Бившата здравна министърка Асена Сербезова осъди прокуратурата за 50 хил. лв.
Бившият министър на опазването на здравето проф. Асена Сербезова осъди прокуратурата да ѝ заплати обезщетение от 50 000 лв. поради воденото против нея дело за всяване на паника по време на пандемията от ковид, оповестява правният уебсайт „ Лекс ".
Прочетете още
В началото на пандемията имаше всеобщо презапасяване с медикаменти и през април 2020 година Сербезова, която тогава оглавяваше Българския фармацевтичен съюз, предизвести в серия изявленията, че това може да докара до проблеми със снабдяването. Предупреждението ѝ обаче докара само до обвиняване против нея по член 326 от Наказателния кодекс, който планува до 2 години затвор за този, който предава по радио, телефон или по различен метод погрешни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, акцидент или паника.
Делото беше импортирано в съда с предложение Сербезова да бъде освободена от наказателна отговорност, само че година по-късно тя беше дефинитивно оправдана, като съдът уточни, че с държанието си Сербезова освен не е всяла суматоха, а е била потребна на обществото.
През 2022 година проф. Сербезова заведе иск против прокуратурата за 70 000 лв., а в края на предходната година Софийският градски съд (СГС) ѝ присъди обезщетение от 30 000 лв.. Както тя, по този начин и прокуратурата апелираха решението, като държавното обвиняване настояваше за обезщетение от единствено 5000 лв..
Преди дни обаче Софийският апелативен съд (САС) реши, че нанесените неимуществени вреди на Сербезова са доста по-големи и осъди прокуратурата да ѝ заплати 50 000 лв..
Според правосъдния състав с ръководител и докладчик Анелия Маркова, градският съд не е отчел тежестта на едно нелегално обвиняване, когато то е против човек, който се занимава с лекарствена политика. Преди да стане ръководител на Българския фармацевтичен съюз, Асена Сербезова е била шеф на Изпълнителната организация по медикаментите, а по същото време е била и координатор за България на Световната здравна организация. През 2021 година тя беше и здравен министър в държавното управление на Кирил Петков.
„ Първоинстанционният съд не е отчел, че по общо предписание противозаконното обвиняване на разположение, упражняващо специалност като ищцовата в осъществяване на закононарушение има по-силно отрицателно отражение върху неимуществената му сфера, в този смисъл търпените от ищцата отрицателни последствия от това нелегално обвиняване не са нормални ", се споделя в решението на апелативния съд.
В него е подчертано и на оповестеното от прокуратурата известие за повдигнатото обвиняване, в което се споделя, че Сербезова е упрекната в закононарушение с висока социална заплаха, като тя твърди, че в него се внушавало, че действието е потвърдено, а най-после делото в съда даже беше за административно нарушаване.
По този мотив тя твърди, че дейностите на прокуратурата са уязвили професионалното и персоналното ѝ достолепие и нейния престиж „ излагайки я пред необятната общност, в това число и посредством светкавичното издание на позорящия факт за повдигнатото обвиняване в закононарушение с висока степен на социална заплаха ". Освен това, всичко това ѝ се е случило директно преди сватбата ѝ, което наложило спомагателни старания от нейна страна и психическо напъване, с цел да не разреши протичащото да я помрачи. Заради обвиняването спряла да написа и научни изявления.
По делото е било признато умозаключение на съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което неочакваната поредност от правосъдни процедури и обвинявания са довели Сербезова до фрустрация, меланхолия, бодърствуване, отчуждаване от обществото и околните, възприятието на омерзеност и срив в имунитета. Показания е дал и брачният партньор ѝ, който свидетелства, че по това време тя нямала предпочитание за нищо, била смачкана, прекъснала другарство с част от приятелите, родителите ѝ разбрали от медиите за повдигнатото обвиняване, а татко ѝ получил микроинсулт.
Апелативният съд написа в решението си, че наказателното дело против Сербезова е преобразувано в административно едвам след интервенция на съда, а преди този момент прокуратурата фактически е съобщила, че става дума за закононарушение с висока социална заплаха и ѝ наложила гаранция от 20 000 лв., от която Сербезова изпаднала в смут.
„ През този интервал беше впрегната цялата държавна машина и нямаше инспекция, която да не беше спусната, с цел да я ревизират – АДФИ, КПКОНПИ, Национална агенция за приходите и други ", споделя брачният партньор и, като показва, че тя е била проверявана и на персонално съображение, и като ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Съдът регистрира и осъществената на Сербезова насилствена полицейска регистрация, при която била третирана като нарушител. За това САС приема, че компенсацията от 30 000 лв., присъдено от първата инстанция, не е заслужено и осъжда прокуратурата да ѝ заплати 50 000 лв..
Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Прочетете още
В началото на пандемията имаше всеобщо презапасяване с медикаменти и през април 2020 година Сербезова, която тогава оглавяваше Българския фармацевтичен съюз, предизвести в серия изявленията, че това може да докара до проблеми със снабдяването. Предупреждението ѝ обаче докара само до обвиняване против нея по член 326 от Наказателния кодекс, който планува до 2 години затвор за този, който предава по радио, телефон или по различен метод погрешни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, акцидент или паника.
Делото беше импортирано в съда с предложение Сербезова да бъде освободена от наказателна отговорност, само че година по-късно тя беше дефинитивно оправдана, като съдът уточни, че с държанието си Сербезова освен не е всяла суматоха, а е била потребна на обществото.
През 2022 година проф. Сербезова заведе иск против прокуратурата за 70 000 лв., а в края на предходната година Софийският градски съд (СГС) ѝ присъди обезщетение от 30 000 лв.. Както тя, по този начин и прокуратурата апелираха решението, като държавното обвиняване настояваше за обезщетение от единствено 5000 лв..
Преди дни обаче Софийският апелативен съд (САС) реши, че нанесените неимуществени вреди на Сербезова са доста по-големи и осъди прокуратурата да ѝ заплати 50 000 лв..
Според правосъдния състав с ръководител и докладчик Анелия Маркова, градският съд не е отчел тежестта на едно нелегално обвиняване, когато то е против човек, който се занимава с лекарствена политика. Преди да стане ръководител на Българския фармацевтичен съюз, Асена Сербезова е била шеф на Изпълнителната организация по медикаментите, а по същото време е била и координатор за България на Световната здравна организация. През 2021 година тя беше и здравен министър в държавното управление на Кирил Петков.
„ Първоинстанционният съд не е отчел, че по общо предписание противозаконното обвиняване на разположение, упражняващо специалност като ищцовата в осъществяване на закононарушение има по-силно отрицателно отражение върху неимуществената му сфера, в този смисъл търпените от ищцата отрицателни последствия от това нелегално обвиняване не са нормални ", се споделя в решението на апелативния съд.
В него е подчертано и на оповестеното от прокуратурата известие за повдигнатото обвиняване, в което се споделя, че Сербезова е упрекната в закононарушение с висока социална заплаха, като тя твърди, че в него се внушавало, че действието е потвърдено, а най-после делото в съда даже беше за административно нарушаване.
По този мотив тя твърди, че дейностите на прокуратурата са уязвили професионалното и персоналното ѝ достолепие и нейния престиж „ излагайки я пред необятната общност, в това число и посредством светкавичното издание на позорящия факт за повдигнатото обвиняване в закононарушение с висока степен на социална заплаха ". Освен това, всичко това ѝ се е случило директно преди сватбата ѝ, което наложило спомагателни старания от нейна страна и психическо напъване, с цел да не разреши протичащото да я помрачи. Заради обвиняването спряла да написа и научни изявления.
По делото е било признато умозаключение на съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което неочакваната поредност от правосъдни процедури и обвинявания са довели Сербезова до фрустрация, меланхолия, бодърствуване, отчуждаване от обществото и околните, възприятието на омерзеност и срив в имунитета. Показания е дал и брачният партньор ѝ, който свидетелства, че по това време тя нямала предпочитание за нищо, била смачкана, прекъснала другарство с част от приятелите, родителите ѝ разбрали от медиите за повдигнатото обвиняване, а татко ѝ получил микроинсулт.
Апелативният съд написа в решението си, че наказателното дело против Сербезова е преобразувано в административно едвам след интервенция на съда, а преди този момент прокуратурата фактически е съобщила, че става дума за закононарушение с висока социална заплаха и ѝ наложила гаранция от 20 000 лв., от която Сербезова изпаднала в смут.
„ През този интервал беше впрегната цялата държавна машина и нямаше инспекция, която да не беше спусната, с цел да я ревизират – АДФИ, КПКОНПИ, Национална агенция за приходите и други ", споделя брачният партньор и, като показва, че тя е била проверявана и на персонално съображение, и като ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Съдът регистрира и осъществената на Сербезова насилствена полицейска регистрация, при която била третирана като нарушител. За това САС приема, че компенсацията от 30 000 лв., присъдено от първата инстанция, не е заслужено и осъжда прокуратурата да ѝ заплати 50 000 лв..
Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ