Начало на Чаталджанската операция
Битката при Чаталджа от 17-18 ноември (4 – 5 ноември остарял стил) 1912 година, известна още като Чаталджанската интервенция, е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев вършат опит да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска войска на подстъпите към столицата Константинопол, само че след понесени тежки жертви са принудени да се откажат. Това е най-значителният боен триумф на Османската империя в хода на Балканската война и първото огромно проваляне на българската войска след основаването на Третата българска страна.
Разположение на войските
След разгрома на главните османски сили в Източна Тракия в Люлебургазко-Бунархисарската интервенция на 2 ноември (20 октомври остарял стил) 1912 година българското командване не съумява да организира бързо гонене на дезорганизирания съперник. Това дава опция на османските елементи да се отдръпват към укрепената Чаталджанска позиция, която е ситуирана в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия, и има дължина към 28 км сред езерата Теркос и Бююкчекмедже. Те са реорганизирани в Чаталджанска войска, включваща Първи, Втори и Трети низамски корпус и Първи, Втори и Трети редифски корпус. Общата им бройка е към 190 000 души с 350 оръдия.
Българските Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета войска (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) също се реорганизирани след Люлебургазко-Бунархисарската интервенция. При Чаталджа Първа войска към този момент включва Първа (командващ генерал-майор Стефан Тошев), Шеста (командващ генерал-майор Православ Тенев) и Десета дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов), а Трета войска – Трета (командващ генерал-майор Иван Сарафов), Четвърта (командващ генерал-майор Климент Бояджиев), Пета (командващ генерал-майор Павел Христов) и Девета дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Общата бройка на българските войски е към 118 000 души с 350 оръдия.
Сравнително тесният фронт принуждава и двете страни да оставят забележителна част от силите си в запас на втора линия. Османското командване разполага на предна линия от юг на север Първи, Втори и Трети низамски корпус, като трите редифски корпуса остават в запас на към 8 км зад фронта. От българска страна на втора линия са оставени Четвърта и Пета дивизия, които понасят най-големи жертви в Люлебургазко-Бунархисарската и Лозенградската интервенция. От север на юг българското командване разполага Трета, Девета, Шеста и Първа дивизия. Десета сборна дивизия е ситуирана на брега на Мраморно море, против град Бююкчекмедже.
Бойни дейности
Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември (30 октомври) и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг при помощен удар в централния сектор на фронта, като задачата е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 (4) ноември 1912 година. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису, само че когато тя се подвига те са подложени на тежък обстрел. Първа дивизия е принудена да спре настъплението, а Шеста дивизия с огромни компликации съумява да завземе укреплението Отлуктабия.
Късно вечерта на левия български фланг Двадесет и девети ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел, както от османската, по този начин и от българската артилерия. Около обед на 18 ноември Двадесет и девети полк се отдръпва с тежки загуби от Илеритабия.
На 18 ноември през целия ден османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции.
Резултати
Поражението при Чаталджа отстрани опцията за подписване на бърз и преференциален за България мир.Българската войска губи самодейността в бойните дейности. Претърпените загуби (1480 убити, 1400 безследно изчезнали, 13 000 ранени) и почналата по същото време зараза от холера, лишила живота на други 1600 души, отслабват в допълнение българските елементи, към този момент понесли обилни жертви от началото на войната. Деморализацията измежду българските войски е придружена от сгъстяване на османската политика. Две седмици след сражението е подписано помирение, което трае не повече от два месеца. Бойните дейности в региона на Чаталджа не престават с спирания до април 1913 година
Оценки
Действията на българското командване при Чаталджанската интервенция са мощно подложени на критика в по-късната военна и историческа литература. Според множеството оценки офанзивата против Чаталджанската позиция не е оправдана от военна позиция, а цели основно агитационен резултат от достигането на български войски до Константинопол. Превземането и окупирането на самия град е мъчно постижимо при наличното съответствие на силите, а и Великите сили изрично се опълчват на такова деяние.
Самата интервенция е стартирана преждевременно, като е подценено главно предписание на военната просвета на епохата – укрепени позиции да се нападат единствено при доста числено предимство. В направлението на основния удар не е обезпечена нужната централизация на сили за пробив в противниковата защита. За неуспеха на българите способстват незадоволителното разузнаване, слабата съгласуваност сред настъпващите съединения и неналичието на съответна артилерийска поддръжка. Резервите остават надалеч от полесражението и по този начин половината от българската пехота не влиза в багра. Османският триумф се отдава на решението на Назим паша, османския пълководец, да се откаже от офанзивната тактичност, довела до провалите при Лозенград и Бунархисар, и да заложи на защита в дълбочина с усъвършенствано, централизирано командване на артилерията.
Разположение на войските
След разгрома на главните османски сили в Източна Тракия в Люлебургазко-Бунархисарската интервенция на 2 ноември (20 октомври остарял стил) 1912 година българското командване не съумява да организира бързо гонене на дезорганизирания съперник. Това дава опция на османските елементи да се отдръпват към укрепената Чаталджанска позиция, която е ситуирана в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия, и има дължина към 28 км сред езерата Теркос и Бююкчекмедже. Те са реорганизирани в Чаталджанска войска, включваща Първи, Втори и Трети низамски корпус и Първи, Втори и Трети редифски корпус. Общата им бройка е към 190 000 души с 350 оръдия.
Българските Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета войска (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) също се реорганизирани след Люлебургазко-Бунархисарската интервенция. При Чаталджа Първа войска към този момент включва Първа (командващ генерал-майор Стефан Тошев), Шеста (командващ генерал-майор Православ Тенев) и Десета дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов), а Трета войска – Трета (командващ генерал-майор Иван Сарафов), Четвърта (командващ генерал-майор Климент Бояджиев), Пета (командващ генерал-майор Павел Христов) и Девета дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Общата бройка на българските войски е към 118 000 души с 350 оръдия.
Сравнително тесният фронт принуждава и двете страни да оставят забележителна част от силите си в запас на втора линия. Османското командване разполага на предна линия от юг на север Първи, Втори и Трети низамски корпус, като трите редифски корпуса остават в запас на към 8 км зад фронта. От българска страна на втора линия са оставени Четвърта и Пета дивизия, които понасят най-големи жертви в Люлебургазко-Бунархисарската и Лозенградската интервенция. От север на юг българското командване разполага Трета, Девета, Шеста и Първа дивизия. Десета сборна дивизия е ситуирана на брега на Мраморно море, против град Бююкчекмедже.
Бойни дейности
Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември (30 октомври) и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг при помощен удар в централния сектор на фронта, като задачата е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 (4) ноември 1912 година. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису, само че когато тя се подвига те са подложени на тежък обстрел. Първа дивизия е принудена да спре настъплението, а Шеста дивизия с огромни компликации съумява да завземе укреплението Отлуктабия.
Късно вечерта на левия български фланг Двадесет и девети ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел, както от османската, по този начин и от българската артилерия. Около обед на 18 ноември Двадесет и девети полк се отдръпва с тежки загуби от Илеритабия.
На 18 ноември през целия ден османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции.
Резултати
Поражението при Чаталджа отстрани опцията за подписване на бърз и преференциален за България мир.Българската войска губи самодейността в бойните дейности. Претърпените загуби (1480 убити, 1400 безследно изчезнали, 13 000 ранени) и почналата по същото време зараза от холера, лишила живота на други 1600 души, отслабват в допълнение българските елементи, към този момент понесли обилни жертви от началото на войната. Деморализацията измежду българските войски е придружена от сгъстяване на османската политика. Две седмици след сражението е подписано помирение, което трае не повече от два месеца. Бойните дейности в региона на Чаталджа не престават с спирания до април 1913 година
Оценки
Действията на българското командване при Чаталджанската интервенция са мощно подложени на критика в по-късната военна и историческа литература. Според множеството оценки офанзивата против Чаталджанската позиция не е оправдана от военна позиция, а цели основно агитационен резултат от достигането на български войски до Константинопол. Превземането и окупирането на самия град е мъчно постижимо при наличното съответствие на силите, а и Великите сили изрично се опълчват на такова деяние.
Самата интервенция е стартирана преждевременно, като е подценено главно предписание на военната просвета на епохата – укрепени позиции да се нападат единствено при доста числено предимство. В направлението на основния удар не е обезпечена нужната централизация на сили за пробив в противниковата защита. За неуспеха на българите способстват незадоволителното разузнаване, слабата съгласуваност сред настъпващите съединения и неналичието на съответна артилерийска поддръжка. Резервите остават надалеч от полесражението и по този начин половината от българската пехота не влиза в багра. Османският триумф се отдава на решението на Назим паша, османския пълководец, да се откаже от офанзивната тактичност, довела до провалите при Лозенград и Бунархисар, и да заложи на защита в дълбочина с усъвършенствано, централизирано командване на артилерията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ