БГНЕС Македонският език става крайъгълен камък в преговорите между София и

БГНЕС " Македонският език " става крайъгълен камък в договарянията сред София и Скопие, които от ден на ден затъват и не се вижда по какъв начин двустранните връзки може да бъдат контролирани.

" За нас македонският език в преговорната рамка е извънредно значим въпрос, формулировката за македонския език във връзка с обстоятелството, че страната би трябвало да преведе всичко, целия корпус от европейското законодателство на македонски и да има задоволителен брой преводачи, с цел да се написа (на македонски), както на всички останали европейски езици ", сподели македонският вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров, представен от " Фокус ".

България обаче упорства Европейски Съюз да одобри формулировката " формален език на Република Северна Македония ". Скопие обаче отхвърля изобщо да разисква въпроси, засягащи идентичността. В същото време македонските ръководещи се надяват България да преразгледа позицията си и да утвърди преговорната рамка на Скопие за Европейски Съюз през декември.

Сега Никола Димитров разяснява, че за македонците е от изключителна значимост дали служебното държавно управление у нас може да даде зелена светлина за начало на договарянията. Президентът Румен Радев сложи изискване на Скопие да подпише нов документ с шест съответни уговорката, само че към този момент македонските ръководещи не споделят ясно какво считат да вършат.

Радев и служебният кабинет не дават сигнали, че са подготвени на взаимни отстъпки. Още повече, че се следва рамковата позиция на България от 2019 година, която е изпълнена с червени линии. Така че смяната ще изисква най-малко настоящ парламент.

НАЧАЛО | БЪЛГАРИЯ

" Македонският език " - крайъгълен камък в договарянията сред София и Скопие

" Политиците не могат да споделят на историците какво да вършат "

Никола Лалов | 13:41 | 25 октомври 2021 | 19 коментара

Споделяне   

" Македонският език " става крайъгълен камък в договарянията сред София и Скопие, които от ден на ден затъват и не се вижда по какъв начин двустранните връзки може да бъдат контролирани.

" За нас македонският език в преговорната рамка е извънредно значим въпрос, формулировката за македонския език във връзка с обстоятелството, че страната би трябвало да преведе всичко, целия корпус от европейското законодателство на македонски и да има задоволителен брой преводачи, с цел да се написа (на македонски), както на всички останали европейски езици ", сподели македонският вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров, представен от " Фокус ".

България обаче упорства Европейски Съюз да одобри формулировката " формален език на Република Северна Македония ". Скопие обаче отхвърля изобщо да разисква въпроси, засягащи идентичността. В същото време македонските ръководещи се надяват България да преразгледа позицията си и да утвърди преговорната рамка на Скопие за Европейски Съюз през декември.

Сега Никола Димитров разяснява, че за македонците е от изключителна значимост дали служебното държавно управление у нас може да даде зелена светлина за начало на договарянията. Президентът Румен Радев сложи изискване на Скопие да подпише нов документ с шест съответни уговорката, само че към този момент македонските ръководещи не споделят ясно какво считат да вършат.

Радев и служебният кабинет не дават сигнали, че са подготвени на взаимни отстъпки. Още повече, че се следва рамковата позиция на България от 2019 година, която е изпълнена с червени линии. Така че смяната ще изисква най-малко настоящ парламент.

Спорът има ли македонски език или той е вариация на българския продължава да усложнява двустранните връзки и пътя на Скопие към Европейския съюз.

Според Българската академия на науката (БАН) в Северна Македония се приказва югозападна писмено-регионална норма на българския, а не обособен език, от Институт " Кръсте Мисирков " считат, че " македонският език е действителност и общото бъдеще би трябвало да се построява с взаимно доверие и другарство ".

" В Споразумението (за добросъседство – бел.ред) наредбата за невмешателство във вътрешните работи е реципрочна. В този смисъл съществува нашето обвързване да не се месим в българските вътрешни работи, само че има и обвързване България да не се меси във вътрешните македонски въпроси ", каза Димитров.

Все още остават на масата и нерешените историческа разногласия, като общата комисия продължава да буксува.

По думите на Димитров това, което могат да създадат държавните управления, е да основат позитивен климат за безпроблемната работа на историците, само че политиците не могат да споделят на историците какво да вършат и какво не.

Миналата седмица комисията проведе следващото си безуспешно съвещание.

" Проблемът в работата на тази комисия е на първо място концепцията, че тяхната работа би трябвало да бъде изискване за нашия прогрес към Европейския съюз ", посочи той.

Миналата седмица един от македонските представители в комисията Ванчо Георгиев подаде оставка, оплаквайки се от напън от страна на македонското външно министерство.

Външното министерство отхвърли, само че в понеделник локални медии оповестиха, че става въпрос за ръководителят на Дирекцията за двустранни връзки с европейските страни Методия Белевски.

Той е един от чиновниците по отношение на българските управляващи.