Джокович с емоционална изповед за бащинството, Йелена и тениса
Бившият номер 1 в тениса Новак Джокович разгласява в формалния си уебсайт прочувствено писмо до своите феновете. Той споделя за пътя и компликациите, през които е минал, с цел да вдигне четвъртия си трофей от " Уимбълдън " и общо 13-и от шампионат от Големия шлем.
Ето какво гласи известието на Джокович:
" Скъпо семейство и другари,
Пиша това известие сред сменяне на пелени и четене на книга за динозаври.
Искам да споделя с всички вас какво бе възприятието да мина през пътешествието, което ме изведе до купата на " Уимбълдън " 2018.
Първо, желая да стартира, отбелязвайки, че чувството ми, когато видях сина ми в ръцете на брачната половинка ми в ложата, е най-красивото, което съм получавал в миналото след извоюван шампионат.
Когато станах татко, една от най-големите ми фантазии бе децата ми да са на трибуните, до момента в който играя. Независимо дали спечелвам титли. Това се случи преди няколко години. Всички не престават да ме питат какво е възприятието. Казвал съм, че е незабравимо, особено, удовлетворяващо, прелестно, изпълващо с благополучие. Но най-много то е магическо!
Когато си помислих, че моментът просто няма по какъв начин да стане по-добър, той се провикна " Тате, тате! " (Джокович разказва финала на тазгодишния Уимбълдън. След края на мача синът му Стефан бе доведен в ложата на тенисиста при брачната половинка му Йелена. Той няма правото да участва на самия мач, защото е под 5-годишен - бел. ред.). Точно тогава се разтопих изцяло. Преизпълнен с страсти. Невъобразимо благополучен. Толкова съм признателен, че изпитах това.
Представях си и се молех един ден да печеля трофей от Големия шлем пред децата си. За мое благополучие, Тара пораства и нямам самообладание да ме види да върша същото, което реализирах пред Стефан. Целият ми живот (малко или много) бе обвързван с тениса, преди да стана татко и брачен партньор. Всичко, което правех, бе ориентирано към това да реализира триумф в тениса.
Когато станах татко и брачен партньор, светът ми се разшири. Не се промени, трансформира се в нещо по-красиво. Разбира се, това носи повече отговорности, само че в това време отваря ново измерение на обич и сила вътре в теб, за чието битие не си знаел. Най-големият подарък, който получаваш от Господ, е това възприятие на съпричастност, състрадание и отдаденост към децата си.
Не всичко ти излиза наяве сега, в който станеш родител. Отнема време да намериш точния " златен баланс " в живота, който всички преследват. За мен този баланс бе сред тениса, целите и фамилията. Жена ми ми оказа помощ толкоз доста през целия път след раждането на Стефан, а по-късно - и на Тара. Винаги намираше време да разиска с мен това, което ме тревожи, да ми помогне да се усещам по този начин, като че ли давам най-хубавото както у дома с децата и нея, по този начин и на тенис корта.
През 2017-а травмата на десния ми лакът бе толкоз тежка, че трябваше да съм отвън Тура в продължение на 6 месеца. Тя бе единият проблем, другият беше мотивацията. Нямах проблеми с това да упражнявам и да се любувам на корта, а с душeвността, когато трябваше да се състезавам.
Някой ден ще споделя по-подробно какви бяха трудностите пред мен и по какъв начин се усещах.
Винаги съм уважавал хората, които споделят най-трудните си моменти и това е като крайъгълен камък по пътя към намирането на същинската им мощ, това въодушевява доста хора. Изпадах в такива моменти доста пъти през последните години. Все още съм уязвим. Не ме е позор от това. Напротив – прави ме по-искрен към самия себе си и към другите. Позволява ми да стана по-близък с хората. Позволява ми да „ погледна надълбоко “ и да проучвам какво в действителност се случва в мен. Когато открия казуса, имам опция да основа тактика, с която да го преодолея и да продължа по-силен, по-мъдър и по-щастлив.
През последните две години не бях толерантен, що се отнася до упованията ми в тениса. Не бях умен в правенето на тактика. И сигурно не разбирах, че тялото ми споделя, че нещо съществено се случва с лакътя ми. Пробвах да намеря решение другаде, до момента в който то от самото начало бе в самия мен.
След доста промени в тренировките, ракетите, екипа не знаех дали ще мога да се завърна на мечтаното равнище. Всъщност, част от мен постоянно има вяра в уменията и качествата ми. Но, в това време, имаше доста моменти на подозрение, когато събитията можеше да се развият по напълно различен метод.
За благополучие божествените сили ми помогнаха и ме насочиха в вярната посока. Посока, която е добра за мен. Която ще ми донесе мир и баланс.
Осъзнавам какъв брой старания и отдаденост са вложили в мен някои хора през последните години, с цел да ме върнат на равнището на тенис, което е нужно за купа от Големия шлем.
Бих желал да изкажа голямата си благодарност, почитание и обич към всички, които имаха вяра в мен и ми помогнаха да печеля още един трофей от " Уимбълдън ".
Благословен съм, че минах през това необикновено странствуване и бях подсилен от толкоз доста хора по света.
Обичам ви
Обичам тениса
Обичам живота
Новак
P.S. Тревата на Уимбълдън още веднъж бе добра на усет. Бих добавил единствено малко авокадо, с цел да стане съвършена ".
Ето какво гласи известието на Джокович:
" Скъпо семейство и другари,
Пиша това известие сред сменяне на пелени и четене на книга за динозаври.
Искам да споделя с всички вас какво бе възприятието да мина през пътешествието, което ме изведе до купата на " Уимбълдън " 2018.
Първо, желая да стартира, отбелязвайки, че чувството ми, когато видях сина ми в ръцете на брачната половинка ми в ложата, е най-красивото, което съм получавал в миналото след извоюван шампионат.
Когато станах татко, една от най-големите ми фантазии бе децата ми да са на трибуните, до момента в който играя. Независимо дали спечелвам титли. Това се случи преди няколко години. Всички не престават да ме питат какво е възприятието. Казвал съм, че е незабравимо, особено, удовлетворяващо, прелестно, изпълващо с благополучие. Но най-много то е магическо!
Когато си помислих, че моментът просто няма по какъв начин да стане по-добър, той се провикна " Тате, тате! " (Джокович разказва финала на тазгодишния Уимбълдън. След края на мача синът му Стефан бе доведен в ложата на тенисиста при брачната половинка му Йелена. Той няма правото да участва на самия мач, защото е под 5-годишен - бел. ред.). Точно тогава се разтопих изцяло. Преизпълнен с страсти. Невъобразимо благополучен. Толкова съм признателен, че изпитах това.
Представях си и се молех един ден да печеля трофей от Големия шлем пред децата си. За мое благополучие, Тара пораства и нямам самообладание да ме види да върша същото, което реализирах пред Стефан. Целият ми живот (малко или много) бе обвързван с тениса, преди да стана татко и брачен партньор. Всичко, което правех, бе ориентирано към това да реализира триумф в тениса.
Когато станах татко и брачен партньор, светът ми се разшири. Не се промени, трансформира се в нещо по-красиво. Разбира се, това носи повече отговорности, само че в това време отваря ново измерение на обич и сила вътре в теб, за чието битие не си знаел. Най-големият подарък, който получаваш от Господ, е това възприятие на съпричастност, състрадание и отдаденост към децата си.
Не всичко ти излиза наяве сега, в който станеш родител. Отнема време да намериш точния " златен баланс " в живота, който всички преследват. За мен този баланс бе сред тениса, целите и фамилията. Жена ми ми оказа помощ толкоз доста през целия път след раждането на Стефан, а по-късно - и на Тара. Винаги намираше време да разиска с мен това, което ме тревожи, да ми помогне да се усещам по този начин, като че ли давам най-хубавото както у дома с децата и нея, по този начин и на тенис корта.
През 2017-а травмата на десния ми лакът бе толкоз тежка, че трябваше да съм отвън Тура в продължение на 6 месеца. Тя бе единият проблем, другият беше мотивацията. Нямах проблеми с това да упражнявам и да се любувам на корта, а с душeвността, когато трябваше да се състезавам.
Някой ден ще споделя по-подробно какви бяха трудностите пред мен и по какъв начин се усещах.
Винаги съм уважавал хората, които споделят най-трудните си моменти и това е като крайъгълен камък по пътя към намирането на същинската им мощ, това въодушевява доста хора. Изпадах в такива моменти доста пъти през последните години. Все още съм уязвим. Не ме е позор от това. Напротив – прави ме по-искрен към самия себе си и към другите. Позволява ми да стана по-близък с хората. Позволява ми да „ погледна надълбоко “ и да проучвам какво в действителност се случва в мен. Когато открия казуса, имам опция да основа тактика, с която да го преодолея и да продължа по-силен, по-мъдър и по-щастлив.
През последните две години не бях толерантен, що се отнася до упованията ми в тениса. Не бях умен в правенето на тактика. И сигурно не разбирах, че тялото ми споделя, че нещо съществено се случва с лакътя ми. Пробвах да намеря решение другаде, до момента в който то от самото начало бе в самия мен.
След доста промени в тренировките, ракетите, екипа не знаех дали ще мога да се завърна на мечтаното равнище. Всъщност, част от мен постоянно има вяра в уменията и качествата ми. Но, в това време, имаше доста моменти на подозрение, когато събитията можеше да се развият по напълно различен метод.
За благополучие божествените сили ми помогнаха и ме насочиха в вярната посока. Посока, която е добра за мен. Която ще ми донесе мир и баланс.
Осъзнавам какъв брой старания и отдаденост са вложили в мен някои хора през последните години, с цел да ме върнат на равнището на тенис, което е нужно за купа от Големия шлем.
Бих желал да изкажа голямата си благодарност, почитание и обич към всички, които имаха вяра в мен и ми помогнаха да печеля още един трофей от " Уимбълдън ".
Благословен съм, че минах през това необикновено странствуване и бях подсилен от толкоз доста хора по света.
Обичам ви
Обичам тениса
Обичам живота
Новак
P.S. Тревата на Уимбълдън още веднъж бе добра на усет. Бих добавил единствено малко авокадо, с цел да стане съвършена ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ