Двойник на Парцалев изумява туристите в Крайморие СНИМКИ
Благодарение на " ШОУ " двойникът на Георги Парцалев стана прочут край морето. Това е сервитьорът Николай Вълчев, който срещаме в бургаския квартал Крайморие, написа show.blitz.bg.
Миналата година репортерът ни инцидентно попадна на Вълчев, който не се уморява, макар наближаващите си 60 години, да обслужва клиентите с усмивка, да угажда на всички, да е благ, общителен и радушен.
" Ето такива фрагменти към този момент все по-рядко се срещат, Николай, или както тук локалните го назовава Джонито и чичо Манчо, е сервитьор от класа ", споделят предприемачи, измъчени от неналичието на всевъзможен тип личен състав по Черноморието.
Сякаш времето е спряло. Сякаш от предходната година, когато се запознахме и направихме изявлението, нищо не се е трансформирало в красивото Крайморие и е минал единствено момент. Щом ме вижда, Николай се усмихва необятно, прегръща ме и споделя:
" Добре пристигнала още веднъж в Крайморие, вашето изявление в " ШОУ " ме направи прочут! ". Разказва ни, че след обявата доста сътрудници, от цялата страна, са хукнали да го интервюират, славата му се разнесла навсякъде, а съкварталците му доста се гордеели с него.
" Още ме поддържа тази популярност на чичо Манчо от кино лентата на Парцалев " С деца на море. Аз съм елементарен човек, само че вие по този начин ми вдигнахте рейтинга, в този момент идват повече клиенти, заведението се посещава от повече хора.
Когато излезе материала за мен, моите съкварталци ми споделиха: " Браво, Николай, ти популяризира Крайморие, до в този момент никой не знаеше къде се намира Крайморие. Дори кметската наместничка ме похвали ", не стопира да сипе благодарности двойникът на Парцалев.
Разказва още, че с изключение на славата, която му донесла изявлението, животът му с нищо не се е трансформирал от последната ни миналогодишна среща. Работи си в механата, в която се труди от дълги години, събира парички за дърва за зимата. И не се уморява от многото работа през летния сезон, дори в противен случай, доставяла му наслаждение.
Дори когато не е на работа, Николай прекарва по-голямата част от свободното си време в заведението, в случай че има потребност, незабавно става да оказва помощ на по-младите си сътрудници.
Не му омръзва, споделя, че няма към този момент такива положителни сервитьори, нямало кой да помогне, да образова младия сътрудник, да му съобщи специфичността на специалността. С огромно наслаждение предава занаята си на по-младите момчета и се надява те да вдървен всичко, на което ги учи.
Обяснява си това, че плажа е цялостен, а хотелите и къщите за посетители съвсем празни, с неналичието на пари. " Идват хора от Ямбол и от Сливен, спят си напряко на плажа, носят си буркани, плодове, зеленчуци, небогати хора, по какъв начин да им се сърдиш, по какъв начин да очакваш да се хранят на ресторант. Това го виждам към този момент трета година.
А в Крайморие и плажът е без пари, и паркингът също. Другата причина е, че народът към този момент избира Гърция, в огромна част от нашите заведения липсва работна ръка, качествена храна и положителни напитки, а и цените са високи към този момент, с изключение на на ястията и на алкохола, на тока, на водата, за това не си разрешават да излизат постоянно вечер на механа.
Не се прави по този начин, за това избягаха нашите туристи. Но пък в същото време слушам българите, които вървят в Гърция и Турция на море и употребяват ол инклузив, са извънредно недоволни.
В Созопол, в Несебър, тези емблематични градове за нашето Черноморие, няма задоволително туристи този сезон. Можем да ги върнем българите по нашето Черноморие и платежоспособните клиенти с качествено обслужване и с добра кухня. Аз съм остарял сервитьор, към този момент няма такива като мен съвсем, усещам се като последния мохикан ".
На въпрос по какъв начин се разпознава плодородният клиент, Вълчев дава отговор: " Не ги разделям на небогати и богати, към всички съм идентичен. Когато човек има предпочитание, той си оставя бакшиш. А и богат да е, когато няма предпочитание, не оставя. Но да не забравяме, че доста хора са небогати, събирали са цяла година пари, с цел да дойдат на море, платят си квартирата и като дойдат тук в заведението, си поръчват супички, от обедното меню, малко си разрешават по-изискани и скъпи ястия и напитки ", споделя още сервитьорът.
Със смях споделя, че не се е оженил през миналата година, само че в този момент чака свои приятелки от Словения да дойдат, с цел да купонясват дружно, да вървят на дискотека, на ресторант, да се забавляват на брега на морето. Другите посетители, които чака, са брат му и племенникът му, към който има необикновен присантиман и доста обича. " Той е моето богатство ", споделя още Николай.
Иначе Вълчев е изключително отзивчива персона. Има доста нови запознанства, който отиде при него в заведението, незабавно завързва другарски диалог, разменяли си телефоните и поддържали връзка. И към момента децата, когато минавали или влизали в механата, викали:
" Мамо, мамо, това е чичо Манчо ", радва се на славата си Николай. Припомняме, че в починалия Георги Парцалев е братовчед на дядото на Николай. От там идва и родовата аналогия сред двамата. Двамата се преди доста години в заведение в Бургас, до момента в който артистът бил на вечеря, а Николай му сервирал. Тогава разбрали, че са далечни родственици.
Николай ме изпраща необятно ухилен. Казва, че лятото следва, а с него чака и хубавите страсти. Иска да му е занимателно и радостно, а ние му пожелаваме постоянно да е такъв-истински, автентичен и да печели сърцата на всички с огромната си душа и нестихващия си възторг.
Миналата година репортерът ни инцидентно попадна на Вълчев, който не се уморява, макар наближаващите си 60 години, да обслужва клиентите с усмивка, да угажда на всички, да е благ, общителен и радушен.
" Ето такива фрагменти към този момент все по-рядко се срещат, Николай, или както тук локалните го назовава Джонито и чичо Манчо, е сервитьор от класа ", споделят предприемачи, измъчени от неналичието на всевъзможен тип личен състав по Черноморието.
Сякаш времето е спряло. Сякаш от предходната година, когато се запознахме и направихме изявлението, нищо не се е трансформирало в красивото Крайморие и е минал единствено момент. Щом ме вижда, Николай се усмихва необятно, прегръща ме и споделя:
" Добре пристигнала още веднъж в Крайморие, вашето изявление в " ШОУ " ме направи прочут! ". Разказва ни, че след обявата доста сътрудници, от цялата страна, са хукнали да го интервюират, славата му се разнесла навсякъде, а съкварталците му доста се гордеели с него.
" Още ме поддържа тази популярност на чичо Манчо от кино лентата на Парцалев " С деца на море. Аз съм елементарен човек, само че вие по този начин ми вдигнахте рейтинга, в този момент идват повече клиенти, заведението се посещава от повече хора.
Когато излезе материала за мен, моите съкварталци ми споделиха: " Браво, Николай, ти популяризира Крайморие, до в този момент никой не знаеше къде се намира Крайморие. Дори кметската наместничка ме похвали ", не стопира да сипе благодарности двойникът на Парцалев.
Разказва още, че с изключение на славата, която му донесла изявлението, животът му с нищо не се е трансформирал от последната ни миналогодишна среща. Работи си в механата, в която се труди от дълги години, събира парички за дърва за зимата. И не се уморява от многото работа през летния сезон, дори в противен случай, доставяла му наслаждение.
Дори когато не е на работа, Николай прекарва по-голямата част от свободното си време в заведението, в случай че има потребност, незабавно става да оказва помощ на по-младите си сътрудници.
Не му омръзва, споделя, че няма към този момент такива положителни сервитьори, нямало кой да помогне, да образова младия сътрудник, да му съобщи специфичността на специалността. С огромно наслаждение предава занаята си на по-младите момчета и се надява те да вдървен всичко, на което ги учи.
Обяснява си това, че плажа е цялостен, а хотелите и къщите за посетители съвсем празни, с неналичието на пари. " Идват хора от Ямбол и от Сливен, спят си напряко на плажа, носят си буркани, плодове, зеленчуци, небогати хора, по какъв начин да им се сърдиш, по какъв начин да очакваш да се хранят на ресторант. Това го виждам към този момент трета година.
А в Крайморие и плажът е без пари, и паркингът също. Другата причина е, че народът към този момент избира Гърция, в огромна част от нашите заведения липсва работна ръка, качествена храна и положителни напитки, а и цените са високи към този момент, с изключение на на ястията и на алкохола, на тока, на водата, за това не си разрешават да излизат постоянно вечер на механа.
Не се прави по този начин, за това избягаха нашите туристи. Но пък в същото време слушам българите, които вървят в Гърция и Турция на море и употребяват ол инклузив, са извънредно недоволни.
В Созопол, в Несебър, тези емблематични градове за нашето Черноморие, няма задоволително туристи този сезон. Можем да ги върнем българите по нашето Черноморие и платежоспособните клиенти с качествено обслужване и с добра кухня. Аз съм остарял сервитьор, към този момент няма такива като мен съвсем, усещам се като последния мохикан ".
На въпрос по какъв начин се разпознава плодородният клиент, Вълчев дава отговор: " Не ги разделям на небогати и богати, към всички съм идентичен. Когато човек има предпочитание, той си оставя бакшиш. А и богат да е, когато няма предпочитание, не оставя. Но да не забравяме, че доста хора са небогати, събирали са цяла година пари, с цел да дойдат на море, платят си квартирата и като дойдат тук в заведението, си поръчват супички, от обедното меню, малко си разрешават по-изискани и скъпи ястия и напитки ", споделя още сервитьорът.
Със смях споделя, че не се е оженил през миналата година, само че в този момент чака свои приятелки от Словения да дойдат, с цел да купонясват дружно, да вървят на дискотека, на ресторант, да се забавляват на брега на морето. Другите посетители, които чака, са брат му и племенникът му, към който има необикновен присантиман и доста обича. " Той е моето богатство ", споделя още Николай.
Иначе Вълчев е изключително отзивчива персона. Има доста нови запознанства, който отиде при него в заведението, незабавно завързва другарски диалог, разменяли си телефоните и поддържали връзка. И към момента децата, когато минавали или влизали в механата, викали:
" Мамо, мамо, това е чичо Манчо ", радва се на славата си Николай. Припомняме, че в починалия Георги Парцалев е братовчед на дядото на Николай. От там идва и родовата аналогия сред двамата. Двамата се преди доста години в заведение в Бургас, до момента в който артистът бил на вечеря, а Николай му сервирал. Тогава разбрали, че са далечни родственици.
Николай ме изпраща необятно ухилен. Казва, че лятото следва, а с него чака и хубавите страсти. Иска да му е занимателно и радостно, а ние му пожелаваме постоянно да е такъв-истински, автентичен и да печели сърцата на всички с огромната си душа и нестихващия си възторг.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ