Близо двадесет години след въвеждането на регулации върху търговията с

...
Близо двадесет години след въвеждането на регулации върху търговията с
Коментари Харесай

Нелегалната търговия с хайвер заплашва есетрите по света


Близо двадесет години след въвеждането на регулации върху търговията с есетри от Конвенцията за интернационална търговия със застрашените от изгубване типове (CITES), незаконната продажба на техния хайвер продължава, сочи взаимно изследване на природозащитните организации WWF и TRAFFIC. Според отчета, озаглавен „ Разбиране на световния пазар за хайвер “, тази противозаконна активност излага на сериозен риск така и така застрашените типове. Проучването е направено на база на формалните данни за експорт и произвеждане, декларирани към CITES, както и на действителни инспекции на пазарите в няколко основни страни на ползване – Китай, Франция, Германия, Япония, Русия и Съединени американски щати.

Като съществена причина документът акцентира минусите на системата за етикиране на хайвера, въведена от CITES. Проучването демонстрира, че тя отсъства в редица страни - потребителки, което улеснява незаконната търговия с див хайвер, както на вътрешния, по този начин и на интернационалния пазар. „ Изследването демонстрира, че непоследователността в дизайна, слагането и качеството на етикетите съставлява сериозен проблем и затруднява напъните на управляващите, производителите и потребителите да разпознават подправените етикети “, разяснява един от създателите на изследването Хироми Шираиши.

Данните на CITES демонстрират, че за интервала сред 2010 и 2015 година България влиза в топ 5 на държавите-износителки на хайвер, добиван в изкуствени условия. Произвеждайки повече от 2800 кг в интервала, страната ни се подрежда след Китай, Италия, Съединените щати и Азербайджан. Експертите са разкрили хайвер, заявен с български генезис и по време на физическите изследвания.

Изследването демонстрира още, че за 15 години, от 2000 до 2015 г, пазарът на хайвер се е свил повече от половина – от 229 тона на 108 тона. Освен това, през 2015 година, 95% от заявената международна търговия на хайвер е била от аквакултури. Този резултат не е озадачаващ, тъй като в интервала влизат няколко забрани за рандеман на диви есетри. В България първата петгодишна възбрана е въведена през 2012 година и беше удължена до 2021 година Незаконният рандеман на хайвер и месо от есетри обаче продължава.

Всичките 27 есетрови типа са записани в Червената книга на Международния съюз за отбрана на природата. А 16 от тях са сериозно застрашени. Това се дължи както на разрушената им естествена среда, по този начин и на високите цени на хайвера, придобит от диви есетри.

И в това проучване, както и в извършеното през 2011-2012 година, специалистите са засекли противозаконни практики, при които хайвер, създаден в рибна плантация, се продава като див, в илюзия на потребителите. В същото време се следи и противоположната наклонност – див хайвер бива предлаган като създаден във плантация, в опит за узаконяване на продавания артикул. А това съставлява непосредствена опасност за дивите есетри в международен мащаб.

„ България и Румъния имат изключителна отговорност за опазването на есетрите, тъй като нашият сектор на Дунав е единствената река в Европейски Съюз, където към момента има размножаващи се популации на 4 есетрови типа. В същото време бракониерството и унищожаването на тяхната естествена среда продължава “, сподели Екатерина Войнова, планов началник на „ Живот за дунавските есетри “ във WWF България. „ Затова работим както с риболовците, по този начин и с виновните институции, с цел да спрем противозаконния улов “.

WWF и TRAFFIC приканват за дейни дейности на национално и интернационално равнище за следене произхода на рибата и разкриването на местата, където се правят бракониерства и незаконна търговия. Двете организации упорстват страните да вкарат и да наблюдават за спазването на CITES регулациите на вътрешния пазар, което да трансформира пазара на хайвер в открит и транспарантен.
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР