Извадиха 3 км бракониерски мрежи за улов на калкан от морето край Варна за месец
Близо 3 километра бракониерски мрежи са извадили от морето край Варна единствено за месец чиновниците на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури. Мрежите са за улов на калкан. Освен противозаконния лов на риба на деликатесната риба, най-честото нарушаване сега е уловът с драгиращи средства на бялата пясъчна мида.
До през днешния ден стопанският улов на калкан в Черно море беше неразрешен, защото рибата беше в размножителния си интервал. Деликатесната риба е една от може би най-предпочитаните от бракониерите поради високата ѝ цена - над 30 лева на кг, а в чужбина тя даже се изкупува доста по-скъпо. Срещу бракониерските нападения се борят инспекторите от Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури.
Д-р Николай Георгиев, който е шеф на бранш " Рибарство и надзор " – Варна към ИАРА, изясни в " Денят стартира ", че калканът е квотирана риба, т.е., тя е под необикновен контрол на Европейски Съюз и Европейска комисия, като тонажът, който България има за тази година, е 70 тона. Той подсети, че през 2019 година квотата е била 57 тона. Следователно квотата от калкан се усилва, което значи, че популацията на тази риба във водите на Черно море последователно се усилва.
Калканът е риба, която когато стартира да си хвърля хайвера, излиза в плитките води, което е причина за по този начин наречените бракониери, да правят такива дейности по неговия улов.
" В интервала на възбраната на територията на бранш " Рибарство и надзор " във Варна имаме извадени към 3 километра бракониерски мрежи за калкан. Бракониерите са извънредно новаторски. Откриването на техните мрежи стартира да става извънредно мъчно ", описа доктор Георгиев.
Мрежите, които пускат, са на към 20-25 метра дълбочина и единственият метод, с който инспекторите могат да ги открият, е със сонар или с тралене - със втурване с дебело въже на огромна железна кука. А бракониерите ги пускат и с цел да знаят къде са, си означават джипиес координати.
Проблем има и с ваденето на бялата пясъчна мида.
" Има риболовци, които имат позволение да я ловят, само че то е с водолазна екипировка. Има и такива, които са недобросъвестни и този улов на бяла мида го вършат със средства, които се назовават драги - драгиращи дъното на морето средства ", добави още доктор Георгиев.
Рибата, иззета от бракониери, се подарява на обществени домове или лечебни заведения, само че наложително би трябвало от Агенцията по сигурност на храните да я окачествят. Ако това не се случи, тя се подарява на зоопарк или се насочва към екарисаж за заличаване.
Санкциите са разнообразни. За нарушител на бяла мида тя е 4000 лева Ако се лови с хрилни мрежи без позволение за икономически лов на риба е от 1500 до 3000 лева За лов на риба без любителски билет в язовирите и реките е сред 100 и 300 лева
До през днешния ден стопанският улов на калкан в Черно море беше неразрешен, защото рибата беше в размножителния си интервал. Деликатесната риба е една от може би най-предпочитаните от бракониерите поради високата ѝ цена - над 30 лева на кг, а в чужбина тя даже се изкупува доста по-скъпо. Срещу бракониерските нападения се борят инспекторите от Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури.
Д-р Николай Георгиев, който е шеф на бранш " Рибарство и надзор " – Варна към ИАРА, изясни в " Денят стартира ", че калканът е квотирана риба, т.е., тя е под необикновен контрол на Европейски Съюз и Европейска комисия, като тонажът, който България има за тази година, е 70 тона. Той подсети, че през 2019 година квотата е била 57 тона. Следователно квотата от калкан се усилва, което значи, че популацията на тази риба във водите на Черно море последователно се усилва.
Калканът е риба, която когато стартира да си хвърля хайвера, излиза в плитките води, което е причина за по този начин наречените бракониери, да правят такива дейности по неговия улов.
" В интервала на възбраната на територията на бранш " Рибарство и надзор " във Варна имаме извадени към 3 километра бракониерски мрежи за калкан. Бракониерите са извънредно новаторски. Откриването на техните мрежи стартира да става извънредно мъчно ", описа доктор Георгиев.
Мрежите, които пускат, са на към 20-25 метра дълбочина и единственият метод, с който инспекторите могат да ги открият, е със сонар или с тралене - със втурване с дебело въже на огромна железна кука. А бракониерите ги пускат и с цел да знаят къде са, си означават джипиес координати.
Проблем има и с ваденето на бялата пясъчна мида.
" Има риболовци, които имат позволение да я ловят, само че то е с водолазна екипировка. Има и такива, които са недобросъвестни и този улов на бяла мида го вършат със средства, които се назовават драги - драгиращи дъното на морето средства ", добави още доктор Георгиев.
Рибата, иззета от бракониери, се подарява на обществени домове или лечебни заведения, само че наложително би трябвало от Агенцията по сигурност на храните да я окачествят. Ако това не се случи, тя се подарява на зоопарк или се насочва към екарисаж за заличаване.
Санкциите са разнообразни. За нарушител на бяла мида тя е 4000 лева Ако се лови с хрилни мрежи без позволение за икономически лов на риба е от 1500 до 3000 лева За лов на риба без любителски билет в язовирите и реките е сред 100 и 300 лева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ