Блокираните в Тимишоара българи търсят помощ от президента Готвят правителствен

Блокираните в Тимишоара българи търсят помощ от президента Готвят държавен аероплан за българите в Тимишоара Хепиенд! Блокираните пловдивчани изхвърчат от Тимишоара Прибраха се пловдивчани от Тимишоара! С рейс Бедстващите от Тимишоара кацнаха на летище Пловдив СНИМКИ Мъж, бедствал в Тимишоара: На никой не поисквам подобен полет КЗП: Дължат до 600 евро обезщетение на бедствалите в Тимишоара Нашите от Тимишоара се щракнаха за спомен с държавния аероплан

Даниела Стоилова е една от пътничките в полета от Лондон-Пловдив, който в понеделник следобяд бе отклонен към Тимишоара поради неприятното време у нас. Кметицата на Браниполе бе дамата, която първа сигнализира медиите, че близо 180 души бедстват на летището в Румъния без информация по кое време и по какъв начин ще се приберат в родината си. Тя предизвести, че в групата има бременна в 8-ия месец и жена със здравословен проблем, за която се е наложило да търсят помощ от чиновниците на летището в северната ни съседка.  Какво претърпяха пловдивчани и по какъв начин изкараха повече от 20 часа блокирани на летището, споделя Даниела. 

-  Г-жо Стоилова, по какъв начин се чувствате след дългото прибиране от Тимишоара?  

- Бързо се върнахме към всекидневието си. Вече сме по-спокойни, радваме се, че всичко приключи с хепиенд. Благодарим на вестник " Марица ", че първи написа и сигнализира, че 180 българи са изоставени някъде в Тимишоара. Много сме признателни и на омбудсмана Мая Манолова за поддръжката, както и на премиера Борисов, че изпрати държавния аероплан и ни накара да се почувстваме горди след всичко, което преживяхме. На летището в Пловдив ни посрещна регионалният шеф Здравко Димитров, с който поговорихме. Той искаше да се убеди, че всички сме добре.

-  Какви дейности планирате във връзка с компанията
" Райънеър "?

- Обмисляме да заведем колективен иск. Вече сме създали лист с имената на пътуващите и събрахме телефоните, с цел да поддържаме връзка. Във вторник имаме среща с омбудсмана Мая Манолова. Всички считаме, че не е обикновено да те оставят в непозната страна в 21 ч. Те просто ни захвърлиха. Убедена съм, че това се случва и на други хора.

-  Как се почувствахте по време на дългото очакване?

- Като захвърлени, изоставени, като непотребен багаж. В началото всички бяхме спокойни, тъй като капитанът сподели, че слизаме, настаняват ни в хотел и на следващия ден тръгваме. След два часа обаче започнаха паниките. Никой не ни обръщаше никакво внимание, нямахме никаква информация. А в групата имаше бременна жена в 8-ия месец, майки с дребни деца и оперирана жена. Това, което твърди компанията, че е изпратила рейсове и който е желал, е можел да се прибере, не е тъкмо по този начин. Изпратиха 2 рейса, които можеха да поберат не повече от 120 души, а самолетът беше цялостен, най-малко със 190 души. Освен това чакахме да забележим естествени интернационалните рейсове, а те бяха без тоалетна и изглеждаха като от градския превоз. На мен и други хора от групата ни се стори същинска полуда да тръгнем в същото време с сходни автобуси. Още повече че проверявахме непрестанно каква е ситуацията в страната и стана ясно, че във Видин пътищата са затрупани. Опитахме да разубедим тези, които се качиха и взеха решение, че ще пътуват. Единият рейс беше цялостен с англичани и тъй като приказвам британски, се качих при тях и се пробвах да ги разубедя. Казах им, че не се знае в тази зима до каква степен ще стигнат. Шофьорът, който беше румънец, също сподели, че не поема никаква отговорност. Тръгва, само че след 2 часа може да се наложи да се върнат. Никой не слезе, може би тъй като имаха направени резервации. Във втория имаше българи и откакто поговорихме, 20 се отхвърлиха и слязоха. 

-  В групата ви е имало бременна жена и пътничка с тежка интервенция, за която се е наложило да търсите помощ. Съдействаха ли румънските чиновници на летището?

- В групата ни имаше жена след интервенция. Обясни ни, че приема специфични медикаменти и незабавно се нуждае от тях. Изведнъж стартира да се изкривява и ние хукнахме да търсим помощ. Наистина я прибраха в медицинския център, остана дълго там. Добре че носеше рецептата в себе си, та румънците съумяха да намерят медикаментите. 

-  Казахте, че сте изкарали часове наред без вода и храна.

- На летището можеш да пазаруваш единствено с леи или в случай че имаш банкова карта. Без тях си все едно без пари. Малцина имаха банкови карти, само че тези, които ги притежаваха, помагаха. Купуваха на другите и по този начин. Помагахме си. До 17 часа изкупихме всичко на летището - сандвичи, закуски. Едва след 17 часа ни раздадоха ваучерите на стойност 5 евро. С тях можеш да си купиш вода и кафе.

-  Имаше ли други стресови моменти?  

- С нас на летището останаха две майки, децата им бяха на към 1,6 г, 2 година и 5 година В един момент за най-малкото потрябва памперс и пюре. Говорещите британски в групата отидохме и помолихме да ни дадат 1 памперс и 1 пюре. Получихме ги, само че чак на идващия ден.  

Иначе румънците се пробваха няколко пъти да ни излъжат, доста желаеха да ни набутат в рейсовете и да се отърват от нас. Няма да не помни по какъв начин ни извикаха на чекина и започнаха да вършат лист. Първо помислихме, че ще летим. Хората започнаха да се записват, само че когато някои попитаха защо е описът, стана ясно, че е за рейсовете. Ядосах се, влязох в спор със чиновник и го попитах дали поема отговорност за пътуването на толкоз хора в това неприятно време с рейсове. Отговори, че не поемат. Дори се оказа, че може да ни оставят на границата. Стигнахме до такава степен, че бяхме подготвени да създадем жива верига и да не пуснем да излети аероплан на " Райънеър " от Тимишоара. После се отказахме, тъй като взехме решение, че от това ще пострадат други пасажери. Така и не ни стана ясно, за какво ни отклониха към Тимишоара, откакто летището у нас е било отворено. 

-  Как се почувствахте, когато разбрахте, че министър председателят изпраща държавния аероплан да ви прибере? Това повдигна ли най-малко малко духа ви в оня сложен миг.

- Хем се радвахме, хем се страхувахме да се зарадваме. Не видяхме по какъв начин и по кое време кацна, само че когато пристигна време да се качваме, някои напряко се разплакаха от благополучие. По-възрастните дами бяха някак по-търпеливи и се държаха, само че очите на по-младите се изпълниха със сълзи. Целият екипаж на Авиоотряда беше доста благ и общителен. Направо ни повдигнаха самочувствието. Направиха всичко допустимо да качат всички, да се почувстваме добре. Някои от майките взеха по-малките деца в себе си, с цел да освободят места и за другите. Качихме се 92-ма на борда, 13 трябваше да останат. Групата реши, че това ще бъдат млади момчета. Те теглиха чоп, с цел да решат кой да се качи и кой да остане.

Когато кацнахме в Пловдив, бяхме на върха на щастието. Даже някои се шегувахме. Митничарите на летището ни викат: " Е, каква чест. Кацате с държавния аероплан. Едва ли ще ви се случи повторно ". Снимахме се със самолета за спомен.