Благодарение на Мария Петрова старите градски песни продължават своя победоносен

...
Благодарение на Мария Петрова старите градски песни продължават своя победоносен
Коментари Харесай

Примата на старите шлагери Мария Петрова: Пяла съм на Живков, Царя и Бойко

Благодарение на Мария Петрова старите градски песни не престават своя триумфален ход във времето. Определяна от почитателите си за примата на жанра, към този момент над 20 години тя ни радва със своето изкуство. Има редица награди и медали от разнообразни фестивали, само че за нея най-голямата премия си остава любовта на публиката.
Мария Петрова е издала седем албума, записала е над 80 песни, 20 от които нейни авторски. Реализирала е стотици концерти у нас и по света – в Германия, Гърция, Турция, Русия, Словакия, Унгария и други Пяла е на повече от 10 езика.

– Г-жо Петрова, кой откри гения ви и даде куража да се развиете като певица?
– Откриха гения ми рано, пеех национални песни. После завоювах конкурс на министерството на просветата и на 15 години се озовах в София. Учех национално пеене, само че надълбоко в себе си усещах, че различен род владее душата ми, че други песни и други облекла по ще ми отиват. И когато, макар че завоювах първо място на конкурс в тогавашния Дворец на пионерите, друга отпътува на мое място на турне в чужбина, се предадох и се върнах у дома.

– И какво се случи по-късно?
– Завърших за възпитател във Враца, омъжих се, родих децата. Междувременно бях си забранила да пея цели 15 години, даже изключвах радиото. Накрая не устоях и се впуснах в самодейността, само че и там

все трябваше да очаквам реда си…

Такова беше времето, а аз желая или всичко, или нищо, какво да се прави – зодия Скорпион. Обичам да си слагам високи цели и да ги реализирам.

– Преди да започнете да изпълнявате остарели градски песни сте била възпитател. На какво учехте децата?
– Основното, което желаех да възпитам в тях, е да бъдат положителни, уважителни, да не демонстрират експанзия един към различен. Да съблюдават морала, етиката и всичко належащо за един подрастващ човек, който построява характера си. И до през днешния ден ме срещат мои възпитаници, прегръщат ме, плачат… значи съм си свършила добре работата. Сега съм щастлива и богата с песните си и феновете. Чак ме е боязън от толкоз благополучие! Благодаря на Бог!
 18-7  18-5  18-1
– Как стигат песните ви до слушателите, с изключение на на концерти и участия?
– Добре че е интернет, който се употребява от доста хора в златна възраст, и там могат да чуят песните ми от първите аудиокасетки. Преди три години приготвих нов компактдиск, с който означих 20 години на сцената и 20 години в музикална компания „ Пайнер “. Той включваше както добре познати песни, по този начин и напълно нови мелодии. Този диск беше като музикално продължение на предходния ми албум – „ Златните шлагери на Мария Петрова “, който бе селекция на най-хубавото от моя репертоар. В осмия си албум включих „ Горчиво кафе “ по стихове на Смирненски и „ Де е България “ по стихове на Вазов. Мисля, че слушателите ги оцениха. Включих и няколко мои нови авторски песни като музика и текст. Почитателите ми знаят, че огромна част от песните ми са мое дело. „ Червена роза “, „ Съдба “, „ Танго последно “ – все емблематични за мен песни.

– Дала сте нов живот на един от емблематичните остарели градски шлагери – „Само ти, сърце…“
– Аранжиментът е на Светослав Лобошки, с който работя сполучливо повече от 20 години. Леко трансформирах текста, само че това е моя запазена марка, постоянно виждам да дам на една ария нещо от себе си и мисля, че се получава. „Само ти сърце…“ бе извънредно добре призната.

– Определят ви като примата на остарялата градска ария. Тежка ли е короната и какви са нейните плюсове и минуси?
– Би било неестествено, в случай че не си призная, че ми е прелестно да слушам ласкави думи за мен и моите песни. Плюсовете са тласъкът да продължаваш да твориш и да заслужиш тази оценка. А минуси – тъкмо в моя случай няма.

– Какво е мястото на старите шлагери в наши дни?
– Те постоянно са имали място в живота на българина. Самият факт, че

„ Пайнер “ към този момент 22 години издава мои албуми

и песни, снима клипове и документални филми за мен ми приказва, че жанрът има своята вярна аудитория. Щастлива съм, че дискът ми „ Златните шлагери “ участва над година и половина в класацията на „ Пайнер “ за най-продавани албуми.

– Пяла сте нееднократно пред Тодор Живков. Какви мемоари пазите от срещите си с него?
– Той беше доста деликатен, вежлив и бих споделила стеснителен мъж. Никога няма да не помни първата ми среща с него – 9 декември 1977 година Тогавашният началник на културата в Ловеч – Христо Хараланов – ми се обади и заяви, че ме канят на празник, на който ще участва и Първия в страната и са поканени доста реализатори от целия район – на фолклор, опера, сцена и други жанрове. Тогава още работех като възпитател, само че бях известна с майсторските си осъществявания на фолклор и шлагери на разнообразни празнувания и събирания.
От мен се искаше да показва няколко национални песни, само че когато предварителната комисия ме прослуша и им показах и съветски мелодии, те единомислещо се съгласиха да показва и тях. Живков доста хареса осъществяването ми на „ Тодоро ле, казанлъшка ябълко “ и постоянно по-късно ме канеха да му я пея при всяко негово идване в Ловеч.
Но да се върна на въпросната паметна за мен вечер. След като започнах осъществяванията си, в даден миг приближих към него и той ме погледна, усмихна ми се и това за мен бе една покана за танц. Стана и потегли към мен. Прошепна ми на ухото, че ми се извинява, че не танцува доста добре и беше очевидно обезпокоен. Каза, че може да ме настъпи. (Смее се.) Моето сърце щеше да спре, само че не ми личеше. Танцувахме валс, мина прелестно. След танца тогавашния кмет на Ловеч – Пантелей Димитров – пристигна и ми сподели: „ Мария, слез на земята “. (Смее се.)
По време на танца Живков ми показа, че е мощно впечатлен от осъществяването ми и ме попита: „ Имате ли потребност от нещо? “ Имах потребност от доста неща, като всеки човек, само че тактично отхвърлих и благодарих за уважението. След време се замислих и осъзнах, че тъкмо по това време се раздаваха жилища, коли и какво ли още не на дейци на културата. Това беше в неговите благоприятни условия, само че той предложи помощта си доста тактично и на равнище.

– Не е загадка близостта ви с Н.В. Симеон Сакскобургготски – от кой момент датира познанството ви?
– След като през 1995 година излезе първият ми албум „ Пред камината “, ние с моя акордеонист Нааби Али взехме решение да го изпратим на Негово величество, дружно с един афиш, до Испания. А да имаш афиш по това време беше мъчно и огромен разкош. Не чакахме никакъв отговор, само че останахме впечатлени, когато в пощата ми дойде отговор, който не беше длъжностен, а бих споделила много персонален. В него собственоръчно бе написано, че благодари сърдечно и е мощно впечатлен от мен и моите песни. Няма да не помни какъв брой бях сюрпризирана от красивия и разбираем почерк и специфичното внимание. В писмото имаше прикрепена снимка на първата му внучка – той я държеше в ръце, а тя – едвам на няколко месеца. Много персонална и блага снимка. Оттогава

до момента си кореспондираме със Сакскобургготски

и се поздравяваме за всички огромни празници. Никога не ме е пропуснал и не запомнил нито за Коледа, нито за Великден или за мои персонални мотиви. Уважавам го и оценявам ужасно доста.

– В предварителния диалог споменахте за срещите ви с Бойко Борисов.
– Пях по покана на шефа на „ Лукойл “ Валентин Златев на фамилно празненство, честване на празник на татко му – аз, Веско Маринов и Данчето Христова. Когато изпълних „ Иди си, есен “ татко му от самото начало ми държеше ръката. Иначе започнах присъединяване си както постоянно с моята емблема „ Червена роза “. Хванах с едната ръка микрофона, а с другата фустата и потеглих из залата. В един миг видях пред себе си мъж, който слушаше и гледаше доста деликатно и концентрирано. Беше с пура в ръка. „ О, Боже – та това е Бойко Борисов! “ Разпознах го след няколко секунди и не съумях да прикрия лекото си разстройване. Не чаках да го видя. Той реагира с огромна усмивка и очевидно ме поддържа. Вечерта мина с доста песни, танци и страсти.

– Какъв бе първият ви хонорар?
– Първият си хонорар получих на 19 години, когато бях заместител детска учителка. Спомням си, че откакто директорката на детската градина чу песента „ Тиха вечер е край Волга “ в мое осъществяване, бе толкоз впечатлена, че ми подари златните си обеци. Така едни

златни обеци бяха първият ми хонорар

Бях смутена и отказвах, само че тя бе доста настойчива и сподели, че ми ги дава от сърце.

– Пеете по стихове на Иван Вазов, Христо Смирненски, Пейо Яворов, Ран Босилек – риск ли е това?
– Риск е за този, който не е сигурен в себе си и опциите си. Аз съм схванала от дълго време коя съм и какво мога – публиката ми даде тази оценка и тласък. Именно по тази причина съм присъединила в репертоара си и издала в албумите си „ Де е България “ на Вазов, „ Горчиво кафе “ на Смирненски, „ Я, кажи ми, облаче ле, бяло “ на Ран Босилек и „ Поглед сетен “ по претекстове на Яворов. Това са гениални и велики български поети, които са надминали своето време и ще останат вечно в историята. Не виждам нищо неприятно в това който и да е реализатор да пее по техни стихове, само че стига крайният резултат да е на равнище и сполучлив.
Тук е моментът да загатна, че само аз съм записала и издала „ Ако зажалиш някой ден “ във вид с съветския текст на Булат Окуджава. Автор на българския е Магда Петканова, която е написала и „ Гурбетчия “. Тя също е неизменима част от репертоара ми. За множеството хора е моя визитка, само че мисля, че разделят първото място с „ Червена роза “. И двете са еднообразно обичани и известни.

– Пяла сте допълнително от 10 страни, кои са най-ярките ви мемоари от задграничните гастроли?
– Пазя топли мемоари от всичките ми задгранични гастроли. Един от най-ярките е първото ми стъпване на московска сцена. Друг незабравим миг за мен е гостуването ми на фолклорния фестивал на балканските нации в Истанбул. Там изпях и песента за Кемал Ататюрк. Тя ми донесе купата „ Почетен другар на Истанбул “. Едната част от публиката скандираше „ Донна Мария “, а другата „ Чок гюзел “. Изключително добре бе признато и осъществяването ми на турската остаряла градска ария „ Ела на моя гроб и донеси една алена роза “. На сцената по време на осъществяванията ми се качи тогавашният министър на туризма в Турция – доктор Мете Тан, и с него танцувахме ориенталски танц. Жена му беше седнала най-отпред и гледаше внимателно…
След това един от локалните търговци ме предложения в златарския си магазин на Капалъ чарши и ми сподели: „ Всичко, което ти хареса, ще бъде твое “. Онемях! След доста гледище от негова страна си потеглих със златни пръстени, няколко синджира и други украшения. Типично за скорпионската ми зодия, не ги взех като подарък, както той настояваше, а заплатих въпреки и алегорична сума.

– Плашат ли ви самотата и годините?
– Най-малко съм самотна, когато съм сама. А годините не бих желала да се върнат. Какво значи години? Аз просто не ги броя. По-важно е по какъв начин се чувстваш. Банално е, само че годините не ме плашат. Не ги чувствам. А споделят, че за самотата са нужни двама – ти и някой, който да ти липсва. При мен няма такова чувство! Аз съм си самодостатъчна.

– Вашето благопожелание към читателите ни в навечерието на Нова година?
– Пожелавам им здраве и кураж в тези сложни години.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР