Бившият защитник на ЦСКА Филип Филипов гостува в предаването „Код

...
Бившият защитник на ЦСКА Филип Филипов гостува в предаването „Код
Коментари Харесай

Филип Филипов: Добре, че Гриша Ганчев пое ЦСКА

Бившият бранител на ЦСКА Филип Филипов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Юноша е на „ армейците “ и прекарва близо четири години в мъжкия тим на стадион “Българска армия”. С “червените” записва дубъл – купа и купа на България през 1997 година. Със състава от Борисовата градина печели още една купа на страната – през 1995 година. Играл е още за съставите на Сливен, Черно море, Локомотив (Горна Оряховица), Славия и Марек. В Южна Корея доближава до край за купата и записва второ място в шампионата на азиатската страна. След приключването на спортната си кариера остава в обичания си спорт. През 2007 година застава отпред на националния тим на България до 17 години, а по-късно поредно е треньор на Вихрен (Сандански) и Калиакра (Каварна).

- Здравей, Филипе! Какво е смисъла за българския футбол на дербито сред ЦСКА и Левски?
- Откакто има футбол в България, това е най-значимият мач у нас. Най-наблюдаваният, най-очакваният и най-коментираният. Започва една седмица преди самата среща и продължава една седмица след нейния край. Всички последователи на футбола в България чакат този мач.

- Не изчезна ли феърплеят в българския футбол и в частност в най-очаквания дуел в родния шампионат?
- Може би ненапълно феърплеят изчезна, само че това стана с изгубването на футболистите, играли през годините за ЦСКА и Левски. Играчите, взели участие в това дерби, бяха огромни футболисти с доста класа и темперамент. Оттам идва загубата на блясъка на това дерби. В момента то е повече дерби на атмосферата на трибуните, която основават почитателите, в сравнение с самата игра на футболистите на терена.

- Твоите най-ярки мемоари от този мач?
- До ден-днешен за мен си остава страстта и по тази причина отивам на стадиона. Атмосферата, която основават неповторимите почитатели на ЦСКА! Само като излезеш на терена и чуеш техните песни и викания, целият настръхваш. Обичам да се любувам на публиката на „ алените “.

- Като че ли изчезнаха „ артистите “, няма го оня сексапил на дербито. Сам сподели, че гледаш публиката, а хората желаят да видят майсторите на терена…
- Изчезнаха „ сантименталните “ футболисти. Няма ги и в международния футбол, където останаха Меси и Роналдо. Вече ги няма тези атрактивни футболисти. Спомням си, когато играех в ЦСКА, че в тима бяха Коце Видолов, Георги Йорданов – Ламята – футболисти с неповторима техника и качества. Просто към този момент актуалният футбол е много видоизменен. Много по-динамичен е, различен вид футболисти се търсят, пък и от школите ни не излизат толкоз качествени играчи, както едно време. Много малко се работи в школите. Постепенно стартира да се гледа в тази посока, президентите схванаха, че това е пътят – да се основават футболисти, а не да се притеглят нискокласни и скъпоплатени чужденци.

- Предполагал ли си, че ще има такава тотална инвазия на легионери в българския футбол?
- Честно казано, не. По мое време имаше ужасно доста деца във всички школи. Тренираше се и децата имаха предпочитание да играят футбол. В учебните заведения всеобщо се играеше. Спомням си, че като възпитаник чаках по два-три часа, с цел да вляза да играя. Сега просто на децата не им се играе толкоз. Като го няма всеобщия футбол, няма по какъв начин да има и професионален футбол.

- Какъв е методът да се привлекат децата? Деца има, само че сякаш няма бази…
- Почнаха да се основават. Лудогорец направи база, ЦСКА прави база, Славия има нелоша база. Хората се пробват да вършат бази в тези тежки времена, тъй като въпреки всичко трябват и финанси. Но съгласно мен ползите на децата към този момент са на друго място. Животът е напълно друг – компютри, телефони. Има по-съвременни техники и не им се играе толкоз футбол.

- Ще си остане ли българският футбол зависим на чужденците в бъдеще или картината може да се промени?
- Аз се надявам да не остане, тъй като ние постоянно сме имали, а и допускам, че ще имаме положителни футболисти, с типичния български манталитет и темперамент. Мисля, че можем да сътворяваме футболисти. В ЦСКА има много чужденци сега, само че моите благосклонности са тъкмо към българските играчи. За мен най-стойностният футболист на ЦСКА през есента беше Антон Недялков, който отпътува за Америка. Той беше най-постоянният и най-класният футболист. Коментира се Каранга, само че за мен Недялков беше най-хубав. И в този момент играят родни футболисти с положителни качества като Десподов, Чорбаджийски, Кристиян Малинов, както и опитните Бодуров и Манолев. Мисля, че българското не е изчезнало и няма да изчезне.

- ЦСКА от дълго време не е бил толкоз покрай „ златен дубъл “. Ти беше част от последния подобен през 1997 година. Смяташ ли, че е вероятен в този момент?
- За тим като ЦСКА 21 години да не направи дубъл са много. Всички го чакат и по тази причина това е най-посещаваният отбор сега. Има добър и уравновесен тим, който съгласно мен може да се пребори с Лудогорец за шампионската купа и да завоюва купата. Пожелавам им от все сърце това да се случи. Наистина мина доста време, само че и катаклизмите в ЦСКА през годините бяха доста. Смениха се доста президенти, клубът понесе доста разтърсвания. Добре, че се откри човек като Гриша Ганчев, който се е потвърдил във футбола и в спорта. Той има нужните темперамент и финансова непоклатимост да поеме ЦСКА, тъй като не всеки може да устоя този клуб. Не е въпросът единствено да се направи тим, в ЦСКА има доста проблеми, които би трябвало да се изчистят. И Ганчев ги взема решение сега – базата в Панчарево е ремонтирана и е неповторима, стадионът ще се направи. Мисля, че той е точният човек за ЦСКА и „ армейците “ ще имат триумф с него.

- А на какво се дължеше вашият успех през 1997 година?
- Първото и главно нещо е, че имаше един доста добър треньор – Георги Василев. Той внесе в ЦСКА успокоение, дисциплинираност и доста добра организация. Имаше нужната финансова непоклатимост в лицето на Илия Павлов, лека му пръст, който тогава бе президент на клуба. Имахме доста добър тим с отлични футболисти и доста добър колектив. За нас мачовете бяха развлечение. Излизахме и знаехме, че ще победим. Изобщо не сме се тормозили от нито един дуел тогава.

- Липсваше ли конкуренция?
- Не, в шампионата имаше и други положителни тимове като Левски, Ботев (Пловдив), Локомотив (София), Славия, който предходната година бе първенец. Конкуренция постоянно е имало в България, само че просто ние бяхме по-добри от другите.

- Тогава обаче имаше и тежки времена за ЦСКА. В предходните две години, преди дубъла, тимът не се класира за евротурнирите. Какво промени Георги Василев?
- Георги Василев е един доста сериозен треньор. Той е проведен човек, който доста държи на дисциплината и за мен има доста огромни знания във футбола. Коментирал съм с мои другари и познати във футболните среди и не знам по какъв начин на този човек не му се даде късмет да работи в националния тим. Толкова треньори се извъртяха, а един потвърден експерт, който реализира триумфи с Етър, с Левски, с ЦСКА, отиде в Германия, взе един аматьорски тим и го докара съвсем до Бундеслигата, игра край с Шалке за купата… Да не се регистрират тези триумфи и да не му се даде късмет да работи в националния тим, буди неразбиране. Но имаме си ръководители, те да си вземат решение.

- Знаем, че при него отбраната постоянно трябваше да бъде „ желязна “. Каква бе твоята роля? Лесно ли работи по този въпрос с него?
- При него всеки футболист имаше своята задача и трябваше да си я прави, тъй като другояче изпадаше от тима. Аз не съм бил нещо по-специално. Да, отделяше доста внимание на отбраната, само че както знаем италианците тогава бяха най-голямата мощ в света. Тях от деца ги учат да се пазят. Щом имаш мощна защита, нещата се подреждат и ще спечелиш.

- Как стартира твоята футболна история и каква роля има в нея татко ти, именитият доктор доктор Павел Филипов, мир на праха му?
- Имах огромен шанс да имам един неповторим човек за татко. Много огромен човек, доста добър човек, доста грижлив, предан на футбола и на работата си. До последните си дни той беше доктор в Локомотив (София) и ходеше на работа. Уникален човек! Много ми липсва на мен персонално! Във футбола като играех през годините той бе най-големият ми критик. Не ме е подлагал на критика, само че ми е казвал нещата, които не съм направил по време на мач. Даже не си припомням да ми е казвал, че нещо съм направил, както би трябвало. Много прекрасен човек беше татко ми, коментирахме с него мачове. А другояче започнах в учебно заведение. Тогава минаваха разнообразни експерти от разнообразни спортове и събираха деца. Понеже бях по-висок от другите и добре комплициран, ме бяха избрали за три спорта. Ходех по едно и също време на футбол, лека атлетика и баскетбол. Накрая малко по малко си остана футболът.

- В Сливен правиш първите си стъпки в мъжкия футбол. Разкажи ни кои бяха водещите футболисти тогава.
- Имаше процедура ЦСКА и Левски да пращат младите си футболисти да се обиграват в други тимове. По това време Сливен бе подобен отбор за ЦСКА. Влязохме с Христо Марашлиев в казармата и двамата ни пратиха в Сливен да играем като бойци. Даже Марашлиев направи там доста мощен сезон, а аз не можах доста да се приспособявам, тъй като имаше доста мощни играчи. Тогава играеха Данчо Лечков, Валери Вълков, Велиян Парушев, Васко Тинчев… Просто Сливен имаше доста мощен тим и в същата година спечелихме купата на България, побеждавайки ЦСКА на финала. Треньор беше Людмил Горанов. Също много сериозен експерт, доста непоколебим и порядъчен човек. Сливен ми даде една доста добра основа за започване на футболната ми кариера.

- Минаваш и през Черно море за малко, с цел да се завърнеш на „ Българска войска “. Кой те трансферира в противоположна посока?
- След като победихме ЦСКА на финала за купата, ме откомандироваха от Сливен и ме пратиха втората година боец в Черно море. Също доста добър тим с Илиян Илиев, Тошко Марев, Атанасов, Иван Петров – все неповторими футболисти, шапка да им свалиш. Изкарах втората година от казармата във Варна, уволних се и Паро Никодимов ме върна в ЦСКА. Бях за малко в отбора и отидох за една година в Локомотив (Горна Оряховица), където също имаше доста мощен отбор и по този начин. Все ми се случваше да попадам в доста положителни тимове със страхотни футболисти. Но тогава в множеството сформира имаше положителни играчи.

- По-младите почитатели на ЦСКА може би не си спомнят, само че имаше един вманиачен мач със Стяуа (Букурещ) за Купата на европейските първенци. Как пропиляхте преднина от 3:1?
- Може би скърбя най-вече за този мач. Наистина тогава имахме доста добър тим. Стяуа също беше сериозен отбор с играчи като Ротарио, Лакатуш, Ракита, който по-късно пристигна в Литекс. Направихме доста мощен мач, поведохме с 3:1. Но второто полувреме получихме червен картон, останахме с 10 индивида и Стяуа си взе своето от мача. Завършихме 3:3 и доста скърбя за този дуел. Мислехме, че в България ще ги победим без проблем. Подходихме малко по-несериозно. Спомням си тренировката в деня преди мача, в която карахме повече на страсти и на смешки. Георги Василев спря заниманието, извика ни и сподели: „ Утре имате доста сериозен мач! Играете с доста сериозен тим! “ Според мен тогава ние, футболистите загубихме мача, не е неточност на треньора или на някой различен. В шампионата биехме с огромна лекост и това ни изигра неприятна смешка.

- Имаш още един незабравим мач – победа над Ювентус с 3:2. Кого трябваше да пазиш тогава?
- В София трябваше да вардя Раванели. Толкова не съм тичал през живота си. Даже след 70-ата минута започнаха да ми се схващат мускулите. Ювентус имаше доста мощен тим. Отпред играеха Виали, Раванели, зад тях Дел Пиеро, а на вратата - Перуци, на терена бе и Конте, сегашният треньор на Челси. Бяха неповторим тим. С Раванели се гонехме цялостен мач на терена в София. Направихме доста мощен дуел. Михтарски вкара два хубави гола, Радуканов също се разписа най-после. Победа, която ти остава за цялостен живот.

- Стигаме и до по-неприятния спомен – на реванша в Италия претърпя случай. Разкажи ни освен това.
- Отидохме необременени, тъй като тук спечелихме с 3:2. Беше доста странна година…

- Беше ли излязло решението, че се анулира резултатът?
- Не беше излязло. Някой „ благодетел “ на ЦСКА беше подал информация в УЕФА, че Михтарски е бил погрешно картотекиран, само че нямаше решение. Това ни оказа помощ да няма никакво напрежение в нас. Беше доста забавно, тъй като в шампионата не вървяхме добре. Започнахме доста слаб сезон, даже преди да спечелим мача с Ювентус в София, паднахме с 0:4 от Спартак (Пловдив) – тим, от който не би трябвало да губим по принцип. Имахме настройката за положително показване в Италия. Поведоха ни с 1:0 през първото полувреме, а аз се контузих на полувремето. Скочихме с Дел Пиеро за една топка и той ми падна на крайници. Усука се глезенът ми и напуснах играта. Направихме доста мощно второ полувреме. До 78-ата минута имахме две обстановки. Едната си я припомням и до през днешния ден – Стойчо Стоилов, сегашният шеф в ЦСКА, излезе отляво и с Михтарски бяха двама на един. Ако му беше подал, Михтарски щеше да изравни. А и мъчно щяха да ни вкарат втори гол. До 78-ата минута мачът вървеше доста с напрежение. Но по-късно Раванели се разигра… Имаше ден и вкара пет гола за 5:1. Но резултатът лъже, той не е огледало на мача, който се изигра тогава.

- Футболът ти даде късмет да играеш в Южна Корея. През 1992 година бе в Юконг Елефантс, а през 1997-ма стана част от отбора на Бучеон. Изживя ли културен потрес при идването в Азия?
- В началото ми беше доста мъчно да се приспособявам, тъй като разликата е доста огромна. Все отново бях 21-годишен и ми беше много необичайно. Но последователно се приспособих и дори сега Южна Корея ми липсва. Създадох там доста контакти, оставих доста другари, хората са доста почтени и честни там. Живях доста добре четири години в Южна Корея.

- На какво равнище бе футболът там в тези години?
- Първият път като отидох равнището беше полу-аматьорско. Съвсем инцидентно попаднах там. Една корейка търсеше бранител. С Методи Томанов, който в този момент е шеф в Лудогорец, отидохме на проби, само че там бяха доста тежки тренировките. Мето към този момент беше на възраст и самичък реши да остана аз, за което не скърбя, тъй като там в действителност се научих да упражнявам, както би трябвало. Там всичко е подчинено на работата и дисциплината. По-късно се появиха футболистите с класа и техника. Тогава еше повече на мощ и на мускули. Но това те калява по някакъв метод.

- А вторият път отново ли имаше забъркана корейка в пътуването ти?
- Не, продължих да си подкрепям контакти с тима, само че към този момент му бяха сменили името. Там отборите бяха благосъстоятелност на огромните компании и тимовете носеха името на своя спонсор. Сега към този момент не е по този начин, отборите носят името на града, от който са. Търсеха централен нападател и пристигнаха да гледат ЦСКА, с цел да купят футболист. Аз им спомагах, настаних ги, хората седяха към 16 дни в България. Харесаха Петър Жабов, само че той се оказа много безценен за тях, тъй като ЦСКА изиска доста пари и по този начин взеха Димитър Иванов. Но имаха и дискове с наши мачове. Треньор тогава бе Валери Непомнячи, доста огромен съветски експерт, който по дисковете е решил, че му би трябвало човек като мен. Разбрал е, че приказвам свободно корейски и по този начин се стигна до втория ми трансфер в Корея. Вече равнището на футбола беше доста по-високо и по-професионално. Заплащането също беше доста огромно, откакто оставих ЦСКА по времето на „ Мултигруп “, когато бяха доста съществени нещата.

- Започна треньорска кариера, само че сякаш прекомерно рано се разочарова. Защо?
- Не, не съм се разочаровал. Имах огромно предпочитание да работя като треньор. Много хубава специалност, изкарах безусловно всички лицензи. Започнах от най-ниското равнище в школата на ЦСКА, по-късно през юношеските национални гарнитури, по-късно три години бях първо шеф, а по-късно и треньор във Вихрен, една година бях в Калиакра. Не че съм се разочаровал, само че може би характерът ми е отговорен да не съм треньор. За да си треньор в България, би трябвало да правиш доста взаимни отстъпки с вижданията си и със себе си. Аз не съм тъкмо подобен вид човек. Аз обичам да си споделям, каквото мисля, да си върша, каквото съм си решил. Усещам, че това ми е минус. От позиция на българските президенти, те дават парите и устоят тимовете и надлежно би трябвало да имат условия, само че съгласно мен прекомерно доста се мешат в работата на треньорите. Искат да са хем президенти, хем треньори, хем механически шефове, да вършат съставите… Моят темперамент не го разрешава и това ми е минусът. Иначе ми се работи доста като треньор, само че в една естествена конюнктура и където в действителност можеш да работиш като треньор, тъй като сега тази специалност не е както би трябвало в България. За мен треньорът би трябвало да дава отговор за безусловно всички спортно-технически въпроси. Не може различен да му прави селекцията, да му се водят всякакви футболисти, да му се мешат в състава и след това да желаят резултати от него. Когато тимът върви, всички са на първа линия – шефове, президенти, а при загуба споделят – питайте треньора за какво не играят футболистите.

- За край – нещо персонално. Как е животът?
- Животът си върви, доста съм си удовлетворен от него. Единственото изключение е болката от предходната година за загубата на татко ми. Това е най-тежкият миг в живота ми досега. Имам две огромни хубави дъщери. Доволен съм от живота, не мога да се оплача.

- Пожелаваме ти в скоро време обстановката в българския футбол да се промени – да се търсят млади експерти, а президентите да се откажат от някои неща. Като че ли по този начин ще е по-добре…
- По-добре ще е и футболът ще има повече триумфи. Има кадърни треньори, на които им се работи и съгласно мен би трябвало да се оставят да работят, с цел да се види – стават ли, не стават ли. Като им се мешат в работата, не може да се преценяват какви са качествата на един треньор.
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР