Уилшър пред DIEMA SPORT 2: - Остана ми недовършена работа в Арсенал
Бившият британски национал Джак Уилшър даде извънредно изявление за "Премиър лийг Токшоу ". Юношата на Арсенал неотдавна мина в датския първокласен Аархус, откакто няколко месеца бе без тим. 30-годишният полузащитник приказва по доста тематики свързани с кариерата си и най-много престоя в академията и първия състав на "артилеристите ". Уилшър показа и любопитни моменти от другите стадии в кариерата си, а не пропусна да разкрие и повече за академията на лондончани, за която сега работи.
Здравейте, благодаря ви, че ни отделяте от времето си! Бих желал да стартираме с един елементарен въпрос, чийто отговор може и да не е най-простият. Защо футбол? Защо не различен спорт?
Аз съм от семейство, което обича футбола. Още откогато бях на 2-3 години мога да си спомня по какъв начин играя футбол. Опитах и други спортове, само че този, в който най-вече ме биваше беше точно футбола. Затова и продължих да се занимавам с него.
Вие станахте част от Арсенал още от 9-годишен, в случай че не бъркам. Докато растяхте в системата на клуба бяхте доста сполучлив. Играехте с хора като Кайл Бартли, Еманюел Фримпонг, Люк Ейлинг, Хенри Лансбъри. От всички вас се очакваше да стане елитни играчи. Разкажете ни повече за тях и за това кое е най-важното за младо момче, с цел да пораства толкоз сполучливо и да стане основна част от първия тим.
Тези играчи, с които растях… всички бяха страхотни играчи. Мисля, че аз имах доста шанс, тъй като получих своя късмет, поради доста травми. И също по този начин, поради това, че тези травми по този начин и не спираха. Когато получих своя късмет, аз го сграбчих. Това е едно от нещата, които би трябвало да разпознаваем у Арсен Венгер. Той ти дава късмет като млад състезател, само че би трябвало да го използваш, без значение дали е на подготовка или в мач. Трябваше да си на нужното равнище, изключително механически. Той можеше да одобри младите играчи да изостават малко от физическо равнище, само че механически той изискваше несъмнено равнище. Тези играчи, които споменахте имаха положителни кариери и може би не получиха късмет да покажат уменията си изцяло в Арсенал, само че в този момент, гледайки през очите на треньор на млади играчи, преди всичко в клуба желаят да ти дадат късмет в Арсенал. Ако не може, тъй като не си на нужното равнище, желаят да те приготвят оптимално за това, което ще последва след Арсенал. Защото има доста други клубове, за които би трябвало да си подготвен.
Каква беше връзката ви с Арсен Венгер. Какво остана прикрито от неговата персона за публиката, която го познава единствено от мачовете? И кое беше най-важното от него за Вас?
Мисля, че най-важното за мен в неговия темперамент бе честността му. Той постоянно беше непосредствен, а това от време на време беше мъчно. Той не беше нападателен и ядосан треньор като някои треньори, само че съгласно мен таман поради това когато ти каже нещо, то тежи повече. Ако той ти каже нещо, което не ти харесва, само че е бил почтен, тогава разбираш, че той в действителност го мисли. Същевременно с това, че ти демонстрира нещо, което би трябвало да правиш по-добре, той ти изяснява по какъв начин да го подобриш и по какъв начин той ще ти помогне, с цел да се развиеш. Така че най-важното от Арсен Венгер е честността му.
Как ви повлия това, че всички гледаха на Вас като на идващото огромно нещо в британския футбол?
Честно казано, не мислех за това. Когато бях млад, всичко което желаех бе да играя футбол. И знаех, че в случай че хората приказват за мен, това значи, че върша нещата по верния метод. Така че не разреших на това да ми повлияе, просто продължавах да играя и се пробвах да се подобря от самото начало.
Помня, че един път Хосеп Гуардиола сподели, че вие сте топ състезател и че доста сте го изненадали. Какво значат неговите думи за Вас и по какъв начин се чувствахте в оня мач против Барселона, когато донесохте доста главоболия на звездите на каталунците?
Това е един от мачовете от кариерата ми, към които поглеждам и си споделям, че е един от най-хубавите ми моменти. Както казахте играехме против един от най-хубавите тимове за това потомство, сигурно с най-хубавия състезател на света по това време. И почтено казано, когато Пеп сподели това, помня го, аз бях просто признателен. Но в същото време това беше преди реванша, в който ние имахме да вършим работа и да се опитаме да спечелим. За страдание не успяхме, само че аз бях по-фокусиран върху мача, не толкоз върху мненията.
Не мога да не поговоря с Вас за оня превъзходен гол, който вкарахте на Норич. Усещането е, че този гол бе един от най-удовлетворяващите в ерата на Арсен Венгер. Какво бе за вас?
Беше доста специфичен миг, тъй като беше нещо, над което бяхме работили на тренировки. Това беше същински гол на Арсенал. Помните ли, че хората говореха по какъв начин Арсенал се пробва да подаде топката в мрежата, а не да стреля, само че това беше образец за това, че тази тактика може да сработи и за това какъв брой красиво може да бъде. Беше в действителност специфичен миг.
Може би тъй като съм почитател на тима или пък не, само че от време на време имам чувството, че актуалният отбор на Арсенал е кадърен на същата динамичност в играта. Можете ли да изградите някакъв паралел сред двете неща? Голът Ви против Норич и сегашната визия в клуба.
Мисля, че те са способни на това, тъй като те имат сходни играчи. Какво имам поради: когато си помисля за моя гол, в тима имаше играчи като Касорла, Росицки, аз самият. Играчи, които се усещат удобно с топка в крайници и при подавания. Сега гледаме Сака, Смит Роу, Йодегор, Мартинели, те са сходни играчи, които се усещат удобно с топката и желаят да си подават. Така че в действителност мисля, че те са способни на такава динамичност.
Много хора смятат, че това да изиграете над 50 мача за един сезон, преди да сте навършили 20 години беше свръх доста в тези първи години от кариерата ви. Това беше ли проблем за вас и какъв брой огромен в случай че е било по този начин?
Не мисля, че беше огромен проблем. Беше дребен проблем тогава, тъй като евентуално платих цената за това на идващия сезон. Но казвайки това, би трябвало да призная, че аз изживявах фантазията си. Аз мечтаех да играя за Арсенал и когато станах част от тима, нямаше метод да се откажа или да не желая да играя, тъй като съм се чувствал изтощен. Аз бях млад, усещах, че мога да играя всеки ден от седмицата. Това е нещо, което не бих трансформирал. Може би платих някаква цена за това, само че не бих го трансформирал за нищо на света.
Когато напуснахте Арсенал, а може би и даже в този момент – има ли го чувството за незавършена работа в клуба?
Да, малко, тъй като мисля, че трябваше да реализираме повече като тим. Особено в първите дни. Когато бяхме покрай купата във Висшата лига. Това бе най-голямата ми фантазия. Като дете растях с мисълта да стана първенец с Арсенал, само че за жалост по този начин и не се сбъдна. Но пък спечелихме 2 купи на ФА. А това е шампионат, който също гледах като дете. Исках да печеля и него, и това, че съумях, беше доста особено. Така че да, в дребна степен има такова чувство, само че също по този начин съм и горделив от това, което постигнахме като тим.
Вие играхте и в Чемпиъншип. Какво беше вас да играете там и какво се получи и какво не сработи за вас в Борнемут?
Беше забавно. За първи път играх в тази лига и не знаех какво да чакам. Бях гледал мачове, имах другари, които са играли там, само че в действителност бях доста сюрпризиран от качеството. Винаги съм знаел, че интензитетът беше огромен, от време на време даже по-голям от този във Висшата лига. Но имаше доста положителни, качествени играчи в Чемпиъншип. Това ме изненада. Когато отидох за първи път отидох в Борнемут – мениджърът, който ме притегли беше уволнен след към 3 седмици. Така че, когато ръководството се промени, и треньорът, който те е желал се махне, нещата се трансформират. Въпреки че изиграх много мачове и се разбирах със идващия ментор той не беше индивидът, който ме е взел в отбора и това понижи игровото ми време. Но въпреки всичко се любувах.
Нека да поговорим малко за страстите. Вие бяхте един от най-емоционалните играчи на Арсенал, споделям го с всички позитиви на тази дума. Но какъв брой значимо е за един млад състезател да резервира тези страсти, само че и да съумява да ги управлява, а не те да вземат връх над него?
Докато растях в академията, аз бях даже още по-емоционален. И непрекъснато се забърквах в бъркотии. Гонеха ме от мачове, или получавах картони от самото начало. И когато влязох в първия тим, вярвате или не, това беше по-спокойна версия на Джак Уилшър, само че имаше случаи, в които страстите в действителност те превземат, държал съм се и нападателно. Но пък аз не желаех да махам това от играта си. Според мен това е значимо за младите играчи, в случай че си подобен вид футболист, би трябвало да го запазиш. Защото това е част от нещата, които са те създали подобен, какъвто си. Това те държи на високо равнище. А и поради почитателите. Емоцията, демонстрира, че ти пука, че имаш пристрастеност и гориш за концепцията. Така че бих споделил, че младите играчи би трябвало да запазят това, в случай че могат.
Помня изявлението ви пред Ди Атлетик, в което споменахте някои страшни неща. Като меланхолия и това, че децата ви би трябвало да се оправят с някои насмешки. Как един младеж се оправя с това? Защото вие може и да не сте към този момент млад състезател, само че сте младеж, татко, брачен партньор и би трябвало да се справяте с всичко това в името на фамилията. А звучи доста плашещо и доста неверно да би трябвало да преминавате през това.
Мисля, че това е част от модерния свят, в който живеем. Няма значение дали си футболист, или който и да си, в случай че си в очите на обществото, хората ще имат възприятието, че е тяхно право да разясняват и да имат мнение за теб. Което е обикновено. Аз нямам нищо срещу хората да дават своето мнение за играта ми добра или неприятна, тъй като те имат право на такова мнение. Но когато нещата станат персонални и когато децата и брачната половинка са намесени нещата стават по-трудни. Мисля, че през кариерата си се научих по какъв начин да се оправям с това. Най-трудно беше когато децата ми се срещнаха с това и се опитваха да се оправят. Това е нещо, което и аз трябваше да науча, по какъв начин да им оказа помощ. Но когато ставаше дума единствено за мен самия – нямах проблем и се справях.
Да поговорим за националния тим на Англия. Кой е най-хубавият ви спомен?
Вероятно когато вкарах 2 гола. Имах интервал, в който си споделях, че би трябвало да въвеждам повече. Исках това да се случва главно за клуба, само че и за страната. И да съумея да го направя бе ужасно. Да играеш за родината си е най-прекрасното възприятие на света, само че да вкараш за нея е още по-хубаво. Така че би трябвало да е това.
Англия беше доста покрай европейската купа предишното лято. Колко близо мислите, че е до международната?
Ще бъде доста мъчно, тъй като би трябвало да се пребориш със същото равнище на класа от европейските страни, само че и в добавка страните от останалия свят. Така че има доста по-тежки мачове, само че мисля, че на международното през 2018-та Англия направи огромна крачка в добра посока. Отборът стигна на полуфинал, поведе с 1:0, може би трябваше да поведе с 2:0 и внезапно щеше да е на край. Но мисля, че в този момент ще е друго, тъй като е в друга част на света, изискванията ще са разнообразни. Знам, че ще е през зимата, само че в Катар ще бъде топло. Така че ще бъде мъчно, само че мисля, че селекционерът и играчите ще се доста уверени, че могат да реализират нещо положително.
Сега работите за академията на Арсенал, в случай че не бъркам. Кажете ни повече за това, което вършиме и какво желаете да вършиме в бъдеще.
Всъщност не съм на работа в клуба. Работя с хората в академията и съм треньор на няколко тима в академията. Много се любувам, тъй като ми оказва помощ да видя играта от различен ъгъл, от другата страна на тъчлинията. Уча повече за себе си като треньор, и за това по какъв начин желая да играе тима ми. Така че се любувам, това е нещо, за което постоянно съм мислил, само че не бях се замислял какъв брой ще е прелестно, до момента в който не започнах, тъй че доста желая да не преставам.
Каква връзка желаете да имате с играта в бъдеще? Как се виждате във футбола? Може би като управител един ден?
В кратковременен проект, почтено казано, още не знам. Все още упражнявам, към момента мисля, че има какво да дам като състезател, само че в бъдеще време бих желал да бъда треньор, старши треньор, може би даже управител, само че евентуално няма да знам отговора на този въпрос, до момента в който не стана малко по-възрастен, когато ще знам повече за себе си като треньор и по какъв начин се виждам. Защото в случай че погледнем един треньорски екип и тук ще дам за образец Арсенал, би трябвало да имаш доста добър баланс. Начело е Микел Артета, Стийв Раунд е помощник и имат още една част в екипа в лицето на Алберт Стуивенберг. Те имат страхотни връзки между тях и това работи. Не знам дали бих паснал в подобен клуб, само че бих желал да бъда треньор на някакво равнище, да.
И най-после няма да ви задам въпрос, а ще ви помоля да кажете нещо на вашите почитатели и тези на Арсенал в България...
Здравейте на всички български почитатели! Благодаря ви за вашата обич!
Благодаря ви, доста, беше същинско наслаждение да беседвам с вас.
Здравейте, благодаря ви, че ни отделяте от времето си! Бих желал да стартираме с един елементарен въпрос, чийто отговор може и да не е най-простият. Защо футбол? Защо не различен спорт?
Аз съм от семейство, което обича футбола. Още откогато бях на 2-3 години мога да си спомня по какъв начин играя футбол. Опитах и други спортове, само че този, в който най-вече ме биваше беше точно футбола. Затова и продължих да се занимавам с него.
Вие станахте част от Арсенал още от 9-годишен, в случай че не бъркам. Докато растяхте в системата на клуба бяхте доста сполучлив. Играехте с хора като Кайл Бартли, Еманюел Фримпонг, Люк Ейлинг, Хенри Лансбъри. От всички вас се очакваше да стане елитни играчи. Разкажете ни повече за тях и за това кое е най-важното за младо момче, с цел да пораства толкоз сполучливо и да стане основна част от първия тим.
Тези играчи, с които растях… всички бяха страхотни играчи. Мисля, че аз имах доста шанс, тъй като получих своя късмет, поради доста травми. И също по този начин, поради това, че тези травми по този начин и не спираха. Когато получих своя късмет, аз го сграбчих. Това е едно от нещата, които би трябвало да разпознаваем у Арсен Венгер. Той ти дава късмет като млад състезател, само че би трябвало да го използваш, без значение дали е на подготовка или в мач. Трябваше да си на нужното равнище, изключително механически. Той можеше да одобри младите играчи да изостават малко от физическо равнище, само че механически той изискваше несъмнено равнище. Тези играчи, които споменахте имаха положителни кариери и може би не получиха късмет да покажат уменията си изцяло в Арсенал, само че в този момент, гледайки през очите на треньор на млади играчи, преди всичко в клуба желаят да ти дадат късмет в Арсенал. Ако не може, тъй като не си на нужното равнище, желаят да те приготвят оптимално за това, което ще последва след Арсенал. Защото има доста други клубове, за които би трябвало да си подготвен.
Каква беше връзката ви с Арсен Венгер. Какво остана прикрито от неговата персона за публиката, която го познава единствено от мачовете? И кое беше най-важното от него за Вас?
Мисля, че най-важното за мен в неговия темперамент бе честността му. Той постоянно беше непосредствен, а това от време на време беше мъчно. Той не беше нападателен и ядосан треньор като някои треньори, само че съгласно мен таман поради това когато ти каже нещо, то тежи повече. Ако той ти каже нещо, което не ти харесва, само че е бил почтен, тогава разбираш, че той в действителност го мисли. Същевременно с това, че ти демонстрира нещо, което би трябвало да правиш по-добре, той ти изяснява по какъв начин да го подобриш и по какъв начин той ще ти помогне, с цел да се развиеш. Така че най-важното от Арсен Венгер е честността му.
Как ви повлия това, че всички гледаха на Вас като на идващото огромно нещо в британския футбол?
Честно казано, не мислех за това. Когато бях млад, всичко което желаех бе да играя футбол. И знаех, че в случай че хората приказват за мен, това значи, че върша нещата по верния метод. Така че не разреших на това да ми повлияе, просто продължавах да играя и се пробвах да се подобря от самото начало.
Помня, че един път Хосеп Гуардиола сподели, че вие сте топ състезател и че доста сте го изненадали. Какво значат неговите думи за Вас и по какъв начин се чувствахте в оня мач против Барселона, когато донесохте доста главоболия на звездите на каталунците?
Това е един от мачовете от кариерата ми, към които поглеждам и си споделям, че е един от най-хубавите ми моменти. Както казахте играехме против един от най-хубавите тимове за това потомство, сигурно с най-хубавия състезател на света по това време. И почтено казано, когато Пеп сподели това, помня го, аз бях просто признателен. Но в същото време това беше преди реванша, в който ние имахме да вършим работа и да се опитаме да спечелим. За страдание не успяхме, само че аз бях по-фокусиран върху мача, не толкоз върху мненията.
Не мога да не поговоря с Вас за оня превъзходен гол, който вкарахте на Норич. Усещането е, че този гол бе един от най-удовлетворяващите в ерата на Арсен Венгер. Какво бе за вас?
Беше доста специфичен миг, тъй като беше нещо, над което бяхме работили на тренировки. Това беше същински гол на Арсенал. Помните ли, че хората говореха по какъв начин Арсенал се пробва да подаде топката в мрежата, а не да стреля, само че това беше образец за това, че тази тактика може да сработи и за това какъв брой красиво може да бъде. Беше в действителност специфичен миг.
Може би тъй като съм почитател на тима или пък не, само че от време на време имам чувството, че актуалният отбор на Арсенал е кадърен на същата динамичност в играта. Можете ли да изградите някакъв паралел сред двете неща? Голът Ви против Норич и сегашната визия в клуба.
Мисля, че те са способни на това, тъй като те имат сходни играчи. Какво имам поради: когато си помисля за моя гол, в тима имаше играчи като Касорла, Росицки, аз самият. Играчи, които се усещат удобно с топка в крайници и при подавания. Сега гледаме Сака, Смит Роу, Йодегор, Мартинели, те са сходни играчи, които се усещат удобно с топката и желаят да си подават. Така че в действителност мисля, че те са способни на такава динамичност.
Много хора смятат, че това да изиграете над 50 мача за един сезон, преди да сте навършили 20 години беше свръх доста в тези първи години от кариерата ви. Това беше ли проблем за вас и какъв брой огромен в случай че е било по този начин?
Не мисля, че беше огромен проблем. Беше дребен проблем тогава, тъй като евентуално платих цената за това на идващия сезон. Но казвайки това, би трябвало да призная, че аз изживявах фантазията си. Аз мечтаех да играя за Арсенал и когато станах част от тима, нямаше метод да се откажа или да не желая да играя, тъй като съм се чувствал изтощен. Аз бях млад, усещах, че мога да играя всеки ден от седмицата. Това е нещо, което не бих трансформирал. Може би платих някаква цена за това, само че не бих го трансформирал за нищо на света.
Когато напуснахте Арсенал, а може би и даже в този момент – има ли го чувството за незавършена работа в клуба?
Да, малко, тъй като мисля, че трябваше да реализираме повече като тим. Особено в първите дни. Когато бяхме покрай купата във Висшата лига. Това бе най-голямата ми фантазия. Като дете растях с мисълта да стана първенец с Арсенал, само че за жалост по този начин и не се сбъдна. Но пък спечелихме 2 купи на ФА. А това е шампионат, който също гледах като дете. Исках да печеля и него, и това, че съумях, беше доста особено. Така че да, в дребна степен има такова чувство, само че също по този начин съм и горделив от това, което постигнахме като тим.
Вие играхте и в Чемпиъншип. Какво беше вас да играете там и какво се получи и какво не сработи за вас в Борнемут?
Беше забавно. За първи път играх в тази лига и не знаех какво да чакам. Бях гледал мачове, имах другари, които са играли там, само че в действителност бях доста сюрпризиран от качеството. Винаги съм знаел, че интензитетът беше огромен, от време на време даже по-голям от този във Висшата лига. Но имаше доста положителни, качествени играчи в Чемпиъншип. Това ме изненада. Когато отидох за първи път отидох в Борнемут – мениджърът, който ме притегли беше уволнен след към 3 седмици. Така че, когато ръководството се промени, и треньорът, който те е желал се махне, нещата се трансформират. Въпреки че изиграх много мачове и се разбирах със идващия ментор той не беше индивидът, който ме е взел в отбора и това понижи игровото ми време. Но въпреки всичко се любувах.
Нека да поговорим малко за страстите. Вие бяхте един от най-емоционалните играчи на Арсенал, споделям го с всички позитиви на тази дума. Но какъв брой значимо е за един млад състезател да резервира тези страсти, само че и да съумява да ги управлява, а не те да вземат връх над него?
Докато растях в академията, аз бях даже още по-емоционален. И непрекъснато се забърквах в бъркотии. Гонеха ме от мачове, или получавах картони от самото начало. И когато влязох в първия тим, вярвате или не, това беше по-спокойна версия на Джак Уилшър, само че имаше случаи, в които страстите в действителност те превземат, държал съм се и нападателно. Но пък аз не желаех да махам това от играта си. Според мен това е значимо за младите играчи, в случай че си подобен вид футболист, би трябвало да го запазиш. Защото това е част от нещата, които са те създали подобен, какъвто си. Това те държи на високо равнище. А и поради почитателите. Емоцията, демонстрира, че ти пука, че имаш пристрастеност и гориш за концепцията. Така че бих споделил, че младите играчи би трябвало да запазят това, в случай че могат.
Помня изявлението ви пред Ди Атлетик, в което споменахте някои страшни неща. Като меланхолия и това, че децата ви би трябвало да се оправят с някои насмешки. Как един младеж се оправя с това? Защото вие може и да не сте към този момент млад състезател, само че сте младеж, татко, брачен партньор и би трябвало да се справяте с всичко това в името на фамилията. А звучи доста плашещо и доста неверно да би трябвало да преминавате през това.
Мисля, че това е част от модерния свят, в който живеем. Няма значение дали си футболист, или който и да си, в случай че си в очите на обществото, хората ще имат възприятието, че е тяхно право да разясняват и да имат мнение за теб. Което е обикновено. Аз нямам нищо срещу хората да дават своето мнение за играта ми добра или неприятна, тъй като те имат право на такова мнение. Но когато нещата станат персонални и когато децата и брачната половинка са намесени нещата стават по-трудни. Мисля, че през кариерата си се научих по какъв начин да се оправям с това. Най-трудно беше когато децата ми се срещнаха с това и се опитваха да се оправят. Това е нещо, което и аз трябваше да науча, по какъв начин да им оказа помощ. Но когато ставаше дума единствено за мен самия – нямах проблем и се справях.
Да поговорим за националния тим на Англия. Кой е най-хубавият ви спомен?
Вероятно когато вкарах 2 гола. Имах интервал, в който си споделях, че би трябвало да въвеждам повече. Исках това да се случва главно за клуба, само че и за страната. И да съумея да го направя бе ужасно. Да играеш за родината си е най-прекрасното възприятие на света, само че да вкараш за нея е още по-хубаво. Така че би трябвало да е това.
Англия беше доста покрай европейската купа предишното лято. Колко близо мислите, че е до международната?
Ще бъде доста мъчно, тъй като би трябвало да се пребориш със същото равнище на класа от европейските страни, само че и в добавка страните от останалия свят. Така че има доста по-тежки мачове, само че мисля, че на международното през 2018-та Англия направи огромна крачка в добра посока. Отборът стигна на полуфинал, поведе с 1:0, може би трябваше да поведе с 2:0 и внезапно щеше да е на край. Но мисля, че в този момент ще е друго, тъй като е в друга част на света, изискванията ще са разнообразни. Знам, че ще е през зимата, само че в Катар ще бъде топло. Така че ще бъде мъчно, само че мисля, че селекционерът и играчите ще се доста уверени, че могат да реализират нещо положително.
Сега работите за академията на Арсенал, в случай че не бъркам. Кажете ни повече за това, което вършиме и какво желаете да вършиме в бъдеще.
Всъщност не съм на работа в клуба. Работя с хората в академията и съм треньор на няколко тима в академията. Много се любувам, тъй като ми оказва помощ да видя играта от различен ъгъл, от другата страна на тъчлинията. Уча повече за себе си като треньор, и за това по какъв начин желая да играе тима ми. Така че се любувам, това е нещо, за което постоянно съм мислил, само че не бях се замислял какъв брой ще е прелестно, до момента в който не започнах, тъй че доста желая да не преставам.
Каква връзка желаете да имате с играта в бъдеще? Как се виждате във футбола? Може би като управител един ден?
В кратковременен проект, почтено казано, още не знам. Все още упражнявам, към момента мисля, че има какво да дам като състезател, само че в бъдеще време бих желал да бъда треньор, старши треньор, може би даже управител, само че евентуално няма да знам отговора на този въпрос, до момента в който не стана малко по-възрастен, когато ще знам повече за себе си като треньор и по какъв начин се виждам. Защото в случай че погледнем един треньорски екип и тук ще дам за образец Арсенал, би трябвало да имаш доста добър баланс. Начело е Микел Артета, Стийв Раунд е помощник и имат още една част в екипа в лицето на Алберт Стуивенберг. Те имат страхотни връзки между тях и това работи. Не знам дали бих паснал в подобен клуб, само че бих желал да бъда треньор на някакво равнище, да.
И най-после няма да ви задам въпрос, а ще ви помоля да кажете нещо на вашите почитатели и тези на Арсенал в България...
Здравейте на всички български почитатели! Благодаря ви за вашата обич!
Благодаря ви, доста, беше същинско наслаждение да беседвам с вас.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ