Бившият федерален канцлер на Германия Хелмут Кол почина в петък

Бившият федерален канцлер на Германия Хелмут Кол умря в петък на 87-годишна възраст. Хелмут Йозеф Михаел Кол е роден на 3 април 1930 година в фамилията на Ханс Кол, който е държавен чиновник. Хелмут е третото дете в мощно религиозно католическо семейство. По-големият му брат умира по време на Втората международна война. Кол приключва гимназията „ Макс Планк “. През 1950 година се открива във Франкфурт на Майн, където следва право. Година по-късно се трансферира в университета в Хайделберг, където продължава образованието си по история и политически науки. През 1956 година Хелмут Кол става помощник на Алфред Вебер. Две години по-късно става лекар по философия, след отбраната на дисертацията си на тематика „ Политическото развиване и реконструкцията на политическите партии след 1945 година “. За избран интервал от време е професор в Хайделбергския университет. През 1960 година е определен за лидер на Християн-демократическия съюз (ХДС) и заема този пост до 1969 година От 19 май 1969 година е министър-председател, а през 1971 година се кандидатира за канцлер, само че не е определен. В интервала 1966-1973 година е член на Федералния съвет на партията. Едва през 1982 година става канцлер на Западна Германия и остава на поста от 1 октомври 1982 до 27 октомври 1998. Председателства ХДС от 1973 до 1998 г. Периодът от 16-те години на власт като федерален канцлер на Германия е най-продължителния от времето на Ото декор Бисмарк, в който позицията е заемана от един и същи човек. Докато Кол е канцлер Германия се сплотява политически, а по-късно под негово управление подписва и Маастрихтския контракт. По време на неговото ръководство немската марка бива сменена от еврото. И до ден сегашен Хелмут Кол си остава един от най-легендарните немски политици. Той е един от хората, които имат заслуга за рухването на Берлинската стена. В паметта на германците от Изток и Запад са се врязали съдбоносните дни към 9 ноември 1989, когато падна Берлинската стена, предава DW. Паметни остават и историческите думи на Хелмут Кол, казани тогава на огромен протест в Западен Берлин: " Става въпрос за Германия - за единение, право и независимост. Да живее свободната немска родина, да живее свободна и обединена Европа. " Свободна немска родина? Тези думи на Кол звучат като чиста провокация за левите сили, които съзират заплахата от възраждането на един злополучен фантом от предишното. И съседите на Германия посрещат новината за рухването на стената със смесени усеща. Известно е, че английската министър-председателка Маргарет Тачър по-късно е безапелационен съперник на Обединението, тъй като й се коства прекомерно рисково. Канцлерът Хелмут Кол обаче съумява да разсее множеството от тези опасения, а с помощта на откритите персонални контакти със руския началник Михаил Горбачов съумява да завоюва и неговото доверие като благонадежден политически сътрудник. В резултат на всичко това Горбачов се съгласява да изтегли руските войски от територията на Германска демократична република. По-малко от година след рухването на Берлинската стена, в нощта на 2-ри против 3-ти октомври 1990 година, с обилен фойерверк на Бранденбургската врата в Берлин, до тогава знак на разделянето, е отпразнувано Обединението на Германия. Заслугата на Хелмут Кол е, че уверено и ефективно той се възползва от опциите, които му открива историческият миг в Германия. Голямата му цел обаче постоянно е била обединена Европа. В младежките си години, малко след края на войната, дружно с другари от родния му Лудвигсхафен Кол събарял колове по границата с Франция. По-късно политикът с докторска купа по история постоянно се връща към тази тематика: " За нас, германците, е въпрос на орис да продължаваме процесите на европейското единство. За нас тази политика няма опция. " И чак на второ място идват властовите му упоритости. Власт, от която той се нуждае, с цел да реализира фантазиите си: още на 29 години той става народен представител в Народното събрание на родната си провинция Райнланд-Пфалц; на 33 години е определен за ръководител на парламентарната група и става най-младият началник на секта в локален парламент; 6 години по-късно Хелмут Кол към този момент е министър-председател на провинцията, а през юни 1973 година става и ръководител на немските християндемократи. На този пост се задържа в продължение на цели 25 години. Едва спечелил тази борба, Кол формулира идната си цел: " Искам да стана канцлер. Ще печеля изборите и ще стана канцлер! "