непрекъснат обстрел от съветската артилерия и авиация. Затова евентуално те ще търпят огромни загуби и в хора, и в техника. Мнозина считат, че продължителната защита на останалите региони на Луганска област е била неточност. Опонентите на украинския Генерален щаб предлагаха отстъплението да стартира още преди няколко седмици.
В същото време обаче съветските войски не демонстрираха, че могат да настъпват сполучливо в дълбочината на защитата на съперника. Те не желаят да излязат отвън " чадъра " на своята артилерия, която им обезпечава сега преимуществото. Тактиката на съветската войска е многодневни обстрели с тежка артилерия на украинските позиции с следваща внимателна офанзива. Вероятно по този начин те няма да могат да затворят " котела в Лисичанск " и да отрежат пътя на съперника към оттегляне и украинците ще съумеят да изведат огромна част от войските си.
Допълнителен проблем е и местността - сред съветските позиции на юго-запад от Лисичанск и пътя, по който отстъпват украинските войски, се намира следващата промишлена зона - Лисичанският нефтопреработвателен цех.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в Телеграм!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ