Валдас Дамбраускас пред Nostrabet: Ще помня Лудогорец само с добро, липсата на постоянство е проблемът на българския футбол
Бившият ментор на Лудогорец, Валдас Дамбраускас, даде извънредно изявление за. Специалистът показа удовлетворението си след извоюваната Купа на Хърватия дружно с Хайдук Сплит, само че показа, че за него огромната цел остава купата и присъединяване в Шампионската лига с клуба.
Литовецът се върна и към времето си отпред на родния хегемон. Въпреки че беше прибързано освободен от поста си, Дамбраускас споделя, че пази единствено хубави мемоари от клуба и от България като страна. Той изрази своята признателност, че е имал опция да работи в толкоз професионална среда, каквато е тази в Разград. Същевременно, младият треньор добави и мнението си за това какво липса на българския футбол сега.
Здравейте, господин Дамбраускас! Клубният сезон за Вас приключи преди седмица и то триумфално – с победа за Купата на Хърватия. Как оценявате първия Ви сезон отпред на Хайдук?
Много съм удовлетворен по какъв начин завърши – удовлетворен за почитателите, за хората в Сплит, както и за целия район Далмация. Тези хора чакаха трофей от доста години и разочарованието им продължи дълго време. Когато Хайдук печели, в Далмация се живее по-добре, тъй като тези хора живеят за клуба. Страстта и еуфорията, която изпитахме след финала, беше несравнима с нищо, което съм виждал.
От друга страна, не съм изцяло удовлетворен от сезона, като цяло. Имахме опция да спечелим както купата, по този начин и шампионата. Винаги може да се подобряваме и това ще се опитаме да създадем още в първата ни подготовка преди новия сезон.
Бяхте доста покрай първенеца Динамо Загреб, фактически. Оптимистично ли сте надъхан, че следващата година Хайдук ще е още по-силен кандидат за купата?
Да, бяхме близо. Постоянно се подобрявахме, към края на сезона играхме с голяма убеденост. Всички започнахме да имаме вяра, че е допустимо. Клубът не е печелил купа от 2005-а и не е завършвал втори от над 10 години, тъй че шампионският нрав разумно ни липсва в известна степен.
Важно е да не се поддаваме на страстите и да сме оптимално гладни за идния сезон. За да сме огромен тим, би трябвало да сме амбициозни, гладни, уверени както като тим, по този начин и самостоятелно и да се подобряваме. Не можем да се съпоставяме с Динамо като бюджет, тъй че би трябвало да сме по-умни и да използваме оптимално опциите си, с цел да реализираме още повече през идващия сезон.
Задава се и европейска акция. Как оценявате възможностите на Хайдук за място в групите на Лигата на конференциите?
Европейските шампионати постоянно ни дават огромен късмет и сцена за изява. Така може да забележим до каква степен сме стигнали, сравнявайки се с най-хубавите отбори от другите страни. Очакваме с неспокойствие и апетит за изява тези мачове. Тези срещи са ни нужни, тъй като единствено с такива може да израснем по-бързо. Когато играеш в Европа, постоянно биваш провокиран и би трябвало да се подобряваш. В тези моменти играчите и треньорското управление би трябвало да покажат най-хубавото от себе си и да потвърдят, че желаят да реализират огромни резултати. Трябва да се приготвяме добре за всеки мач и да сме фокусирани.
Има късмет да срещнете някой от българските грандове. Бихте ли имали предпочитание още веднъж да се върнете в България за сходен мач?
Разбира се, това би било ужасно! Считам се за човек, който познава българското състезание сносно, без значение, че има някои промени в треньорите и играчите. Харесвам България и хората, това е една чудесна страна и бих я посетил още веднъж в бъдеще.
Изминаха към 10 месеца, откогато приключихте с интервала си отпред на Лудогорец. Има ли някакъв яд останал у Вас поради случилото се?
Прекарах си ужасно в Лудогорец и научих в действителност доста. Много се веселя, че получих опция да работя в сходна организация, да печеля купата, Суперкупата и да се класирам за плейофите за влизане в Шампионската лига и съм признателен. Създадох другарства и към момента подкрепям връзка с треньори и играчи, проследявам мачовете на отбора. Много се веселя, че те още веднъж печелят. Никога не тая разочарованието в себе си. Опитвам се да се изучавам и да виждам напред във времето. Сега съм в Хайдук и съм изцяло предан на работата. Няма време за яд, нужна е единствено централизация ежедневно.
Господин Дамбраускас, представянията Ви в Европа и на домашната сцена бяха много солидни, преди да бъдете изпъден. Имаше ли някакво недоразумение с играчите?
Това, което наподобява като солидно показване за почитателите и публицистите, може да не е такова през очите на управителните фактори. Трябва да помним, че Лудогорец реализира неповторими резултати в Европа в последните 10 години, а 11-те следващи трофеи приказват сами по себе си. Разградчани играха в групите на ШЛ, Лига Европа и други Тези триумф построяват избран нрав в отбора и това доста ми харесва.
Обичам да работя в клубове, в които има напрежение, тъй като това е една от привилегиите на футбола. Това значи, че се стремиш към перфекционизъм. Дойдох в клуба, когато той минаваше през временен интервал. Имаше промяна на генерации, не беше елементарно да се оправя с другите националности, цели, ползи.. Въпреки това, достигането до плейофите в ШЛ сподели, че вървяхме в вярна посока. Говорихме за бъдещето и за това по какъв начин да сме по-силни.
Никога не съм имал проблеми с играчите. Аз съм треньор и би трябвало да вземам тежки решения, само че постоянно съм ги изговарял с играчите. Трябва постоянно да си почтен с хората, с които работиш. Приех решението на клуба и продължих напред. Останаха единствено хубавите мемоари.
Какви позитиви и негативи извлякохте от престоя си в България?
Както загатнах, прекарах си чудесно в България. Клубът ми даде всичко, за което може да мечтае един треньор. Професионализмът беше на доста високо равнище. Разград е дребен град, само че хората обичат клуба си, одобряват те доста топло и правят оценка работата, която вършиш. Не мога да се сетя даже за една негативна линия на престоя ми. Предизвикателството ми хареса и съм доста благополучен, че получих тази опция.
Кои са главните проблеми на българския футбол?
Мисля, че българският футбол има богати обичаи и в предишното има отбори и футболисти, които са били на върха на футболната пирамида в международен проект. Спортът е доста обичан в България, само че понастоящем резултатите на националния отбор не са положителни, а играчите зад граница играят в по-нискоразредни отбори по отношение на преди.
Основният проблем е в неналичието на неизменност. Всичко се трансформира стремително – през днешния ден се подготвяш за дуел против даден тим, на следващия ден той има нов треньор. Срещал съм тимове по три пъти и те имаха друг треньор всякога!
Във футбола би трябвало работа и самообладание. Нищо не се случва с магическа пръчка. За да развиеш тим, млади играчи, да изградиш жанр на игра, народен тим или какъвто и да е клуб, е належащо време. Паникьосаните решения и честите промени не оказват помощ. Това основава токсична среда. България има страховит футболен капацитет, само че той може да се развие единствено, в случай че се гласоподава доверие на експерти, на които да им се даде време да работят без боязън.
Българските играчи постоянно имат компликации с акомодацията зад граница. Работили сте с някои национали като Кристиян Димитров, Кирил Десподов и Антон Недялков. Защо смятате, че родните играчи изпитват сходни проблеми в чужбина?
Трудно е да се реши на тази база. Всеки състезател има друга история. И тримата, които споменахте, са страхотни персони и беше наслаждение да работя с тях. Мисля, че и тримата имат качествата, с цел да се потвърдят на по-високо равнище.
Бихте ли работили един ден още веднъж в България?
За момента съм фокусиран напълно върху Хайдук. Много съм благополучен да съм отпред на клуб с такава история и толкоз обичаи. Направихме сериозна крачка напред и желая да се подобрим даже още. Всичко е в Божиите ръце обаче. Ако България е част от ориста ми още веднъж, то за какво не?
Какви тествания би трябвало да преодолее литовски треньор, какъвто сте и Вие, предвид на скромните достижения на страната във футбола?
Вярно е, Литва в действителност не може да предложи кой знае какво на международния футбол все още. Винаги е трябвало да се оправям с предубеждения от вида „ Какво може да ни даде този “?, „ Този в този момент на баскетбол ли ще ни учи? “. Това бяха най-дружелюбните известия, които получавах. Това обаче не е неприятно за мен. Опитвам се да схвана почитателите, които желаят най-хубавото за клубовете им. Това е отговорност, само че и служи като мотивация за мен.
Винаги би трябвало да се натъкмявам към новото място. Опитвам се да стана част от обществото, както и да схвана историята и традициите на клуба. Няма по какъв начин да чакам хиляди хора да се нагласят по отношение на моите потребности – би трябвало аз да се приспособя към тях. Изучавам страната, нейната история, обичаи, традиции, случките от обществеността, клубната история, легендите на клуба – общо взето всичко, до което съумея да се докопам. Това е безконечен развой, само че най-важното е да уважаваш хората и общността, в която си попаднал.
Наскоро Литва надделя България в международна подготовка. Изпълни ли Ви това с оптимизъм за бъдещето?
Не мисля, че понастоящем интервалът е добър нито за литовския, нито за българския футбол. Трябва доста работа, с цел да се развият млади играчи, треньори и инфраструктура. България и Литва срещат сходни проблеми. Процесът нагоре стартира, в случай че има обединяване, загърбване на персонални ползи и работа, ориентирана единствено към потребностите на футбола в страната.
Каква е фантазията Ви като треньор?
Във футбола постоянно би трябвало да се приказва за краткосрочни и дълготрайни фантазии. Когато си отпред на даден клуб, фантазията е единствено и само да се оправиш оптимално добре. В момента бленувам да заведа Хайдук до Шампионската лига.
Това е втори Ваш престой в Хърватия. Какво прави страната толкоз продуктивна, във връзка с ваденето на страхотни футболисти?
Това се дължи на няколко фактора. Хърватите поначало са доста надарени. Дайте им топка, каквато и да е, и те ще основат игра. Те са конкурентноспособни и дисциплинирани, с цел да реализиран задачите си. Това е страхотна среда за всеки треньор, тъй като играчите са доста стимулирани. Много хърватски играчи се състезават на най-високото равнище на спорта и младите имат страхотни модели за подражателство. Всяко момче в страната желае да е като Модрич, Перишич, Ковачич и други
Наред с това, имам вяра, че елитното състезание в страната оказва помощ за построяването на тази конкурентна среда. В нея вземат участие единствено 10 отбора и единствено най-заслужилите остават в дивизията или се борят за челните места. Отделно, клубовете би трябвало да се устоят посредством продажба на играчи, което им дава тласък да залагат на млади играчи. Всички тези фактори основава съперника среда, с доста модели на подражателство и дисциплинираща среда, която разрешава на играчите да покажат напълно своите качества.
За край, господин Дамбраускас – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2022-а година?
Живеем в много комплицирани времена. Току-що преборихме пандемия, а в този момент има заплаха от нова Световна война. Пожеланията ми са семпли – да се усмихваме повече, да се почитаме и да отделяме време един за различен. Футболът сплотява, тъй че гледайте и играйте повече футбол!!
Литовецът се върна и към времето си отпред на родния хегемон. Въпреки че беше прибързано освободен от поста си, Дамбраускас споделя, че пази единствено хубави мемоари от клуба и от България като страна. Той изрази своята признателност, че е имал опция да работи в толкоз професионална среда, каквато е тази в Разград. Същевременно, младият треньор добави и мнението си за това какво липса на българския футбол сега.
Здравейте, господин Дамбраускас! Клубният сезон за Вас приключи преди седмица и то триумфално – с победа за Купата на Хърватия. Как оценявате първия Ви сезон отпред на Хайдук?
Много съм удовлетворен по какъв начин завърши – удовлетворен за почитателите, за хората в Сплит, както и за целия район Далмация. Тези хора чакаха трофей от доста години и разочарованието им продължи дълго време. Когато Хайдук печели, в Далмация се живее по-добре, тъй като тези хора живеят за клуба. Страстта и еуфорията, която изпитахме след финала, беше несравнима с нищо, което съм виждал.
От друга страна, не съм изцяло удовлетворен от сезона, като цяло. Имахме опция да спечелим както купата, по този начин и шампионата. Винаги може да се подобряваме и това ще се опитаме да създадем още в първата ни подготовка преди новия сезон.
Бяхте доста покрай първенеца Динамо Загреб, фактически. Оптимистично ли сте надъхан, че следващата година Хайдук ще е още по-силен кандидат за купата?
Да, бяхме близо. Постоянно се подобрявахме, към края на сезона играхме с голяма убеденост. Всички започнахме да имаме вяра, че е допустимо. Клубът не е печелил купа от 2005-а и не е завършвал втори от над 10 години, тъй че шампионският нрав разумно ни липсва в известна степен.
Важно е да не се поддаваме на страстите и да сме оптимално гладни за идния сезон. За да сме огромен тим, би трябвало да сме амбициозни, гладни, уверени както като тим, по този начин и самостоятелно и да се подобряваме. Не можем да се съпоставяме с Динамо като бюджет, тъй че би трябвало да сме по-умни и да използваме оптимално опциите си, с цел да реализираме още повече през идващия сезон.
Задава се и европейска акция. Как оценявате възможностите на Хайдук за място в групите на Лигата на конференциите?
Европейските шампионати постоянно ни дават огромен късмет и сцена за изява. Така може да забележим до каква степен сме стигнали, сравнявайки се с най-хубавите отбори от другите страни. Очакваме с неспокойствие и апетит за изява тези мачове. Тези срещи са ни нужни, тъй като единствено с такива може да израснем по-бързо. Когато играеш в Европа, постоянно биваш провокиран и би трябвало да се подобряваш. В тези моменти играчите и треньорското управление би трябвало да покажат най-хубавото от себе си и да потвърдят, че желаят да реализират огромни резултати. Трябва да се приготвяме добре за всеки мач и да сме фокусирани.
Има късмет да срещнете някой от българските грандове. Бихте ли имали предпочитание още веднъж да се върнете в България за сходен мач?
Разбира се, това би било ужасно! Считам се за човек, който познава българското състезание сносно, без значение, че има някои промени в треньорите и играчите. Харесвам България и хората, това е една чудесна страна и бих я посетил още веднъж в бъдеще.
Изминаха към 10 месеца, откогато приключихте с интервала си отпред на Лудогорец. Има ли някакъв яд останал у Вас поради случилото се?
Прекарах си ужасно в Лудогорец и научих в действителност доста. Много се веселя, че получих опция да работя в сходна организация, да печеля купата, Суперкупата и да се класирам за плейофите за влизане в Шампионската лига и съм признателен. Създадох другарства и към момента подкрепям връзка с треньори и играчи, проследявам мачовете на отбора. Много се веселя, че те още веднъж печелят. Никога не тая разочарованието в себе си. Опитвам се да се изучавам и да виждам напред във времето. Сега съм в Хайдук и съм изцяло предан на работата. Няма време за яд, нужна е единствено централизация ежедневно.
Господин Дамбраускас, представянията Ви в Европа и на домашната сцена бяха много солидни, преди да бъдете изпъден. Имаше ли някакво недоразумение с играчите?
Това, което наподобява като солидно показване за почитателите и публицистите, може да не е такова през очите на управителните фактори. Трябва да помним, че Лудогорец реализира неповторими резултати в Европа в последните 10 години, а 11-те следващи трофеи приказват сами по себе си. Разградчани играха в групите на ШЛ, Лига Европа и други Тези триумф построяват избран нрав в отбора и това доста ми харесва.
Обичам да работя в клубове, в които има напрежение, тъй като това е една от привилегиите на футбола. Това значи, че се стремиш към перфекционизъм. Дойдох в клуба, когато той минаваше през временен интервал. Имаше промяна на генерации, не беше елементарно да се оправя с другите националности, цели, ползи.. Въпреки това, достигането до плейофите в ШЛ сподели, че вървяхме в вярна посока. Говорихме за бъдещето и за това по какъв начин да сме по-силни.
Никога не съм имал проблеми с играчите. Аз съм треньор и би трябвало да вземам тежки решения, само че постоянно съм ги изговарял с играчите. Трябва постоянно да си почтен с хората, с които работиш. Приех решението на клуба и продължих напред. Останаха единствено хубавите мемоари.
Какви позитиви и негативи извлякохте от престоя си в България?
Както загатнах, прекарах си чудесно в България. Клубът ми даде всичко, за което може да мечтае един треньор. Професионализмът беше на доста високо равнище. Разград е дребен град, само че хората обичат клуба си, одобряват те доста топло и правят оценка работата, която вършиш. Не мога да се сетя даже за една негативна линия на престоя ми. Предизвикателството ми хареса и съм доста благополучен, че получих тази опция.
Кои са главните проблеми на българския футбол?
Мисля, че българският футбол има богати обичаи и в предишното има отбори и футболисти, които са били на върха на футболната пирамида в международен проект. Спортът е доста обичан в България, само че понастоящем резултатите на националния отбор не са положителни, а играчите зад граница играят в по-нискоразредни отбори по отношение на преди.
Основният проблем е в неналичието на неизменност. Всичко се трансформира стремително – през днешния ден се подготвяш за дуел против даден тим, на следващия ден той има нов треньор. Срещал съм тимове по три пъти и те имаха друг треньор всякога!
Във футбола би трябвало работа и самообладание. Нищо не се случва с магическа пръчка. За да развиеш тим, млади играчи, да изградиш жанр на игра, народен тим или какъвто и да е клуб, е належащо време. Паникьосаните решения и честите промени не оказват помощ. Това основава токсична среда. България има страховит футболен капацитет, само че той може да се развие единствено, в случай че се гласоподава доверие на експерти, на които да им се даде време да работят без боязън.
Българските играчи постоянно имат компликации с акомодацията зад граница. Работили сте с някои национали като Кристиян Димитров, Кирил Десподов и Антон Недялков. Защо смятате, че родните играчи изпитват сходни проблеми в чужбина?
Трудно е да се реши на тази база. Всеки състезател има друга история. И тримата, които споменахте, са страхотни персони и беше наслаждение да работя с тях. Мисля, че и тримата имат качествата, с цел да се потвърдят на по-високо равнище.
Бихте ли работили един ден още веднъж в България?
За момента съм фокусиран напълно върху Хайдук. Много съм благополучен да съм отпред на клуб с такава история и толкоз обичаи. Направихме сериозна крачка напред и желая да се подобрим даже още. Всичко е в Божиите ръце обаче. Ако България е част от ориста ми още веднъж, то за какво не?
Какви тествания би трябвало да преодолее литовски треньор, какъвто сте и Вие, предвид на скромните достижения на страната във футбола?
Вярно е, Литва в действителност не може да предложи кой знае какво на международния футбол все още. Винаги е трябвало да се оправям с предубеждения от вида „ Какво може да ни даде този “?, „ Този в този момент на баскетбол ли ще ни учи? “. Това бяха най-дружелюбните известия, които получавах. Това обаче не е неприятно за мен. Опитвам се да схвана почитателите, които желаят най-хубавото за клубовете им. Това е отговорност, само че и служи като мотивация за мен.
Винаги би трябвало да се натъкмявам към новото място. Опитвам се да стана част от обществото, както и да схвана историята и традициите на клуба. Няма по какъв начин да чакам хиляди хора да се нагласят по отношение на моите потребности – би трябвало аз да се приспособя към тях. Изучавам страната, нейната история, обичаи, традиции, случките от обществеността, клубната история, легендите на клуба – общо взето всичко, до което съумея да се докопам. Това е безконечен развой, само че най-важното е да уважаваш хората и общността, в която си попаднал.
Наскоро Литва надделя България в международна подготовка. Изпълни ли Ви това с оптимизъм за бъдещето?
Не мисля, че понастоящем интервалът е добър нито за литовския, нито за българския футбол. Трябва доста работа, с цел да се развият млади играчи, треньори и инфраструктура. България и Литва срещат сходни проблеми. Процесът нагоре стартира, в случай че има обединяване, загърбване на персонални ползи и работа, ориентирана единствено към потребностите на футбола в страната.
Каква е фантазията Ви като треньор?
Във футбола постоянно би трябвало да се приказва за краткосрочни и дълготрайни фантазии. Когато си отпред на даден клуб, фантазията е единствено и само да се оправиш оптимално добре. В момента бленувам да заведа Хайдук до Шампионската лига.
Това е втори Ваш престой в Хърватия. Какво прави страната толкоз продуктивна, във връзка с ваденето на страхотни футболисти?
Това се дължи на няколко фактора. Хърватите поначало са доста надарени. Дайте им топка, каквато и да е, и те ще основат игра. Те са конкурентноспособни и дисциплинирани, с цел да реализиран задачите си. Това е страхотна среда за всеки треньор, тъй като играчите са доста стимулирани. Много хърватски играчи се състезават на най-високото равнище на спорта и младите имат страхотни модели за подражателство. Всяко момче в страната желае да е като Модрич, Перишич, Ковачич и други
Наред с това, имам вяра, че елитното състезание в страната оказва помощ за построяването на тази конкурентна среда. В нея вземат участие единствено 10 отбора и единствено най-заслужилите остават в дивизията или се борят за челните места. Отделно, клубовете би трябвало да се устоят посредством продажба на играчи, което им дава тласък да залагат на млади играчи. Всички тези фактори основава съперника среда, с доста модели на подражателство и дисциплинираща среда, която разрешава на играчите да покажат напълно своите качества.
За край, господин Дамбраускас – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2022-а година?
Живеем в много комплицирани времена. Току-що преборихме пандемия, а в този момент има заплаха от нова Световна война. Пожеланията ми са семпли – да се усмихваме повече, да се почитаме и да отделяме време един за различен. Футболът сплотява, тъй че гледайте и играйте повече футбол!!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ