Николай Василев: Политиката тип „Дядо Коледа“ срина бюджета
Бившият вицепремиер съпостави финансовата обстановка с ръководството на Жан Виденов и дефинира недостига като " бюджетно тресавище "
България евентуално ще посрещне новата 2026 година без признат държавен бюджет, само че и като пълновръстен член на еврозоната. Това стана ясно от коментар на някогашния вицепремиер и министър на стопанската система Николай Василев. Той остро разкритикува финансовата политика на последното ръководство, определяйки я като съществена причина за общественото напрежение в страната.
" Най-щедрият, дядоколедовски бюджет докара до най-големите митинги от десетилетия. Това потвърждава, че не е правилно, че като раздаваш пари на всички, купуваш публично успокоение ", съобщи Николай Василев, представен от bTV.
Бюджетно тресавище " 3-5-8 "
Икономистът вкара термина " бюджетно тресавище 3-5-8 ", с цел да опише действителното положение на хазната. Според него, макар че публично се приказва за недостиг от 3%, действителните стойности надвишават 5%, а при включване на скритите разноски, като капитализации на държавни сдружения и военни разноски, дупката в бюджета доближава близо 8% от Брутния вътрешен артикул (БВП).
" Аз съм срещу всевъзможни дефицити, тъй като няма никаква потребност от тях. Държавата би трябвало да има остатък през всяка година ", безапелационен бе Василев. Той направи тъмен паралел с интервала на хиперинфлация от 90-те години.
" Ако това държавно управление беше оживяло политически още една година, за двете години щеше да направи недостиг като % от Брутният вътрешен продукт, толкоз колкото направи почти Виденов за двете си години. Така че резултатът е същият ", добави някогашният министър.
Еврозоната и цените
Въпреки рецензиите към фискалната политика, Василев регистрира влизането в еврозоната като неоспорим триумф. Според него промяната на валутата ще се случи без значение от съществуването на постоянен бюджет или държавно управление.
" Ще влезем в еврозоната със или без бюджет, със или без държавно управление. Това е отлична вест за България и няма нищо общо с актуалното бюджетно тресавище ", уточни икономистът.
Той отхвърли страховете от ценови потрес след 1 януари, като изясни, че инфлацията към този момент е реалност поради " безредната бюджетна политика ", включваща големи дефицити и двуцифрени нараствания на заплатите. Според него конкуренцията в отворената пазарна стопанска система на Европейски Съюз е най-хубавият регулатор против спекулата.
Нужда от фрапантни промени
Николай Василев прикани идващото ръководство, без значение дали е служебно или постоянно, да прекрати практиката на разпределяне на средства и да стартира незабавни промени:
Съкращаване на държавната администрация;
Намаляване на броя на министерствата;
Концесии за основна инфраструктура (магистрали, пристанища, летища);
Прекратяване на непрекъснатите обезщетения и дотации.
" Политиката се трансформира в съревнование по хейт – кой с кого няма да ръководи. Държавата има потребност от постоянно, мощно и реформаторско държавно управление ", заключи Василев, като уточни кабинетите на Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски като образци за същински новаторски ръководства в прехода.
България евентуално ще посрещне новата 2026 година без признат държавен бюджет, само че и като пълновръстен член на еврозоната. Това стана ясно от коментар на някогашния вицепремиер и министър на стопанската система Николай Василев. Той остро разкритикува финансовата политика на последното ръководство, определяйки я като съществена причина за общественото напрежение в страната.
" Най-щедрият, дядоколедовски бюджет докара до най-големите митинги от десетилетия. Това потвърждава, че не е правилно, че като раздаваш пари на всички, купуваш публично успокоение ", съобщи Николай Василев, представен от bTV.
Бюджетно тресавище " 3-5-8 "
Икономистът вкара термина " бюджетно тресавище 3-5-8 ", с цел да опише действителното положение на хазната. Според него, макар че публично се приказва за недостиг от 3%, действителните стойности надвишават 5%, а при включване на скритите разноски, като капитализации на държавни сдружения и военни разноски, дупката в бюджета доближава близо 8% от Брутния вътрешен артикул (БВП).
" Аз съм срещу всевъзможни дефицити, тъй като няма никаква потребност от тях. Държавата би трябвало да има остатък през всяка година ", безапелационен бе Василев. Той направи тъмен паралел с интервала на хиперинфлация от 90-те години.
" Ако това държавно управление беше оживяло политически още една година, за двете години щеше да направи недостиг като % от Брутният вътрешен продукт, толкоз колкото направи почти Виденов за двете си години. Така че резултатът е същият ", добави някогашният министър.
Еврозоната и цените
Въпреки рецензиите към фискалната политика, Василев регистрира влизането в еврозоната като неоспорим триумф. Според него промяната на валутата ще се случи без значение от съществуването на постоянен бюджет или държавно управление.
" Ще влезем в еврозоната със или без бюджет, със или без държавно управление. Това е отлична вест за България и няма нищо общо с актуалното бюджетно тресавище ", уточни икономистът.
Той отхвърли страховете от ценови потрес след 1 януари, като изясни, че инфлацията към този момент е реалност поради " безредната бюджетна политика ", включваща големи дефицити и двуцифрени нараствания на заплатите. Според него конкуренцията в отворената пазарна стопанска система на Европейски Съюз е най-хубавият регулатор против спекулата.
Нужда от фрапантни промени
Николай Василев прикани идващото ръководство, без значение дали е служебно или постоянно, да прекрати практиката на разпределяне на средства и да стартира незабавни промени:
Съкращаване на държавната администрация;
Намаляване на броя на министерствата;
Концесии за основна инфраструктура (магистрали, пристанища, летища);
Прекратяване на непрекъснатите обезщетения и дотации.
" Политиката се трансформира в съревнование по хейт – кой с кого няма да ръководи. Държавата има потребност от постоянно, мощно и реформаторско държавно управление ", заключи Василев, като уточни кабинетите на Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски като образци за същински новаторски ръководства в прехода.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ