Беше тиха нощ, свята нощ. Кметицата Йорданка седеше сгушена на

Беше тиха нощ, свята нощ. Кметицата Йорданка седеше сгушена на дивана, хрупаше коледни сладки и с страхопочитание гледаше записи на разнообразни телевизионни изявления на премиера – обичаното й занятие вечер.    

- Ние ги хващаме, те ги пускат – избоботи от екрана Бойко в едно остаряло, остаряло изявление, а кметицата, както постоянно скрито правеше, с преправен глас опита да го изимитира:

- Ние ги хващаме, те ги... – само че се разкашля.

Още доста опит й трябваше, до момента в който настигне началника. Сети се за паметната му имитация за снежинките – по какъв начин ги ловят напряко във въздуха, и се замечта някой ден и тя да може да се изрича с подобен обсег... а освен да се оправдава за неприятни поправки, за замърсен въздух, за...

На вратата се позвъни, а Йорданка се стресна. Не очакваше никого, още повече толкоз късно вечерта. Спря записите на премиера и отиде да види кой е.

- Да? – отвори вратата и се вцепени.

- Данче, би трябвало да поговорим! – съобщи наедрял дъртак с дълга бяла брада.

Йорданка се хвана за сърцето, а през главата ѝ, като трамваи по „ Графа “, грозно задрънчаха мисли за прелом – натрапникът беше облечен в алено, очевидно го пращаше Корнелия, тази подмолна приятелка!

- Алоу, Данче – изщрака с пръсти пред нея старецът. – Тук ли си?

- Кой... кой сте вие? – преглътна кметицата.

Старецът от дълго време беше привикнал да го разпознават единствено деца, по тази причина гледаше да не се появява пред възрастни, само че в тази ситуация беше отлагал тази среща задоволително дълго.  

- Дядо Коледа съм – въздъхна той. – И всяка година си споделям, че нещата ще се трансформират, само че уви, всичко си е постарому!

- За... за какво говорите? – още веднъж заекна Йорданка и се огледа за телефона си; в случай че успееше да позвъни на Бойко, той щеше да се метне на джипа и за десетина минути щеше да пристигна да повали натрапника с еленски скок и цунами-гери.

- Не съм нахалник! – прочете мислите й Дядо Коледа, а кметицата се сепна и неотложно си наложи да спре да мисли по какъв начин министър председателят язди див жребец на фона на духов оркестър. – Виж, Данче – свъси вежди старецът, - мислите ти ме плашат, по тази причина ще карам всъщност – изгубих два елена над София! Нищо не се вижда в тоя смог! Докато виках " хо-хо-хо ", непосредствено се натресох в една стена! Рудолф още не може да се свести, идващият във впряга си изкриви рогата и в този момент все бие наляво, останалите елени отхвърлят да летят, единствено кашлят. Навсякъде съм бил по света, но мръсотията тук е коледозастрашаваща!

Йорданка мълчеше и гледаше в земята, в това доста я биваше.

- Всяка година единствено обещания, обещания – продължи Дядо Коледа, - а действително нищо не се прави! Отсега ти споделям, че следващата година може и изобщо да не мина отсам, няма аз да си отравям елените, тъй като някой не си върши работата, ясно ли е?

Като чу по-суровия звук, Йорданка незабавно си показа по какъв начин Борисов се кара на публицисти и застана спокойно.

- Вижте... – запелтечи тя, – вземат се ограничения, работи се, София няма време за губене...

Дядо Коледа се плесна по челото.

- Това са ти предизборните слова, Данче, за какъв брой тъп ме имаш? Направо не знам по какъв начин гласоподават хората за теб, почтено! – почеса си брадата дядката. – Надявам се, че се разбрахме! Просто си прави работата, нищо повече! – и се обърна да си върви.

- Извинете – подвикна след него кметицата, - аз единствено... да попитам за това, за моя подарък...?

Дядо Коледа въздъхна. Данчето не беше слушкала, само че въпреки всичко идваха празници, нямаше по какъв начин да я остави без сърпрайз, пък и много софиянци бяха поискали същото.

- Противогазът ще те чака под елхата, Данче. – усмихна се той и добави: – Весела Коледа! Хоу, хоу, буха-буха, кашлюк, хай-хоу, летс гоу, кхъ, кхъ... - отдалечи се старецът и се изгуби в пелената на фините прахови частици.