БНТ Сава Велчев, по-големият син на известния варненски адвокат Пламен Велчев,

БНТ Сава Велчев, по-големият наследник на известния варненски юрист Пламен Велчев, за който скоро се събираше плазма, се прибра при фамилията си. Трагедията във семейството обаче е огромна, тъй като COVID-19 лиши живота на майка му и по-малкия му брат през ноември в границите на 6 дни. Пред той описа за борбата си с заболяването.

- Г-н Велчев, към този момент се прибрахте при фамилията си, откакто преборихте ковид в много тежка форма. Как се чувствате?

- Здравейте! Да, към този момент съм при фамилията си. С всеки минал ден се усещам по-добре.

- Разкажете за цялото протичане на заболяването при вас. Знаете ли по какъв начин се заразихте?

- Не мога да кажа от къде съм се заразил. На работното си място сме спазвали всички наставления на здравните управляващи (маски, отдалеченост, стерилизация и т.н.). В магазините по същия метод сме спазвали всички ограничения. Другите членове на фамилията ми (съпругата и децата ми) не са заболели. Майка ми, татко ми и брат ми също съблюдаваха всички противоепидемиологични ограничения. Майка ми много се опасяваше от заболяването и се пазеше, рядко излизаше от вкъщи. Баща ми е юрист и специалността му е обвързвана със срещи с хора, само че и той се пазеше. Брат ми живееше настрана, само че, доколкото сме говорили, и той се е пазеше.

- Какви бяха първите признаци и имате ли съпътстващи болести?

- При мен заболяването се разви по следния метод - висока температура - до 39.7 градуса. Направих си PCR тест и резултатът беше позитивен за CoVID-19. След ден се появи и зной. Направих си рентгенова фотография - оказа се, че имам двустранна пневмония. Тогава потърсих помощ в лечебно заведение. Нямам съпътстващи болести.

- Кога усетихте, че би трябвало да влезете в болница? Какво се случи там?

- След като усетих, че имам зной, разбрах, че нещата отиват на зле и по тази причина се обърнах към лечебно заведение. След приемането ми в болничното заведение ми направиха проучвания и започнаха да ме лекуват  - през целия си престой бях на О2. С всеки минал ден се усещах по-добре, само че след следващите проучвания, които ми направиха, лекарите решиха, че ще нуждая се от вливане на плазма.

- Ден след ден битка с вируса. Какви мисли минават през главата на човек в сходни моменти?

- За кончината на брат ми разбрах на 2-3 ден от престоя си в болничното заведение. За 6 дни изгубих половината си семейство. В този миг се почувствах смачкан. Но след няколко часа в тъга и размишления си помислих, че и мен може да ме повали. Разплаках се и си споделих, че поради децата, брачната половинка ми и татко ми няма да се предам.

- Баща ви написа пост под формата на вик за помощ в обществените мрежи, които провокира доста позитивни реакции. В последна сметка дарената плазма ли ви оказа помощ най-вече?

- В акцията за търсене на плазма за мен се включиха доста хора. Съпругата и татко ми бяха първите с апел към обществото. Чрез шерване в обществените мрежи се включиха доста от приятелите на брат ми, мои сътрудници, познати и непознати. В акцията се включиха и малките екрани, интернет издания на вестници, осведомителни уеб сайтове. Новината се разнесе мълниеносно. Не чаках да се получи толкоз бързо. Благодаря на всички, които помогнаха това да се случи. Мисля, че за по-малко от ден имаше към този момент донори - до колкото знам от цяла България - София, Пловдив, Бургас, Велико Търново и други градове. Не мога да кажа дали плазмата е помогнала най-вече, това могат да кажат единствено лекуващите лекари, само че съгласно мен много оказа помощ за лекуването ми - най-малко такава беше настройката ми поради мен, поради фамилията ми и поради всички хора откликнали да оказват помощ.

- Как опазихте фамилията - брачната половинка и децата си, чисто здравословно и душевен?

- Чисто здравословно - още от начало с повишението на температурата ми се изолирах в една от стаите. За мен се грижеше единствено брачната половинка ми. След това отидох и си направих PCR тест и като се прибрах продължих с изолацията. На идващия ден разбрах, че съм позитивен за CoVID-19. Това стресна всички ни - въпреки всичко всеки ден слушаме и четем какъв брой са инфектираните, какъв брой за тежките случаи, какъв брой са умрелите и какъв брой са оздравелите. Първоначално си помислих, че и аз съм към този момент част от тази статистика, само че след секунда си споделих, че аз ще съм от оздравелите. След влизането ми в болничното заведение непрекъснато държах връзка със фамилията ми, родственици и другари, които всеки ден ме окуражаваха.

- Как го изживяха те всичко това, което ви се случва?

- С всеки диалог усещах тяхната паника и ги успокоявах, че съм в положителни ръце и щом съм под наблюдаване съм на половина оздравял. Трудно им е било. Децата ми са дребни и не осъзнават какво се е случило - единият ми наследник е възпитаник, а другият е в детската градина. Сега с това on-line образование би трябвало да се обърне малко повече внимание на децата. Съпругата ми се грижеше с изключение на за децата и за мен. Със сигурност й е било много тежко, само че тя е мощна жена и се е справила чудесно.

- Съболезнования за кончината на майка ви и брат ви? При тях по какъв начин започнаха нещата?

- Не мога да кажа по какъв начин се е развила заболяването при майка ми и брат ми, защото не живеем дружно. Всеки ден се чувах с майка ми. Тя ме успокояваше, че е добре и ще се оправи, само че усещах уплахата й. Тя беше диабетичка и се опасяваше, тъй като е в рисковата група. И макар всичките ограничения, които вземаше - маски, ръкавици, дезинфектанти, отдалеченост, отново подлият вирус съумя да я хване.

За брат ми също не мога да кажа по какъв начин се е развила заболяването, защото той живееше настрана от родителите ни. Той бе млад, деятелен и извънредно предан на специалността си IT експерт. Той също спазваше всички рекомендации на здравните управляващи. Не мога да кажа той от къде го е прихванал.

- Направихте апел за даряване на плазма. Какво желаете да кажете на хората в този момент...

- Призивът ми е към всички преболедували: Помогнете на хората в потребност. След като имате шанса да прекарвате тази подла болест, помогнете на други да я прекарват. Аз при първа опция ще отида да даря плазма - дано да минат 40 дни от заразяването ми и да съм здрав.

Нека да покажем, че сме ЧОВЕЦИ и да оказваме помощ на нуждаещите се в тези тежки времена.

Само да вметна, моят брат Герман 16 пъти е дарявал кръв. В последния ни диалог си говорихме да минем по-бързо през това и да даряваме плазма, с цел да могат повече хора да се излекуват.

Накрая желая да следващ път да БЛАГОДАРЯ на брачната половинка ми Ралица, на татко ми Пламен, както и на всички другари, познати и непознати, които помогнаха и се молеха за моето здраве, да се върна при фамилията си.

Искам също да БЛАГОДАРЯ на лекарите, сестрите и санитарите на УМБАЛ " Св. Марина " - Варна, които се грижеха за мен, до момента в който бях болен. Това са хора експерти, които ежедневно с риск за личния си живот и този на фамилиите си, оказват помощ на толкоз доста хора да се излекуват от подлия вирус, а и освен от него.

Благодаря на всички Ви.

Поклон пред Вас и Вашето дело.