Людмил Христов за ФАКТИ - как се влиза в кожата на Джон Кенеди
„ Блаженият “ е игрален филм на Станимир Трифонов, сниман през предходната 2020 година. Гледахме го преди няколко седмици в границите на тазгодишното 25-то издание на „ София Филм Фест “. Сюжетът стъпва на същински истории и се върти към визитата на тогава младият и още студент предстоящ президент на Съединени американски щати Джон Кенеди.
Трейлъра на кино лентата можете да видите ТУК.
В ролята на Кенеди влиза артистът Людмил Христов, който от дълги години живее във Англия. За да приказваме за „ Блаженият “, за актьорската специалност и за мечтаните функции, от ФАКТИ се свързахме с него.
„ Израснах в семейство, което се занимава с това – баба ми е била актриса, майка ми режисира документални филми, другата ми баба е монтажист, дядо ми оператор. Израснах в този свят и постоянно ми е било близко. За първи път отидох на неделен сценичен кръжок в България като дребен – в „ Славянска сказка “. Първото ми зрелище беше „ Сън в лятна нощ “ на Шекспир. Играх Лизандър тогава, бях на съвсем 12 години “, описа Людмил.
Людмил си показва актьорското си бъдеще по-скоро в киното, в сравнение с в театъра. „ От 16 до 19-годишен се образовах в актьорски лицей, по-специфично за спектакъл, за сцена. Тогава го обожавах, беше ужасно. В един миг обаче ми хареса доста играта за екран. В момента съм във вихъра с игра в киното, в сериали, игра за екран. Въпреки че в този момент това ми е забавно, бих правил и двете – и игра на сцена, и за екран. По явни аргументи сега обаче – поради ковид, няма театри, по тази причина особено в този момент задачата ми е киното “.
Младият артист описа и по какъв начин е попаднал във кино лентата „ Блаженият “ на Станимир Трифонов: „ Когато бях на 16 години, внукът на доведения ми дядо завършваше в България с един късометражен филм, който беше част от програмата на фестивала „ Златна роза “. Станимир беше част от журито тъкмо в тази година. Мисля, че тогава ме видя, свърза се с дядо ми, по-късно се срещнахме, имах кастинг. Така малко по малко се задвижиха нещата, само че лиши много време. В началото даже си мислех, че е смешка. Действително чух за кино лентата, разбрах за него три години преди да снимам”.
„ Снимах 9 дни, само че екипът снима по-дълго – над месец. Моите фотоси бяха в Русе, използваха се доста от постройките, които са от достоверната ера в „ Блаженият”. Това е ужасно, изключително за актьорската игра – вместо да си представяш по какъв начин наподобява нещо, то да е същинско, да сте непрекъснато с костюмите. Беше доста готино. Не бях ходил в никакъв случай в Русе също, тъй че отметнах и това “, описа още той.
В „ Блаженият “ Людмил Христов влиза в ролята на Кенеди. Цялата му тирада е на британски език, което не е проблем за него, защото употребява езика от дълги години – живее в Северен Лондон от 12-годишен. Предизвикателство обаче е акцентът, с който е нужно да приказва. „ Трябваше да приказвам с американски акцент. От началото още бях решил да не копирам Кенеди, който има доста характерен акцент – даже не е просто американски, има думи с доста висока интонация и така нататък Бях решил да не се пробвам да копирам, да не върша реплика. Във Англия са ми преподавали американски, имал съм такива уроци, знаех каква е базата. Не се получи прелестно съгласно мен, има работа, само че не беше елементарно – повтарях доста пъти репликите, молих за помощ другари, които са по-добри с американски британски, стигна се до някакво равнище, което е задоволително “.
Христов описа и за цялостното прекарване от тези девет снимачни дни. „ Беше ролеркостър (бел.: увеселително влакче; влакче на ужасите). В началото беше доста ужасно, тъй като това ми бяха първите професионални фотоси. Досега бях правил единствено късометражни филми, което не е напълно същото. Беше извънредно вълнуващо, тъй като такива професионални фотоси ми бяха фантазия. Не знаех обаче какво да чакам, даже в края на първия снимачен ден имах като че ли потрес в системата. Не знаех дали това изобщо към този момент е нещото, което желая да върша с живота си. Когато аз започнах фотоси, другите към този момент бяха снимали от месец, всички се познаваха, бяха другари. Въпреки че хората бяха доста доброжелателни, в началото за мен беше огромен потрес в системата, тъй като трябваше да отида и непосредствено да фотографирам. След първия ден обаче някак станахме другари, излизахме даже на бар. Сякаш не беше работа, а е работа, което е доста необичайно. Не се усещаше да съм в работен развой, най-после даже е смешно, че ти заплащат – чувстваш се малко като че ли си излъгал някого “, описа с усмивка той.
За самият филм и за своя персонаж, Христов сподели още: „ Блаженият “ е основан на исторически обстоятелства, в това число, че Кенеди е идвал в България като млад. В същинския живот той идва по Дунав, само че идва самичък, до момента в който във кино лентата идва с другар, който в действителност основава драмата в живота на основния персонаж във кино лентата – Боби. Аз персонално погледнах моя персонаж като външно лице, което като че ли идва да види живота в тази ера. Той идва от Харвард в един български град на Дунава, допускам и за него в потрес в системата, както беше и за мен. Приятелят на Кенеди е индивидът, който носи някаква смяна в живота на Боби, до момента в който Кенеди за мен е по-скоро едно външно лице, което преглежда града и носи едно друго чувство “.
На въпроса по какъв начин си показва развиването си оттук нататък – в български продукции или по-скоро в европейското кино, той отговори: „ Бих предпочел да се развъртвам в европейското кино, имайки поради, че в български продукции бих могъл да играя единствено функции на британски. Българският ми език проличава, че не е чист – проличава си, че има акцент. Ако има български продукции с британски функции, на драго сърце бих взел участие. Животът ми обаче е в Лондон, пребивавам тук от 12-годишен, тук имам сътрудник, работя тук, разбирам промишлеността и по какъв начин работи тя, до момента в който в България е промишлеността е малко мътна за мен “.
„ Блаженият “ се води любовна психическа драма. Бих играл обаче във всевъзможни филми, без значение от жанра. Всички са занимателни за правене. В момента повече работя повече в род на драмата и романтиката. Искам да работя във всичко, въпреки всичко това е актьорството “, добави той.
Разговорът приключи с клиширания въпрос каква е мечтаната роля на Людмил Христов. „ Бих споделил, че ролята, която желая да изиграя, още не е написана за мен. Не е нещо класическо, а нещо ново, нещо, което в никакъв случай не е виждано, ново и в действителност свежо. В момента като че ли филмите се повтарят, само че желая да бъда в нещо ново, свежо, нещо с игра и смисъл “.
Трейлъра на кино лентата можете да видите ТУК.
В ролята на Кенеди влиза артистът Людмил Христов, който от дълги години живее във Англия. За да приказваме за „ Блаженият “, за актьорската специалност и за мечтаните функции, от ФАКТИ се свързахме с него.
„ Израснах в семейство, което се занимава с това – баба ми е била актриса, майка ми режисира документални филми, другата ми баба е монтажист, дядо ми оператор. Израснах в този свят и постоянно ми е било близко. За първи път отидох на неделен сценичен кръжок в България като дребен – в „ Славянска сказка “. Първото ми зрелище беше „ Сън в лятна нощ “ на Шекспир. Играх Лизандър тогава, бях на съвсем 12 години “, описа Людмил.
Людмил си показва актьорското си бъдеще по-скоро в киното, в сравнение с в театъра. „ От 16 до 19-годишен се образовах в актьорски лицей, по-специфично за спектакъл, за сцена. Тогава го обожавах, беше ужасно. В един миг обаче ми хареса доста играта за екран. В момента съм във вихъра с игра в киното, в сериали, игра за екран. Въпреки че в този момент това ми е забавно, бих правил и двете – и игра на сцена, и за екран. По явни аргументи сега обаче – поради ковид, няма театри, по тази причина особено в този момент задачата ми е киното “.
Младият артист описа и по какъв начин е попаднал във кино лентата „ Блаженият “ на Станимир Трифонов: „ Когато бях на 16 години, внукът на доведения ми дядо завършваше в България с един късометражен филм, който беше част от програмата на фестивала „ Златна роза “. Станимир беше част от журито тъкмо в тази година. Мисля, че тогава ме видя, свърза се с дядо ми, по-късно се срещнахме, имах кастинг. Така малко по малко се задвижиха нещата, само че лиши много време. В началото даже си мислех, че е смешка. Действително чух за кино лентата, разбрах за него три години преди да снимам”.
„ Снимах 9 дни, само че екипът снима по-дълго – над месец. Моите фотоси бяха в Русе, използваха се доста от постройките, които са от достоверната ера в „ Блаженият”. Това е ужасно, изключително за актьорската игра – вместо да си представяш по какъв начин наподобява нещо, то да е същинско, да сте непрекъснато с костюмите. Беше доста готино. Не бях ходил в никакъв случай в Русе също, тъй че отметнах и това “, описа още той.
В „ Блаженият “ Людмил Христов влиза в ролята на Кенеди. Цялата му тирада е на британски език, което не е проблем за него, защото употребява езика от дълги години – живее в Северен Лондон от 12-годишен. Предизвикателство обаче е акцентът, с който е нужно да приказва. „ Трябваше да приказвам с американски акцент. От началото още бях решил да не копирам Кенеди, който има доста характерен акцент – даже не е просто американски, има думи с доста висока интонация и така нататък Бях решил да не се пробвам да копирам, да не върша реплика. Във Англия са ми преподавали американски, имал съм такива уроци, знаех каква е базата. Не се получи прелестно съгласно мен, има работа, само че не беше елементарно – повтарях доста пъти репликите, молих за помощ другари, които са по-добри с американски британски, стигна се до някакво равнище, което е задоволително “.
Христов описа и за цялостното прекарване от тези девет снимачни дни. „ Беше ролеркостър (бел.: увеселително влакче; влакче на ужасите). В началото беше доста ужасно, тъй като това ми бяха първите професионални фотоси. Досега бях правил единствено късометражни филми, което не е напълно същото. Беше извънредно вълнуващо, тъй като такива професионални фотоси ми бяха фантазия. Не знаех обаче какво да чакам, даже в края на първия снимачен ден имах като че ли потрес в системата. Не знаех дали това изобщо към този момент е нещото, което желая да върша с живота си. Когато аз започнах фотоси, другите към този момент бяха снимали от месец, всички се познаваха, бяха другари. Въпреки че хората бяха доста доброжелателни, в началото за мен беше огромен потрес в системата, тъй като трябваше да отида и непосредствено да фотографирам. След първия ден обаче някак станахме другари, излизахме даже на бар. Сякаш не беше работа, а е работа, което е доста необичайно. Не се усещаше да съм в работен развой, най-после даже е смешно, че ти заплащат – чувстваш се малко като че ли си излъгал някого “, описа с усмивка той.
За самият филм и за своя персонаж, Христов сподели още: „ Блаженият “ е основан на исторически обстоятелства, в това число, че Кенеди е идвал в България като млад. В същинския живот той идва по Дунав, само че идва самичък, до момента в който във кино лентата идва с другар, който в действителност основава драмата в живота на основния персонаж във кино лентата – Боби. Аз персонално погледнах моя персонаж като външно лице, което като че ли идва да види живота в тази ера. Той идва от Харвард в един български град на Дунава, допускам и за него в потрес в системата, както беше и за мен. Приятелят на Кенеди е индивидът, който носи някаква смяна в живота на Боби, до момента в който Кенеди за мен е по-скоро едно външно лице, което преглежда града и носи едно друго чувство “.
На въпроса по какъв начин си показва развиването си оттук нататък – в български продукции или по-скоро в европейското кино, той отговори: „ Бих предпочел да се развъртвам в европейското кино, имайки поради, че в български продукции бих могъл да играя единствено функции на британски. Българският ми език проличава, че не е чист – проличава си, че има акцент. Ако има български продукции с британски функции, на драго сърце бих взел участие. Животът ми обаче е в Лондон, пребивавам тук от 12-годишен, тук имам сътрудник, работя тук, разбирам промишлеността и по какъв начин работи тя, до момента в който в България е промишлеността е малко мътна за мен “.
„ Блаженият “ се води любовна психическа драма. Бих играл обаче във всевъзможни филми, без значение от жанра. Всички са занимателни за правене. В момента повече работя повече в род на драмата и романтиката. Искам да работя във всичко, въпреки всичко това е актьорството “, добави той.
Разговорът приключи с клиширания въпрос каква е мечтаната роля на Людмил Христов. „ Бих споделил, че ролята, която желая да изиграя, още не е написана за мен. Не е нещо класическо, а нещо ново, нещо, което в никакъв случай не е виждано, ново и в действителност свежо. В момента като че ли филмите се повтарят, само че желая да бъда в нещо ново, свежо, нещо с игра и смисъл “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ