Микроорганизмите са част от тялото ни
Биологията и медицината са области, които се развиват толкоз бързо, че не е изненадващо единствено в границите на няколко години информацията за нещо, което сме приели като факт, да се окаже погрешна или непълна .
Такъв е образецът и с познанието ни за това каква част от нас е построена от личните ни кафези и каква - от тези на микроорганизмите.
Доскоро се смяташе, че отношението сред броя на човешките и бактериални кафези в организма ни е 1:10 в интерес на микроскопичните твари.
Но в този момент е ясно, че неточност в изчисленията е довела до преувеличаване на този брой . По последни данни съотношението е съвсем 1:1 .
За да бъдем по-точни, ние сме към 43% хора , а останалите 57% се падат на микроорганизмите върху и вътре в нас.
Още преди няколко години попаднах на безпределно забавния и безвъзмезден курс на проф. Роб Найт от Университета на Калифорния, Сан Диего, отдаден на микробиома - съвкупността от всички микроорганизми в тялото. Тогава разбрах, че тези невидими наши жители се намесват в живота ни доста по-осезаемо, в сравнение с някой би очаквал.
Знае се, че имунната ни система съзрява въз основата на взаимоотношенията си с микробите, с които се сблъсква във всяка секунда след раждането ни.
Експерименти с мишки, които са родени и отгледани в изцяло стерилна среда (т.е. без никакви микроорганизми), демонстрират цялостната им некадърност по-късно да оцелеят при естествени условия.
Разбира се, имунната ни система не е способна да ни отбрани от всеки бактериален или вирусен тип и тук на помощ идват имунизациите, като предварителна защита , и антибиотиците - при към този момент настъпила зараза.
Но несъразмерната и несъответстваща приложимост на антибиотици , с изключение на до устойчивост на патогените, води и до унищожаването на положителните герои - потребната микрофлора.
Според проф. Рут Лей, началник на катедрата по микробиология към Института Макс Планк, зачестилите прояви на автоимунни болести и алергии имат отношение към това.
Например автоимунното заболяване гноен колит има директна връзка с чревния микробиом - при него имунната система неправилно разпознава потребната миркофлора като зложелател и я атакува, което води до непрекъснато инфектиране в дебелото черво и до образуването на рани по стените му.
В лабораторията на проф. Роб Найт е открита и друга взаимозависимост, която също в детайли беше прегледана в курса - микробиомът ни може да е въздейства на тежестта ни .
Поне това наподобява е по този начин при мишки, отгледани в стерилни условия, на които им били трансферирани бактерии надлежно от червата на слаб и на тлъст човек . Мишките придобили тези телесни характерности, които принадлежали на човешкия им донор и едни от тях останали слаби, а други затлъстели.
Вече пробно се ползва лекуване на язвения колит с така наречен фекални транспланти и на него се разпореждат огромни очаквания, макар първичната естествена реакция на гадност.
Лечението съставлява прекачване на чревна микрофлора от здрав на болен човек. Разбира се, това се прави в следени лабораторни условия и болнична среда и не трябва да ги напуща под никакъв претекст.
Такъв е образецът и с познанието ни за това каква част от нас е построена от личните ни кафези и каква - от тези на микроорганизмите.
Доскоро се смяташе, че отношението сред броя на човешките и бактериални кафези в организма ни е 1:10 в интерес на микроскопичните твари.
Но в този момент е ясно, че неточност в изчисленията е довела до преувеличаване на този брой . По последни данни съотношението е съвсем 1:1 .
За да бъдем по-точни, ние сме към 43% хора , а останалите 57% се падат на микроорганизмите върху и вътре в нас.
Още преди няколко години попаднах на безпределно забавния и безвъзмезден курс на проф. Роб Найт от Университета на Калифорния, Сан Диего, отдаден на микробиома - съвкупността от всички микроорганизми в тялото. Тогава разбрах, че тези невидими наши жители се намесват в живота ни доста по-осезаемо, в сравнение с някой би очаквал.
Знае се, че имунната ни система съзрява въз основата на взаимоотношенията си с микробите, с които се сблъсква във всяка секунда след раждането ни.
Експерименти с мишки, които са родени и отгледани в изцяло стерилна среда (т.е. без никакви микроорганизми), демонстрират цялостната им некадърност по-късно да оцелеят при естествени условия.
Разбира се, имунната ни система не е способна да ни отбрани от всеки бактериален или вирусен тип и тук на помощ идват имунизациите, като предварителна защита , и антибиотиците - при към този момент настъпила зараза.
Но несъразмерната и несъответстваща приложимост на антибиотици , с изключение на до устойчивост на патогените, води и до унищожаването на положителните герои - потребната микрофлора.
Според проф. Рут Лей, началник на катедрата по микробиология към Института Макс Планк, зачестилите прояви на автоимунни болести и алергии имат отношение към това.
Например автоимунното заболяване гноен колит има директна връзка с чревния микробиом - при него имунната система неправилно разпознава потребната миркофлора като зложелател и я атакува, което води до непрекъснато инфектиране в дебелото черво и до образуването на рани по стените му.
В лабораторията на проф. Роб Найт е открита и друга взаимозависимост, която също в детайли беше прегледана в курса - микробиомът ни може да е въздейства на тежестта ни .
Поне това наподобява е по този начин при мишки, отгледани в стерилни условия, на които им били трансферирани бактерии надлежно от червата на слаб и на тлъст човек . Мишките придобили тези телесни характерности, които принадлежали на човешкия им донор и едни от тях останали слаби, а други затлъстели.
Вече пробно се ползва лекуване на язвения колит с така наречен фекални транспланти и на него се разпореждат огромни очаквания, макар първичната естествена реакция на гадност.
Лечението съставлява прекачване на чревна микрофлора от здрав на болен човек. Разбира се, това се прави в следени лабораторни условия и болнична среда и не трябва да ги напуща под никакъв претекст.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ